Постинг
29.01.2009 18:05 -
Неизменно, всеки ден...
Живееше накрай града. Къщата й беше на границата между града и обширните поля - започващи от малкото й дворче - необятни, тревисти, леко вълнисти, с малки горички и много аромат.
Всяка сутрин тя ставаше още преди изгрев слънце, обличаше нещо набързо, връзваше на опашка дългите си буйни коси и все още протягайки се и бавно пристъпвайки из малкото си дворче, раздвижваше всяка неразсънила се става и всяко все още сънуващо мускулче. Отваряше малката портичка, или както обичаше да я нарича - своето малко порталче към света, правеше няколко дълбоки вдишвания и издишвания и с леки, пъргави подскоци за засилка се затичваше напред през тревата. Час, а понякога и повече продължаваше сутрешната й тичаща или бягаща разходка. Така наричаше този свой навик на тялото и душата - разходка, никога крос - защото не се надбягваше нито с времето, нито със себе си; не целеше и намаляване на теглото си, нито поддържане на телесно здраве. Тя просто обичаше да тича, да усеща тичащия заедно с нея въздух, да вдишва разбутания от нозете й свеж аромат на тревите, да играе с прохождащите в розово слънчеви лъчи.
Винаги тичаше боса. Нямаше определен маршрут, които да следва, нито носеше часовник за отчитане на пробяганото разстояние във времето. Правеше леки, плавни крачки, петите и за миг потъваха в напоената от роса мека трева, притискаха я точно за миг към земята, след което бързо се издигаха във въздуха насочили се жадно за досег с друга купчинка трева. Тревата охотно се подчиняваше на нейните стъпки и след като отминеше, стръковете й се изправяха рязко, поклащайки се забързано, сякаш й махаха за поздрав и изгубвайки я от поглед, постепенно смиряваха движенията си.
Обичаше полето, неговата неизбродимост, безкрайни хоризонти, усещането за наописуем покой и хармония, които то така щедро разливаше във въздуха. Обичаше всяка негова неравност, неговите малки издатини и едва забележими вдлъбнатини. Спускаше се по тях плавно, забавяйки или ускорявайки крачката, някои прескачаше с отскок, приземявайки се в следващата възглавничка от трева. Спускаше се и към малките островчета горички от тихи, ароматни акации или напевно шептящи тополи. Там, в сянката на дърветата, тревата бе по-зелена, по-мека, обилно напоена от свежата утринна роса. Там се заиграваше тичешката с любопитно надничащите през клоните на дърветата слънчеви лъчи - улавяше ги в крачките си, настигаше ги или минаваше покрай тях или през тях. Обикаляше чевръсто стволовете на дърветата, снишаваше се бързо под протегналите се да я докоснат клони, прескачаше пъргаво ниските храсти и сухи клонаци... Беше като волно пърхаща пеперуда, заиграла се на гоненица с полята, жадна да вкуси заобикалящия я свят...
Всеки ден просто тичаше. Всяка сутрин обтичваше полето, преоткривайки неизмеримата му красота. Всяка сутрин се сливаше със света и сливаше света със себе си...
Не случайно и точно там, сред полето, по време на една своя тичаща разходка, срещна него. И оттогава вече не се разхождаше сама. Тичаше с него, тичаха заедно. А полето им разкриваше нов тип, неусетени дотогава прелести на споделенността...
И те сигурно щяха продължат да танцуват като две влюбени птички цял живот, ако не беше катастрофата. След нея той спря да тича. Купи спортни уреди и превърнаха една от стаите в малка фитнес заличка. И двамата се упражняваха там, но тя не спря да тича...
- Приключи ли с бягащата разходка за днес?
Познатият глас на любимия мъж достигна до слуха й.
- Да - усмихнато отвърна тя и отвори очи.
Пое няколко пъти дълбоко въздух, вдигна сама от тревата босите си нозе, постави ги на инвалидната количка, а той я затика към верандата.
Катастрофата не я отказа от тичането. Всяка сутрин тя ставаше в ранни зори, обличаше нещо набързо, връзваше на опашка дългите си буйни коси, излизаше, придвижвайки се с количката сама, отваряше малкото порталче, събуваше се боса, отпускаше с ръце парализираните си нозе на меката, наросена, натрупала аромат трева, затваряше очи и.... потегляше през полята...
Всяка сутрин... Неизменно...
