Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.12.2008 14:32 - По Коледа
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1916 Коментари: 8 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    По Коледа наистина ставали чудеса - някой хора получават подаръци, дори и да не са слушкали цяла година, а други като мен - разпознават любимия си братовчед. Вярно, не се бяхме виждали поне две години, и това, че се видяхме, за мен беше повече от чудо, което обаче изобщо не оправдава "учуденото" ми /меко казано/ поведението... Но нека и вас осветля по въпроса... И, моля, не ме съдете строго... Тя - недосетливостта ми - е виновна...
    Та, една вечер най-после се срещнахме с една група приятели, с които иначе нищо не ни пречи да си обещаваме, че в най-скоро време ще се съберем, ще затънем в блаженството на спомените, на настоящето, ще плачем, ще се смеем... Абе квот дойде. И все така го оставяхме за някой ден и разгеле - тоя ден най-после дойде.
    И сме си седнали ние, и си ни е уютничко и приятно, и се смеем и се надвикваме, и... Абе направо сбирахме погледите на околните. По едно време обаче към нас се приближи някакъв момък, ухилен до безбожие, посбутва ме леко и сяда до мен. Направих му място, щото си мислех, че е познат на някой от приятелите, пък такива идваха вече не знам колко и посядваха на приказка за по малко.    Момъкът със самото сядане ме посръга - нежно де - с лакът и подшушна съзаклятнически:
    - Ти що не каза одеве като говорихме, че ще си тук, а?
    Пък аз изведнъж изправям гръб - слисана до немай къде, само дето и досега не знам от кое повече - от лакетното сбутване или от въпросчето. И ровя ли ровя в главата си - ама там ни речник, ни граматика, а поне сто въпроса се юрнаха в битка за отговор.
    - Що си мълча, а? - напада младежът.
Че бях поомаяна от разговорите с приятели - бях, ама тоя приятел направо ме ошашави. Бях си поръчала кафе и като не знам какво да правя, па и да кажа, хващам оная ми ти лъжичка и бъркам онова ми ти кафе, та се нося. Ама кафето не проговаря заради мен, нито досетливостта ми се разбужда.
    А човекът не си поплюва. Прегръща ме свойски - че няма да си губи времето я, дорде на мен ми дойде акъла в главата.
    - Докога ще ми бягаш по тъчлинията, а? - още по-дружески продължава да нашепва той, а не мен речникът ми съвсем си събра партакешите и не ми остави и грам "ами".
    - Не се дърпай, де. Знаем си се...
    Абе сигурно се знаем, щом той казва, кой ми е виновен на мен, че не мога да схвана ситуацията. И не аз се дърпам, ми досетливостта ми е дръпнала нанякъде.
    - А и сега точно му е времето да направим това, което си обещаваме от толкова време насам...
    Почва ме пак той. Пък аз дърво. Не! - Същински пън! И какво ли, по дяволите, съм обещавала? Нима досега съм живяла с изкривената представа, че съм разбран човек - в смисъл, че разбирам какво ми се казва? /Е, не винаги от първия път, де - понякога са се налагали повтаряния, че и потретвания, ама... понякога./ И само седя и се мъча да схвана подшушнатото ми под секрет, ама само бъркам кафето в захлас и оглеждам измъчено приятелите си за подсказка. А стига, де - викам си аз наум - пак ли на мен? Не ми стига през цялата година, ми и сега по Коледа ли?...
    Па като се видя, че отнийде помощ не иде, си рекох - я се стегни, запретвай ръкави, моме - вчера се престраши да си направиш бъркани яйца /и то успешно!/, та с този ли екземпляр припознал се няма да се справиш.
    Запалих аз цигара, ча да си придам по-голяма тежест, поусмихнах се малко накриво, но пък с желание и подемам полекичка:
    - Абе... като си се знаем, значи знаеш колко съм несериозна и недосетлива... Да не си бележим, а?
    Удрям го аз на чувствителност, а той се поумисля чудещо се.
    - Щото нещо хич не си спомням - продължавам по-смело аз - да сме се чували, да не говорим пък, че тъй като те гледам - не си ми много познат...
    - Не съм ли?
    Е, викам си, сега е твой ред да се изумяваш, няма само аз да си бия главата и тя да дрънчи на кухо. И кимам утвърдително, с което си спечелих освобождаване от притискащия прегръщащ захват.
    - Аз - непознат?! - продължава да се смайва той.
    Кимам аз още по-настойчиво, а наум си викам - не ме гледай така укорително - няма да се почувствам гузна; и сега имам среща с приятели, не да решавам проблема ти кой какво ти е обещал. И гледам едно победоносно в тавана като да съм открила Америка.
    Пък той мълча, мълча и аз тъкмо си мислех, че пораженчески ще се оттегли, той каза:
    - Абе, Кате, аз съм Павлин. Не ме ли позна?
    Ох, ма Божке ле! Гледам го аз съмнително и невярващо, щото чак сега се сетих да го огледам. Ама наистина бил той бре - Павлин! Братовчедът, с когото сме като брат и сестра и от малки само щуротии ни се въртят в главата...
    - Павка!!!!... - викнах аз с цяло гърло.
    И така се възрадвах, така бурно разперих ръце, да го прегърна, че пометох чашата с кафето. Ама майсторски - оля ни и двамата с кафе и се разби качествено на пода. А който не беше успял да се обърне към нас след дивашкия ми вик, ни загледа така осъдително след шума от счупената чаша, че нямаше да се учудя ако беше дошла полиция и ме беше подбрала за нарушаване на обществения ред. Ама на кой ли му пука за хората, че и за чашата, и за петната от кафе по панталоните...
    И направихме го, де. Обещаното. Овъргаляхме се в снега като... няма да казвам какво...



Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. martito - Честито Рождество Христово! ...
25.12.2008 14:33
Честито Рождество Христово!
Бъдете усмихнати, щастливи и обичани!
цитирай
2. optimum2 - Весели празници
25.12.2008 17:33
Да бъде Коледата Ви незабравима,
а годината неповторима!
Да сте здрави, весели засмени
И от Бог благословени!
С много усмивки.
цитирай
3. анонимен - по коледа
25.12.2008 19:47
по коледа се е напълнино със селяни дето слушат сръбско нон стоп. С-Е-Л-Я-Н-И!
цитирай
4. martito - анонимен,
25.12.2008 21:54
Всеки вижда това, което иска да види....
Смени позицията - кой знае, може пък и гледката да се промени...
цитирай
5. net - Чудесата са на всякъде и по всяко време
25.12.2008 22:11
А защо ми взе идеята и я прикачи на някакъв си там роднина.
При нас е страхотен сняг! Мек, пухкав- като коте, каквото и ти имаш. Ако нямате сняг- заповядай!
цитирай
6. martito - net,
25.12.2008 22:17
Не съм я вземала аз идеята - тя сама седна до мен, сбута ме и започна да ми нашепва. Не можах да я изтърпя - взех химикала и я надрасках на листа...:)))
И при нас има сняг... Само дето аз повече имам нужда от топъл чай...
цитирай
7. bubona - Честито Рождество Христово и на ...
26.12.2008 00:45
Честито Рождество Христово и на теб.Много здраве,радости и още много „идеи”,които да ти нашепват,че по Коледа стават чудеса,Бъди все така истинска и оригинална :)
цитирай
8. анонимен - *
28.12.2008 10:54
Прекрасен разказ,много си забавна!Желая ти весели празници:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844107
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662