Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.09.2008 08:15 - Урокът на дядо
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2446 Коментари: 14 Гласове:
0



   Ей, прав е бил дядо ми навремето, прав е бил... Ама кой да ти слуша тогава?... Пък и кой ли да ти разбира? Той все говореше с недомлъвки, уж не говореше сериозно, а все важни неща казваше. Така мине не мине време той вземе, че повтори ни в клин, ни в ръкав – „Едно е да искаш, друго е да можеш, а намериш ли веднъж повода, хванеш ли го в ръце, дядовото, дърпай го здраво към себе си и ще видиш как магарицата сама си тръгва”... Щом баба го чуеше, че засипва детската ми главица с мъдрости, почваше да го хока и то не наужким. Дядо ми само се подмисхваше под мустак, а след като баба ми се уморяваше да го навиква, ме хващаше за ръка и ме извеждаше на сладкарница и все ме молеше да й обещая да не слушам повече дядо си, защото бил стар, изкуфял и нищо не разбирал от живота, че нямал сърце и бил закоравял женомразец. Аз си спомням, че само кимах към баба в знак на съгласие и с наслада и насъбрана слюнка в устата си мислех за парчето паста, което знаех, че баба ще ми купи...

   Иначе, честно казано, не разбирах нищо нито от думите на дядо, нито пък от тези на баба. Но си обещавах, че като порасна един ден, ще ги разбера. Обаче разбирането ми отне далеч повече време, отколкото очаквах – трябваше да прехвърля бая години, за да разбера какво ми е говорел дядо, лека му пръст...

   Така сега чак си спомням как веднъж дядо обясняваше на баба, че паметта никому не била нужна и само създавала проблеми. Баба тогава никак не се посвени от мен и в един момент така се разгорещи в спора, че замери дядо с чинията със салата. Не уцели, само нацапа наоколо, развика се, разплака се и почна да обвинява дядо за каквото успя да се сети. Пък дядо само ми намигна заговорнически, стана тежко и преди да излезе каза: „Каквото повикало, такова се обадило”...

   И понеже баба продължи да нарежда, аз тръгнах след дядо. Той като ме усети зад себе си, ме хвана за ръка и ме поведе извън село, нагоре по баирите. Докато й мине на баба „сръднята” – така каза. По едно време седнахме в тревата и дядо взе да ме поучава:

   „Паметта не е хубаво нещо, мойто момче, от мен да го знаеш – особено паметта на жените – нищо не забравят, даже да е било преди четиридесет години. Помнят – и то с подробности. Ние мъжете по забравяме, ама те ни припомнят всичко. Та понеже сега съм се сетил – да ти разкажа за жените – да знаеш какво те чака и с какво ще се заловиш един ден. Пък ако забравиш – все ще се намери някоя жена да ти припомни какво ти е говорил дядо ти, когато си бил малък. Щото жените, може и да са различни, ама не се променят много-много. Първо, дядовото, трябва да знаеш, че жените не са напаст и не трябва да те е страх да общуваш с тях. Дай им на тях все нещо да говорят, да обсъждат, само гледай да не млъкнат, че тогава става лошо. Баба ти веднъж така ми се разсърди, че три дни не ми каза и думичка – все едно, че ме нямаше... А винаги има някоя новина, която по някакъв начин ти е убягнала, някоя интересна история около съседа, която по незнайни причини си пропуснал, но която жените държат да ти споделят. Което от своя страна си има своите преимущества – най-малкото трупаш знания. Лошото, мойто момче, започва, когато се поиска твоето мнение или коментар, а в главата ти няма и грам мисъл по съответния въпрос, а пък сърцето ти вземе, че се окаже съвсем празно на чувства. Дааа... Истинска загадка е как жените успяват да поберат в себе си толкова много и различни емоции, как успяват да намерят точните думи, как изобщо винаги намират какво да кажат? Сякаш предварително са се подготвяли – само че не.

