Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.07.2008 08:33 - Легенда за лъжата
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2426 Коментари: 11 Гласове:
3



   Имало едно време една опашата лъжа. Ама като ви казвам опашата – значи наистина опашата – краят й не се виждал. Началото й обаче се виждало – някъде в късната есен, на прага на една мразовита зима. Е, крачетата й, както на всяка лъжа, били късички, но затова пък туловището й било огромно. Тя и във времето доста се поразпростряла, а за километрите – да ги речем, че са били около 150, макар че кой знае, може и да греша – все пак не съм я измервал лично ( то и не си заслужава де), но по думите на хората е някъде там – около 150 километра. И тая ми ти опашата и огромна като змейовете от приказките лъжа се довлякла до една принцеса със скоростта на светлината, но под прикритието на мъгливата, зъзнеща тъмнина. И, както и вие сами вече се досещате, лъжата не се подвоумила много-много и налапала принцесата с все дрехи, обувки и грим по нея и я нагълтала, без да я дъвче, но пък и без да й приседне. Даже се пооригнала блажено и погладила търбуха си, с което предизвикала поредица от земетресения с магнитут 6,57 по скалата на Рихтер.

   Тя, сега, принцесата дали била умна или не, красива или не, дали била принцеса или неумита селянка, и досега никой не може да си спомни. Едно обаче било повече от ясно – тя хич, ама хич, не загрявала какво я е сполетяло. Даже, напук на здравия (уж) човешки разум, тя се радвала – защото, дали от рязката смяна на климата или от липсата на достатъчно кислород , на нея все й се въртял в главата някакъв принц с блестящи сребристи доспехи, спортен тип. Той и тоя принц, до колко съществувал и дали изобщо бил принц, също си останало загадка. Но безспорен факт било, че така здраво влязъл в главата на принцесата, че тя чак забравила за себе си и аха-аха да го разконспирира кой е и току се разболявала. То че не й било лесно, не й било – все пак била в търбуха на опашата лъжа, не на пухено легло, ама пък и на принца не му било по-леко да се върти като замаян в главата на принцесата. Сега, както и да го смятаме, всяко нещо си има край и всичко рано или късно омръзва. Та така и принцът – дошло му до гуша да се върти като въртоглав и изчезнал яко дим. А принцесата там си и останала – в търбуха на опашатата лъжа. От време на време до акъла й достигало съмнението, че никакъв принц не съществува и че тя е насадена в една голяма безмерна лъжа, ама де го тоя да й каже истината? То така понякога и в живота става – докато се усетиш, че си живял в лъжа и животът взел, че свършил.

   Принцесата, умна или не, не била от тези, дето се предават лесно, като се уморила да блъска по корема на лъжата и най-накрая разбрала, че така няма да я огрее слънцето, тръгнала пипнешком нанякъде и без да иска, стигнала до огромната паст на лъжата. Ех че като се разярила оная ми ти принцеса, съвсем като Джеки Чан във филмите (то търпение, търпение, ама чашката все някога прелива) и успяла да счупи един зъб (болен ли, здрав ли – не е ясно, ама и не е от значение) на лъжата. От засилката съответно изхвърчала като тапа и полетяла някъде из въздуха, където продължавала яростно да рита с крака и да удря с ръце. Добре, че цопнала във вода, иначе от нея досега да е останало само едно тъмно, заличаващо се петно на асфалта или на някоя скала. Гмурнала се тя в чистата топла морска вода и въпреки че не можела да плува, не се нагълтала с вода и изплувала на повърхността, и то не като удавник. Поела дълбоко въздух, а слънчевите лъчи огрявали покритото й със ситни капчици вода лице. Бавно, но смело трупаща слънчева енергия, тя излязла морно на брега. Поела някъде напред, без да я е било страх, че слънцето можело да й нанесе сериозни изгаряния (защото тогава не ги е имало днешните кремове със слънцезащитни фактори).           

   Сега, аз доколкото знам – от хората разбира се – тя не срещнала хора по пътя си, но, Бог знае откъде, у нея се появило онова, иначе доста параноично, усещане, че някой я следи. Е, тя се обръщала назад  - и вие да сте, и вие ще се обръщате – ама нищо не виждала. Обаче в най-вероятно поразклатеното й съзнание от дългия престой в търбуха на опашатата лъжа и в позаслепените й от слънцето очи все се мяркал оня принц със сребристите доспехи, който обаче все някак си успявал да се скрие точно в момента, в който принцесата се обръщала назад. Е, на принцесата най-накрая й писнало от тази глупава игра на криеница, заявила на висок глас, без да я е било еня дали имало кой да я чуе, че играта не й допадала, повече не й се играело и тръгнала да изкачва една висока планина. И тъкмо се нагушквала в меката зеленина на планината, забравила и принц,  и лъжа, и изобщо всичко преди, и оня ми ти принц взел, че се появил пак – ама тоя път от плът и кръв. И остави това, че сърцето на принцесата щяло да изхвръкне от неконтролируемото буйно туптене, ами принцът взел, че проговорил и, напук на цялата легендарност на историята, взел, че казал истината на принцесата. Ама нищо не й спестил – нито за лъжата и за това, че я е погълнала, нито че била огромна и хищна, нито и това че той, лично той, я е зарязал там сама в търбуха на чудовището. Сега, от слънцето ли, от катеренето ли, принцесата била бая позаякнала и не припаднала, даже не се и поолюляла, поне не и в първия момент. А че се събудили спомени, че се съживили чувства и прозвучали пак отдавна изречени и позабравени думи – това е повече от ясно. Опитали се да пооплетат пак в своите мрежи принцесата, но тя бързо се окопитала и ги отпратила там, където им било мястото – в миналото.

   Що се отнася до принца – какво искал той от принцесата с цялото си поведение, и той самият не знаел – пък и кой ли вече знае нещо в тоя несигурен живот, но започнал една игра на шах с принцесата, която подсказвала че няма да е кратка, но пък и няма да се разстила кой знае колко във времето и пространството. По всички параграфи, правила, закони – писани и неписани, било повече от ясно, че губещият ще е принцът, защото той и не подозирал дори, че принцесата била гросмайстор в играта на шах и нямало и грам надеждица принцът да я победи. Достойнството на принца, подклаждано от огледалото, в което постоянно разглеждал образа си, не му позволявало да бъде победен от някаква си там принцеса. Той крякал, подвиквал иронично, присмивал се на глас (не само наум), лъгал до безбожие, но все не успявал да обърне играта в своя полза. Накрая на него не му останало нищо друго и развалил играта с една сочна псувня и избягал, страхливо оглеждайки се да не би някой да го е видял и да е отбелязал загубата му.

А принцесата се усмихнала спокойно, отпуснала блажено снага на меката зеленина на планината и вперила светъл поглед в ясното небе...

   А какво станало с опашатата лъжа ли? – Тя си останала там на пътя – нали помните - крачетата й били късички, но доста поотслабнала и изгладняла. И когато надушила ядосания на целия свят принц, хич и не му мислила дълго и го глътнала цял-целеничък, с все сребристи доспехи.

   Има ли истина в цялата тази история – аз не смея да твърдя нищо, но легендата си е жива и определно ще живее още много време.



Тагове:   легенда,


Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. fenris - даамс
17.07.2008 12:16
и сега на принце се върти принцесата в главата нали?
цитирай
2. martito - fenris,
17.07.2008 13:16
:) Не знам, но съм сигурна, че и сам принцът не би могъл да ти отговори :) То нали знаеш - парен каша духа - та в тоя смисъл опашатата лъжа едва ли ще се остави пак да й избият някой зъб ;)
цитирай
3. fenris - абе
17.07.2008 13:33
той може и през друго отверстие да се измъкне, знаеш ли го?;)
цитирай
4. martito - fenris,
17.07.2008 14:13
Прав си!... Може би трябва да се измисли нещо - поксиполът дали ще свърши работа? ;)
цитирай
5. fenris - абе
17.07.2008 15:36
поксиполът върши работа ама с ацетон може да го отлепи!:)
цитирай
6. martito - :(
17.07.2008 17:49
Хвана ме!:( Май и химията ми накуцва... Едва ли ще измисля "антидот" за ацетона ;) Надявам се, че ще свършат работа вълшебните думички - "миии, квот стане" :)

P.S. Нали няма да ме питаш колко е 9х8, че съвсем ще се отчаят учителите ми ;)
цитирай
7. fenris - ей
17.07.2008 20:22
аз по математика имам 3.67 от гимназията, така, че кво да те питам кат и аз не знам! Как мислиш, че пиша разкази, ако бях математик нямаше да стане!:)
цитирай
8. martito - fenris
18.07.2008 08:51
напълно те разбирам :)))

цитирай
9. анонимен - Istoriqta na edna lubov. . . nali? ...
25.07.2008 10:53
Istoriqta na edna lubov... nali? hmmm
цитирай
10. анонимен - Strahoto
28.12.2008 20:18
Izkluchitelno mydra jena si....................unikalno podnesena chista istina za jivota. I nai-dobriq nachin da se izmykvash ot golmiq gladen tyrbuh.
цитирай
11. viki11 - З ащо да не можеш да кажеш?
15.01.2009 21:52
З ащо да не можеш да кажеш?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844140
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662