- Седни сега тука. Що тъй си посърнал, я кажи какво те мъчи. Бармане, дай на човека едно от мойто.
    - Абе какво да ти кажа... Тежко ми е... Таз пуста моя добрина само ядове ми създава... Нищо не е както преди. Измени се тоя свят....

    Това запролетило се време напоследък направо ме съсипа. И, моля ви, не бързайте с изводите. Да, причината за дискомфорта са хормоните, но не моите, а тези на котарака ми. И да уточня - става въпрос за домашния ми любимец - мъжки екзе...

    Аз по принцип съм си късогледичка - и в буквален, и в преносен смисъл - и нямам навика да разпознавам хората веднага и някак отвътре ми иде да се припознавам, и то доста успешно. Понякога обаче, напук на цялото си късогледство, такъв...

    Тоя ден определено няма да бъде забравен. По ред причини. На първо място с това - че се събудих рано, без да ме ръчка алармата на телефона половин час през пет минути. И не само се събудих, ми и станах рано! А нямаше още шест часа - ...

    От известно време офисът ни има ново попълнение - вече не сме четирима, а петима. Новият колега много го бива - особено в приказките. Откак е дошъл не му спира устата и все ме гледа като добиче прясна трева, та взех да си връзвам чер...

    Живееше накрай града. Къщата й беше на границата между града и обширните поля - започващи от малкото й дворче - необятни, тревисти, леко вълнисти, с малки горички и много аромат.
    Всяка сутрин тя ставаше още преди изгрев слън...

    Тя подскачаше леко или замираше плавно, тананикаше си някаква мелодия и танцуваше някакъв свой измислен танц. От време на време грациозно се отделяше от земята и се завърташе пируетно във въздуха. Леко разрошена, с ефирната си роклич...

    Отпи от чашата с водка... Припари й, но преглътна. Всмука жадно от поредната цигара...
    От часове вече това беше единственото, което правеше почти механично. Застинала, напълно сляла се с мекия фотьойл, тя не смъкваше очи от нас...

    Искаше го отдавна. И сега го имаше... Най-после... Най-после остана сама, за да направи нещо и за себе си. Да се наплаче. Да се наплаче за себе си. Достатъчно беше плакала заради други... Достатъчно бе попивала чужди сълзи, достатъчн...

     Отегчителна работа е, ако трябва да сте на работа през почивните дни. И то съвсем самички като мен. Направо си е скука, скука до издивяване.
    Та, дежуря аз на работа, ама тя работата да не е толкова глупава като мен - почивен д...

   Това, че вчера валя дъжд – добре. Понесох го. Понесох и цялата поледица. Ама втори ден пак да вали – малко нагличко е вече. А най-малко ми трябваше пързалка днес. Щото имах важна служебна среща, на която трябваше да се пре...

    Тая моя приятелка е за убиване. Така успя да ме насади на пачи яйца, че ми иде да й оскубя перушината. След като оскубя своята де! Щото... то май аз сама съм си виновна, ама... Няма сега да се хващам да меря вината си...
    Та, оня...