Постинг
08.01.2009 08:17 -
Природна променливост
Не можеше повече да се прави на желязо, да стои на едно място, да си представя, че не й се пуши и че всичко й е наред. Беше бясна. И не откриваше причината. Не че й беше нужна. Но вече едва се сдържаше от необуздана ярост. И й се пушеше. Така, сякаш целият й живот зависеше от това. А нямаше цигари. Нали от няколко дена се правеше на непушачка. И лошо нямаше. Но сега без цигари съвсем подивя.
А трябваше да е почивката, за която си е мечтала - само тя и природата. Искаше да се наслади на уханието на зимния ден, на промъкващото се през снега слънце, на белия пухкав покой... А стана точно обратното - природата не я докосваше, не събуждаше чувства у нея. И тя не й обръщаше внимание, нито я виждаше. Бе насочила поглед другаде - навътре в себе си...
Цяла сутрин вече беснееше и й се пушеше. Затова излезе. Все някъде в селцето трябваше да има цигари. Каквито и да са. Искаше да пуши, просто да пуши...
Пое надолу, но тясната, криволичеща пътечка я бавеше, дразнеше я още повече, караше я още по-силно да стиска зъби и да забива нокти в дланите си. Не се сдържа - изостави пътечките и тръгна напряко по баирчето между боровете. Рискуваше да падне и да се нарани, но в момента това най-малко я интересуваше. Или може би точно това търсеше - болката? Да се нарани?!...
Газеше мекия сняг и усещаше как потъва надолу, докосваше се до клонаци, които я подхлъзваха, а ненадейно изникващи камъни я препъваха. На два пъти малко оставаше да си навехне крака и да се претърколи и поне стотина пъти в последния момент едва успяваше да не сблъска лицето си със заснежени борови клончета. Имаше вид на подивяло от ужас животно, бягащо от кръвожаден хищник с една-едничка мисъл в главата си - да се спаси.
А тя от какво искаше да се спаси? Какво беше - жерта или хищник? Или и двете едновременно?! И имаше ли изобщо някакво значение?!....
Всяка част от нея бе напрегната до краен предел, готова да помита със замах. Очите й мятаха смразяващи погледи, които дълбаеха дупки от безумие в пространството и времето. Съзнаваше, че самоубийственото й препускане не беше заради цигарите. Нищо, че изпитваше неистова жадност за тази отрова. Не беше толкова просто. Друго беше...
Запъхтяна, зачервена, с изкривена физиономия и святкащи очи, тя най-после стигна уличката, която щеше да я отведе към централната част на селцето. Към цигарите. Ускори ход, но й се стори, че едва мърда и се затича. Като ловджийско куче, надушило следите на ранената плячка.
Купи цигари. Нападна кутията като ястреб, забиващ грабливите си нокти в топлото тяло на жертва. Така бързаше да запали цигара, че едва не разкъса цялата кутия. Всмука тютюневия дим, усети го как премина през гърлото и нахлу в дробовете й. С три-четири яростни дръпвания превърна цигарата в димяща пръчица. Цигарата не я успокои, но замота главата й, дори позабави реакциите й.
Напрегнатата ярост обаче остана. И все още не искаше да се връща в хижата, искаше да броди, да се слее със снега. Отново забързана, но вече без да прави резки движения, тя тръгна да обхожда селото. Избягваше пътеките, газеше дълбоките преспи и от време на време палеше цигара.
Стигна до реката - нямаше вече накъде да върви и се спря. Бесът все още беше у нея като ехо на отминаваща буря, но не вилнееше.Почисти от снега единия от камъните и седна на него. Отпусна тяло на коленете си, запали цигара и се загледа в заледената повърхност на реката. Едва сега почувства умора. Гледаше реката и съзнаваше, че под заледените участъци, под студените и пластове, някъде надълбоко имаше живот, имаше топлина. И тя беше като реката - някъде вътре бе топла, въпреки беса...
Топлината... От нея започна всичко. От неговата топлина. Усети я... Почувства прегръдката й, нежната й милувка, която й даде сигурност, защита и... И тя подивя. Избесня! Не заради топлината му, не защото я почувства! Не!... Заради друго!... Поиска топлината му, пожела я до себе си...
Затова и се втурна в студа, затова й се пушеше... Искаше да се обгради с ледени стени - гладки и хлъзгави за думите, за гласа му, за него... Страхуваше се... Страхуваше се, че топлината му щеше да разтопи ледовете, щеше да й хареса, да свикне с нея... И после... После ако спре да я усеща?... А така й беше добре - нито топло, нито студено. Защо да променя нещата?...
Сгъстяващият се с отиващия си ден хлад я разтресе. Време беше да се прибира, но стана някак рязко и стъпи с крак върху тънкия леден слой на реката, пропука го и крака й потъна във водата. Загледа се в начупените парченца лед, взе едно от тях в ръка и виждаше как то бавно започна да се топи и да се стича през пръстите й на тънки струйки.
