Постинг
12.12.2008 18:54 -
Ми - то - аз - таковата...
Що все на мен ми се случват такива работи - е това не мога да разбера. То че някои сама си ги правя - е факт, ама що имам чувството, че май само на мен може да ми се случи да... се изложа по възможно най-блестящия начин... Само че сега, при свършен факт, и да се оплаквам, и да не се оплаквам е все тая. Я по-добре да разказвам, пък вие... Вие - разнищвайте ме после...
Всъщност всичко започна с едно нищо и никакво си "Здрасти". Той го каза пръв. Не аз. И не спря да го повтаря цял месец, всяка сутрин, когато аз пътешествах за работа, а той...Знам ли го и аз накъде. Не го познавах, ама като ми казваше "здрасти", и аз отговарях. Това си е - последствие от лошото възпитание /или по-вероятно е аз зле да съм разбрала, та и запомнила възпитателните уроци, или... - все тая/.
В началото си мислех, че човекът се е припознал или че аз нещо не мога да се сетя кой е. Щото и такива случаи при мен - бол. Цели две седмици се мъчих да се сетя кой ли ще да е - не можах. На третата вече го разпознавах отдалеч. Пък той се не спря през цялото време да казва "Здрасти" и да се хили насреща ми, като че е видял майка си. Не че пък аз се спрях да го здравейвам де, ама... Кво сега - поздравяват ме - че няма да ми паднат зъбите или да ми се изкълчи езика, ако и аз поздравя.
И сигурно така мило и културно щяха да си минават делниците ни, ако мен не ме глождеше отвътре едно малко немирно въпросченце - добре де, аз не го познавам - то е ясно, ама той отде ме знае? И решавам аз да го издебна някоя сутрин, да се направя на три и половина, все едно, че се знаем от сто години, и да го поразпитам за това-онова. И нали съм много ербап, цяла седмица набирах смелост.
И една сутрин - виждам го аз отдалеч - приготвил се за усмивка, и вече съм решена - ще го разпитам до девето коляно. Приближаваме се и аз му мятам възможно най-дружеската си усмивка и тоя път преди него избързвам и сладко-сладко казвам едно проточено "Здрастиии" и се спирам. И той спира, и той "Здрастиии". И аз почвам:
- Как си? Нещо ново?
Ама питам така, сякаш съм навътре във всичките му планове за живота за години напред.
- Ми, добре съм. Към работа. Ти?
И се хили, хили, та се не трае...
- И аз така. Нещо ново при теб?
Нападам го пак аз. Дърпа се той, викам си аз, ама ще види той, все някъде ще се издаде.
- Ами още няколко дена имаме работа по едни разрешителни по КПКЗ... И така...
Те ти тебе сега един разпит, Минке! Гледай умно! Какво е туй чудо КПКЗ, а? Щото колкото и да ти звучи като ТКЗС, надали изобщо има нещо общо с ТКЗС-то. И де го е гугълчето сега, кога най-много ти трябва, а? Сега, аз не че по цял ден само за КПКЗ си мисля и не че съм длъжна да знам всичко на тоя свят, та и това чудо на нам си кво, ама в такива моменти ми иде да се изруся, че да не си личи колко съм... Колко са големи пропуските ми в общата, па и в не дотам общата ми култура. И няма накъде - минавам в отстъпление. Ама сега не върви някак глупашки да се измъкна по терлички и казвам препълнена от щастие:
- Браво на вас тогава! Айде да не те задържам - лека работа!
И тръгвам, ама с едно такова изражение на кралица, пък наум си викам - бравос и на тебе! Ха следващия път пак се прави на умна и вземи, че пак го заговори.... За КПКЗ-то...
Пък той през цялото време мълча и само ме гледаше като спечелил шестица от тотото. И тъкмо да се размина с това да ме види как се изчервявам, той взе, че рече:
- Всъщност ние не се познаваме... Доколкото аз знам...
И стопира целия ми ентусиазъм да изхвърча до работа. И ако щете ми вярвайте - изчервих се...
- Ми.......то....... аз....... таковата.... понеже....
Мънкам аз смело като ученичка, дето я изпитват, пък тя неподготвена за часа, мигам усърдно на парцали и се оглеждам безпомощно като мишка, насметена в ъгъла от гладна котка. А той.... Оооо... Той помага!...:
- Всъщност.... нали.... дето.... там...
И се смее... Пък аз се червя ли червя...
- Та аз съм Димитър, но за близките и приятели Митко.
- Калина... Кали... - Смотолевям аз и се усмихвам тъпо - поне в това ме бива!
Пък той нахилен още повече, набързо ми обясни как ме видял една сутрин, сторила съм му се нещо замислена, та сърце не му дало да не ме изкара от унеса. Поздравил ме, пък аз съм взела, че съм отговорила, че и на следващата сутрин пак, и на по-следващата... И така досега. Станала съм му интересна, даже поразпитал за мен и все се чудел как да ме заговори и - хеле - аз съм проговорила... ( Да си изям проговарянето аз!)
Иначе слушах аз, слушах умно - и в това ме бива! Само едно не разбрах - как стигнах до там, че покрай умното кимане, се съгласих и на среща. И то остави това, ми кой ме знае какви ще ги ми - то - аз - таковата и там...
Всъщност всичко започна с едно нищо и никакво си "Здрасти". Той го каза пръв. Не аз. И не спря да го повтаря цял месец, всяка сутрин, когато аз пътешествах за работа, а той...Знам ли го и аз накъде. Не го познавах, ама като ми казваше "здрасти", и аз отговарях. Това си е - последствие от лошото възпитание /или по-вероятно е аз зле да съм разбрала, та и запомнила възпитателните уроци, или... - все тая/.
В началото си мислех, че човекът се е припознал или че аз нещо не мога да се сетя кой е. Щото и такива случаи при мен - бол. Цели две седмици се мъчих да се сетя кой ли ще да е - не можах. На третата вече го разпознавах отдалеч. Пък той се не спря през цялото време да казва "Здрасти" и да се хили насреща ми, като че е видял майка си. Не че пък аз се спрях да го здравейвам де, ама... Кво сега - поздравяват ме - че няма да ми паднат зъбите или да ми се изкълчи езика, ако и аз поздравя.
И сигурно така мило и културно щяха да си минават делниците ни, ако мен не ме глождеше отвътре едно малко немирно въпросченце - добре де, аз не го познавам - то е ясно, ама той отде ме знае? И решавам аз да го издебна някоя сутрин, да се направя на три и половина, все едно, че се знаем от сто години, и да го поразпитам за това-онова. И нали съм много ербап, цяла седмица набирах смелост.
И една сутрин - виждам го аз отдалеч - приготвил се за усмивка, и вече съм решена - ще го разпитам до девето коляно. Приближаваме се и аз му мятам възможно най-дружеската си усмивка и тоя път преди него избързвам и сладко-сладко казвам едно проточено "Здрастиии" и се спирам. И той спира, и той "Здрастиии". И аз почвам:
- Как си? Нещо ново?
Ама питам така, сякаш съм навътре във всичките му планове за живота за години напред.
- Ми, добре съм. Към работа. Ти?
И се хили, хили, та се не трае...
- И аз така. Нещо ново при теб?
Нападам го пак аз. Дърпа се той, викам си аз, ама ще види той, все някъде ще се издаде.
- Ами още няколко дена имаме работа по едни разрешителни по КПКЗ... И така...
Те ти тебе сега един разпит, Минке! Гледай умно! Какво е туй чудо КПКЗ, а? Щото колкото и да ти звучи като ТКЗС, надали изобщо има нещо общо с ТКЗС-то. И де го е гугълчето сега, кога най-много ти трябва, а? Сега, аз не че по цял ден само за КПКЗ си мисля и не че съм длъжна да знам всичко на тоя свят, та и това чудо на нам си кво, ама в такива моменти ми иде да се изруся, че да не си личи колко съм... Колко са големи пропуските ми в общата, па и в не дотам общата ми култура. И няма накъде - минавам в отстъпление. Ама сега не върви някак глупашки да се измъкна по терлички и казвам препълнена от щастие:
- Браво на вас тогава! Айде да не те задържам - лека работа!
И тръгвам, ама с едно такова изражение на кралица, пък наум си викам - бравос и на тебе! Ха следващия път пак се прави на умна и вземи, че пак го заговори.... За КПКЗ-то...
