Искаше го отдавна. И сега го имаше... Най-после... Най-после остана сама, за да направи нещо и за себе си. Да се наплаче. Да се наплаче за себе си. Достатъчно беше плакала заради други... Достатъчно бе попивала чужди сълзи, достатъчно бе превръщала чуждите сълзи в бисери...
    Отдавна не беше плакала. Не че не искаше, просто не можеше. Когато трябваше да плаче, тя беше внушителен по размер и твърдост леден блок и толкова...
    Сега просто беше дошъл нейния ред. Да се наплаче на воля. За себе си. Заради себе си. От себе си... Беше време да остави сълзите си да текат свободно, да замъгляват погледа, да се стичат надолу към устните, към брадичката и да капят по дрехите една след друга, забързани, солени, топли...
    Причина? Имаше ли изобщо причина да плаче? Повод поне?... Не... Нямаше...
    Никога не плачеше в последствие... Винаги предварително... Със сълзите си се подготвяше, плащаше, без да знае за какво, без да иска, без да може да спре...
    Изпепеляващото бъдеще просто я докосваше... Като лек полъх на вятър... Но я разтапяше като лъчи на жарко слънце...
    И сълзите се изливаха като порой, помитащ всичко, за да остане само една кристална мокра чистота, готова да се отдаде на ласките на студа... Да се превърне в хлъзгава, ледена повърхност, по която бъдещето да се плъзне и да не остави дири след себе си... И колкото повече сълзи пролееше, толкова по-дълъг и мразовит сезон я чакаше...
    Не искаше да плаче. Искаше й се да се дави в алкохол или в цигарен дим, а се давеше в сълзите си. Не искаше да се втурват през очите й на почивки, да застават в крайчеца им, да проблясват и да я карат не само да чувства парещата им мокрота, но и да ги види... Не искаше да ги вижда. Не искаше да ги чувства. Искаше да е силна, да е студена, да не мисли, да не чувства, да забрави.... Това искаше - да забрави... Да забрави за сълзите, за това че ги има, че ги пролива в момента...
    Защото знаеше... След тях следваше да спечели, но с цената на много загуби, на много болка. Следваше промяна, за която трябваше да бъде здраво стъпила на земята, за да не падне, за да не потъне в бездната, а да я прескочи...
    Плачеше... Силно и неудържимо.... Плачеше за себе си, за онова което беше и това, което ще бъде след сълзите. За леда, който ще я покрие, за прозрачно-хлъзгавите стени, по които ще се плъзга всичко - и спомени, и лица, и жестове, и думи, и мисли, и желания, и чувства....
    Нямаше нищо... Нямаше с какво да се оплаче... Нямаше с какво да се похвали...
    Освен с това, че живее...
    А чувстваше живота сега и само сега. Точно в този единствен момент на безгласни, поройни сълзи...Които заливаха всичко - минало, настояще, бъдеще... Докато най-после всичко свърши.
    Докато мокрите от сълзите кърпички бъдат изхвърлени, а накапаните дрехи бъдат сменени с други...
    Докато очите не бъдат изпразнени от съдържание, докато в тях не остане нито една сълза....
    Докато не изсъхнат солените вадичките.... Докато не бъде измито лицето...
    Докато не бъде заличено всичко....
    За да задуха пак суденият вятър... За да могат снежинките да натрупат преспи...
    За да бъде непробиваем камък...
    За да иска пак да дойде лятото, да се пропука леда, да се разтопи, да свърши зимата... За да настъпи моментното знойно лято и да може пак да плаче...
    За да може да забрави...
    За да загуби...
    За да има сили да не плаче, когато трябва да плаче...
    За да продължи...

http://www.youtube.com/watch?v=h64kOLINCFY&feature=PlayList&p=ED88699F95B039A0&index=7

Благодаря!
Напълно й подхожда песента на героинята...
Нали е ревла... la llorona...
Поздрави!

Много красив текст!

Благодаря ти!
Ти не прави като героинята ми, а се усмихвай повече:)
Поздрави!

ако беше в категория изкуство, а така - направо разплакваш...

едно онлайн радио, в което има много красота и надежда:

mms://wm5.luckysevenradio.com/lucky777_solopiano_hi

спокойна нощ, martito :)

Не плачи... Макар сълзите да имат невероятна пречистваща сила...
Благодаря за пълното с красота и надежда онлайн радио!
Спокойна нощ и на теб!

Струва ли си да се жертва толкова много, за да изглежда човек в очите на другите силен? А това изречение направо ме разби: "Докато очите не бъдат изпразнени от съдържание, докато в тях не остане нито една сълза...." Виждала съм такива очи изпразнени от чувства и емоции. Страшни са!

Дали си струва?... Кой знае... И да, и не - най-вероятно...
Знам само, че най-искрените сълзи човек пролива единствено пред себе си и.. винаги за себе си...
Да... Страшни са изплакалите се очи...
Докато не се препълнят и не прелеят в самотен плач... С който да платят за празнотата преди и след това...
Поздрави!

а после спри и виж колко е чисто и празно в сърцето ти. Така е добре. Изпразни го от всичко друго, за да има достатъчно място за любовта. Тя е много голяма и никога не може да влезе в сърца претъпкани от разочаровяния, болка, ревност, завист, омраза, гняв и страх.

Така добре си го казала... И казаното е истина...
Не мога да не се съглася с теб...
Благодаря ти!

Днес ти написа "моят" постинг,
изплака моите сълзи,
пресуши очите ми,
изстрада болката ми...
Преглътнах нещо заседнало в гърлото...
и си запазвам правото да се наплача в друг ден (няма да рИвем всички в един и същи ден, я!)!
Прегръщам те и ти желая лека нощ!
И ще чакам да "чуя" смеха ти - заразителен до сълзи!!
Поздрави!:))))

Не, няма да плачем в един и същи ден, че да има кой да подава кърпички, рамо, че и прегръдки:)
Прегръщам те и аз!
А смехът... И той ще си дойде... Няма само да се плаче:)
Спокойни сънища, zulu!

защото има болка, която не ражда сълзи....от нея боли много повече..........физически я усещаш...........разкъсва те....без да остава сили да я разтвориш в сълзи......Благодарна бъди, че "вали"-(

Всеки плаче - но не винаги тогава, когато се предполага, че трябва да плаче...
Поздрави!

А както е Януари и е студено навън...ами ако стане някоя поледица от това изреваното и накапаното по земята?! А..? И после ПеТеПе-та с МеПеСе-та или счупени крачета? И пак сълзи,и т.н. А..? Ще вземе да стане верижна реакция....
Затова ти предлагам да спреш с кофите сълзи за момента и да ги оставиш за по-топло време, поради горните и други разни причини! А дотогава може и да спре да ти се плаче! Пред- или следварително! Не ти ли се струва добро решение?! Чак и на мен ми се доплака от умиление колко добро решение ти предлагам всъщност!!! Ама то е щото съм добър и искам и на теб да ти е добре...
:)))

Добре, че сте вие, че да има кой да влее малко здрав разум за този постиг;))))
Никакви сълзи повече - забраняват се до пролетта!:))))
А че си добър - добър си с мен, чак ми става съвестно, че ти се доплаква от умиление, но понеже и аз съм добричка - веднага ти поднасям носна кърпичка :))))))
Поздрави и усмихнат ден! :)

защо не го сложи в категория тя и той или в други. И да сложиш малко еротика- нещо в стила на медиума


А четивото е за първа страница.

Подозирам, че ти си моята съвест, която се опитва да насади у мен чувство за вина;)))))
Да развия чувство за малоценност, заради липсата на каквито и да било паранормални способности;)))))))
И, мила моя съвест, не мислиш ли, че четивото е на първа страница, че и на първо място - в моя блог:))))))))))))))
Поздрави и усмивки!

след като пресъхнат очите? Просто отваряш нова страница, виждаш нещата по нов начин и в крайна сметка, от теб и само от теб зависи, дали ще събираш емоции за нови сълзи или за нов смях или за двете в комбинация.

Точно това става - отваря се нова страница, започва се нещо ново...
Радвам се, че те засичам в блога отново:)
Поздрави и много усмивки!