    А стане ли въпрос за чувства, дядовото – няма по-добри разбирачи на чувствата от жените. Още повече, че те винаги нещо чувстват, по всяко време на денонощието, и то в най-разнообразни и стряскащи нюанси. Е, гледай я баба ти – докато се смее, почне да се кара, да плаче, а сега като се приберем, ще каже колко мъчно й е било за нас. Да запомниш от дядо си, че жените могат всичко да почувстват, а ние мъжете – както баба ти казва – сме, ама всички до един, безчувствени пънове, които ама грам не се съобразяват с техните чувства. И да знаеш, че това няма ама нищо, нищичко общо с тяхната деликатност към чуждата чувствителност. И друго странно нещо има около жените – уж сме бездушни пънове, а си умират да ни задават един и същи въпрос – „Как се чувстваш?” Е, понякога го заменят с „Какво мислиш?”, ама то за тях е едно и също. Но не прави грешката, мойто момче, да споделяш какво чувстваш и какво мислиш – това никога няма да съвпадне с мислите и чувствата на жените. И се научи да не спориш с жена. Малък си още, бедничка ти е още фантазийката да си представиш какъв порой от обвинения може да се излее върху теб, с какво продължително и отровно цупене ще бъдеш надарен, какво чувство за отговорност за всяко бедствие, сполетяло и сполетяващо човечеството, ще ти се внуши... И, слушай дядо си – не се опитвай да се оправдаваш – освен порой, към теб могат да полетят и чаши, чинии... Както и баба ти – нали я видя...

   Не бъди глупав, мойто момче, и да искаш обяснение от една жена по две причини – първо – тя сама ще си каже и без да я питаш, второ – трябва да имаш страшно много търпение и време. Защото се започва едно главозамайващо вадене на вода от един, втори, трети,... и така до девети кладенец и то все с кошница. И така могат да я карат с дни... Ама няма какво да им се сърдиш – те са си такива – все се опитват да те убеждават в нещо, за което те и грам представа си нямат. Завидна е обаче упоритостта им. И инатът. И способността им винаги да излизат сухи от водата. Особено баба ти...

   И друго да знаеш, дядовото – не можеш угоди на една жена, та ако щеш да се раздереш. Тя все нещо иска, ама какво - и самата тя не знае. Всички са така – уж тъй, уж иначе, пък накрая нищо. Ама ти не им се ядосвай – то си им е в природата. Мрънкането също – за щяло и нещяло. Пък да ти въртят и сучат - са повече от майстори...

   От друга страна пък само жена може да направи живота ти интересен. И забавен – щото никога не разбират кога се шегуваш с тях и можеш да си умреш от смях, докато ги гледаш как се напъват да те убеждават в противното... И, дядовото, гледай да се събереш с жена, която да те обича. Това е най-голямата сила за един мъж. Ти недей я гледа баба ти, че все за нещо се кара – само аз си знам колко малко й трябва, за да стане моето духче от лампата на Аладин...

   Дааа, мойто момче, такива са жените, и са по-силни от нас... Ей на и нашта магаричка и тя жена – отпуснеш ли й юздите надолу по баира, може да обърне колата. Стискаш ли й здраво юздите – тя и сама си знае...”

 

   Хубаво ми ги говореше дядо навремето, ама ха де – кой да ти помни. А сега върви, че дърпай юздите...



