Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.01.2009 08:17 - Природна променливост
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2463 Коментари: 2 Гласове:
2



   Не можеше повече да се прави на желязо, да стои на едно място, да си представя, че не й се пуши и че всичко й е наред. Беше бясна. И не откриваше причината. Не че й беше нужна. Но вече едва се сдържаше от необуздана ярост. И й се пушеше. Така, сякаш целият й живот зависеше от това. А нямаше цигари. Нали от няколко дена се правеше на непушачка. И лошо нямаше. Но сега без цигари съвсем подивя.
    А трябваше да е почивката, за която си е мечтала - само тя и природата. Искаше да се наслади на уханието на зимния ден, на промъкващото се през снега слънце, на белия пухкав покой... А стана точно обратното - природата не я докосваше, не събуждаше чувства у нея. И тя не й обръщаше внимание, нито я виждаше. Бе насочила поглед другаде - навътре в себе си...
    Цяла сутрин вече беснееше и й се пушеше. Затова излезе. Все някъде в селцето трябваше да има цигари. Каквито и да са. Искаше да пуши, просто да пуши...
    Пое надолу, но тясната, криволичеща пътечка я бавеше, дразнеше я още повече, караше я още по-силно да стиска зъби и да забива нокти в дланите си. Не се сдържа - изостави пътечките и тръгна напряко по баирчето между боровете. Рискуваше да падне и да се нарани, но в момента това най-малко я интересуваше. Или може би точно това търсеше - болката? Да се нарани?!...
    Газеше мекия сняг и усещаше как потъва надолу, докосваше се до клонаци, които я подхлъзваха, а ненадейно изникващи камъни я препъваха. На два пъти малко оставаше да си навехне крака и да се претърколи и поне стотина пъти в последния момент едва успяваше да не сблъска лицето си със заснежени борови клончета. Имаше вид на подивяло от ужас животно, бягащо от кръвожаден хищник с една-едничка мисъл в главата си - да се спаси.
    А тя от какво искаше да се спаси? Какво беше - жерта или хищник? Или и двете едновременно?! И имаше ли изобщо някакво значение?!....
    Всяка част от нея бе напрегната до краен предел, готова да помита със замах. Очите й мятаха смразяващи погледи, които дълбаеха дупки от безумие в пространството и времето. Съзнаваше, че самоубийственото й препускане не беше заради цигарите. Нищо, че изпитваше неистова жадност за тази отрова. Не беше толкова просто. Друго беше...
    Запъхтяна, зачервена, с изкривена физиономия и святкащи очи, тя най-после стигна уличката, която щеше да я отведе към централната част на селцето. Към цигарите. Ускори ход, но й се стори, че едва мърда и се затича. Като ловджийско куче, надушило следите на ранената плячка.
   Купи цигари. Нападна кутията като ястреб, забиващ грабливите си нокти в топлото тяло на жертва. Така бързаше да запали цигара, че едва не разкъса цялата кутия. Всмука тютюневия дим, усети го как премина през гърлото и нахлу в дробовете й. С три-четири яростни дръпвания превърна цигарата в димяща пръчица. Цигарата не я успокои, но замота главата й, дори позабави реакциите й.
    Напрегнатата ярост обаче остана. И все още не искаше да се връща в хижата, искаше да броди, да се слее със снега. Отново забързана, но вече без да прави резки движения, тя тръгна да обхожда селото. Избягваше пътеките, газеше дълбоките преспи и от време на време палеше цигара.
    Стигна до реката - нямаше вече накъде да върви и се спря. Бесът все още беше у нея като ехо на отминаваща буря, но не вилнееше.Почисти от снега единия от камъните и седна на него. Отпусна тяло на коленете си, запали цигара и се загледа в заледената повърхност на реката. Едва сега почувства умора. Гледаше реката и съзнаваше, че под заледените участъци, под студените и пластове, някъде надълбоко имаше живот, имаше топлина. И тя беше като реката - някъде вътре бе топла, въпреки беса...
    Топлината... От нея започна всичко. От неговата топлина. Усети я... Почувства прегръдката й, нежната й милувка, която й даде сигурност, защита и... И тя подивя. Избесня! Не заради топлината му, не защото я почувства! Не!... Заради друго!... Поиска топлината му, пожела я до себе си...
    Затова и се втурна в студа, затова й се пушеше... Искаше да се обгради с ледени стени - гладки и хлъзгави за думите, за гласа му, за него... Страхуваше се... Страхуваше се, че топлината му щеше да разтопи ледовете, щеше да й хареса, да свикне с нея... И после... После ако спре да я усеща?... А така й беше добре - нито топло, нито студено. Защо да променя нещата?...
    Сгъстяващият се с отиващия си ден хлад я разтресе. Време беше да се прибира, но стана някак рязко и стъпи с крак върху тънкия леден слой на реката, пропука го и крака й потъна във водата. Загледа се в начупените парченца лед, взе едно от тях в ръка и виждаше как то бавно започна да се топи и да се стича през пръстите й на тънки струйки.
    Дали сега на реката й се искаше да бъде разчупен леда й, въпреки че беше по невнимание? Дали й се искаше да бъде подхваното красивото й парче лед и да бъде разтопено? Дали изобщо й се искаше да настъпва пролетта? Или зимата?...
    Взе ново парче лед и се отправи към хижата, оставяйки го да се топи в топлата й длан.
    Реката не можеше да спре сезоните, нима тя можеше?!...
    А и пролетта е красива...



Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - bale
08.01.2009 10:26
Куха си като сто хралупи
цитирай
2. martito - анонимен,
08.01.2009 10:49
Не знам дали наистина си bale, което изобщо няма значение за мен де:)
Но ми е чудно как така ги пресметна точно сто?
Ми ако са повече? А? :)))))
Би било срамно за теб да се окаже, че си сбъркал бройката....
цитирай
3. rosidi - дааа
08.01.2009 11:00
аз мисля, че всичко трябва да се опита, дори и болката след това, защото това ни прави живи.
цитирай
4. martito - rosidi,
08.01.2009 11:14
Така е...
Но защо понякога е толкова трудно да се приеме нечия топлота?...
А друг път... не?...
Както и да е:))
Поздрави и много усмивки!
цитирай
5. monna - Много чувствено!
08.01.2009 12:16
Добре написано!
Поздрави!
цитирай
6. martito - monna,
08.01.2009 12:18
Благодаря ти!...
Поздрави и от мен!
цитирай
7. rosidi - така е
08.01.2009 12:45
защото ние заложено вътрешното усещане от коя топлина повече ще ни боли. Поздрави!
цитирай
8. martito - rosidi,
08.01.2009 15:14
Права си... До болка чак...
Поздрави!
цитирай
9. tini4 - Марти, много ме развълнува...
08.01.2009 23:01
да ти призная, чувствала съм се точно така... И то неотдавна...
Прекрасен разказ! И нека никой да не се страхува, че ще бъде наранен... без топлина не се живее... Бягството не е изход - никога не е било, макар и да помага понякога!
Поздрави!
цитирай
10. martito - tini4,
08.01.2009 23:20
.....
Мога да кажа две неща:
- радвам се, че си оставила това чувство в миналото;
- пожелавам ти много слънце през всички сезони!
И не на последно място никога да не бягаш от новия 'сезон', колкото и да ти се иска!
Поздрави и благодаря за вниманието, което отделяш на текстовете ми!
цитирай
11. zulu - хубаво си го казала...
08.01.2009 23:44
Понякога искам да седна и да впримча всички тези уникално чуствени състояния, доминирани от чистата тъга... но все нЕкакви бутафории и клоунади излизат..
Поздрави! Не спирай сезоните - отдай им се...
цитирай
12. martito - zulu,
08.01.2009 23:49
Ми то така май е по-добре - с 'клоунади' :)))
Нека си се смеем:)))
И да препускаме през сезоните - къде със ски, къде с ролери...;))))
Поздрави!
цитирай
13. zulu - Ами, да!!!
08.01.2009 23:59
Светът е оцелял, защото се е смял та ние ли!!!
Като каза ролери, та ми припомни как се спусках с ролери от японския към Хемус, та цял автобус туристи ми се радваше и ръкопляска....
:))))
цитирай
14. martito - zulu,
09.01.2009 08:04
И аз ти ръкопляскам да знаеш, въпреки че не съм те видяла, въпреки че не ме чуваш пляскането:))))
Поздрави!
цитирай
15. net - Марти, защо бягаш!
09.01.2009 12:31
Толкова е хубаво да усещаш топлината. А студът- него винаги го има. Дори в знойното лято.
Наслаждавай се на топлината и не му мисли и прочети притчата за белият кон
цитирай
16. martito - net,
09.01.2009 12:55
Топлината у мен непрекъснато варира в зависимост от това, което ми се случва на момента, в зависимост от спомените, които нахлуват, от чувствата, които поражда една песен, от образа, изплувал пред очите ми от една случайно изречена дума...
Разбираш ли? :)))
Аз не бягам от топлината... Тя просто не е константа...
Поздрави!
цитирай
17. compassion - Отвори се без страх за радостта,
11.01.2009 00:20
за топлината, за любовта. Усмихни се. Представяй си, че най-хубавото сега ти се случва и то ще се случи "случайно". ....
цитирай
18. martito - compassion,
11.01.2009 00:25
Благодаря!...
Знам го, знам и, че си права...
Просто понякога чувствата вземат връх, имат нужда да повилнеят сами в себе си и паметта за това 'знам' се запилява нанякъде...
Благодаря пак!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2844494
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662