Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.10.2008 20:59 - Без любов
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 9121 Коментари: 38 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Влезе случайно в малката книжарница. Не търсеше нищо конкретно. Просто искаше да убие времето, мислите си. Да забрави любовта си, която той стъпка, да изстърже изобщо любовта от себе си...

   „Измислена история? Може би истина? Или лъжа?... Но без любов...”

 

   „Интересно...”, помисли си тя, прочитайки думите на задната корица на някаква книга, с която ръцете й несъзнателно си играеха от няколко минути. Отгърна последните страници и зачете:

 

   „Ден. Последен.

   Падна мъртва тишина. Разля се наоколо и удави всяко движение и шепот. Пропълзя сива хладина. Пространството настръхна доволно и се разстла надълбоко. Времето похотливо му се усмихна и замря. Сля се в едно с пространството и се зарови в дълбокия безкрай.

   Тъмнината прииждаше устремно и поглъщаше лакомо светлината. Скоро предметите загубиха очертанията си, лицата потъмняха, свиха се и се превърнаха в безформени призрачни сенки, които бързо се изгубиха някъде из дебрите на мрака.

   Усетил прегръдката на тъмнината, страхът се размърда. Протегна лепкавите си пипала и се усмихна самодоволно. Почувства глад и стръвно се огледа из владенията си. Жертвите му висяха в пашкулите си, провесени надолу в нищото. Беше загубил бройката им, а и не му бяха интересни. Търсеше нещо ново, а всяка нова плячка увеличаваше силата му. Стана пъргаво и се огледа. Забеляза човешка фигура веднага и без да се крие, се спусна към нея. Знаеше, че не може да го види. Но той можеше, и я разглеждаше, опипваше я и най-безцеремонно преграждаше пътя й. Обичаше тази наглед невинна предигра, в която човеците го следваха доверчиво, докато той незабележимо омотваше мрежите си около тях, превръщайки ги в най-новата си придобивка. Не обичаше само душите и техните крясъци, с които предупреждаваха за опасност. Обикновено никой не ги чуваше – само той, и ги търпеше. До един момент. И ако не се откажеха доброволно от глупавото си плямпане на висок глас, той им отнемаше възможността да си поемат въздух, като ги притискаше грубо, докато не изпаднат в несвяст. Просто нямаше нерви да се занимава с тях. А и не искаше да губи.

   А тук, при този човешки екземпляр нивата вече беше добре разорана – разочарованието си разбираше от работата. А отчаянието и съжалението бяха изпълнили клаузите от договора. Нямаше да се налага да полага кой знае какви усилия. За негово удоволствие моментът, в който човек сам се потапя в обятията му, убивайки душата си, беше настъпил. Той просто трябваше да обере плода...

   Тази душа обаче не спираше да крещи и почваше да го ядосва. Зашлеви й един шамар за поука. Не се спря. Чудеше й се на глупостта – след като досега никой не й беше обърнал внимание, защо си мислеше, че като вика сега някой щеше да отбележи героизма й. И след като и вторият шамар не даде резултат, страхът изостави всякакви добри намерение, притисна здраво душата и жадно впи пипалата си в нея.

   Чу се жално стенание, което се разнесе продължително и плашещо. Лицето на човешката фигура се сви в мъчителна гримаса, стисна здраво очите си и замря на място... След малко всичко утихна. Остана само някаква тъпа, вибрираща тревожност и конвулсивното пулсиране на душата. Тялото се ослуша. Тишина...

   Фигурата се престраши и отвори очи. Нямаше нищо. Само нощта бе станала по-гъста и по-черна, натрупваща се около нея – можеше да се помирише, дори да се пипне. Направи несигурна крачка напред. Нищо не се виждаше. Тялото беше само. Съвсем само. И трепереше. С всяка крачка усещаше как замята се разпада, но му беше все тая – нямаше какво повече да губи. Препъна се в собствените си стъпки и падна по очи. Направи опит да се изправи, но се подхлъзна и се свлече някъде надолу. Ръцете се протегнаха, уловиха се за чернилката и тялото увисна. Но не за дълго. Разлагащото се пространство се изхлузи между пръстите и то пропадна. Страхът се спусна усложливо и го приклещи в лапите си. Запуши носа, мина през очите и стисна гърлото. Хиляди барабани забиха в главата, сякаш чукове пробиваха черепа. Болката беше разяждащо непоносима...