Всяка сутрин тя ставаше още преди изгрев слънце, обличаше нещо набързо, връзваше на опашка дългите си буйни коси и все още протягайки се и бавно пристъпвайки из малкото си дворче, раздвижваше всяка неразсънила се става и всяко все още сънуващо мускулче. Отваряше малката портичка, или както обичаше да я нарича - своето малко порталче към света, правеше няколко дълбоки вдишвания и издишвания и с леки, пъргави подскоци за засилка се затичваше напред през тревата. Час, а понякога и повече продължаваше сутрешната й тичаща или бягаща разходка. Така наричаше този свой навик на тялото и душата - разходка, никога крос - защото не се надбягваше нито с времето, нито със себе си; не целеше и намаляване на теглото си, нито поддържане на телесно здраве. Тя просто обичаше да тича, да усеща тичащия заедно с нея въздух, да вдишва разбутания от нозете й свеж аромат на тревите, да играе с прохождащите в розово слънчеви лъчи.
Винаги тичаше боса. Нямаше определен маршрут, които да следва, нито носеше часовник за отчитане на пробяганото разстояние във времето. Правеше леки, плавни крачки, петите и за миг потъваха в напоената от роса мека трева, притискаха я точно за миг към земята, след което бързо се издигаха във въздуха насочили се жадно за досег с друга купчинка трева. Тревата охотно се подчиняваше на нейните стъпки и след като отминеше, стръковете й се изправяха рязко, поклащайки се забързано, сякаш й махаха за поздрав и изгубвайки я от поглед, постепенно смиряваха движенията си.
Обичаше полето, неговата неизбродимост, безкрайни хоризонти, усещането за наописуем покой и хармония, които то така щедро разливаше във въздуха. Обичаше всяка негова неравност, неговите малки издатини и едва забележими вдлъбнатини. Спускаше се по тях плавно, забавяйки или ускорявайки крачката, някои прескачаше с отскок, приземявайки се в следващата възглавничка от трева. Спускаше се и към малките островчета горички от тихи, ароматни акации или напевно шептящи тополи. Там, в сянката на дърветата, тревата бе по-зелена, по-мека, обилно напоена от свежата утринна роса. Там се заиграваше тичешката с любопитно надничащите през клоните на дърветата слънчеви лъчи - улавяше ги в крачките си, настигаше ги или минаваше покрай тях или през тях. Обикаляше чевръсто стволовете на дърветата, снишаваше се бързо под протегналите се да я докоснат клони, прескачаше пъргаво ниските храсти и сухи клонаци... Беше като волно пърхаща пеперуда, заиграла се на гоненица с полята, жадна да вкуси заобикалящия я свят...
Всеки ден просто тичаше. Всяка сутрин обтичваше полето, преоткривайки неизмеримата му красота. Всяка сутрин се сливаше със света и сливаше света със себе си...
Не случайно и точно там, сред полето, по време на една своя тичаща разходка, срещна него. И оттогава вече не се разхождаше сама. Тичаше с него, тичаха заедно. А полето им разкриваше нов тип, неусетени дотогава прелести на споделенността...
И те сигурно щяха продължат да танцуват като две влюбени птички цял живот, ако не беше катастрофата. След нея той спря да тича. Купи спортни уреди и превърнаха една от стаите в малка фитнес заличка. И двамата се упражняваха там, но тя не спря да тича...
- Приключи ли с бягащата разходка за днес?
Познатият глас на любимия мъж достигна до слуха й.
- Да - усмихнато отвърна тя и отвори очи.
Пое няколко пъти дълбоко въздух, вдигна сама от тревата босите си нозе, постави ги на инвалидната количка, а той я затика към верандата.
Катастрофата не я отказа от тичането. Всяка сутрин тя ставаше в ранни зори, обличаше нещо набързо, връзваше на опашка дългите си буйни коси, излизаше, придвижвайки се с количката сама, отваряше малкото порталче, събуваше се боса, отпускаше с ръце парализираните си нозе на меката, наросена, натрупала аромат трева, затваряше очи и.... потегляше през полята...
Всяка сутрин... Неизменно...
Великденските истории според четирите ев...
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
В Малко Чукундурово
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
В Малко Чукундурово
1.
анонимен -
мхм :(
29.01.2009 18:22
29.01.2009 18:22
Той защо е спрял да тича?
http://www.youtube.com/watch?v=bZnDzzR2DWE
Бонбонеста е песничката, вярно, но казва тооолкова много!
