Ех, кога най-после щеше да се разнесе проклетата мъгла и да се поразясни картинката!...
Някакви смътни, откъслечни спомени се опитваха да изплуват в съзнанието ми. Бях в непозната за мен стая, в непознато легло, с непознато момиче до мен, облегнало глава на рамото ми. Къде съм, дявол да го вземе?... След вчерашното пиянство трудно можех да мисля, камо ли да си спомням... Главата ме болеше, а някаква тъпа болка притискаше цялото ми тяло. Какви ли съм ги вършил вчера?... Запалих цигара. Момичето все още спеше. Как ли се казва? Къде ли сме се срещнали? В нейната стая ли съм? Изобщо какви съм ги забъркал вчера?... Егати живота!... За кой ли път ми се случва вече – девети, ... петнайсти...? Оф, защо ми трябваше да пия толкова снощи?... Сега ми трябват поне три дни да се оправя.... А бе, карай, довечера пак!...
Жената в чужбината се трепе вече трета година; децата си тръгнаха по своя път... И на мен какво ми остава?... Ще се напия... Що да не се напия... Поне няма да мисля... Как ли съм се озовал тук и какви, по дяволите, са тия женски гащи, дето съм обул? А, ето ги и моите...А бе какви са и тия цигари? Не са моите. И откога пак съм пропушил?....Оф, дано да ми отпуснат заема или поне оня глупак да ми върне парите... Ще замина... В Италия... Italy… Да се махна вече оттука. Там поне пари ще изкарвам. Няма да ми е по-добре, ама... Иначе как да живея?.... А от какво толкова има нужда човек – пари, пари, пари, пари и пак пари.... И здраве.... И аз искам да живея като бял човек – да не съм по-долу от другите, я! И аз искам уважение и спокойствие... То пък и те за какво ли са ми...А бе живот ли е то туй мойто?... Дали няма някъде водка ... Какви, по дяволите, са тия плюшени играчки? Тая девойка дали е пълнолетна? Ей, ама че съм тъпанар!...
Голям зор да пия!... Сякаш ще се свърши света или най - малко пиенето! Ама какво друго ми остана. Само така мога да забравя.... Пък то и за какво ли ми е да помня.. Да имаше поне и какво хубаво да се помни?... Трябва да си оправя днес портата на двора. Е, имам апартамент, още един, къща, още една... Е и? Какво от това? За какво са ми? Къде съм аз, къде е жената, къде са децата... Разбихме се ... Никакво семейство не сме вече... И аз какво правя?... Нищо не мога да направя – нито да върна времето назад, нито да възстановя нещо.... Пък уж съм мъж... А жената изкарва пари.... Трябва да замина. И то колкото по-скоро, толкова по-добре... Какво ме задържа тук – нищо! Нищо нямам... Нито работа, нито себеуважение, нито мечти, нито надежди...
Довечера ще се напия... Само да ми мине тоя проклета глава. Малко остана още – и после хайде – Italy. Пък ако мога - няма и да се върна. То това живот ли е, бе човек – живо мъчение! А аз глупакът живея ли, живея и си мисля за любов... Любов!... Пари! Пари му трябват на човека, пари... Тя дали ще се обиди, ако се тръгна, без да й се обадя? Всъщност какво значение има.... Изобщо има ли някакъв смисъл... Дано довечера да ми се обадят да се напием. Но пък и да не се обадят – е ти колата, на плажа, е ти бутилката и ... July morning!...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете