Имало едно време...
(Нали така започват приказките - винаги с „имало” и винаги „едно”, а не две, и винаги „време”, а не коте или кошче за боклук) Та :
Имало едно време една спяща Убавица. Сигурно се питате защо точно Убавица – ами, защото напоследък се навъдиха много красавици и хубавици в приказките, а убавици – нито една. Тук му е мястото да отбележа, че нашата героиня нямала нищо общо с онази спяща красавица от ... спомняте си коя приказка.
Убавицата не била принцеса, нито пък падал трендафил от устата й , когато се усмихне; леля й не била вълшебница и не можела по никакъв начин да превърне тиква в каляска. В нея не бил влюбен нито принц, нито звяр, нито великан, нито келеш. Когата се родила, не дошла нито една фея или орисница да я дари. Получила само онова, което й завещали прабабите, баба й и майка й. Но ако си мислите, че те са й завещали Али Баба и четиридесетте разбойника, вълшебната лампа на Аладин или кибрита на малката кибритопродавачка – много се лъжете. Дори не й бяха оставили магазинчето с две полички на Джани Родари!
А в интерес на истината и в интерес на самата приказка на Убавицата и през ум не й минавало какво й е завещано и къде да го намери. Но макар и Убавица, тя никак не била глупава – купила си железни обуща и претърсила девет планини. Когато стигнала десетата планина обаче, разбрала, че това всъщност е първата - нямало десета. Силно разочарована и изтощена от дълото търсене, Убавицата решила да си почине. Дървото, под което заспала било ябълково, но ябълка не паднала върху главата й, защото трябвало да падне върху главата на Нютон, а Нютон не живеел в „имало едно време...”. И легнала тя и заспала като Крали Марко в оная пещера, където със сигурност и сега спи. Преди това тя не се бе убола на вретено и следователно нямало да я събуди никакъв принц с целувка. Но дори и това вече изобщо не я интересувало. Присънил й се самият сън. Това обаче никак не учудило Убавицата, но я изумили думите му -„Аз съм твоето завещание!”. Не пари, не късмет, а сън да ти завещаят – що за подигравка! От яд Убавицата чак се събудила, чудейки се как да се отърве от проклетия си сън. Сънят, като си дал сметка какво го очаква , проявил цялата си изобретателност и магия, за да постигне обратния ефект. За секунди се превърнал в нежен и услужлив утешител, безценен и грижовен закрилник. Прегърнал Убавицата и й показал своята страна на чудесата . Убавицата разбрала, че можела да има всичко. Щастието и блаженството й нямали да имат край!..
И тук би трябвала да завърша приказката си. Но понеже това не е обикновена приказка, а и вие още не сте заспали, ще я продължа. Та:
Убавицата била безкрайно щастлива и сигурно щяла да бъде на седмото небе до края на живота си, ако не се беше заразила с най-страшната за нея болест – безсънието. И това безсъние така здраво я приклещило, че й се завивало свят и започвала да се удря наляво-надясно, да се препъва и да пада и при най-малкото стъпване накриво.Чувствала се като изпаднал в тежка ситуация Батман без Робин. И точно, когато си мислела, че повече не може да издържи на нечовешките мъчения, по пътя се задал Тошко Африкански. Щом съзрял Убавицата, той веднага се влюбил в нея. Но и сега съдбата не била благосклонна към нея. Изневиделица, с възможно най-ужасяващия си кикот, се появила баба Яга и натъпкала в устата на нашата Убавица една червена ябълка. Разбира се героинята ни веднага изпаднала в дълбока кома. Влюбеният Тошко Африкански се повъртял, повъртял, но като разбрал, че не може да съживи Убавицата, си тръгнал. Не се появили и седемте джуджета, защото точно в този момент на гости им била Снежанка. Не се появил и Незнаен юнак, нито Синдбад, нито дори Квазимодо.
Така, нито жива, нито мъртва нашата Убавица изкарала няколко дълги години. И кой знае колко още щяла да лежи, ако не я бе забелязал Супермен, докато си правел сутрешния полет. Той веднага я отвел в спешното отделение на татко Карло, където дежурният лекар доктор Ох, Боли й направил изкуствено дишане, интубация, няколко операции, дори сърдечен масаж.. Разбира се тя не се събудила дори и след безумния лай на Артемон и жалната песен на Арлекин. Не помогнали и Бременските музиканти, и викането в ушите й, и байганьовското сърбане на кафе... Но след като използвали отварата на галите, Убавицата направо скочила. Само че толкова силно скочила, че паднала в цветната река от приказката за Златното момиче. И сигурно щяла да се удави, ако не й бе помогнал цар Дроздроброд, преоблечен като просяк. И точно когато Убавицата се канела да му благодари, се появила Кума Лиса и й казала, че царският син разгласил в цялото царство, че ще се ожени за онази девойка, на която й станат чизмите на котарака в чизми. Хукнала наш`та Убавица, забравила и цар, и Дроздробрад, и „Благодаря”.