Дали сега на реката й се искаше да бъде разчупен леда й, въпреки че беше по невнимание? Дали й се искаше да бъде подхваното красивото й парче лед и да бъде разтопено? Дали изобщо й се искаше да настъпва пролетта? Или зимата?...
Взе ново парче лед и се отправи към хижата, оставяйки го да се топи в топлата й длан.
Реката не можеше да спре сезоните, нима тя можеше?!...
А и пролетта е красива...
А трябваше да е почивката, за която си е мечтала - само тя и природата. Искаше да се наслади на уханието на зимния ден, на промъкващото се през снега слънце, на белия пухкав покой... А стана точно обратното - природата не я докосваше, не събуждаше чувства у нея. И тя не й обръщаше внимание, нито я виждаше. Бе насочила поглед другаде - навътре в себе си...
Цяла сутрин вече беснееше и й се пушеше. Затова излезе. Все някъде в селцето трябваше да има цигари. Каквито и да са. Искаше да пуши, просто да пуши...
Пое надолу, но тясната, криволичеща пътечка я бавеше, дразнеше я още повече, караше я още по-силно да стиска зъби и да забива нокти в дланите си. Не се сдържа - изостави пътечките и тръгна напряко по баирчето между боровете. Рискуваше да падне и да се нарани, но в момента това най-малко я интересуваше. Или може би точно това търсеше - болката? Да се нарани?!...
Газеше мекия сняг и усещаше как потъва надолу, докосваше се до клонаци, които я подхлъзваха, а ненадейно изникващи камъни я препъваха. На два пъти малко оставаше да си навехне крака и да се претърколи и поне стотина пъти в последния момент едва успяваше да не сблъска лицето си със заснежени борови клончета. Имаше вид на подивяло от ужас животно, бягащо от кръвожаден хищник с една-едничка мисъл в главата си - да се спаси.
А тя от какво искаше да се спаси? Какво беше - жерта или хищник? Или и двете едновременно?! И имаше ли изобщо някакво значение?!....
Всяка част от нея бе напрегната до краен предел, готова да помита със замах. Очите й мятаха смразяващи погледи, които дълбаеха дупки от безумие в пространството и времето. Съзнаваше, че самоубийственото й препускане не беше заради цигарите. Нищо, че изпитваше неистова жадност за тази отрова. Не беше толкова просто. Друго беше...
Запъхтяна, зачервена, с изкривена физиономия и святкащи очи, тя най-после стигна уличката, която щеше да я отведе към централната част на селцето. Към цигарите. Ускори ход, но й се стори, че едва мърда и се затича. Като ловджийско куче, надушило следите на ранената плячка.
Купи цигари. Нападна кутията като ястреб, забиващ грабливите си нокти в топлото тяло на жертва. Така бързаше да запали цигара, че едва не разкъса цялата кутия. Всмука тютюневия дим, усети го как премина през гърлото и нахлу в дробовете й. С три-четири яростни дръпвания превърна цигарата в димяща пръчица. Цигарата не я успокои, но замота главата й, дори позабави реакциите й.
Напрегнатата ярост обаче остана. И все още не искаше да се връща в хижата, искаше да броди, да се слее със снега. Отново забързана, но вече без да прави резки движения, тя тръгна да обхожда селото. Избягваше пътеките, газеше дълбоките преспи и от време на време палеше цигара.
Стигна до реката - нямаше вече накъде да върви и се спря. Бесът все още беше у нея като ехо на отминаваща буря, но не вилнееше.Почисти от снега единия от камъните и седна на него. Отпусна тяло на коленете си, запали цигара и се загледа в заледената повърхност на реката. Едва сега почувства умора. Гледаше реката и съзнаваше, че под заледените участъци, под студените и пластове, някъде надълбоко имаше живот, имаше топлина. И тя беше като реката - някъде вътре бе топла, въпреки беса...
Топлината... От нея започна всичко. От неговата топлина. Усети я... Почувства прегръдката й, нежната й милувка, която й даде сигурност, защита и... И тя подивя. Избесня! Не заради топлината му, не защото я почувства! Не!... Заради друго!... Поиска топлината му, пожела я до себе си...
Затова и се втурна в студа, затова й се пушеше... Искаше да се обгради с ледени стени - гладки и хлъзгави за думите, за гласа му, за него... Страхуваше се... Страхуваше се, че топлината му щеше да разтопи ледовете, щеше да й хареса, да свикне с нея... И после... После ако спре да я усеща?... А така й беше добре - нито топло, нито студено. Защо да променя нещата?...
Сгъстяващият се с отиващия си ден хлад я разтресе. Време беше да се прибира, но стана някак рязко и стъпи с крак върху тънкия леден слой на реката, пропука го и крака й потъна във водата. Загледа се в начупените парченца лед, взе едно от тях в ръка и виждаше как то бавно започна да се топи и да се стича през пръстите й на тънки струйки.
