Тая моя приятелка е за убиване. Така успя да ме насади на пачи яйца, че ми иде да й оскубя перушината. След като оскубя своята де! Щото... то май аз сама съм си виновна, ама... Няма сега да се хващам да меря вината си...
    Та, оня ден приятелката ми ми звъни и ми казва, че ще ходи с родителите си да вземат леля й за няколко дена насам. Казва, нямало много да се бавят, до вечерта щели да се върнат, и що ли да не отида с тях - тъкмо малко да се поразходя. Пък на мен колко ми трябва - питам само кога тръгваме.
    Та, тръгнахме, че и пристигнахме. Пък там родата им се сбрала да посреща - целувки, прегръдки, че и мен подбраха. И аз що да се правя сега на важна - почнах ги и аз наред. И както ги бях подкарала така с желание и без зла умисъл, протегнах ръце и към братовчеда на приятелката ми. Пък той един такъв - висок, добре сложен, хубавец - абе дет се вика - иде ти цял живот да се посрещаш с него.
   Да, ама, той ръце не протегна, ми само едната. Културен явно, пък аз... аз, гледай ме само, непознат и аз веднага да му се хвърля на врата... Абе малко конфузна работа стана, ама... Иначе дръпнах настрани приятелката си и й викам:
    - Не те е срам! Каква приятелка си ти, бре? Да криеш досега, че имаш такъв братовчед? Нали уж си споделяме?...
    Пък тя ме поглежда едно такова лукаво и ми прошепва:
    - Ти що си мислиш, че съм те взела, а?
    Милата, тя мислила за мен, пък аз... Ама викам си - аз на нея ще намеря време кога да й благодаря, сега да опознавам братовчеда. И със сигурност щях да успея, ако не се беше загледал така усърдно в телевизора, че даже не обърна внимание на това, че ме сложиха да седна до него. Не бях права, разбира се, но за това после. Както и да е. Хората гостоприемни - редят масата, сервират първо, второ, трето - досущ като в детската градина. Па аз хваля ли хваля и първото, и второто, и третото, па и как се приготвят се интересувам, все едно, че веднага ще ги сготвя, ама... Абе, старая се, дет се вика... да правя добро впечатление...
    Та, стигнахме до десерта и лелята на приятелката ми пита дали някой иска още. Аз! Че на мен сладко кога ми е стигало. И чакам едва ли не като в детската градина госпожата да ме погали по главицата и да ме даде за пример на всички деца. Да ама не било писано да ме хвалят. Както си мълчеше, зазяпан в телевизора, ей тъй, без да ме погледна даже, братовчедът изрече със смразяващия тон на класната ми от училище:
    - Не трябва да се прекалява със сладкото - не е полезно за зъбите!
    Аз останах направо като гръмната. Отщя ми се, честно, отщя ми се и сладко, и братовчед. И кво ли си мислят хората - тая па сладко не видяла. Майка му позамаза положението жената, поднесе допълнителното сладко, ама ха яж де...
    И до кафето се стига. Благодарих сама на себе си, че го пия без захар. Приятелката ми цигара запали, и мен подканя. Пък аз:
    - Ааа, мерси. Не ми се пуши..
    И какво да ми се пуши, братко. Те, цигарите дай им да увреждат, и то не само зъбите. Тоя път братовчедът нищо не каза де, ама то нямаше и нужда. Бе стоварил такъв поглед върху ми, сякаш ми крещеше в лицето - Цигарите са вредни! Ама че човек...
    Дойде време да тръгваме. Най-после! Че нещо взе да ми става нервно и кой ме знае за какво ли още ще бъда порицана. Оказа се обаче, че с нас ще пътува и братовчедът, с неговата кола, че да има кой да прибере майка му. И тичам аз към колата на приятелката ми, пък тя почна да ми обяснява, че станали сме вече много хора и на бърза ръка ме разпредели в колата на братовчеда, с което останалите веднага се съгласиха. Идеше ми да обеся приятелката си на място, най-вече щото не спря да ми намига заговорнически. Ма кой ми е виновен?...
    Тръгвам аз към колата на братовчеда като попарено мушкато и сядам. Той вече вътре, чака нервно и веднага реплика:
    - По-полека с вратата, това да не ти е трабант.
    Гледам го аз виновно, а той начумерен като буреносен облак, продължава:
    - И си мръдни краката!
    Айде стига бе! Тоя за какъв се мисли?! И изобщо какви си ги мисли?!?!
    - Да си мръдна краката?!?!?!
    Не знам с какъв тон го произнесох, ама той се намуси още повече и само с поглед ми сочи към обувките. Загрях! - Извън стелката са и цапам колата!!!!! Придърпвам ги - какво да правя - пак в нарушение, пак виновна. Зазяпвам се през прозореца и си мисля - абе не става така. Не съм цвете - знам се. Казал нещо човека - голяма работа? Що съм тръгнала да ставам претенция и да вземам толкова навътре думите му. Пък и това са три часа път - как ще изтрая да мълча? Викам си - ще разчупвам леда:
    - С какво се занимаваш? - питам аз.
    - Кулинария.
    - Ти ли беше приготвил всичко на обяда? - полюбопитствах аз.
    - Да.
    - Браво! И мен много ме бива в готвенето. Мога да правя препечени филийки, особено откакто разбрах, че можело и с ютия.
    И очаквам аз, че той ще се засмее, ама не - укорителен поглед и:
    - Опитвам се да карам.
    Явно не ми беше ден. Както и да е. Прибрахме се.
    - Да те закарам до вас? - пита той.
    - Не. Ходенето пеша е полезно - отсичам аз и тръшвам вратата след себе си.
    Айде бе! Ще му правя евала! И горда от себе си се заподхлъзгах, треперейки от студ към къщи.

Малееее, какво ли е да попаднеш на такъв?! Ни се води, ни се кара...

Какво ли е?
Ми разбираш, че мълчанието е злато:)))))))))
Поздрави и усмивки!

Такъв го изяжам даже и с дрехите. После ще му се наложи да ходи на психолог.:))))

милото :) позабавлявала си се :D

Психар, че и отгоре;)))))))))))))
Нивга да не ти се случва да го срещаш:))))))
Много усмивки!

Да знаех да те бях взела с нас :)))))
Поздрави и усмивки!

Абе позабавлявах се аз, то с такъв веселяк можеш ли стоя сериозна ;)))))))
Поздрави!

Имаш добро чувство за хумор. И не допускаш излишъци, от които да му доскучее на читателя.

Благодаря! :))
Та, да пресметна - текстът ти е харесал - това първо.
Второ - посмял си се за моя сметка:))))
Кога ще черпиш? И то двойно, а?

Я си хапвай сладко и си пуши, и врати тряскай, а на който не му изнася - да потърси психиатрична помощ!!!
Поздрави!!!! :)))))))

хаха, срещат се и такива редки екземпляри. :)))
Веселяк бе!:)

Да си остане! :)))
Нека му! И препечени филийки с ютия никога да не опита!:))))))))))))))
Поздрави и много усмивки!

Мда, да, да...
Редки, та чак разредени:))))))
Поздрави и усмивки!

стига си ми вземала случките!
Добре де - ти по-добре ги описваш! Ама трябваше, да кажеш, че човекът е говорел сънено, та да е всичко както трябва.
Наистина- стана ми весело.

Нали знаеш колко моооогоооо те обичам...:)))
Аз за сънени хора нищо няма да казвам - оставям го на теб:))))
Прегръдки!

Ха-Ха! Страхотен разказ. А рецептата за филийките тайна ли е, или може да я споделиш с нас?

Не е никаква тайна:)))
Как се правят препечени филийки с ютия?
1. Включвате ютията.
2. Нареждате върху дъската за гладене филийки хляб, колкото смятате да изядете.
3. След като загрее ютията, започвате да гладите филийките до получаване на златист загар. Процедурата с гладенето можете да приложите и от двете страни на филийките.
4. След това по желание намазвате препечените вече филийки със сладко.

ЗАБЕЛЕЖКА: не използвайте пара!

Добър апетит! :))))))))
Поздрави и мноооогооо усмивки!

Поздрави! Много ми е приятно да те чета,a на братовчеда нe мy ce cъpди!

Няма! Обещавам! :)))
Ще се доверя на думите ти! :)
Поздрави и на теб!

Но ти сигурна ли си, че братовчеда наистина е готвач или само се фука, щото обикновено кулинарните специалисти са големи добряци и дебелаци

Сега като се замисля - права си...
Едва ли може и препечени филийки да направи...
Най-вероятно е казал Да, за да млъкна и да забогатеем от мълчание :))))))))))
Поздрави и много усмивки!

Цяла композиция ще е това семейство:)))))
Малко се затруднявам за стила обаче...
Но все си мисля, че ще е нещо свързано с балета и стъпването на пръсти:))))))))))))))))
Поздрави!

...и пак се смея...
много си симпатична
;-))

Ти на ред не си ли свикнала!

Поне ще те задомят.
Няма да се оплакваш.

Казват, че редът и хаосът в своята същност са еднакво хаотични и еднакво подредени:))
А и какво значи ред?
В природата има ли ред, Вики?
Не е ли прекрасна природата именно със своето безредие?...
Поздрави!