Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.11.2008 17:58 - Нека вървим заедно
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 4712 Коментари: 20 Гласове:
1

Последна промяна: 26.11.2008 19:29


    - Спри, Душице, моля те!... Не бягай така от мен - този път няма да тичам след теб, няма да те моля да се върнеш назад... Иска ми се само за малко да поговорим, после прави каквото искаш - няма да те спирам, нито ще те следвам по петите...
    Душата се спря. Думите му звучаха искрено, още повече, че тя знаеше, че той по никакъв начин не можеше да я спре. Нека чуе какво има да й казва - пък и какво толкова, само малко ще се забави - нищо повече. Пристъпи обратно и седна до него. И той седна. Мълчаха и двамата - тя, загледана някъде пред себе си, в очакване да чуе думите му; той - свел поглед надолу, обмислящ това, което иска да каже.
    - Виж, Душице, на мен ми е трудно така. Виждам, че пак искаш да избягаш от мен. Но аз съм изморен вече. Нямам сили да те следвам, да те спирам. Знам, че и на теб не ти е приятно, но какво да се прави - орисани сме да живеем заедно. Не че не те харесвам, напротив даже - обичам те. Такава, каквато си... И се старая. Старая се всячески да те разбера, повярвай ми. Но когато те видя как след всяко втурване нанякъде, се връщаш едва пристъпваща, продрана, изтощена, едва събираща се от земята, не знам какво ми става. Иде ми да убивам, да руша, да премазвам!... Разбираш ли?... Аз знам, че всяка крачка напред правиш с цялото си сърце, че си искрена и се отдаваш докрай. И сигурно е хубаво да полетиш, да усетиш вятъра в косите си, да се приближиш до слънцето... Но после... После разкъсваш моето сърце и тази болка ме подлудява... Разбираш ли? Не мога да понеса факта, че някой те е разнищил, че е накъсал нежните ти струни. Че те е накарал да страдаш...
    Замълча за малко. Искаше да си поеме дъх и да се успокои, не искаше да я плаши.
    - Затова ти изглеждам коравосърдечен. Затова понякога съм краен. Затова те затварям, затова се отнасям грубо с теб... Защото ми е мило за теб... Защото не издържам на стенанията ти, на мъчителните гърчове, които само аз виждам, на периодите ти за възстановяване, които понякога ми се струват цяла вечност... Аз... Аз се страхувам, разбираш ли? Страхувам се, че някой ден няма да се върнеш, че някой ден може да издъхнеш в ръцете ми. Какво ще правя аз тогава без теб?... И не! Тук не става въпрос за мен, а за теб. Аз просто искам най-доброто за теб, Душице! Защото го заслужаваш! Най-малкото заради сълзите, които досега си проляла... Разбери ме правилно - аз не искам да страдаш! Когато страдаш ти, страдам и аз...
    Пак замлъкна. Отново не му достигна дъх. Пое си шумно въздух и продължи:
    - И сега те виждам, пак искаш да потичаш, да препускаш из полета от цветя, да докоснеш звездите... Но виждам и друго... Виждам как ще се втурнеш презглава напред, забравила всяка болка, и ще се блъснеш и аз... Аз... Не знам... Може би ако мен ме нямаше, ако ти не беше такава, ако не бяхме толкова ралични, ако не живеехме заедно... Знам ли - сигурно нещата щяха да са по-различни...Но не, аз не те коря за нищо, не искам да те променям - ни най-малко дори! Аз друга Душа не искам!... Разбираш ли?... Искам те такава, каквато си сега - красива, лъчезарна, жива... Не знам накъде си тръгнала сега, не е нужно да ми казваш. Просто ми се иска да се върнеш пак цяла, пак щастлива...
    Сам прекъсна думите си. Някак не му достигаха, струваха му се недостатъчно точни, звучаха му като плач на разглезено дете, претендиращо за внимание.
    - Ами, това исках да ти кажа... Може да ти е трудно да ме разбереш, но аз исках да го знаеш. А сега... Сега върви, достатъчно те задържах вече... Аз ще те чакам тук... И ще се опитам да не бъда жесток...
    Изричайки последните си думи, той въздъхна примирено и зарея поглед някъде встрани. Душата поседя още малко, мълчалива, неусетила кога бе свела глава. След това стана някак виновно и бавно запристъпя напред. Скоро обаче тя се спря, обърна се към него и каза:
    - Разум, и аз те обичам. И те разбирам. По-добре отколкото си мислиш... Знам, че само се нараняваме един друг с това непрекъснато бягане в различни посоки...
    Замълча. Приближи се до разума, хвана ръката му и продължи:
    - Искам да дойдеш с мен, Разум. Искам да вървим заедно, да си помагаме, да се грижим един за друг... Ще дойдеш ли?
    Разумът мълчеше. Но за първи път, без да се замисля изобщо, пое подадената му от Душата ръка...