По-бързо и от малкия Мук стигнала до царските двери, но колкото и да викала „Сезам, отвори се!”, никой не откликнал на думите й. Разплакала се Убавицата – все на нея й се случвало така!
(И вие да бяхте на нейното място, и вие щяхте да се разплачете.) Но за зла орис тогава на пост бил Оловният войник, който най-грубо я изпъдил в дън горите тилилейски. Там, в средата на миризливото си блато, живеел Шрек, който никак не се зарадвал на неканената гостенка и я предал в ръцете на баба Цоцолана. След приличния тупаник на Убавицата й дошъл акълът в главата и тя разбрала, че виновникът за всичките й нещастия било копчето за сън на Валери Петров. Потвърдили го Хари Потър и костенурките нинджа, а отстрани съчувствено поклащали глава Стюард Литъл и Ласи.
Убавицата не му мислила много и решила да се удави. Тръгнала да търси мост – тук мост, там мост – нямало и нямало! Не се бил родил още Кольо Фичето.
„Пфу бре,” си казала тя – „В тая приказка човек даже не може и да се удави”. Тогава насреща й застанал рибарят и я посъветвал да хване златната рибка. Хвърла тя въдицата, но Грозното патенце постоянно й мътело водата, а дяволчето Фют допълнително я разсейвал. След няколко часа тя все още не бе хванала златната рибка и решила да се откаже. Отказала се и от давенето, но категорично решила да поиска съвет как да живее занапред от цар Лъв. Царят Лъв не бил в много добро настроение и й се сопнал: „Ти да не мислиш, че аз съм Светлина!”. И не само това, но дори й изръмжал. От страх Убавицата паднала чак на долната земя, където я посрещнал по дрехите Хитър Петър, но като видял колко й е акъла я пратил при при Кумчо Вълчо заедно да ловят риба от замръзналата река. По пътя Убавицата видяла един белобрад старец, които се взирал в пресичащата пътя върволица от пуйки. „Защо ги гледаш?” – попитала убавицата. „Чакам да минат пуйките.” – отговорил й той. „И от кога чакаш така?” – попитала пак Убавицата. „Откакто се помня.” Огледала се Убавицата ни – нямало как, и тя трябвало да изчака пуйките, иначе как да продължи пътя си. А пуйките сякаш край нямали – една, втора, трета, четвърта, пета, шеста....
Хмммм, май вече заспахте. Айде лека нощ засега, а другия път ще ви разкажа как Убавицата се справила с пуйките... И сладки сънища...
Но вмъкни Незнайко от слънчения град и Карлсон които живее на покрива заедно с Пипи дългото чорапче, а на помощ да им доиде Василиса прекрасна и Червената шапчица, и Емил от Льонеберя
Поздрави!
10.09.2008 00:36
10.09.2008 10:49
А това за ококорването малко ме притесни - все пак приказката е за лека нощ...
;)))
Лек ден... и лека работа!
Явно всички имаме нужда от нещо свежо, нетипично, нещо, което да ни измъкне от скуката, от ежедневието. И дори с тъжна усмивка да ни върне в детството.
А за героите- няма ни мен и теб - "златната ябълка" и "неродена мома". А и юнакът що бозал .. години. Но за него не пиши, че нещо юнаците ,които все бозаят, станаха доста.
10.09.2008 15:52
А за доразказването - обещавам да доразкажа - а ти обещай, че няма да заспиваш преди края на приказката;)
Поздрави!
Ама трябваше там да я свършиш - после да пишеш - Очаквайте продължение.. или To be continued... или квото си искаш и продължението - в друг пост.
Защото аз не заспах, ами се скролнах надолу, много ми дойде. :) Да не се обидиш, казвам го с най-добри чувства :))))))
А защо не съм написла "очаквайте продължение" или нещо от сорта - защото аз съм авторът и аз решавам дали ще има продължение и изобщо как да свърши всичко :)
А и когато писах текста, си мислех как като малка баба ми ми разказваше приказки, преди да заспя и аз все не успявах да им чуя края :) А баба по Шехерезадски ми я доразказваше на следващата вечер и започваше нова ... :)
А и от теб и от никой друг не очаквам да заспи на този текст - та това си е пародия:))
Поздрави!
Естествено че ти си авторът и си решаваш, но нали го пишеш, за да те четат. А ако не те интересува мнението на хората, твоя си работа.
Това за заспиването беше ирония, ясно че е пародия цялата работа, не си подценявай публиката :)
Усмихвай се повече!
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете