Аз не съм заможен човек. Живея скромно, храня се скромничко, пия и пуша по малко. У мен няма нищо помпозно. Тя и къщата ми е една такава – обикновена, незабележима, дет` се вика - никаква. Сигурно вече ми се чудите като нямам с какво да ви впечатля, защо ви занимавам със себе си. Ми ще ви кажа – заради съседите. Те вече са наистина изключителни хора. И къщите им едни такива – огромни, блестящи, цели палати. Коя от коя по-гиздава. Да ги гледаш – да им се ненагледаш и да се чудиш и маеш – човешка ръка ли ги е сътворила, или ръката на грозния дух от лампата на Аладин... И едни модерни, накипрени по последен писък на архитектурната мода. И всеки съсед гледа такова нещо да й притури, че  да блесне пред другите.

   Последното модно нещо, по което се увлякоха съседите ми бяха оградите. Някъде ли ги бяха видяли, някой ли им подшушна за тях, фантазията им ли ги подведе – не знам, но един следобед на връщане от работа, моят съсед отдясно вече беше излял основите на своята ограда. Попитах го аз – не харесва ли вече живия си плет, та тръгнал с камъни да се огражда. Той на мисля обаче, че ме разбра правилно, щото нещо ми се сопна и малко, така, през зъби ми отговори. Не ми влизало в работата, каза. Ама добре, че беше жена му, пък тя като всяка жена дай й разяснения да дава, особено ако е решила да се издига в нечии очи. Та вдигал съседът оградата, за да не му гледат хората къщата и да не хващала уроки. Пък и не искал да му се наднича през плета и уличните псета да му препикават входната врата. А хора – ще пуска който си иска и ако иска, и то така, че те да се съобразявали с него, а не той с тях и да може човекът да си излезе спокойно в двора по долни гащи. Не че ги е крал – долните гащи де, ама що пък да му ги зяпат.Тя и други неща каза жена му, ама аз много не ги запомних, пък и съседът я скастри по мъжки и тя послушно се покри в къщата. А със съседа повече не си проговорихме – като ме видеше гледаше настрани или ми обръщаше гръб и се правеше на много вглъбен в чопленето на ноктите си. Какво да се прави – човешка му работа – пък и ограда гради.

   Една сутрин обаче за малко да се успя. Събудих се аз, ама нещо тъмнее стаята ми. Бре, викам си, това слънце днес няма ли да изгрява, а гледам –  вече осем наближава. Дърпам аз пердетата – тъмно. Вдигам щорите – пак. Кога се огледах – това било оградата на съседа. Пък една висока, висока – едва покривът му се вижда. Кога успя да я издигне толкова бързо – оградата не ми отговори, нито жена му, нито съседа – така и не ги видях.

   Тръгнах на работа и що да видя – и съседът отляво ограда майстори. Той пък не харесвал вече плета, щото, каза, нещо плетът не им влияел добре на хората – поувличали се били в плетенето, пък на него му писнало да се чуди и мае как да разплита после плетките, пък те на всичкото отгоре да стоят все едни рошави и невчесани.

   Другият пък съсед отсреща – му писнало от неканени гости. Мине, не мине някой – види, че светело у тях, и айде – гости. Писнало му на човека – той да не е странноприемница я! Па и отде все да ги гощава! Па и личен живот си имал! Не можело, вика, таман си си опнал крачетата в сладка полудрямка, и някой да ти висне на вратата – зор да те видел и най-вече къщата. Неприятна работа – съгласих се. С таз ограда, вика, ще се родя, нов човек ще стана. Как ще стане нов човек и как ще се роди наново – аз не ми стана много ясно, ама и не питах де – поне с него да можех да си казвам по някоя дума.

  До вечерта – друг съсед – и той пуфти, поти се – и той гради. На него пък му било омръзнало някой все нещо да му краде – я пантофите, я пощата, я цветята обрали, я отъпкали тревата... Пък и, вика, оградата е нещо модерно, и другите съседи така правели – що да не направи и той, че няма да се оставя да бъде на последно място. А и оградата някак сигурност му вдъхвала, а у хората – респект...

   И докато се усетя, съседите ми наиздигаха огради – коя от коя по-високи. Някой даже се сети електрически ток да пуска и се почна една надпревара... Един монтира камери на всеки три метра, втори – нае денонощен караул, трети – изкопа ров около оградата си и я замаскира с трева, четвърти – наслага малки минички... Изобщо трудна работа беше да се добереш до съседите си, да ги видиш как са, що са, да си кажеш по дума с тях. Затова и не го правех де. Те също. Обаче не в това е проблемът.

   Преди, докато се правеха на майстори, съседите не ми обръщаха внимание, но след като си направиха каменните огради, нещо взеха да ме гледат наопаки. И не само къщата ми беше позорна, ами и фактът, че нямах никаква ограда. Даже и жив плет едва ме убедиха да сложа, макар че плета те го сложиха. И пак нещо не им хареса. Грозял квартала, не подхождал на китните им, масивни огради. И така – дадоха ме на съд и ме изселиха. Заради някакви си огради. А не бяха такива хора...

   Ама да се размислям сега кой крив, кой прав – не искам – правете го вие.

   Едно само още ме мъчи – хубавите им къщи – кой ще им се възхити, кой ще ги оцени, кой ще ги загледа с тия огради?...

Не се бях сетила за това:))))))
Благодаря!;)
Поздрави!

Те значат нещо и говорят за хората.Както за оградилите се, така и за тези от другата страна.
Какво значат и говорят обаче..за всеки е различно.Не мисля обаче, че без огради или със старите огради и по-добре.Различни времена,различни хора.И за оградите се отнася...
:)

Напълно си прав - оградите значат много.
Ограждането по принцип е характерно за човека, и по-точно заграждането на самия себе си.
И не че има нещо лошо в това - просто вманиачаването в издигането на огради и прегради - променя човека, прави го недостъпен и за самия себе си...
Поздрави!

и моите съседи са такива....останаха само едни, тези от ляво, къде си държим къщурките и без жив плет даже.....а другите като се окупирали......ще рече човек , че е време на война......кво толкова има по тия дворове да се гледа.....за едните гащи ако е, всеки път като надничам, ще му хвърлям по едни....та за следващия път да има нови, да се правя на изненадана :Р

Не е лоша идеята ти, ама никак даже!:)))
Поздрави!

На мен ми прави впечатление промяната в погледите им. Едни такива ... не каквито бяха. Дали пък моят си е останал същия? Нали човек прилича на огледало, нагрубиш го - нагрубява те, усмихнеш му се - усмихва ти се...

Прояната в погледа, вече означава дълбока промяна... Или поне за мен е така..
А за огледалните отражения - донякъде съм съгласна с теб, но как тогава да разбираме - усмихваш се - пък отсреща те поглежда като смачкана хлебарка?...

Ами то се и смачкана хлебарка, не можеш да искаш от него да реагира като човек.

Абе и ти си прав...:))))))))))
Поздрави!

СТРАХОТНО!

Благодаря!
Радвам се, че ти е харесало!
Поздрави!