Тагове:   дядо,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Дамм
29.09.2008 10:57
Мъдър човек е бил дядо ти,добре е говорил!!!
Поздрави!!!
цитирай
2. martito - grobarq,
29.09.2008 11:35
Мислиш ли? Аз понякога не му вярвам;))))))))))
Поздрави и усмихнат ден!
цитирай
3. rpatel - Абе има нещо вярно в думите на дядо ...
29.09.2008 12:55
Абе има нещо вярно в думите на дядо ти. Аз съм жена, но не мога да не се съглася с него за някои неща. Но основното е едно, никога не се опитвайте да ни разбирате! Винаги ще сте разбрали нещо погрешно и най-много да се стигне до караница и сълзи. През целия си досегашен живот, не че съм живяла кой знае колко много, съм срещала само един мъж, който наистина ме разбира, но за мое съжаление това не е съпругът ми. Ама както и да е.
Разказът ти е страхотен. Накараме да се усмихна. Благодаря!
цитирай
4. martito - rpatel,
29.09.2008 13:04
Абе има нещо вярно, ама... и той мъж;))))))) На мен ми допада позицията му - да приема жената такава, каквато е и да не се опитва да я променя - точно в изброените от него черти/и много други неспоменати/ се крие нейния неповторим чар:))
Много усмивки и слънце!
цитирай
5. glarus - Да
29.09.2008 14:34
"мойто момче" така мислят мъжете. Толерантен и деликатен е дядо ти. Има някаква мъдрост в приказките на нашите дядовци, която не навреме разбираме.
цитирай
6. martito - glarus,
29.09.2008 15:51
Прав си за дядо ми;))) А и за всички дядовци де:)
А колко ли още урока знаем, които чакат някой да ни ги припомни;))
Поздрави!
цитирай
7. martito - li4kata,
30.09.2008 13:24
:))) Това, което спомена не еот опита на дядо -
и с мен така много често се забавляват и не мога сама себе си да разбера - защо винаги, ама винаги се връзвам:))))) Иначе после и на мен ми е смешно:))
цитирай
8. julllinkata - :)
30.09.2008 13:27
Оставам безмълвна:)))))))))
цитирай
9. martito - jullinkata,
30.09.2008 17:04
:))) Мдаааа, понякога и аз така:))
Ама то и в говоренето няма лошо:))
Поздрави!
цитирай
10. martito - li4kata,
30.09.2008 17:06
:))
Прав си, наивни сме, но ако не бяхме такива вие никога нямаше да ни предпочитате пред мъжете /което не е правило, де, ама няма да се задълбочаваме;))/ :)))
Поздрави!
цитирай
11. katan - Бабите и дядовците трябва да се слушат!
30.09.2008 17:08
Бабите и дядовците трябва да се слушат!
Четейки написаното от теб , мила Марти,(както винаги много хубаво и предизвикващо спомени и размисъл) си спомних за баба ми по бащина линия(баба Катя).Тя си служеше с много пословици и поговорки , които аз помня и до ден-днешен(бях паметливо дете ,то и сега съм си , де!:)) , но тогава не разбирах повечето от думите , само запомнях ! В един момент се улових , че и аз използвам нейните поговорки , но много на място . Значи съм проумяла какво ми е казвала баба ми!
Така че , слушайте бабите и дядовците си и в един момент ще разберете за какво са ви говорили !
цитирай
12. july26 - Добре е, че се срещаш с разни мъдри хора-баби или дядовци,няма значение.
30.09.2008 17:10
Ама после..какво? Следва ли нещо от тази мъдрост или отонво и за пореден път си трошиш главата в опит да имаш свои собствени грешки? Нещо от знанието донесе ли ти полза конкретна в конкретна ситуация?Мм..?
:))))
цитирай
13. martito - katan,
30.09.2008 17:16
Написания текст бе породен от спомени за детството - с майка ми говорехме за баба ми и дядо ми, на когото съм кръстена /не съм имала много време да общувам и с двамата, особено с дядо ми - лека им пръст/, но майка ми ми припомни един много ярък спомен за баба и дядо - баба му беше нещо сърдита и искаше да отида с нея на седянката, но аз останах при дядо си, който не спря да се закача с баба и да се заливаме и двамата от смях:)))
А иначе той беше точно като твоята баба - извор на всякакви пословици и поговорки:))
Понякога ми липсва - и той, и баба ми, и другия ми дядо също....
И само последно ще добавя - не само ги слушайте, ами и бъдете около тях, колкото е възможно повече време!
цитирай
14. martito - july26,
30.09.2008 17:34
Абе колко се срещам с мъдри хора не мога да кажа - по-скоро с хора с опит - различен от моя, по-богат от моя.
Разбира се, че си троша главата, правя грешка след грешка - колкото и да знаеш, че когато печката гори не трябва да я пипаш, защото ще се опариш - няма да го разбереш, докато не се опариш сам. И то колкото пъти е нужно. А и нали знаеш - на чужд гръб и сто тояги са малко, докато не ги изпиташ на своя:)
А що се отнася до знанието само по себе си - то не може да ти даде нищо друго освен знанието, че нищо не знаеш. :)
И знанието за всеки е различно, защото грешките, които прави са различни, бройката на грешките също, а от там и поуките са различни.
Аз съм научила, че животът е един и неповторим и имам два варианта - да го изживея или да го пропусна:))
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2845013
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662