Пък той през цялото време мълча и само ме гледаше като спечелил шестица от тотото. И тъкмо да се размина с това да ме види как се изчервявам, той взе, че рече:
- Всъщност ние не се познаваме... Доколкото аз знам...
И стопира целия ми ентусиазъм да изхвърча до работа. И ако щете ми вярвайте - изчервих се...
- Ми.......то....... аз....... таковата.... понеже....
Мънкам аз смело като ученичка, дето я изпитват, пък тя неподготвена за часа, мигам усърдно на парцали и се оглеждам безпомощно като мишка, насметена в ъгъла от гладна котка. А той.... Оооо... Той помага!...:
- Всъщност.... нали.... дето.... там...
И се смее... Пък аз се червя ли червя...
- Та аз съм Димитър, но за близките и приятели Митко.
- Калина... Кали... - Смотолевям аз и се усмихвам тъпо - поне в това ме бива!
Пък той нахилен още повече, набързо ми обясни как ме видял една сутрин, сторила съм му се нещо замислена, та сърце не му дало да не ме изкара от унеса. Поздравил ме, пък аз съм взела, че съм отговорила, че и на следващата сутрин пак, и на по-следващата... И така досега. Станала съм му интересна, даже поразпитал за мен и все се чудел как да ме заговори и - хеле - аз съм проговорила... ( Да си изям проговарянето аз!)
Иначе слушах аз, слушах умно - и в това ме бива! Само едно не разбрах - как стигнах до там, че покрай умното кимане, се съгласих и на среща. И то остави това, ми кой ме знае какви ще ги ми - то - аз - таковата и там...
Много е готино и свежо. Имаш страхотен стил.Лека вечер.:))))
цитирайПък, таковата, вземи попитай к'во е това КПКЗ, ей така докато обменяте мисли за времето за разчупване на леда, пък после сподели, щот да си знаем и ние, ако някак си евентуално някога случайно ни се случи да го чуем туй чудо!!!
Лека! :))
цитирайЛека! :))
Благодаря за милия коментар!
И на мен ми дойде "освежаващо";))))
Лека вечер и на теб!
цитирайИ на мен ми дойде "освежаващо";))))
Лека вечер и на теб!
Та, ако случайно, ама съвсем случайно се случи да чуете чудото КПКЗ, да знаете, че то значи:
Комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването:)
Интернетът е голяма работа;))
Аз лично нЕма да го забравя:))))) Па и докога все неподготвена;))))
Поздрави!
цитирайКомплексно предотвратяване и контрол на замърсяването:)
Интернетът е голяма работа;))
Аз лично нЕма да го забравя:))))) Па и докога все неподготвена;))))
Поздрави!
да ти кажа -много е свежарско наистина и ми припомним един случай дето аз се правих на умна.........:)))))))))))
цитирайИ ти ли?;))))))))
И само един....
Пък при мен... Що ли не е само един:))))))))))))
Поздрави!
цитирайИ само един....
Пък при мен... Що ли не е само един:))))))))))))
Поздрави!
Благодаря за усмихването и КПКЗ-то:)))
цитирайЗа нищо!:))))))
И да не забравиш що е КПКЗ, че кой знае...;))))))))
Усмивки!
цитирайИ да не забравиш що е КПКЗ, че кой знае...;))))))))
Усмивки!
9.
анонимен -
айде наслука:)))
12.12.2008 19:58
12.12.2008 19:58
И дано да четем само позитивно продължение на забавната случка. Поздрави и усмивки! redhead
цитирайМи...то.. таковата...
Ха, дано да е позитивно:))))
Па и ще пишем, и ще четем;))))
цитирайХа, дано да е позитивно:))))
Па и ще пишем, и ще четем;))))
11.
анонимен -
Ти такова...!
12.12.2008 20:08
12.12.2008 20:08
Мацка! Не се ли усети,още на втория-третия ден,че човека просто си му станала симпатична и иска с лека подсказка, да му обърнеш внимание.Ако ти е симпатичен - действай!
цитирайЕй, приятел, че то нали в играта и закачката е забавата:)))
цитирайsuper cи,nozдpaви!
цитирайМерсиии!:)
Коментарът ти е чест за мен, като се има предвид едни твои категоризации;))))
Поздрави!
цитирайКоментарът ти е чест за мен, като се има предвид едни твои категоризации;))))
Поздрави!
15.
kapricia -
И аз така три месеца виках "...
12.12.2008 20:35
12.12.2008 20:35
И аз така три месеца виках "здрасти" на един тип, докато не се сетих, че всъщност го познавам, защото му спукахме гумите на колата с една приятелка. Добре, че той не се сети коя съм!
Поздрави за свежия текст! :о)))
цитирайПоздрави за свежия текст! :о)))
Ми честито!
цитирайМдаааам... Това с досещането е странна работа - все не идва навреме;))))))))))
Поздрави и на теб!
цитирайПоздрави и на теб!
Ми... Мерси!:)))
Поздрави и много усмивки!
цитирайПоздрави и много усмивки!
19.
анонимен -
и. . . . сега. . . . ъъъъъъ. . . значи. . . ...
12.12.2008 22:08
12.12.2008 22:08
и....сега....ъъъъъъ...значи....щото....
нали се сещаш :) :) :)
цитирайнали се сещаш :) :) :)
:))))))))))))))
Е, как :)))))))))))))
Веднага се сетих:)))))))))
цитирайЕ, как :)))))))))))))
Веднага се сетих:)))))))))
супер! много ме развесели!ммммммммммммм, таковата, ъ, успех-:)))
цитирай
22.
анонимен -
aaaaa zabavo aaaaa. . . . i na sres...
13.12.2008 12:13
13.12.2008 12:13
aaaaa zabavo aaaaa....
i na sreshtata imashe li aaaaaaa mi az takovata tam :)
цитирайi na sreshtata imashe li aaaaaaa mi az takovata tam :)
Да не слиза усмивката от лицето ти:)))
И... таковата.... аз... мерсиииии!!!:))))
Поздрави!
цитирайИ... таковата.... аз... мерсиииии!!!:))))
Поздрави!
Е, как!:))))))
То си ми е като първа природа:)))))))))))))))))
Поздрави!
цитирайТо си ми е като първа природа:)))))))))))))))))
Поздрави!
25.
sinay -
matry,
14.12.2008 10:12
14.12.2008 10:12
постът ти е страхотен, историйката дано да продължи в позитивната посока. Успех :):):)
цитирайМерсиии, мерсиииии!:)))
Усмихнат ден!
цитирайУсмихнат ден!
Ми то, таковата...и после кво? :)
цитирайМи..то... таковата....
После... то... там...... дето... аз.....сега... нали.....щото....обаче....виж сега....нали се сещаш:)))))))))))))))))
Поздрави и усмивки!
цитирайПосле... то... там...... дето... аз.....сега... нали.....щото....обаче....виж сега....нали се сещаш:)))))))))))))))))
Поздрави и усмивки!
Абе от ЕГН - то вече почвам нещо да оглупявам, ама мисля че се сещам;) Поздрави и усмивки и за теб:)))
цитирайНееее, не е от ЕГН-то:)))
Просто мен ме бива да обяснявам;)))))))
Лек ден!:))
цитирайПросто мен ме бива да обяснявам;)))))))
Лек ден!:))
Лек да е и твоят !
цитирайЩе е, ще е:)))
цитирайСладурско. В ежедневието на някои хора, това не е изключение. Такива срещи са най-интересни и много забавни. А понякога остават приятели за цял живот.
Хубав ден.
цитирайХубав ден.
Ооо, да!:))
И незабравими най-вече, защото са непланувани или обратното - правят на пух и прах всички предварителни планове!:))
Хубав и усмихнат ден!
цитирайИ незабравими най-вече, защото са непланувани или обратното - правят на пух и прах всички предварителни планове!:))
Хубав и усмихнат ден!
Много ми хареса, браво!:))))
цитирайМерсиииии!..
И бъди внимателно, lubopitstvo, че гладей ме мен от любопитство кви постинги редя;))))))))
Усмихнат ден!
цитирайИ бъди внимателно, lubopitstvo, че гладей ме мен от любопитство кви постинги редя;))))))))
Усмихнат ден!
Все пак интересно ще е да разберем продължението на историята.
И се сещам за един познат, който така поздравявал известно време един мъж (и мъжът му отговарял), докато не се сетил, че го познава от обложката на албум с народни песни :)
цитирайИ се сещам за един познат, който така поздравявал известно време един мъж (и мъжът му отговарял), докато не се сетил, че го познава от обложката на албум с народни песни :)
:)))
На мен често ми се случва да поздравявам и такива, дето ми се струват познати, а иначе... никакви познати не са:))
А за продължението... Ми... аз се опитах да обясня на gothic... Той някак ме разбра;))))))))))
Усмихнат ден!
цитирайНа мен често ми се случва да поздравявам и такива, дето ми се струват познати, а иначе... никакви познати не са:))
А за продължението... Ми... аз се опитах да обясня на gothic... Той някак ме разбра;))))))))))
Усмихнат ден!
усмихна ме
то, таковата, не че аз трудно се усмихвам, ама този път - от веднага...
:-)))
цитирайто, таковата, не че аз трудно се усмихвам, ама този път - от веднага...
:-)))
И какво стана на и след срещата?;-)))
цитирайАаа, то и аз, таковата, не че трудно се усмихвам, ама коментарът ти - от раз:))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Абееее.... Как да ти кажа.... Търся точните думи... Нещо ми се губят.... :)))))))))))))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Каква си лисица!;-)))
Поздрави и от мен!
цитирайПоздрави и от мен!
;))))))))))
То тва е сигурно щото ползвам firefox- а;)))))
Много усмивки!
цитирайТо тва е сигурно щото ползвам firefox- а;)))))
Много усмивки!
Значи е сериозен човек, щом се занимава с КПКЗ.
И ти си сериозен човек-занимаваш се със сериозни неща, и само вечер, за разнообразие, или да избягаш от сивотата на ежедневието ни забавляваш с разни истории.
А защо всички чакат продължението-брей, че любопитен народ са блогърите, все едно, са ми колеги. ;)))
Ти пък ни дръж в напрежение- и нека всеки сам напише продължението.
;) :))))))
А този май ми харесва- не пушиши-Той ли е причината? Не искам отговор.
цитирайИ ти си сериозен човек-занимаваш се със сериозни неща, и само вечер, за разнообразие, или да избягаш от сивотата на ежедневието ни забавляваш с разни истории.
А защо всички чакат продължението-брей, че любопитен народ са блогърите, все едно, са ми колеги. ;)))
Ти пък ни дръж в напрежение- и нека всеки сам напише продължението.
;) :))))))
А този май ми харесва- не пушиши-Той ли е причината? Не искам отговор.
:)))) Мдааааам... то КПКЗ-то наистина е сериозна работа...;)))
А за продължението - ще оставя всички да се чудят и маят, да ги гризе любопитството... ;)))))))))
А за последното - ми....аз....то...:)))
Поздрави!
цитирайА за продължението - ще оставя всички да се чудят и маят, да ги гризе любопитството... ;)))))))))
А за последното - ми....аз....то...:)))
Поздрави!
То няма лошо - такъв един контактен и идеен момък... и се хили! Късмет... ;)
Марти, то... виж - ако там... нещо можеш, докарай го в блога да му се порадваме, де! :)))
Поздрави! :)
цитирайМарти, то... виж - ако там... нещо можеш, докарай го в блога да му се порадваме, де! :)))
Поздрави! :)
:))))))))))))
Мила работа, нали;)))))
Ми, ще опитам, ама все ми се струва, че ще вземе да са запъне като магаре на мост:)))))))))))
Поздрави!
цитирайМила работа, нали;)))))
Ми, ще опитам, ама все ми се струва, че ще вземе да са запъне като магаре на мост:)))))))))))
Поздрави!
49.
ariela -
Страхотен разказ
16.12.2008 13:13
16.12.2008 13:13
Много свежо наистина. На моменти се смях с глас. Поздрави и продължавай да ни радваш! Всеки път като прочета нещо, което си написала и ми се оправя настроението. :))))
цитирайДумите ти ме радват.. Благодаря!
И продължавай да се смееш!:)
цитирайИ продължавай да се смееш!:)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
