Прочетен: 3419 Коментари: 18 Гласове:
Последна промяна: 21.11.2008 20:25
Аз, правичката да си кажа, обичам да се запознавам с нови хора, щото все се намира какво да те поучат – все пак не можеш да знаеш всичко на тоя свят. А едни от най-интересните запознанства стават кога тръгнат да се заженват родата или приятелите. Особено ако тържеството е някъде далеч от родното гнездо. Едно, че успяваш да се напътуваш, да се повеселиш, друго – новите хора са ти в кърпа вързани.
Ритуалът си е забава отвсякъде, особено ако чакаш младоженците да кажат – абе, ние малко се помайтапихме – няма да се женим, или булката реши да става беглец, или пък младоженеца вместо Да, да каже че е размислил…
Кулминацията при една сватба обаче е след сядането на масата. Особено пък ако става въпрос за сватбичка, т.е. ако е в тесен кръг. Много е ангажиращо, повярвайте ми. Щото от една страна всички се зяпат един друг като полезни изкопаеми, следят се под микроскоп, на всичкото отгоре трябва да се държиш възпитано /което малко трудно се отдава след десетките тостове за щастието на младоженците, но това е друга тема – да не я засягаме сега/, от друга страна – задължително заради доброто държане и впечатление, трябва не просто да се опознаеш с всички непознати, с които се предполага, че пак ще се срещате при други поводи, засягащи младото семейство, ами направо да блеснеш пред тях.
Изключително полезни в това отношение са кафето /ако може да е двойно – прозявките не са желателни/ и ракийката /или там друг алкохолец/. А ако сте като мен – кафето да почва да ви действа малко със закъснение, докато го пиете – се впуснете в дълбокомъдрено слушане, цивилизовано кимане и много внимателно изтръскване на цигарите в пепелника. Щото все пак сте близък човек – не върви да се излагате в самото начало, още повече, че за всичко си има време.
Та, по стечение на обстоятелствата попаднах на сватбичка и на непознати хора. В началото, да знаете, ракийката трудно минава през гърлото, ама да не ви притеснява, щото прокара ли си веднъж пътечка – комуникацията ви е сигурна. А усетите ли тая магистрала в себе си, грабвайте торбата с думите и напред към опознаването. Та така, след няколкото тоста за щастието на младоженците аз се поразговорих с всички. Пък и те приказливи – нали принципът е един и същ. Както и да е – няма да ви занимавам с подробности.
Измежду всички гости обаче един екземпляр ме смая. А с него да се запознавам си го оставих за най-накрая – викам си – той ще ми е за десерт. Нали се сещате – винаги, навсякъде има по един индивид, който се отличава от останалите. Този беше повече от уникален. Човечецът през цялото време беше забил поглед в телефона си, комай медитираше – даже и лицето му беше едно такова непроницаемо – едно към едно с шаолинските монаси. Той сякаш да не беше от тоя свят на простосмъртни. Е, от време на време попристъпваше на земята с някоя и друга премъдра реплика, от която ясно се чуваше думичката „буквално”. Заинтригува ме – признавам си. И честно – не заради ракийката, ми заради това „буквално”. И дебнах аз, дебнах и взех, че уцелих един момент на приземеност. Е, не продължи много разговорът ни – има-няма петнайсет минутки. Ама за сметка на това остави ярък спомен в душата ми. За тези петнайсет минути поне стотина пъти го чух това „буквално”. На сто и първия вече се направих на разсеяна – все едно за първи път чувам тая дума и казвам:
- Буквално? – ама с една такава учудено-въпросителна интонация.
И той:
- Да, буквално. Аз съм буквалист.
А такаааа...Сега вече я втасахме. Буквалист? Какво ще рече това, си викам – професия ли някаква, благородническа титла ли, научна степен ли нещо? Аз досега де съм бляла, че не съм информирана своевременно?... Мълчах, мълчах, па питам:
- Нещо скрабълчета ли редите?
- Не! Аз съм бук-ва-лист!
Ама точно така го произнесе – на срички.
- Е, хубаво де – не се давам и аз – значи буквички редите?
- Не само буквички, ми и думички и изречения. Буквално!
И се усмихва едно такова странно. Пък аз:
- Това ще да е доста всеобхватна дейност. Не ми е позната... Ама гледам и със сричките добре се справяте.
- Мдам – казва той гордо. – И с цялата българска граматика се справяме.
На мен ми стана още по-интересно. И понеже ми понакуцват тук и там някои нещица от граматиката ни още от училище, и щастлива, че съм попаднала на специалист, с ентусиазъм го удрям на молба с възможно най-захарния си гласец:
- Ми да ми обясните залога, ако обичате.
Пък той ме погледна едно низвергващо и казва:
- Аз с хазарт не се занимавам! Буквално!
И край! Млъкна. Удари го на медитация и повече не се приземи. И аз млъкнах.
Какво и да кажа повече – буквално буквалист човека!
Пък аз съм седнала със залози да го занимавам...
Не знам – ама сбърках някъде... Ама да знаете – попаднете ли на буквалист човек – не правете като мен, по-добре го оставете да медитира...
21.11.2008 20:22
Попадала съм като блогер в блог.бг на буквалиски !
Дето преправят и трият букви .Викат им" админи от буквите".
Знам ли и аз на какво бях попаднала;)))
Ама не беше обикновен човек...:))))
Поздрави!
Те затова са буквалисти,защото се хващат за буквата, а пропускат духа, същността ...
Поздравявам те , че си успяла да се "отскубнеш" от този човек така безболезнено! Има и друга категория буквалисти , но за тях не ми се говори !
Все ми се струва обаче, че буквалистите не са само една-две категории...
Но си права де - да ни опази Гозпод от буквалисти, ама буквално!:))
Поздрави!
Ей, и да се веселите като за последно!!!
Поздрави!
Превеждам за буквалистите: Седя върху цвета на лотоса!
Моля будистите да не се сърдят!Ххахххха!
На това му се казва прозорливост!!!:))) Пък аз...залози...:))))
Значи наистина е било медитация....хм...виновна съм:))))))))))))))))))))))))))))))))
Поздрави и никакви медитирания, ivaniyi!!!!
Ами занимава се с нещо, ама ако ми кажеш защо пък точно на теб ей така да ти разяснява нещата наготово?
Иначе отговорите му се напълно смислени. Не вярвам да е луд. Повече ми напомня за научен поглед към нещата, който не е прекалено застъпен у немарливото българско общество, което повече се интересува, как ще си надвигне крачето и измазни гласчето.
Но нали, свят широк, хора всякакви :)
Благодаря за съвета!!! Поздрави! :)
А че не е луд, не е - убедена съм!
А ти мислиш ли, че на мен на сватба ми е точно до разясняване на залога на глагола?:) Още повече, че на мен ми е ясен до болка:))
Поздрави!
Не знам, ама сега се замислям - май не трябваше да го оставям за десерт - трябваше с него да започна:))))
Може би нямаше да е такъв буквалист човекът:))))))))
Поздрави!
(Не приемай коментара ми буквално!)
Ама от мен да знаеш, ако се поразровиш в текста, ще намериш и други думички, че и пунктуационни знаци:))))
Но аз не държа да изпадам в буквализъм, пък и не се боря за съвършенство:))))
Усмихнат ден и наздраве, сватбарю! ;))
До нови сватби! :)
Ама Вие съобразявате ли се с всички "трябва", мм?:)))
До нови сватби!:))
Току-виж ми намалили поведението с не знам си колко единици;)))))))))))))
Поздрави!
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете