Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2008 14:14 - Жена ми е... Такава си е...
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 3833 Коментари: 22 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

     - Не, казвам ти, това, мойта жена, и на осемдесет да стане пак ще си го носи тоя акъл на десетгодишна и това си е. Гледай сега кое време е – 2:36, а само преди един час си спях сладко като младенец и не си и бях помислял даже, че ще идвам при теб по нощите, че и да си говорим... Ама жената... Тя...

   Беше на някакво събрание, преминало в коктейл. Предупреди ме – разбрах я – няма как – работа.  Чаках я, чаках я, ама по някое време съм се унесъл и съм заспал. Даже сънувах нещо, ама какво – вече не помня. Обаче много ясно си спомням как тя ме разтърси с ръце, как ме отви най-безцеремонно, обърна ме към себе си и започна да ми разказва на висок глас какво й се бе случило. Не че това беше нещо ново за мен – не... Преди години, още преди да се оженим – пак така, когато се сетеше, че трябва да сподели с мен нещо – пращаше съобщение след съобщение, без значение кое време на денонощието беше. И ако не й отвърнех с подобаващо съчувствие, почваше да звъни... Така и сега – трябваше да си разкаже историята и аз просто нямах избор – трябваше да я изслушам. А че ми се спи – това не беше важно за нея...

   Та, слязла от колата и след няколко крачки да вземе, че да я издебне със скимтене някакво малко кученце. Тя, разбира се, веднага се спряла, погалила му и муцунката, и гръбчето, то пък на свой ред си навряло муцунката в ръката й, облизало й цялата длан, въртяло опашчица, от задоволство извивало цялото си телце и през цялото време не спряло да я гледа с едни големи, тъжни очи – тя даже ми показа как!... Викам аз, че ми се спи, утре да ми разкаже, ама тя – не, та не! Сега трябвало – утре нямало да бъде същото!... И пак ме дърпа за внимание и почва да показва как й подавало ту едната, ту другата лапичка... Поизправила се жена ми – да се огледа дали отнякъде не гледа майка му. Да, ама то явно било самичко и като се изправила жена ми, то си помислило /защото жена ми съумява и кучешки мисли да разчита, и не само кучешки, де, ама както и да е/, взело, че заскимтяло, метнало се с лапички по крачола на панталона й, протестирайки за внимание. И понеже жена ми е голяма познавачка, веднага прозряла, че палето било гладно и без много да му мисли, се засилила към апартамента с мисълта за пържолките в хладилника. Малкото й приятелче /тя така го нарече/ - след нея. Да, ама на първата площадка на стълбището, нещо го смутило – напатило се е сигурно, горкото, от „човещина”, вметна жена ми, спряло се и заскимтяло жално.   Пък аз си викам, ама наум, и добре, че не я е последвало, че така за две години се обзаведохме с пет подобни следовници – четири котки и едно куче – дето иначе не порасна много и противно на очакванията ми се разбира с пустите му котки. Аз не, че нещо против животинките, даже обратното – ако ги видиш какви са културни – шапката ще ти падне. Не се бият, следват и нея, и мен по петите в редичка, спреш ли се – и те спират и те гледат едно умно и разбиращо, сякаш им е ясно и какво ти се върти в главата, и какво им говориш... Иначе всичките до едно събрани от улицата по подобно поводи... Сега, къде я намират жената, що тръгват след нея – не знам – ама и аз да съм на тяхно място сигурно и аз щях да мъркам, да се притискам в нея или да въртя опашка и да я гледам жално с оплезен език...

    Пет минути жена ми се чуди пред мен защо не я последвало паленцето, после още толкова минути ми задава въпроси и на мен и преди даже да бях измислил отговор, тя си отговаряше сама. Викам си да взема да я гушна – и май трябваше да го направя още от самото начало, та да се успокои. Да, ама тя жена ми завихрят ли я емоциите, няма спиране – прегръдки, целувки, мърморене – нище не помага. Тя си се вълнува в момента, говори безспир, изпъстря променливата си интонация и всяка сричка отрупва с множество възклицания, задъхани вдишвания и издишвания. Абе дето му се вика – едно към едно с палето – само че не с лапички, ми с ръце /и не дай си Боже да изтърва някое невнимателно прозяване или сънливо притваряне на очи – всичко се започва отначало/...

   Знаех си я, но все пак я гушнах – не помогна. Вместо това, тя започна още по-шумно и емоционално да разказва как тръгнала нагоре по стъпалата – за пържолата. Пък палето да вземе да заскимти и колкото повече се отдалечавала от него, толкова по-силно скимтяло то, а докато стигнала до входната ни врата – то вече виело напълно съкрушено. И ако щеш ми вярвай – жена ми ми демонстрира и скимтенето, и воя, с което окончателно прогони съня ми...

   Както и да е. Реакцията на кученцето уплашила жена ми – рекла си  - така както отеква воят във входа, току-виж се разбуди някой корав българин и вземе, че излезе да му такова мамата, затова на бърза ръка грабнала пържолата и бегом надолу при палето. /Ако не беше заскимтяло яката – убеден съм – щеше да ме разбуди и да ме накара да сляза с нея, че да му се порадвам и аз./ Пък то, щом чуло приближаващите й стъпки, млъкнало, засилило се към нея, гледайки я в очите, взело пържолката от ръката й и най-културно излязло да си хапне извън входа.

   Жена ми щастлива се прибрала и понеже не й стигало да разкаже историята си на цялото ни животинско домочадие /което между другото през цялото време я слушаше с интерес, следеше всяко нейно движение и поглъщаше всяка нейна емоция така, че нямаше да се учудя, ако й бяха изръкопляскали.../, събуди и мен.

   Та така, след четиридесет минути безуспешни опити да озаптя емоциите на жена си, тя все пак се успокои и си легна, пък аз вече не можех да заспя. Казах й, че отивам да си купя цигари. Рекох си и да вляза при теб да пийна едно, че да мине малко време, да ми се приспи...

 - Ама ти, не разбрах, оплакваш се от жена си или какво?...

 - Не бе, не се оплаквам от нея – аз не я искам друга... Оплаквам се от себе си... Щото сам си избрах да бъда възрастният в семейството...




Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. rpatel - Е, лошо няма. Някой хора винаги си ...
15.11.2008 14:36
Е, лошо няма. Някой хора винаги си остават деца. Ама пък наистина е било мило да нахрани кученцето. :-))
цитирай
2. анонимен - 2-3 дечица ще оправят работата!!!
15.11.2008 14:36
2-3 дечица ще оправят работата!!!
цитирай
3. martito - rptel,
15.11.2008 14:39
Нали!:)))
Абе, ако се замислиш, всички сме си деца - ама по ни се иска да се държим като сериозни възрастни:)))
Поздрави!
цитирай
4. martito - анонимен,
15.11.2008 14:40
Кой знае.... В смисъл - дали ще стигнат само 2-3;)))))
Усмихнат ден!
цитирай
5. krotalka - Животните усещат добрите хора!
15.11.2008 14:48
Много свеж разказ, но защо е в лични дневници?
цитирай
6. martito - krotalka,
15.11.2008 14:53
Права си - животните наистина усещат хората:)
А защо е в лични дневници - че какво толкова значение има категорията? Или поне аз така мисля:)
Поздрави!
цитирай
7. july26 - Май я познавам тая жена отнякъде...
15.11.2008 15:07
Някъде покрай Дунава й е жилището,мм?
:)))
цитирай
8. martito - july26,
15.11.2008 15:11
:)))))))))))))
Ама много длекоглед сте бил;))))
Пък и това за Дунава да не вземе да ви излезе обща черта с тази жена;))))
Поздрави!
цитирай
9. hristam - Поздрав за
16.11.2008 12:12
ведрото и така добре поднесено писание!
Накара ме да се замисля - в нашето семейство май и двамата все още сме деца. Леле - мале! :))))
цитирай
10. martito - hristam,
16.11.2008 12:16
Значи у вас трябва да е забавно, шумно, наръсено със смях и емоции:))
Хей, и да не вземете да пораснете;))
Поздрави!
цитирай
11. glarus - mnogo jiv razkaz
16.11.2008 14:21
edna jena e sposobna napulno da sybudi i nai zaspaliq kogato iska da spodeli ne6to.
Pozdravi za jiviq razkaz....
цитирай
12. martito - glarus,
16.11.2008 20:11
О, дааа... Особено ако и на най-заспалия все пак му е приятно да бъде събуден;)))
Поздрави и на теб!
цитирай
13. tini4 - martito, стана ми любим този разказ...
16.11.2008 22:54
...може би, защото видях част от себе си в тази жена. Хубав е, много приятно е написан и с лекота се чете. Струва ми се е добре всеки да запази в себе си детското, както и да обича животинките... Интересна замисъл!
Поздравления и благодаря! :)
цитирай
14. iliada - Хубаво пишеш
17.11.2008 20:50
и ме накара да си спомня една история с бездетна жена ,която се грижеше за няколко бездомни палета на улицата и винаги ги мамеше с думите "Елате на мама милите" при което те хукваха през глава към нея ,а съпруга и по- отзад промърморваше сърдито"Гледай я ти кучешката майка"
цитирай
15. martito - tini4,
17.11.2008 21:31
Тя тази жена е едно голямо дете:))
Радвам се, че си открила част от себе си в нея и съм повече от сигурна, че и животинките успяват да надушат тази част от теб /а те са повече от добри в усещанията/:)))
Поздрави!
цитирай
16. martito - iliada,
17.11.2008 21:35
"Кучешка майка".... Не звучи приятно... Но то си е просто гледна точка...
На мен пък ми е правило впечатление, че освен "на мама то", досто успешно се използват и " на кака то" и "на батко то" :)))
Резултатът е един и същ:))
Поздрави!
цитирай
17. iliada - И ти си права
18.11.2008 08:07
определено ,това са хора които имат нужда да раздават и получават обич.
Домашните любимци са най-привързаните и те приемат такъв какъвто си докато ги храниш разбира се!:)))))))))
цитирай
18. martito - iliada,
18.11.2008 08:23
Съгласна съм:))
И не само докато ги храниш с храна, ами и с любов:))
Поздрави!
цитирай
19. sisithebest - хахаах
18.11.2008 12:38
браво :) милата женица.. и аз съм като нея.. само дето не ги прибирам накрая :)))
цитирай
20. martito - sisithebest,
18.11.2008 12:55
Браво на теб бе! :)))
Ма поприбери някое де! ;)))))
Че на тая женица, както я е подкарала, няма да й стигне апартамента;)))))))
Поздрави!
цитирай
21. sisithebest - хахаххахах
19.11.2008 12:19
може да почна да помагам!!! :DDDDDD
цитирай
22. martito - sisithebest,
19.11.2008 12:22
Е, това си е - който има сърце, си му личи:)
Женицата ще се радва да си има съмишленик;)))))
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2845266
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662