Дали сега на реката й се искаше да бъде разчупен леда й, въпреки че беше по невнимание? Дали й се искаше да бъде подхваното красивото й парче лед и да бъде разтопено? Дали изобщо й се искаше да настъпва пролетта? Или зимата?...
Взе ново парче лед и се отправи към хижата, оставяйки го да се топи в топлата й длан.
Реката не можеше да спре сезоните, нима тя можеше?!...
А и пролетта е красива...
1.
анонимен -
bale
08.01.2009 10:26
08.01.2009 10:26
Куха си като сто хралупи
цитирайНе знам дали наистина си bale, което изобщо няма значение за мен де:)
Но ми е чудно как така ги пресметна точно сто?
Ми ако са повече? А? :)))))
Би било срамно за теб да се окаже, че си сбъркал бройката....
цитирайНо ми е чудно как така ги пресметна точно сто?
Ми ако са повече? А? :)))))
Би било срамно за теб да се окаже, че си сбъркал бройката....
аз мисля, че всичко трябва да се опита, дори и болката след това, защото това ни прави живи.
цитирайТака е...
Но защо понякога е толкова трудно да се приеме нечия топлота?...
А друг път... не?...
Както и да е:))
Поздрави и много усмивки!
цитирайНо защо понякога е толкова трудно да се приеме нечия топлота?...
А друг път... не?...
Както и да е:))
Поздрави и много усмивки!
Добре написано!
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря ти!...
Поздрави и от мен!
цитирайПоздрави и от мен!
защото ние заложено вътрешното усещане от коя топлина повече ще ни боли. Поздрави!
цитирайПрава си... До болка чак...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
да ти призная, чувствала съм се точно така... И то неотдавна...
Прекрасен разказ! И нека никой да не се страхува, че ще бъде наранен... без топлина не се живее... Бягството не е изход - никога не е било, макар и да помага понякога!
Поздрави!
цитирайПрекрасен разказ! И нека никой да не се страхува, че ще бъде наранен... без топлина не се живее... Бягството не е изход - никога не е било, макар и да помага понякога!
Поздрави!
.....
Мога да кажа две неща:
- радвам се, че си оставила това чувство в миналото;
- пожелавам ти много слънце през всички сезони!
И не на последно място никога да не бягаш от новия 'сезон', колкото и да ти се иска!
Поздрави и благодаря за вниманието, което отделяш на текстовете ми!
цитирайМога да кажа две неща:
- радвам се, че си оставила това чувство в миналото;
- пожелавам ти много слънце през всички сезони!
И не на последно място никога да не бягаш от новия 'сезон', колкото и да ти се иска!
Поздрави и благодаря за вниманието, което отделяш на текстовете ми!
Понякога искам да седна и да впримча всички тези уникално чуствени състояния, доминирани от чистата тъга... но все нЕкакви бутафории и клоунади излизат..
Поздрави! Не спирай сезоните - отдай им се...
цитирайПоздрави! Не спирай сезоните - отдай им се...
Ми то така май е по-добре - с 'клоунади' :)))
Нека си се смеем:)))
И да препускаме през сезоните - къде със ски, къде с ролери...;))))
Поздрави!
цитирайНека си се смеем:)))
И да препускаме през сезоните - къде със ски, къде с ролери...;))))
Поздрави!
Светът е оцелял, защото се е смял та ние ли!!!
Като каза ролери, та ми припомни как се спусках с ролери от японския към Хемус, та цял автобус туристи ми се радваше и ръкопляска....
:))))
цитирайКато каза ролери, та ми припомни как се спусках с ролери от японския към Хемус, та цял автобус туристи ми се радваше и ръкопляска....
:))))
И аз ти ръкопляскам да знаеш, въпреки че не съм те видяла, въпреки че не ме чуваш пляскането:))))
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Толкова е хубаво да усещаш топлината. А студът- него винаги го има. Дори в знойното лято.
Наслаждавай се на топлината и не му мисли и прочети притчата за белият кон
цитирайНаслаждавай се на топлината и не му мисли и прочети притчата за белият кон
Топлината у мен непрекъснато варира в зависимост от това, което ми се случва на момента, в зависимост от спомените, които нахлуват, от чувствата, които поражда една песен, от образа, изплувал пред очите ми от една случайно изречена дума...
Разбираш ли? :)))
Аз не бягам от топлината... Тя просто не е константа...
Поздрави!
цитирайРазбираш ли? :)))
Аз не бягам от топлината... Тя просто не е константа...
Поздрави!
за топлината, за любовта. Усмихни се. Представяй си, че най-хубавото сега ти се случва и то ще се случи "случайно". ....
цитирайБлагодаря!...
Знам го, знам и, че си права...
Просто понякога чувствата вземат връх, имат нужда да повилнеят сами в себе си и паметта за това 'знам' се запилява нанякъде...
Благодаря пак!
цитирайЗнам го, знам и, че си права...
Просто понякога чувствата вземат връх, имат нужда да повилнеят сами в себе си и паметта за това 'знам' се запилява нанякъде...
Благодаря пак!
Търсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете