Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2008 07:55 - Подарък за моята капризна душа
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3102 Коментари: 15 Гласове:
1



   Пак ме издебна и пак ми се смееше дяволито отсреща в огледалото. Винаги правеше така, когато искаше нещо от мен. Сетила се е какво не й достига и аз, разбира се, трябва да й го осигуря. Стоях намръщено и я чаках да се насмее, та да чуя какво ли е желанието й тоя път.

   Още от малък идваше при мен и ме молеше да й разказвам приказки за добрите принцове и принцеси, за животни и цветя, които си говорят с хората, за разни добри феи, за лошите чудовища, които иначе са омагьосани принцове... Но като пораснах аз, порасна и тя. Измених се аз, измени се и тя. Тя все нещо страдаше, все нещо не й достигаше, все нещо не намирала, каквото търсела, все не знаела какво иска... А като се отчаеше, изскачаше ненадейно отнякъде и започваше да рони едни едри сълзи, да нарежда колко е самотна, да ме обвинява, че не я слушам, че я пренебрегвам и май съм искал да се отърва от нея... Признавам си, че не й обръщах много внимание, не се съобразявах с желанията й, не ме интересуваше от какво има нужда и я държах на разстояние. Казвах си, че след като аз съм силен, и тя е силна и ще издържи на всичко, пък ако не – какво да се прави – с нея, и без нея - моето съществуване ще си продължи. Да, ама нали аз съм инат – и тя инат. И не се спря, даже напротив – срещите ни зачестиха. Появяваше се в сънищата ми или в огледалото, както и сега. Стоеше пред мен с ръце на кръста, сърдита или разплакана и повтаряше едно и също – че не може повече така, силите са й на привършване и ако не й обърна нужното внимание и този път, щяла да ме напусне. Но не ме напускаше. И аз от нямане накъде най-накрая започнах да я изслушвам и да я оставям да ме води, където си иска – друг начин нямаше.  Даже й правех малки подаръчета само и само да е щастлива тя и да не ме занимава постоянно със себе си. А тя сякаш само това и чакаше. Успяваше така да ме издигне над земята, че забравях на кой свят съм, а после така рязко ме приземяваше, че направо се набивах като кол в земята, че и под нея и понякога едвам успявах да се измъкна и да продължа напред. Пък тя само стоеше отстрани, не знаеше какво да прави и само плачеше. В такива моменти така ме ядосваше, че дълго време не исках да я виждам и чувам и я оставях да си стои сама и да се оплаква, колкото си ще.

   Ама то като пуснеш някой да ти се качи на главата – вземе, че му стане навик. И на мен като ми минеше яда, ми стана навик да не мога да я гледам така посърнала, нажалена, изтощена от плач и самообвинения, прегръщах си я нежно и я убеждавах, че не й се сърдя – какво да я правя – добра-лоша – моя си е. Само че не обичах да се показва пред хората и я криех старателно. Но тя по детски /невинно или не/ току не изненада с някоя беля и мен, и другите. В такива пък случай много й се карах. Много! И я наказвах. А тя ме гледаше объркано като дете, неразбрало колко много е изложило и мен, и себе си, цупеше ми се известно време и после пак старата песен на нов глас. Пак не й стигало внимание и разбиране, пак нещо не ставало, както иска, пак недоволство от нещо, пак дискомфорт, пак сълзи, пак страдание и аз пак я утеша и пак й дам, каквото иска.

   Един ден след подобен многострадалчески период тя изникна от нищото, погледна ме засрамено-закачливо и каза, че разбрала какво й липсва. Направих се, че я няма, даже запуших уши и затворих очи за по-сигурно. Но тя не спря да нарежда колко е оттегчена от всичко, колко й е скучно, колко й е безразлично и тъжно, че аз не издържах и я попитах какво иска. Отговорът й така здраво ме шамароса, че дълго време се пулех и не знаех какво да правя, а тя замечтано започна да обяснява колко много искала любов – да почувства какво значи да обичаш и колко щастлива щяла да бъде...

   Ха сега де! Откъде да й намеря любов – търсих къде ли не – няма и няма. А тя само тропаше с крачета като разглезено дете и ме поучаваше, че който търсел, намирал. Ядосвах се на собствената си глупост да й позволя да си прави с мен, каквото си поиска, ама пак тръгвах и пак търсех. Най-накрая намерих – казаха ми, че имало любов на тоя свят, но трудно можела да бъде открита, никой не я е търсел, защото струвала прекалено скъпо и за нея цял живот трябвало да плаща този, който искал да я има. Казах й всичко това, а тя така се зарадва, че ще има любов, че много-много не обърна внимание на цената и каза, че я иска. Този път обаче аз проявих акъл и я предупредих, че ако после нещо се окаже, че любовта не й хареса или нещо я разочарова, да не идва да ми плаче  и да ми се жалва как очаквала едно, пък получила друго. Пък тя без много да му мисли се съгласи и с това само и само да си получи новата играчка. С такова нетърпение отвори подаръка си, и толкова бе щастлива от новата си придобивка, че аз си помислих, че най-после ще миряса и ще остави и мен на мира. А тя като да беше на седмото небе - така се вълнуваше, че започна /и не спря/ да показва любовта си на всички и навсякъде. В началото малко ме дразнеше с тази показност, но понеже не ме закачаше за нищо, я оставих да прави каквото си иска. Да, ама по едно време взе нещо да хленчи, да мрънка, пак нещо не и допадало, но аз бързичко й припомних, че тя сама беше поискала това и се беше съгласила и за цената, и за това да не ме търси да я спасявам. Да е мислила навреме. А и все някога трябваше да порасне и да се научи да носи отговорност за постъпките си. Знаех, че страда, знаех, че й е трудно. Видях я как мълчаливо плачеше, когато се раздели с илюзиите, с очакванията си, с любимите си надежди и мечти и как, като нямаше кого друг, пак прегръщаше любовта си... Жал ми беше за нея, но не можех да й помогна с нищо, а и така май беше най-добре.

   Сега обаче какво се е сетила да иска, не мисля, че ще ми стигне фантазията, за да си го представя. Тоя срамежливо-закачлив смях продължи твърде дълго. Попитах я – каза ми. И това, което ми сервира, не е за вярване – пак искала любов(!?), ама тоя път искала да усети какво значело да бъдеш обичан...

   Ха, кажете ми сега, моля ви се, как да й обясня на мойта капризна, но иначе нежна душа, че колкото и да искам, не мога да й направя такъв подарък – защото такова нещо никъде не се продава, а се подарява...



