Ей, прав е бил дядо ми навремето, прав е бил... Ама кой да ти слуша тогава?... Пък и кой ли да ти разбира? Той все говореше с недомлъвки, уж не говореше сериозно, а все важни неща казваше. Така мине не мине време той вземе, че повтори ни в клин, ни в ръкав – „Едно е да искаш, друго е да можеш, а намериш ли веднъж повода, хванеш ли го в ръце, дядовото, дърпай го здраво към себе си и ще видиш как магарицата сама си тръгва”... Щом баба го чуеше, че засипва детската ми главица с мъдрости, почваше да го хока и то не наужким. Дядо ми само се подмисхваше под мустак, а след като баба ми се уморяваше да го навиква, ме хващаше за ръка и ме извеждаше на сладкарница и все ме молеше да й обещая да не слушам повече дядо си, защото бил стар, изкуфял и нищо не разбирал от живота, че нямал сърце и бил закоравял женомразец. Аз си спомням, че само кимах към баба в знак на съгласие и с наслада и насъбрана слюнка в устата си мислех за парчето паста, което знаех, че баба ще ми купи...
Иначе, честно казано, не разбирах нищо нито от думите на дядо, нито пък от тези на баба. Но си обещавах, че като порасна един ден, ще ги разбера. Обаче разбирането ми отне далеч повече време, отколкото очаквах – трябваше да прехвърля бая години, за да разбера какво ми е говорел дядо, лека му пръст...
Така сега чак си спомням как веднъж дядо обясняваше на баба, че паметта никому не била нужна и само създавала проблеми. Баба тогава никак не се посвени от мен и в един момент така се разгорещи в спора, че замери дядо с чинията със салата. Не уцели, само нацапа наоколо, развика се, разплака се и почна да обвинява дядо за каквото успя да се сети. Пък дядо само ми намигна заговорнически, стана тежко и преди да излезе каза: „Каквото повикало, такова се обадило”...
И понеже баба продължи да нарежда, аз тръгнах след дядо. Той като ме усети зад себе си, ме хвана за ръка и ме поведе извън село, нагоре по баирите. Докато й мине на баба „сръднята” – така каза. По едно време седнахме в тревата и дядо взе да ме поучава:
„Паметта не е хубаво нещо, мойто момче, от мен да го знаеш – особено паметта на жените – нищо не забравят, даже да е било преди четиридесет години. Помнят – и то с подробности. Ние мъжете по забравяме, ама те ни припомнят всичко. Та понеже сега съм се сетил – да ти разкажа за жените – да знаеш какво те чака и с какво ще се заловиш един ден. Пък ако забравиш – все ще се намери някоя жена да ти припомни какво ти е говорил дядо ти, когато си бил малък. Щото жените, може и да са различни, ама не се променят много-много. Първо, дядовото, трябва да знаеш, че жените не са напаст и не трябва да те е страх да общуваш с тях. Дай им на тях все нещо да говорят, да обсъждат, само гледай да не млъкнат, че тогава става лошо. Баба ти веднъж така ми се разсърди, че три дни не ми каза и думичка – все едно, че ме нямаше... А винаги има някоя новина, която по някакъв начин ти е убягнала, някоя интересна история около съседа, която по незнайни причини си пропуснал, но която жените държат да ти споделят. Което от своя страна си има своите преимущества – най-малкото трупаш знания. Лошото, мойто момче, започва, когато се поиска твоето мнение или коментар, а в главата ти няма и грам мисъл по съответния въпрос, а пък сърцето ти вземе, че се окаже съвсем празно на чувства. Дааа... Истинска загадка е как жените успяват да поберат в себе си толкова много и различни емоции, как успяват да намерят точните думи, как изобщо винаги намират какво да кажат? Сякаш предварително са се подготвяли – само че не.
А стане ли въпрос за чувства, дядовото – няма по-добри разбирачи на чувствата от жените. Още повече, че те винаги нещо чувстват, по всяко време на денонощието, и то в най-разнообразни и стряскащи нюанси. Е, гледай я баба ти – докато се смее, почне да се кара, да плаче, а сега като се приберем, ще каже колко мъчно й е било за нас. Да запомниш от дядо си, че жените могат всичко да почувстват, а ние мъжете – както баба ти казва – сме, ама всички до един, безчувствени пънове, които ама грам не се съобразяват с техните чувства. И да знаеш, че това няма ама нищо, нищичко общо с тяхната деликатност към чуждата чувствителност. И друго странно нещо има около жените – уж сме бездушни пънове, а си умират да ни задават един и същи въпрос – „Как се чувстваш?” Е, понякога го заменят с „Какво мислиш?”, ама то за тях е едно и също. Но не прави грешката, мойто момче, да споделяш какво чувстваш и какво мислиш – това никога няма да съвпадне с мислите и чувствата на жените. И се научи да не спориш с жена. Малък си още, бедничка ти е още фантазийката да си представиш какъв порой от обвинения може да се излее върху теб, с какво продължително и отровно цупене ще бъдеш надарен, какво чувство за отговорност за всяко бедствие, сполетяло и сполетяващо човечеството, ще ти се внуши... И, слушай дядо си – не се опитвай да се оправдаваш – освен порой, към теб могат да полетят и чаши, чинии... Както и баба ти – нали я видя...
Не бъди глупав, мойто момче, и да искаш обяснение от една жена по две причини – първо – тя сама ще си каже и без да я питаш, второ – трябва да имаш страшно много търпение и време. Защото се започва едно главозамайващо вадене на вода от един, втори, трети,... и така до девети кладенец и то все с кошница. И така могат да я карат с дни... Ама няма какво да им се сърдиш – те са си такива – все се опитват да те убеждават в нещо, за което те и грам представа си нямат. Завидна е обаче упоритостта им. И инатът. И способността им винаги да излизат сухи от водата. Особено баба ти...
И друго да знаеш, дядовото – не можеш угоди на една жена, та ако щеш да се раздереш. Тя все нещо иска, ама какво - и самата тя не знае. Всички са така – уж тъй, уж иначе, пък накрая нищо. Ама ти не им се ядосвай – то си им е в природата. Мрънкането също – за щяло и нещяло. Пък да ти въртят и сучат - са повече от майстори...
От друга страна пък само жена може да направи живота ти интересен. И забавен – щото никога не разбират кога се шегуваш с тях и можеш да си умреш от смях, докато ги гледаш как се напъват да те убеждават в противното... И, дядовото, гледай да се събереш с жена, която да те обича. Това е най-голямата сила за един мъж. Ти недей я гледа баба ти, че все за нещо се кара – само аз си знам колко малко й трябва, за да стане моето духче от лампата на Аладин...
Дааа, мойто момче, такива са жените, и са по-силни от нас... Ей на и нашта магаричка и тя жена – отпуснеш ли й юздите надолу по баира, може да обърне колата. Стискаш ли й здраво юздите – тя и сама си знае...”
Хубаво ми ги говореше дядо навремето, ама ха де – кой да ти помни. А сега върви, че дърпай юздите...
29.09.2008 10:57
Поздрави!!!
Поздрави и усмихнат ден!
Разказът ти е страхотен. Накараме да се усмихна. Благодаря!
Много усмивки и слънце!
А колко ли още урока знаем, които чакат някой да ни ги припомни;))
Поздрави!
и с мен така много често се забавляват и не мога сама себе си да разбера - защо винаги, ама винаги се връзвам:))))) Иначе после и на мен ми е смешно:))
Ама то и в говоренето няма лошо:))
Поздрави!
Прав си, наивни сме, но ако не бяхме такива вие никога нямаше да ни предпочитате пред мъжете /което не е правило, де, ама няма да се задълбочаваме;))/ :)))
Поздрави!
Четейки написаното от теб , мила Марти,(както винаги много хубаво и предизвикващо спомени и размисъл) си спомних за баба ми по бащина линия(баба Катя).Тя си служеше с много пословици и поговорки , които аз помня и до ден-днешен(бях паметливо дете ,то и сега съм си , де!:)) , но тогава не разбирах повечето от думите , само запомнях ! В един момент се улових , че и аз използвам нейните поговорки , но много на място . Значи съм проумяла какво ми е казвала баба ми!
Така че , слушайте бабите и дядовците си и в един момент ще разберете за какво са ви говорили !
30.09.2008 17:10
:))))
А иначе той беше точно като твоята баба - извор на всякакви пословици и поговорки:))
Понякога ми липсва - и той, и баба ми, и другия ми дядо също....
И само последно ще добавя - не само ги слушайте, ами и бъдете около тях, колкото е възможно повече време!
Разбира се, че си троша главата, правя грешка след грешка - колкото и да знаеш, че когато печката гори не трябва да я пипаш, защото ще се опариш - няма да го разбереш, докато не се опариш сам. И то колкото пъти е нужно. А и нали знаеш - на чужд гръб и сто тояги са малко, докато не ги изпиташ на своя:)
А що се отнася до знанието само по себе си - то не може да ти даде нищо друго освен знанието, че нищо не знаеш. :)
И знанието за всеки е различно, защото грешките, които прави са различни, бройката на грешките също, а от там и поуките са различни.
Аз съм научила, че животът е един и неповторим и имам два варианта - да го изживея или да го пропусна:))
Поздрави!
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете