Тя подскачаше леко или замираше плавно, тананикаше си някаква мелодия и танцуваше някакъв свой измислен танц. От време на време грациозно се отделяше от земята и се завърташе пируетно във въздуха. Леко разрошена, с ефирната си рокличка в прасковен цвят, тя приличаше на малко пухкаво облаче, плуващо в небе от безгрижен смях и топли слънчеви зайчета...
    Забеляза го отдалеч и се спусна тичешком към него. Не помръдваше от място, сякаш стоеше на пост. Очите му все така бяха втренчени в една посока, гордо извисен над всичко, здраво стъпил на земята, непоклатим. Беше си същият - само дрехите му бяха по-лъскави, и имаше каска на главата.
Събрала аромата на хиляди цветя, тя се завъртя около него игриво и го обсипа с нова закачлива песен. Разглеждаше го, докосваше го, заплиташе без да иска косите и рокличката си около него, гъделичкаше го или скрита зад гърба му, притаяваше дъх и изведнъж изскачаше пред очите му, обсипвайки го с нова порция ароматен смях.
    Той много-много не й обръщаше внимание. Но в един момент търпението му се изчерпа и се прокашля предупредително, сбръчил вежди в недоволстваща гримаса. Почувствала, че пак е прекалила със закачките, тя застана пред него, смирала танц и смях до леко поклащане като камбанка. Гледаше го невинно с големите си кафяви очи, без да се опитва да крие дяволитите пламъчета в тях. Помълча малко под строгия му поглед, но не се сдържа и започна с любимата си реплика:
    - Здравей! Аз съм Нейната душа. А ти кой си?
    След известно мълчание, чудейки се дали изобщо да й отговаря, той най-накрая произнесе:
    - Много добре знаеш кой съм... Аз съм Неговата душа. Защо всеки път трябва да ме питаш?...
    - А днес ще си играем ли - знам нови игри и нови песни...
    - Знаеш, че съм сериозен човек, не се занимавам с глупости. Не ти ли е време вече да пораснеш? Докога смяташ да ми пречиш?..
    - Преча ти? - учуди се Нейната душа.
    - Да, разсейваш ме! Не виждаш ли, че съм зает.
    - Какво правиш? - още по-недоумяващо попита Нейната душа.
    - Пазя се. Опасности дебнат, могат да ме нападнат отвсякъде. Не ми се ще после да страдам и да...
    Без обаче да обръща внимание на намръщената му физиономия, тя го прегърна щастливо, хвана подканящо ръката му и изчурулика въодушевено:
    - Много те обичкам! Хайде да потанцуваме!
    Неговата душа издърпа ръката си нетърпеливо и съвсем се намуси.
    - Много говориш! И все глупости! Престани вече! Ставаш непоносима! - скастри я той.
    Нейната душа се посви. Седна на земята срещу него и тихичко каза, сякаш повече на себе си:
    - Много си различен... Не беше такъв... Какво...
    - Това нови дрехи ли са? - поде тя по-високо.
    - Това не са дрехи, а доспехи! - заяви гордо той. - От стомана!
    - Не ти ли тежат? - попита тя несигурно.
    - Тежат ми.
    - Тогава защо не ги махнеш?
    - Защото ме пазят.
    - Но не ти ли пречат да танцуваш, да вървиш...
    - Че за какво ми е да вървя? Ами ако се спъна и падна? Аааа, мерси!... Добре си ми е тук, където съм.
    - А не ти ли се иска....
    - Иска ми се, не иска ми се - прекъсна я той - свиква се...
    Нейната душа го гледаше умислено. Откакто го видя за първи път той ставаше все по-сериозен, по-намръщен, по-предпазлив и все по-малко му се искаше да мръдне където и да било.
    - Аз мога да ти помогна да съблечеш доспехите! Заедно можем да потичаме - какво ще кажеш? - почти извика тя с надеждата Неговата душа да се съгласи.
    - Ти добре ли си? Не чу ли какво ти казах? Спри вече с тези атаки!
    - Ама... аз атакувам ли те!? - изненада се Найната душа.
    - Да! Постоянно! С тия приказки за прегръдки, песнички за любов, цветя и всякакви други простотии...
    Нейната душа замлъкна. Нямаше и помен от дяволитите пламъчета в очите й. Не го слушаше, само го погледа още малко и тъжно каза:
    - Няма смисъл, нали...
    И без да дочака какво ще й каже Неговата душа, тя стана и запристъпва в неизвестна за него посока...

колко ли самотно е в тази душа покрита със стомана! Поздрави за хубавия постинг

животът понякога ни среща и с такива - "бронирани" души и може би тъкмо тогава най-уместно става правилото: "правя каквото трябва (в смисъл обичам го) пък да става, каквото ще"

...все пак, нали няма непревзимаеми прегради за любовта. и тук винаги се сещам за онова парче на Deep Purple :)

http://www.youtube.com/watch?v=kR5YqaKLYWU

Ако случайно, някоя "бронирана душа" го прочете, ще възкликне "Що за глупост!"
Няма смисъл да се губи време за такива души...

Може би много самотно....
Но самотата е вид предпазна мярка - осъзната или не...
Благодаря за коментара!

Ти си невероятен идеалист и си прав - няма непревземаеми прегради за любовта...:)))
Стига обаче да бъде поискана тази любов, да бъде приета или... както му казват... да бъде споделено усещането за любов...
Иначе нали знаеш - не можеш да спреш някой, който не иска да спре...:)
Благодаря за парчето на Deep Purple...
Поздрави!

:)))
Няма смисъл да се бориш срещу вятъра, няма смисъл да бягаш от себе си, няма смисъл да се опитваш да бъдеш нещо повече от човек, няма смисъл да прикриваш или да избягваш чувствата си, няма смисъл да идеализираш бъдещето или миналото....
Няма смисъл да помагаш, когато помощта ти не е искана или няма готовност да бъде приета...
Няма смисъл да се отказваш да помагаш, но само ако.... бъде поискана помощта ти...
Поздрави!

Един текст на Стинг:

"If You Love Somebody Set Them Free"

If you need somebody, call my name
If you want someone, you can do the same
If you want to keep something precious
You got to lock it up and throw away the key
If you want to hold onto your possession
Don't even think about me

If you love somebody, set them free

If it's a mirror you want, just look into my eyes
Or a whipping boy, someone to despise
Or a prisoner in the dark
Tied up in chains you just can't see
Or a beast in a gilded cage
That's all some people ever want to be

If you love somebody, set them free

You can't control an independent heart
Can't tear the one you love apart
Forever conditioned to believe that we can't live
We can't live here and be happy with less
So many riches, so many souls
Everything we see we want to possess

If you need somebody, call my name
If you want someone, you can do the same
If you want to keep something precious
You got to lock it up and throw away the key
If you want to hold onto your possession
Don't even think about me

If you love somebody, set them free

Да - любовта не насилва:)
Благодаря за текста! Аз само ще добавя -

http://www.youtube.com/watch?v=bSAo2YELOZA

Поздрави!

Джубран, Лао Дзъ, Сталкер на Андрей Тарковский, че даже и Библията...но едва ли има по-вечна и неизчерпаема тема от тази. Толкова много е изписано и дискутирано...и винаги има още какво да се добави.

Евала на Надето за подсещането - тя умее и го прави по уникален начин! :)

:)))))))))))
Айде като си рекъл - евала й на Надето:)))))
А коя беше тя? :))))))))
И специален поздрав за теб, dennis:

http://www.youtube.com/watch?v=U5Yd9OlenNM

"запристъпва в неизвестна за него посока..." - пишеш.
Тук казват "uit elkaar groeien",буквално значи "растат в различни посоки", т.е. все повече се разделечават и не се чуват и не се разбират. Където няма споделяне - няма приятелство.

И няма смисъл да правиш усилия да бъдеш чут... Нали?...
"Където няма споделяне - няма приятелство."
И където има страх - няма любов...
Поздрави!

Където има любов може да има всичко друго, защото човек е отворен, а където има страх няма нищо друго, освен СТРАХ, защото човек е затворен.
Не, няма смисъл, "няма смисъл да правиш усилия да бъдеш чут", но има смисъл да помогнеш на някой да се отвори (да го убедиш той сам да се отвори, ти отвън не можеш).

Можеш да посочиш вратата или пътеката, но всеки сам трябва първо да реши дали да мине през нея и после отново сам да мине през нея...
Благодаря ти за коментара!

Трябва да си лекувам душата... разплака ме! Изживяно, но не и преживяно...
Боли, когато добрите намерения се приемат с мнителност...
Боли, когато инициативата за радост се тълкува като бвзмислена...
Боли, когато нечие внимание се асоциира със заплаха...
Боли, когато любовта се окаже бреме, а не споделено щастие!
Да, добре е, че се пази! Толкова страшно е да поемаш отговорност!!! Има основание тази бедна бронирана душа - и така ми е мъчно за нея...
А другата душа - тя е спасена... :)))

Благодаря ти за коментара!
Невероятно чувствителен човек си и си усетила толкова много неща от текста...
Боли, наистина боли... и е страшно да направиш крачка към неизвестното, да направиш после и друга крачка след нея...
Поздрави tini4!
И много усмивки!

но се е превърнала в истинска притча.
Хей, и не забравяйте, че понякога другият има наистина нужда само от себе си...
Поздравления и от мен!!!

И това го има - нуждата всеки да остава сам със себе си... стига тази необходимост да не става смисъл на живота...
Благодаря за коментара!

Психиатрите, относно поведението на това същество,не биха ли сложили диагнозата параноя?
Тук тъжният край ми харесва.Независимо какво ни коства,смятам че не бива да допускаме някой да разсипе слънчевостта ни.Опитали сме,наранени сме,но нищо,поне имаме дарбата да чувстваме и смелостта да търсиме.
Толкова живо описана жизненост!:)Ефирна и по детски чиста.

Параноя? Може би...
Но от друга страна всеки се пази от нараняване /в най-общ смисъл/ - това параноично ли е?...
Радвам се, че текстът ти е харесал:)
Поздрави!

Да се пазиш от нараняване за мен е едно,но да го превърнеш в крайност,съвсем друго:)По принцип съм от хората слагащи доста добре бариерата и то точно затова-за да не се стига до ранимости,но когато се барикадираш до крайност-това мисля,че е параноя:))Мисля,че една от душите,която всищност ми е по-позната/не казвам изцяло/е точно в тази крайност:)
А разказа-да!!!Определено много ми хареса,не само като идея,а и като авторско изпълнение!:)
Поздравявам те за стила!:)

Страхът е огромна сила и огромна... слабост...
Не крия, че образите са в по-голяма или по-малко степен хиперболизирани, с цел да станат по-ясни идеите, които носят... Може би затова неговата/в живота - или нейната/ душа изглежда обхваната от параноя...
А истината е, че всеки се страхува - малко или много, но се страхува. И се пази на всяка цена - каквото и да значи това...
Позната ми е тази предпазваща се душа, срещала съм я не един път... и я разбирам... И смея да кажа, че понякога и аз нахлузвам доспехите, умело прикривайки ги с ефирна лятна рокличка...:)
Може би инстинкт... инстинкт за самосъхранение...
Мога само да ти пожелая най-искрено - никога не изпадай в крайност!
Поздрави!
И благодаря за вниманието! :)

Параноята не е страх. Това е болестно състояние, характеризиращо се с начин на мислене, търсещ опасност във всичко и всеки. Тези хора са тревожни и имат чувството, че ги преследват, че целия свят се е съюзил, за да им навреди и даже да ги убие, затова са подозрителни към всеки. Страхливия не смее да действа, а параноичния даже става агресивен срещу всеки (защото за него всички са врагове – и лекарите).

Благодаря за разяснението!
Важно е наистина да се направи разлика между параноя и просто страх!
Отново благодаря!
Поздрави!

Aз определено ги разграничавам и затова за героя казах,че е в параноята,но пък компрасион си е специалист и може би е видяла признаци,които аз съм пропуснала:)

Да се доверим на compassion :)

:) определено:)))))))