Тагове:   нека,


Гласувай:
1
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gor - Такива текстове харесвам!
26.11.2008 18:38
Чудесно хрумване и добро изпълнение. Приятно изненадващ финал. (Не са ли излишни думите "и двамата тръгнаха леко и бодро напред"? )

Поздрав! :)
цитирай
2. martito - gor,
26.11.2008 19:29
Благодаря!
Коментарът ти значи много за мен!:)
И да, прав си - наистина са излишни, даже повече от излишни...
Веднага се поправям:)
/Май почнах да си вземам поука - да ми се ненадяваш;)))/
Поздрави!
цитирай
3. ivaniyi - Защо ли
26.11.2008 20:48
при мен разумът ми казва едно, а душата друго? Доста шизофреничен въпрос. Разумът ми не винаги страда, когато душата ми е в колабс. Ще тръгнат ли ръка за ръка?
цитирай
4. martito - ivaniyi,
26.11.2008 21:04
Ами то не е само при теб така - разумът да иска едно, душата - друго:)
Но не ми казвай, че разумът ти не страда - само фактът, че заключва душата зад десет врати - е достатъчно показателен /а такива периоди си имал, нали? Когато си си казвал - ама че съм глупак, уж съм голям човек, пък.../.
А дали тяхната бясна надпревара ще прерасне в дружеска разходка ръка за ръка - не знам... Колко би продължила разходката им - също не знам...
Но си заслужава да опитат. Или да опитват...
Поздрави!

цитирай
5. ivaniyi - От време навреме
26.11.2008 21:20
като че ли се опитват и после губя синхрон и явно сам глупак и не знам дали съм голям човек!
Винаги съм се питал, какво означава изразът "да узрееш". Как се разбира, кога е това?
цитирай
6. martito - ivaniyi,
26.11.2008 21:26
Може би "да узрееш" значи точно това - да знаеш, че синхронът е в това в един момент душата да е с крачка напред пред разума, в следващия - с крачка назад...:)
Но не и на километри един от друг...
Всъщност знам ли и аз - и аз не съм малка, а все още понякога се държа като дете...
цитирай
7. wwwivi - Хубаво е
26.11.2008 22:10
:)
цитирай
8. martito - wwwivi,
26.11.2008 22:15
И на мен така ми се стори;)))
Поздрави!
цитирай
9. experimentx - Браво!
26.11.2008 23:55
Страхотно! Написано е интересно, умно и разсъждаващо.

Поздрав!
цитирай
10. tini4 - martito :)
27.11.2008 02:21
Прочетох някъде веднъж, че сърцето има свои разумни мотиви, неподвластни на разума... И така е, докато не се помирим със себе си, или не си простим, но дали така трябва...
Идеята за разказа е невероятна! Предразполага към размисъл за живота ни... Написан с чувство!
Благодаря ти! Поздрави! :)
цитирай
11. martito - experimentx,
27.11.2008 07:43
Благодаря ти!
Поздрави!
цитирай
12. martito - tini4,
27.11.2008 08:00
Не знам дали така трябва... Но знам, и съм съгласна с теб, че докато не си простим, не бихме могли да се помирим със себе си и да приемем, че едното не съществува за сметка на другото...
Душата е неделима от разума, също както сянката от човешката фигура, като тъмната и светлата страна у човека...
Хммм... Размисли ме сега и мен:)
Душата и разумът живеят в различни светове, по различни правила... Но когато душата иска, тя иска всичко сега и веднага, без да се интересува от последствията...
И точно тук е може би ролята на разума - да й обясни, че може да има всичко, но не и веднага, не и във всеки един момент... Но да й обясни, не да пренебрегва стремежите й, не и да забранява мечтите й...
Може би това значи да постигнеш хармония със себе си...
Определено ме размисли, tini4... А нямаше размисъл, докато го писах...
Поздрави!
цитирай
13. jioia - neveroqtno!
28.11.2008 13:58
pozdravi:))
цитирай
14. martito - jioia,
28.11.2008 17:56
Благодаря!
Прегръдки!...
цитирай
15. iliameh - Поздрави!!!
28.11.2008 18:20
Браво!!!
цитирай
16. martito - iliameh,
28.11.2008 18:25
Благодаря!:))
Поздрави!
цитирай
17. arashi - Ами сърцето ...
28.11.2008 19:33
искам да слушам сърцето си ...
напиши за сърцето,хубаво ти се получава.
Поздрави!
цитирай
18. martito - arashi,
28.11.2008 22:30
Сърцето тупти в едно с душата:)
Не спирай да следваш сърцето си, пускай душата си да се рее свободно... И не забравяй за разума - той просто иска най-доброто за душата, не е от камък...
Поздрави!
цитирай
19. анонимен - CNN
01.12.2008 13:40
Obucham te i se radvam mnogo, che mi prati tozi adrec!!!Taka pone moga indirekno da obshtuvam s teb.
цитирай
20. martito - CNN,
01.12.2008 20:00
И аз те обичкам!... Много!...
Много гушки!....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1496693
Постинги: 322
Коментари: 10452
Гласове: 37223