Това помни, онова помни; да не забравиш за това, да не забравиш за онова...
Помни, помни, помни...
  Господи, та как главата ми ще побере всичко, което "ТРЯБВА"!? И нима ще успея да възпроизведа спомена!?...
  А и кое по-напред - да не забравя да изпратя този и онзи факс, да не забравя да мина през химическото чистене, да не забравя да купя хляб и да взема децата от тренировки... Да не забравя името си, ЕГН-то си, номера на телефона си, таблицата за умножение, родителите си...
  И само това да беше!...
  Ето на, вчера, без да искам забравих да честитя рождения ден на най-добрата си приятелка (въпреки че GSM-ът ми напомняше на всеки два часа през целия ден).А когато й се обадих тази сутрин, тя ми каза точно това, което и вие вече сте си казали: "Как можа да забравиш!", и ми затвори телефона. Извинявах се половин час на телефонния й секретар, но това не оневини късата ми памет.
  Забравям, да, признавам си! Какво като не приляга все още на годините ми. Забравям. Дори се чувствам най-голямата забравана на света. Ако имаше клуб на анонимните забраванковци, аз щях да го посещавам (стига да не забравя, разбира се ,... макар че може би точно заради това няма такъв - кой ли ще си спомни, че трябва да го посещава...).
  Често ми се случва да съм тръгнала нанякъде и в един момент да не знам накъде. Не ми помага дори връщането назад. Забравям понякога - всъщност прекалено често - даже и за какво мисля. Започна от някоя мисъл, премина на друга, прегърна трета, поседна на сладка раздумка с четвърта ... И така я карам Бог знае докога. Дори и сега не знам за какво говоря, нито пък откъде започна всичко това.
  Всъщност аз не приемам забравянето си за нещо фатално или пък за някаква болест. Но другите... О-о-о, другите ... За тях направо съм смъртно болна. И не пропускат възможност да ми го напомнят: "Обади ми се довечера! Да не забравиш!", " Прати ми книгата по пощата! Чу ли? Да не забравиш!"... Сякаш няма нищо по-важно от помненето на този свят!
  Забравям! Е и? При всяко мое забравяне Земята не е спирала да се върти, нали? Животните не са забравили, че са животни, нито кислородът, че е част от химичното съединение вода!...
  Но това го казвам на вас, сега. На другите не съм - все не съм имала удобна възможност - винаги забравям...
  И как да запомниш всичко това, когато има толкова много други неща за помнене...