   Човешкото тяло не издържа – предаде се. Преглътна отровата на страха. Усети я как шумно и самодоволно нахлу в дробовете, а после се пръсна към всяка клетка...

Страхът победи и гордо обходи новото си владението. Подритна зашеметената душа, премаза с крак треперещите й останки, блъсна я надолу и доволно потри ръце. Душата падна глухо и потъна в лепкавата, хлъзгава тъмнина.

   Нямаше я вече.

   Имаше само страх.

   Едва сега тялото се разплака, но вместо плач от устата се понесе лудешки призрачен кикот – дрезгав, креслив и несекващ. Хареса му. Изсмя се пак. Гласът се издигна нависоко и отекна надалеко. Тялото се размърда кокетливо и разбра, че нищо не му пречи да се движи. Нищо не лепнеше по него, нищо не го задушаваше. Не се препъваше, не се подхлъзваше, дори вече виждаше. Забрави за душата си. И без това само проблеми създаваше.

   Премаля от щастие. Почувства се леко, свободно, силно. Впусна се уверено в тъмнината и се сля с нея...”

 

   Стресна се. Нещо в нея се пречупи и тя побърза да купи книгата.

   Не, не искаше да забравя...




Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. santov - Впечатли ме...
22.10.2008 21:23
Дори, някак ме потресе.
Поздрави!
цитирай
2. martito - santov,
22.10.2008 21:25
Надявам се потресът да е за добро... :)
Благодаря за коментара!
цитирай
3. wwwivi - Много точно
22.10.2008 21:36
и истинско. Великолепна история, в точният момент ми попадна. Благодаря ти!
цитирай
4. martito - wwwivi,
22.10.2008 21:38
За нищо!
Пожелавам ти по-малко страх и повече вслушвания в гласа на душата!
цитирай
5. ivaniyi - Да, това е!
22.10.2008 22:33
Марти, но ти ме посъветва да се смея!
цитирай
6. catforlife - Не. . . не трябва да забравяме! Ко...
22.10.2008 22:36
Не... не трябва да забравяме! Колкото и да ни пречи това в нас никога не трябва да забравяме, че е единственото, което имаме. Отново велика:)
цитирай
7. martito - ivaniyi,
22.10.2008 22:36
Аз все още те съветвам да се смееш! Особено когато най-малко ти е до смях!
цитирай
8. martito - catforlife,
22.10.2008 22:38
Не трябва, наистина - добре си го написала!
Благодаря за коментара!
цитирай
9. анонимен - :)))
22.10.2008 23:21
много яко
цитирай
10. viki11 - Това наистина си струва. Остава да ...
22.10.2008 23:32
Това наистина си струва.
Остава да се изясни, дали наистина любовта си заслужава или убиването й има смисъл. За да си сигурен/на във внушението си. Защото това е идеята, ако не греша. ;) не греша
цитирай
11. martito - viki11,
22.10.2008 23:38
Напълно си права!:)
Но аз оставям всеки сам да си даде отговор на този въпрос - да убие или не любовта си...
А страхът е точно там - в момента на колебание - и си знае работата..:)
Поздрави!
цитирай
12. анонимен - viki11
22.10.2008 23:44
Трябва да осъзнаваш, че така написано, ти определяш мисленето на четателите след прочита. От теб зависи, и в редки случаи решението остава за читателя, ако е заложено в схемата на възприемане на прочетеното.

Иначе... да се смееш,когато най-малко ти се смее се получава доста фалшиво. Нека не е смеене, а засищане на мисленето с положителни неща. Щото това смеене ще бъде като гротеска.
цитирай
13. martito - viki11,
22.10.2008 23:50
За първата част от коментара ти:
Да, има истина в думите ти - авторът малко или много насочва - това съм направила и аз - насочване в посока - без любов; посочвам просто една възможност, която е преди всичко страх да не би случайно да те застигне пак разочарование.

За втората част от коментара ти - не разбирам какво искаш да кажеш - предполагам имаш предвид отговорът ми към ivaniyi. Но неговият коментар и моят отговор /ако за това става въпрос, де/ е просто част от наш разговор, започнал в други постинги и по други поводи.

Лека вечер ти желая!
цитирай
14. анонимен - Наистина прекрасен разказ !
23.10.2008 00:32
Водещ до много тънки психологични размисли !
Благодаря ти за постинга ! Запомня се ,а не изхвърча след прочита !
цитирай
15. 737 - Страхотно!!!
23.10.2008 01:04
Страхотно!!!
цитирай
16. martito - lidis, 737,
23.10.2008 07:08
Благодаря ви!
Пожелавам ви топли слъневи дни!
цитирай
17. viki11 - Ще ме извиняваш, но не си познала ...
23.10.2008 09:23
Ще ме извиняваш, но не си познала накъде насочваш с разказа. Не насочваш към без любов от страх. Напротив, с цялата си душа плачеш от страх да не останеш от любов - това с идеята, заложена в разказа. В случая не е заложена, а се е получила, но ... така или иначе, остава въздействието.
Моето мнение не е меродавно, но не виждам тук по-добър специалист да ме обори. Тези неща ги усещам, винаги е било така. Не е от много учене, но и то никак не е малко в тази посока. Затова твърдя, че ти насочваш, че човек е загубен без любов.
А от коментара ти разбирам, че не мислиш така. Или по-точно,че си постъпила в живота, явно, по друг начин. НЕ винаги постъпваме правилно, и често това е от страх. Но това е друга тема, тук коментирах разказа, защото е построен интересно и внушението е положително. ДА налагаш убийство на любовта не отива на красиво построен разказ.
ОСобено изящно се е получило по този начин с цитата от книгата. Силно е. Не е, може би, от най-модерните литературни течения, но пък е класика, класически устойчиво във времето.
Много високо оценявам резултата. Това само искам да подчертая.
Лек ден! И дано е успешен.

П.П. За усмихването така смятам, независимо от разговорите ви преди това. Хубаво е да не се усмихваш фалшиво. Това опорочава усмивката. Може би не си се изразила точно.
цитирай
18. martito - viki11,
23.10.2008 09:30
Явно не съм се изразила правилно :)
Но пък ти си го казала доста добре! -
"Затова твърдя, че ти насочваш, че човек е загубен без любов."
Е, радвам се, че въпреки моите неточности ти си прозряла!
Лек и успешен ден и на теб!
цитирай
19. jioia - Именно!
23.10.2008 11:10
Човек без любов е загубен..Това не бива да забравя геройнята! Пропадането се случва, когато останем без любов или когато по една или друга причина сме я изгубили, наранили сме я или просто сме заглушили гласът й,който ни е повтарял...Не сме успели да се слеем с нея...!
цитирай
20. martito - jioia,
23.10.2008 11:19
Точно така!
Човек винаги има един момент, в който прави своя избор - любов или нелюбов. И единия, и другия път не е лесен. С любовта е трудно, понякога непосилно боли, но без нея - човек умира. Умира душата му. Заради страха от нараняване....
цитирай
21. blagorodnik - Не разбрах разказа!
23.10.2008 11:20
Може би защото го прочетох по диагонал :)
Както и да е, иначе идеята е добра - където няма любов, следва тъмнина и смърт.
цитирай
22. martito - blagorodnik,
23.10.2008 11:22
Ами аз мога само да препоръчам да го прочетеш пак, ако искаш, и тоя път не по диагонал:)))
Но диагонално или не - схванал си идеята:)
Поздрави!
цитирай
23. анонимен - Значи като в оня филм всичко е любов. ...
23.10.2008 12:08
Значи като в оня филм всичко е любов...
цитирай
24. martito - анонимен,
23.10.2008 12:40
Ми не знам за кой филм става въпрос, но щом казваш... :))))
Сигурно е така.
цитирай
25. martito - keymaker,
23.10.2008 15:30
Впечатлена съм от коментара ти!
Човек лесно се изгубва, защото лесно си казва да поеме по лесния път... Само дето тоя лесен път се оказва пропаст, от която трудно се излиза...
А иначе нищо не се е случило предните дни:)
Просто изплуваха стари спомени, а покрай тях и някой усещания - то, нали знаеш - те спирачки нямат...:))
Поздрави!
цитирай
26. july26 - Хмм...
23.10.2008 17:18
Без да се пускам на вълната на коментиращите преди мен...Ще кажа само нещо вече казвано от други хора и на други места по вероятно подобни поводи,че " най-скъпите неща са тези, които са безплатни. Разбираме го обаче,когато се налага да плащаме много висока цена за това".Е, споделям го, разбира се...
:)
цитирай
27. martito - july26,
23.10.2008 17:27
Аз и друго не смятам, че правиш - освен че споделяш;))
Но както става ясно и от текста ми, и от думите, които цитираш, всяко нещо си има последствия, т.е. определена цена :)
Аз в калкулациите не съм кой знае колко добра, но знам, че най-евтинкото излиза най-скъпо:))
Имай предвид, че и аз само споделям:)))
цитирай
28. compassion - Ми то и аз да споделя
24.10.2008 01:52
Фаталистичното тълкуване на този толкова дълбокосмислен разказ ми се струва едностранно. Абсолютно го приемам като вариант първи, но вижте разказа накрая завършва с оптимизъм: " Премаля от щастие. Почувства се леко, свободно, силно. Впусна се уверено в тъмнината и се сля с нея...”
Само думата тъмнина може да смути някого, който я възприема като Край, а тя може да се разглежда и като утроба, в която се ражда светлината. Аз пък разбрах посланието като: нищо не е загубено, само е трансформирано. Кълн на нова любов има вече в нейното усещане: леко, свободно, силно и премалява от щастие (разбирам от предвкусването на чудото на новото раждане). "Не се препъваше, не се подхлъзваше, дори вече виждаше." Е как да не е това прераждане? Негативната страна на нейната душа е като старата кожа на змия изоставена (създавала й е само проблеми) и уверено се впеска напред (дори в тъмнината) защото няма страх (значи има вяра)... Е, аз само споделих...
цитирай
29. martito - compassion,
24.10.2008 08:15
Радвам се, че сподели мнението си:))
Прераждане?... Хммм...
НАпомня ми на Гео-Милевото "Нощта ражда из мъртва утроба..."
Би могло да се възприема и така, но има сливане с тъмнината, с призрачното /защото и за призраците няма прегради :) /.
От друга страна това не е краят на разказа, а на прочетеното от героинята.
Иначе, да, истинският финал на текста е оптимистичен :))
Поздрави!
цитирай
30. bersek - ...
27.10.2008 09:48
Страхът... е просто едно чувство, а то се намира само на едно единствено място.
цитирай
31. martito - bersek,
27.10.2008 18:43
Така е - страхът е само чувство. Но ми е интересно - къде се крие то според теб?
цитирай
32. bersek - ...
29.10.2008 13:23
Не съм писал, че се крие, а че се намира само и единствено в главите ни.
цитирай
33. martito - bersek,
29.10.2008 13:52
Така съм съгласна...
А дали е само в главите - защото ако е там, се предполага, че е възможно да бъде управляван и направляван и препъван, когато е ненужен, и предизвикван по наша воля...
Както и да е.:)
Страхът е странна работа.
Поздрави!
цитирай
34. compassion - Страхът е страшна работа!
29.10.2008 15:53
Да, страхът е в главите ни и ние можем да го управляваме, ако сме силни.
Ежедневно да преодоляваме страха, вместо да му се подчиняваме.
Страховете ни наполовина са лишени от всякакво основание,
а наполовина са просто срамни. Нищо не е по-страшно от страха!
Той може да ни обезсили, да ни разболее и даже да ни убие, ако
го оставим да расте в нас. Вече е доказано, че постоянните страх и гняв са
енергиините източници за появата на рака.
цитирай
35. martito - compassion,
29.10.2008 17:02
Абсолютно си права за опасността от страха.
И няма по-голям порок от страха - мисля Достоевски го беше казал.
Силата на човек е относителна според мен, защото не се разбира и еднозначно, да не говорим за най-смешното - че най-големите смелчаци, се оказват най-големите страхливци...
А за това напълно те подкрепям:
"Ежедневно да преодоляваме страха, вместо да му се подчиняваме."
Поздрави!
цитирай
36. net - Втресе ме! Страх ме е!!! Дали и аз ...
04.11.2008 11:46
Втресе ме!
Страх ме е!!! Дали и аз не загубвам душата си на порции?
цитирай
37. martito - net,
04.11.2008 11:55
Не! Не и ти!
Просто страхът си е страх, и си го имаме, също както и съмнението, както и довериято, ... Както и любовта...
цитирай
38. анонимен - http://www.obqvata.net Обявата.нет обяви, obiavi, obqvi
05.01.2011 11:44
http://www.obqvata.net Обявата.нет обяви, obiavi, obqvi
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1487479
Постинги: 322
Коментари: 10452
Гласове: 37209