Тагове:   Моята,   душа,   капризна,


Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Грижи се за душата си. . . само тя ще ти ...
24.08.2008 09:50
Грижи се за душата си...само тя ще ти остане вярна до края....
цитирай
2. martito - Това и правя - няма начин - моя си е ...
24.08.2008 10:01
Това и правя - няма начин - моя си е ;)))) Само дето понякога е малко капризничка, ама .... ще го измислим някак си;)
Поздрави!
цитирай
3. gothic - Капризни, непослушни, лигави, ...
24.08.2008 10:12
Капризни, непослушни, лигави, инати, деспотични...това са си те, нашите душици. Обаче някак си не става без тях. Познавам и хора без души, превърнали ги в кредитни карти или в нещо друго. Повярвай ми, не си струва за нищо на света! Поздрави!!!
цитирай
4. martito - Вярвам ти! Пази и ти душата си - на...
24.08.2008 10:19
Вярвам ти! Пази и ти душата си - наглеждай я, грижи се за нея и си я гушкай редовно - с повод и без повод!
И я отрупвай с подаръци - щом тя е щастлива и на теб ще ти е добре! :)
цитирай
5. lilliivanova - :)))
24.08.2008 11:05
Едно е да бъдеш обичан , съвсем друго е да направиш нещо обично , душата копнее за това....А поривът да го направиш , се нарича страст-тя ни показва какви сме , тя превръща идеята ни в изживяване , тя ни кара да творим....
цитирай
6. gothic - Бях чувал такова нещо. . . по-важно е ...
24.08.2008 11:40
Бях чувал такова нещо...по-важно е да обичаш, отколкото да бъдеш обичан...май е истина :)
цитирай
7. martito - lilliivanova
24.08.2008 16:02
Съгласна съм с теб - да обичаш и да бъдеш обичан са две различни неща - и няма по-голямо щастие от това да направиш нещо за някого от любов.
Поздрави!
цитирай
8. martito - gothic,
24.08.2008 16:05
И съм чувала същото, ама ха сега обясни й го ти на душата - тя иска и едното и другото... Май много се е поразглезила;))
Чудя се - ако получи такъв подарък - какво ли друго ще измисли да иска? Как мислиш? ;)
Поздрави!
цитирай
9. bubona - А един
25.08.2008 00:51
от най-претенциозните й капризи е,че дори когато получи любов,често е недоволна от нейния източник и в този смисъл да искаш да обичаш и да искаш любов са едно неразривно цяло.Поздрави за постинга и повече удовлетворение на душата! :)
цитирай
10. martito - bubona,
25.08.2008 11:32
Съгласна съм, че да искаш да обичаш и да искаш да те обичат са едно неразривно цяло - само едното в един момент не е достатъчно. А че е капризна душата - капризнае и мисля тоя път вече е пораснала достатъчно и ще я оставя сама да си търси подаръка, пък аз само ще й помагам с каквото мога и ако мога;)
Благодаря за коментара!
Поздрави!
цитирай
11. lilliivanova - С удоволствие
25.08.2008 21:21
препрочитам постинга ти !!! :))))
цитирай
12. martito - lilliivanova,
25.08.2008 22:01
Благодаря за вниманието!
Радвам се, че ти харесва!:)
Поздрави!
цитирай
13. compassion - Любовта не е само в сърцето на един мъж
27.08.2008 18:40
Това, което се купува не е любов, а стока.
Иди бързо пред огледалото, погледни право в очите си и кажи:"Обичам те!" Повтори го; по-силно, че да го чуе и Тя; по-убедително, че да си повярваш и ти. Повтаряй го всеки ден и ще започнеш да го излъчваш и който те види, ще разпознае любовта и ще бъде привлечен като с магнет. Ти трябва да се обичаш, за да те обичат и другите. Сега разшири кръга на любовта: обичай хора, животни, природа,...цялата Вселена. Любовта не е само в сърцето на един мъж...тя е навсякъде. Усмихвай се на света и той ще ти се усмихне; обичай и ще бъдеш обичана...бъди добра и състрадателна...каквато си, но нека и другите да го усетят, мила...
цитирай
14. net - здравей! Хей, давай по-оптимис...
28.08.2008 14:40
здравей! Хей, давай по-оптимистично!
Не се ли опитаха да ти подарят, подаракът за твоята душа? Но ти не ме послуша, като по-стара, но не толкова мъдра и не отиде да си го вземеш!

Една тъжна и измъчваща се душа се е опаковала, дори има панделка и цвете. Стене, защото не искаш да я забележиш. Подаракът те чака- протегни ръка.... и успех
цитирай
15. net - Ето една награда за моята душа. 4 год ...
28.08.2008 20:51
Ето една награда за моята душа. 4 год племенница ми е на гости и ще иска да спим заедно- това е любимият и момент- четене на безброй пъти едни и същи приказки, докато ме улови, че вече заспивайки започвам да бъркам и героите и приказките. Следва най-милата прегрътка на света, целувка от малките и устни. Разсънявам се и започвам отново да чета, докато в един момент забележа, че е заспала с най-сладката усмивка на света и стискайки в малкото юмруче кичур от косата ми- за да не и избягам. Бавно се измъквам и отивам да свърша някои неща, за които съм обещала. Но дали не съм закъсняла....
Извини ме за това, което пиша. Друг може и да не разбере. Но посланието не е за другите
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844291
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662