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=bZnDzzR2DWE
Бонбонеста е песничката, вярно, но казва тооолкова много!
Ти как мислиш - той защо е спрял да тича?:)
Дали и той като нея не затваря очи и не си тананика I`ll fly with you?...
Поздрави!
цитирайДали и той като нея не затваря очи и не си тананика I`ll fly with you?...
Поздрави!
3.
анонимен -
аз съм анонимен 1
29.01.2009 18:52
29.01.2009 18:52
Мисля, че авторката иска да каже, че.....
Катастрофата е прекършила повече неговия дух, отколкото нейния, въпреки че нейните загуби са по-големи. Не разбрах втория въпрос на авторката :(
Поздрави! :)
цитирайКатастрофата е прекършила повече неговия дух, отколкото нейния, въпреки че нейните загуби са по-големи. Не разбрах втория въпрос на авторката :(
Поздрави! :)
Авторката изобщо не казва такова нещо:)))
Макар че тя често се измъква и оставя читателите си сами да умуват над текста:)))
Всъщност ничий дух не е прекършен - даже точно обратното - или поне така смята авторката и никой не е длъжен да се съгласява с нея:))
А що се отнася до втория въпрос - той е обвързан с 'бонбонестата' песничка, която препоръчахте, и се опитва да насочи към мисълта - дали и той по някакъв начин не 'бяга' с нея пак така, както и преди...
Поздрави!
цитирайМакар че тя често се измъква и оставя читателите си сами да умуват над текста:)))
Всъщност ничий дух не е прекършен - даже точно обратното - или поне така смята авторката и никой не е длъжен да се съгласява с нея:))
А що се отнася до втория въпрос - той е обвързан с 'бонбонестата' песничка, която препоръчахте, и се опитва да насочи към мисълта - дали и той по някакъв начин не 'бяга' с нея пак така, както и преди...
Поздрави!
явление са писателите-блогъри.:) Крайно време е да се признае наличието на такова течение в литературната теория.:) Поздрав.:))
цитирай
6.
анонимен -
~
29.01.2009 19:53
29.01.2009 19:53
-Срещам вчера tlnet ама той много оглупял!
-Така ти се е сторило,той си беше глупак:)
цитирай-Така ти се е сторило,той си беше глупак:)
Интересно течение в литературата би било...
И сигурно трябва да се наименова - блогъризъм:)))
Поздрави!
цитирайИ сигурно трябва да се наименова - блогъризъм:)))
Поздрави!
Толкова мило от Ваша страна да популяризирате чрез моя блог толкова ценна информация за най-четения блогър!!! :)))
/нали не греша за 'най-четения'/
Сърдечни благодарности!!!:))))
цитирай/нали не греша за 'най-четения'/
Сърдечни благодарности!!!:))))
Тичат в мислите си.
Нежно и трогателно. Да живеш с мислите и чувствата на човека до теб...
цитирайНежно и трогателно. Да живеш с мислите и чувствата на човека до теб...
Точно! - те продължават да тичат заедно, просто...начинът е различен...
И даде отговор на анонимен 1 :)
Поздрави!
цитирайИ даде отговор на анонимен 1 :)
Поздрави!
които са вече година и повече тук. Те казват, че дори без да са се виждали са заедно и съпреживяват радости и болки...какво нещо е интернет...уж виртуално, значи нищо,... пък нещо....
Благодаря ти за утвърждаването на ролята на положителното мислене. Където има любов и воля за живот, една катастрофа може да счупи нечии нозе.... и толкова, само толкова....Хубаво е!!!
цитирайБлагодаря ти за утвърждаването на ролята на положителното мислене. Където има любов и воля за живот, една катастрофа може да счупи нечии нозе.... и толкова, само толкова....Хубаво е!!!
Аз ти благодаря за думите и изобщо за всичките ти коментари - толкова истински, искрени, толкова ти...
Честно казано това е единственият ми до момента текст, който аз самата истински харесвам... Може би заради самото усещане, което изпитвах, докато го рисувах в мислите си картина по картина,... и после, докато го писах....
Поздрави!
цитирайЧестно казано това е единственият ми до момента текст, който аз самата истински харесвам... Може би заради самото усещане, което изпитвах, докато го рисувах в мислите си картина по картина,... и после, докато го писах....
Поздрави!
тъжно.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете