Няма по-голяма напаст от трънчетата. Дето не ги сееш, там никнат. /Казаха ми, че най-много ги имало в Трънчовица, ама аз нищо не мога да твърдя – не съм ходил там./  И когато най-малко очакваш, някое трънче вземе, че се забие в ...

   Някой звънеше на вратата.
   Сигурно пак беше някоя от бъбривите й съседки, сетила се да й сподели нещо жизнено важно. Нямаше да отвори. Току-що се беше изкъпала и все още по халат, удобно излегнала се, търсеше да намери нещо свястно...

   Нее... Нищо не беше случайно. Знаеше го. Но защо сестра му трябваше да дойде точно днес и да му каже всички онези неща, да го върне толкова време назад?... Да му припомни за себе си, за неговата коварна любов... У него пак се надигна ...

   Ей, прав е бил дядо ми навремето, прав е бил... Ама кой да ти слуша тогава?... Пък и кой ли да ти разбира? Той все говореше с недомлъвки, уж не говореше сериозно, а все важни неща казваше. Така мине не мине време той вземе, че повтори...

   Знам, че не е възможно човек да знае всичко на тоя свят, но да пропусна просто така цял поп фолк – това вече беше трагедия!... И понеже вярвам в максимата, че ако не си научил нещо, когато му е било времето – животът ти пр...

   Друго си е!... Мдаааа... Друго си е да те събуди Тони Стораро. И то с „Две, три, четири” – пък кой каквото ще да си мисли. Е, не ми пееше нежно на ушенце, ми направо гърмеше и то от съседния вход, един етаж по-долу о...

   Загаси цигарата в пепелника. Не й се пушеше вече. Цял ден не беше хапвала нищо – ставаше й лошо само като си помислеше за храна. Беше й студено и започваше да я наболява глава. Стана тежко и с небивала мъка се довлече до прозоре...

   Видя се вече – явно няма да заспите, че и мен няма да оставите да спя!... Оффф, кой ме би по главата приказки да ви разказвам, ама нейсе. Какво да ви правя. Та, докъде бяхме стигнали?... Аааа, да, до пуйките.
   Та, зачакала У...

   - О, Брайън, най-после!... Знам, че е късно, но, моля те, трябва да ти кажа нещо...
   - Добре, миличко, буден съм, слушам те.
   - За сестра ми.

   Имало едно време...
   (Нали така започват  приказките -  винаги с „имало” и винаги „едно”, а не две, и винаги „време”, а не коте или кошче за боклук) Та :
  Имало едно време една спяща Убавица. С...

   Видя го отдалеч и го позна. Беше се облегнал на колата си в същата онази типично негова небрежно-самоуверена поза с цигара в ръка. Не го очакваше. Не и сега. Беше й казал, че ще дойде след десет дена, но явно бе решил друго. Не й харе...

   Пак ме издебна и пак ми се смееше дяволито отсреща в огледалото. Винаги правеше така, когато искаше нещо от мен. Сетила се е какво не й достига и аз, разбира се, трябва да й го осигуря. Стоях намръщено и я чаках да се насмее, та да чу...