Разболях се. Така както и си го предрекох де. Не че съм ясновидка - то и не е необходимо да съм, за да схвана, че това да посмърчаш и да кихаш цяла седмица едва ли ще да е все на здраве.
Ама тоя път бях взела твърдо решение - да я хвана овреме аз болестта за гушата, да я натъпча с всякакви прахчета, витаминчета, сиропи, билки, чайове, мед... И каквото още ми се изпречи пред погледа, да стисна здраво гърлото й, та да не може и гък да каже, да се посрами от себе си и сама да си избяга през девет планини в десета...
    Само че нещо в плановете ми май стана объркване - или не можах аз да си разчета, или аптекарят не успя да разконспирира почерка на личния лекар, или настинката беше една голяма хитра лисица и си поигра с мен на болен здрав носи... Всъщност няма значение - важен бе разултатът - бях болна, въпреки ведрите пожелания на колегите "Много ти здраве"..
    И както всяка настинка, и моята бе оборудвана с влажни очи, сълзящи при всяко кихане от страна на невъздържания нос, който отгоре на цялата си навъздържаност, отказваше да разпознае която и да е миризма, а от време на време дори и да поема нормално въздух... И не че не исках да си натрия носа и да му дам да разбере кой е господарят, обаче щом си го помислях и някъде от дълбините на белите ми дробове изхрипяваше страховита кашлица, от която заглъхваха ушите ми, настръхвах цялата и само се сгушвах още повече под одеялото, чудейки се кой кого повече топли - аз него или то мен...
    Абе накратко казано - настинката си разбираше от работата. И не само това - оказа се и доста злопаметна. Така здраво се беше заела да драска по гърлото ми, че опитах ли се да кажа нещо, и от мен излизаха типичните за една работеща резачка звуци, гарнирани щедро с разхвърчани стърготини от кашляне...
    Изобщо мила картинка. Докато мълчах. Проговорех ли - ставаше плашещо...
    От така заформилата се ситуация майка ми доста се възползва. Като разбра, че говоренето доста ме затруднява, тя ме посъветва да мълча. А през време на мълчанието ми тя успя на бърза ръка да подреди живота ми, а всеки мой стържещ опит да възразя, тя парираше със майчина загриженост - да мълча, да не хриптя така, че я плаша, да не се кашлям толкова, че току-виж и нея заразя...
    И така два дена - в мълчание... И подредба на живота ми... От което обаче не ми ставаше по-добре.
    На третия ден сутринта пак звъни телефонът. Гледам не е майка ми - колегата. Викам си пак е по-добре, че вече ми омръзна от подреждане, а и си предпочитам разхвърляния си живот. "Да, моля" , казвам аз делово и на мига ми се затваря. Хммм... Защо ли?! То, вярно, че гласът ми прозвуча повече като ръмжене на изгладняла мечка, ама така под носа ми да ми тряснат телефона... Няма да я бъде. Звъня аз - щото съм нахална, а и решена да разбера за какво толкова съм търсена. Пак ми се затваря - тоя път без да ми е дадена възможността да изгракам каквото и да било. Е, явно се е отказал, си казах и се отдадох на мълчаливо негодувание.
    Не мина и минута - пак звъни.
    - Ти що ми затваряш вече два пъти, а? - избързах да изстрелям аз, а определено прозвучах като давеща се прахосмукачка.
    - Ми, аз.. - почна нерешително колегата - помислих, че...
    - Какво? - ръмжа аз нетърпеливо.
    - Помислих, че съм сбъркал номера. И затворих да видя дали на съм набрал по грешка някой друг номер... Ама значи това си ти, а?...
    Последва бурна радост от гласовите ми данни, което мен никак не ме зарадва. Уточнихме каквото бе необходимо и вече ще затваряме и той:
    - Ама страшен глас имаш да знаеш. Мога ли да те запиша и да плаша децата кога не слушат, а?
    Не издържах на невинно-умоляващия му глас. Затворих му. Е, искаше ми се да му отвърна в същия мил дух, но се задавих в кашлица.
    След малко звъни другият колега. Той не се стресна от стържещата мелодия на гласа ми, което ми се стори доста подозрително, но си замълчах. Набързо обсъдихме друг проблем. И разговорът вече стигна до "айде чао", когато колегата мъдро се произнесе:
    - И един съвет от мен. Друг път не прекалявай с пиенето, че виж се след туй как говориш...
    И всичко това полято обилно с неговия смях и този на предния колега.
    - Много смешно... - изкашлях аз и затворих.
    И познайте - звъни третият колега. Той ме приканваше най-невинно на кафе - да сме изпушели по някоя и друга цигарка.
    Веселяци!
    Определено си нямаха друга работа...
    Трябваше и те, и майка ми да ме стиснат за гърлото...
    И като истински Спартак - изключих телефона, изпих поредното прахче, наврях се под одеялото и ги изтипосах в блога...

на болестта настинка!

Господ да те опази от нея!..
Не й се връзвай на 'чудесното' описание - хитра лисица е тя :))))))

поздрави от мен, мила Наде!
бъди здрава и щастлива,
усмихната, игрива...
и нека Любовта
да стопля твоята душа...

хубави празници!

http://www.youtube.com/watch?v=zucZ5LEuTcI

Благодаря и за пожеланията и за песента - невероятна е!!!
Весели празници и на теб!

И аз съм в същото положение! Точно на Бъдни вечер ме втресе! Ужас! И сега си стоя вкъщи на топло, пия разни прахчета, чайчета и витамини и стискам палци да се оправя за новогодишния купон! Гадна работа е този грип! И хич не го е еня, че е Коледа и в моите планове не влизат неща като "да си лежа вкъщи с температура"! Тъпо! Е, все пак Честита Коледа, макар и с известно закъснение и ти стискам палци да се оправиш бързо! И на мен си пожелавам същото.

Вчера не си спомням с кого говорих, но ме пита:
- Какво ти донесе дядо Коледа?
- Болест - тази година дядо Коледа е щедър:))))))))
Още ми е смешно:)))
Иначе знам какво ти е...
И да знаеш, че съм взела вече решение - край с хапчетата, прахчетата и всякакви подобни лекове...
Оставих си само чай, мед лукчета и тофи фи:)))
И се чувствам по-добре..:))
Оздравявай! И по-точно не й се давай на болестта - тя май е страшна, докато й се обръща внимание:))
Много усмивки, и помни ми думата - ще сме най-свежи за нова година!

Мерси за милото пожелание! И аз стигнах до същото решение и вече край на Колдрекса и другите гадости. Само витамини и чай. И повече добро настроение. Това е най-доброто лекарство! Успех в борбата! :-)
Желая ти усмихната вечер!

но като пишеш- сякаш медено гласче напява.
И стига с това чайче с медче. Малко гроздова ракия, сгрята. И ако нямаш - писна ми да те каня- ела и на топло и на "греана ракийка" И гласчето ще мине, пък и настроение ще ти дойде- може и да запееш.

Авторката може да е била болна, но пък чувството й за хумор е останало много здраво и свежо. Благодаря за удоволствието от прочетеното :)

Ще успеем! Просто няма друг начин!:)))
Много усмивки и на теб не само тази вечер, но и през идните дни!

Абе да ти кажа по-добре е - аз казвам, че е заради тофи фито:)))
А иначе ако говоря по продължително време, почвам да кашлям и да дрезгавея, но... туй да му е:))
А за гостито - знаеш - ще стане - само не ми позволявай да пея, че ще съжалиш;)))))
Поздрави и многоооо усмивки!

Благодаря и аз!
Иначе рядко губя чувство за хумор - пък и все се намира на какво да се усмихнеш, заради какво да се засмееш - аз гледам да не ги пропускам тия моменти:)))
Поздрави!

Чай с коняче, коняче с чай
на настинката иде край...

:)))))
Таз истина житейска аз я схванах
и бутилчица с коняк подхванах,
ала някак сам-самичка никак не върви -
заповядай, gothic, чашка си вземи!
:)))

Със обяда приключвам
към коняка се включвам...

Ха, наздраве тогава,
че да съм жива и здрава!
Ха, отново наздраве -
и теб болест да те не хване!
:))))))

Дай Боже крепко здраве....

Амин! :))))

Сега и во веки веков :))))

Аз имам предложение - да спрем религиозния ентусиазъм - Господ разбра:)))
Да си кажем пак наздраве, а? :)))

Наздраве! До дъно :))))

До дъно да пием!
И тайната да открием -
че със коняче и чай
човек има здраве и рай..
:))))))))))))))

Мене ми не трябва рая
щом е със коняче чая...

Опс, пак религия...сори!

Хмммм...
Добре - премахваме го чая:)))
а със него - махаме и рая...
Все пак кво ний на земята -
нъл` със нас е и коняка:)))))

Gothic,
Страшно ме веселиш и ме караш да откривам в себе си поезията ;)))))))))))
Благодаря да кажа, преди да съм почнала да те питам - ти мен уважаваш ли ме? ;)))))

Да ти отговоря преди пак да почна да хълцам и завалям - всячески и форевър та уважаам :)))))))

:)))))
Добре е да сме си наясно, докато все още е ясно;)))
А аз да попитам като е форевър, ще ли има и кисчета:)))
Щот аз се сещам за едни две принсчета, и некакви доктори... и...
/ абе май много рано го почнах коняка/ ;))))))

Кво си сака - сака си! Кво си требе - требе си! Кво си мое - мое си! Хлъц...

:))))))))))))))))
БлеснАх нали...:)))))
Само се чудя - дали някъде няма да ни глобят - с тия дълги... Не трябва ли да сме на къси..?
Ти нещо разбра ли ? :))))))))))))

Цъ :))))

То и аз така, ама да не ти пука :)))))
Важното е да се разбираме:)))))))
Наздраве! :)))))))

Наззззздрае..хлъц :))))

Хлъц ли?!?!?
Ти мен.... уаааажаааш ли мааа?
:))))))))))
Наздраеее!

ама ей така отстрани, мога ли да поседна и да си изпия винцето... ще ви гледам отдалече и ще ви се радвам! :-)
Весели празници!

Може разбира се :))))
Па и не е нужно да седиш като наказан отстрани - коняк има за всички!:)))))))
Весели празници и на теб!

За много щастие ,здраве и успех да е тя!

Благодаря!
Желая ти и, здраве, и щастие, и успехи, и любов!
Желая ти и несекващо вдъхновение и много нови цветни фантазии!!!