От известно време офисът ни има ново попълнение - вече не сме четирима, а петима. Новият колега много го бива - особено в приказките. Откак е дошъл не му спира устата и все ме гледа като добиче прясна трева, та взех да си връзвам червен конец да ме не урочаса. Той винаги знае всичко, винаги компетентен по всеки въпрос, даващ пример след пример от блестящия си житейски опит - преминаващ от кръчма в кръчма, преливащ от домашна ракия в уиски и от там в бира, забулен от цигарен дим и щедро отрупан с жени... Ама жени! - както се изразява той. И най-интересното беше, че докато споделя изминалата си вечер, все към мен гледа и току не подхвърли "Нали така, Калинче?" или "Ти, Калинче, като жена как мислиш - добре ли съм постъпил, а?" А на мен от това КалинЧЕ направо ми се накъдряше косата и после рязко се изправяше.
    Та, общо взето в офиса празно място не остана - всико бе заето от преживелиците на новия. Е, в началото беше забавно, после почна да ми дотяга. И не само на мен, де - и на другите им писна! То не бяха словосподеляния, не бе чудо. Обаче другите ми колеги забелязаха неговото взиране в мен и си намериха с какво да се забавляват. То не бяха гримаси, лукави намигвания, загадъчни усмивки, но понеже си знаят, че отдавна съм имунизирана срещу тях, преминаха на подмятания - "А бре, Калинче /ама натъртват накрая на ЧЕ-то/, що си такава студена?", "Леле, как само те гледа... Мен страх щеше да ме хване - ще те изяде направо!"...
    Изобщо цялата тази задушевна работна атмосфера се отрази не само на косата ми, ами и на зъбите ми - имах чувството, че се изтъркаха от скърцане, а очите ми - направо кръвясваха от едва сдържано вълнение. Обаче мълчах. Като никога. Щото аз от яд не мога да говоря, само заеквам. Както и да е - работата си е работа - трябва да се върши.
    Един ден как се случи, не помня, ама тръгнахме петимката заедно на обяд. Сядаме ний, гледаме менюто и новичкият се размрънка - да сме отишли другаде. Що бре? - Не му харесвало обедното меню.
    - Принцеса! - троснах му се аз, а наум продължих - е, не може майка ти да готви навсякъде, където отидеш да ядеш!
    Сменихме заведението. И там мусене, ама тоя път - другите тримка. Аман от претенции! А бяхме седнали даже. Ама докато се усетя, новичкият ме изпревари:
    - Ми вървете тогава, ние с Калинчето ще останем тук.
    И докато Калинчето схване какво става, остана сама с новичкия. Чудничко! Не ми стига в офиса, ми и в обедната почивка. И грабвам телефона си, изведнъж пресетила се, че спешно трябва да му променя настройките. И съм стиснала и зъби, и устни за по-сигурно и цъкам копчетата със завидно усърдие. И новичкият мълчи - чак да не повярваш.
    Поднесоха обеда - пак мълчим. А онова глупаво ангелче в мен кацна на рамото ми и почна да ме поучава да не съм гаднярка, и той човек. Попрокашлях се аз и от гърлото ми излезе едно пресъхнало:
    - Вкусно ли е?
    - Много! - отвръща усмихнато той. - А ти що не ядеш? Не е ли хубаво?
    И дорде се наканя да отговоря, той вече беше боднал виличката в чинията ми и както си дъвчеше със задоволство, успя да каже:
    - Мммм!... То хубаво било, бе! Повече от мойто даже.
    И пак с виличката в чинията ми. Отстъпих му я. Минах направо на десерта, че да приключва по-бързо обяда. Запалих и цигарка за нервите. Обаче то веднъж като се разприказвало - няма спиране и пита:
    - Калинче, ти що така не споделяш нищо за себе си, а?
    Аз, честно ви казвам, никога не съм имала проблем с пушенето, ама тоя път се задавих, та чак сълзи ми потекоха. Да му споделям?!?!? - та аз с жени не се занимавам! Пък и каквото споделяне да предприема, то ще бледнее пред неговото... Както и да е.
    Мина обедът, мина и работният ден. Ще си тръгваме, пак петимката заедно. А навън вали, вали, та чак езерце си образувало на няколко метра пред офиса. Заковах се аз на място и се чудя - да го прецапам, или да чакам да ми поникнат криле.
    - Да те пренеса, Калинче? - пита новичкият.
    А колегите щастливи до немай къде подмятат:
    - Май някой иска не да носи Калинчето, ми да го сваля...
    И тук на Калинчето чашата на мълчанието преля и докато прецапвах енергично езерцето избълвах:
    - След днешния обяд, тоя дъжд сега и с тия сваляния, само свлачище ми липсва да възникне!
    И край - оттогава насам няма повече "Калинче", нито споделяния...

що ти вика Калинче, ти не беше ли Надя? ;))

...и, ама никак колегиално не си постъпила значи :)))

Абе... къде Калинче, там и Надя;)))))
И, виж сега, не мисля, че има в какво да ме упрекваш относно колегиалността ми - това все пак се случи извън работно време:))))))
Поздрави и много усмивки! :)

Ако на мен се беше случило, още като посегне да си бодне от чинията ми, щях да му забода ръката с вилицата...
Ама какво да се прави, това му е маниера на свляне. Жалко е, но много от съвремените мъже, мислят, че като се правят големи "свалячи", по-лесно ще им "излезе късмета".
Поздрави за порцията смях!

Абе толерантна - тя от яд не може да говори ;)))))
Пък проговори ли - гледай я кви ги върши - прекършва ентусиазма на хората:))))
Поздрави и много усмивки!

Ама, може да не е било свалки, бе, Калинче... Може би човекът си е искал да намери някого, на когото да си куса от чинията, така на аванта...:))))))
Поздрав!

Страхотно четиво! Поздрави от мен и никакви свлачища, ей :)))

Може, може :)))
Ама май не само да има от на кого чинийката да папка, ми и да има и кой да го слуша, че и да му се радва, да му се радва и квот още му дойде на акъл:)))))
А иначе аз нямам нищо против ти, пък и другите да си бодвате от чинийката ми със смях - даже е удоволствие за мен:)))
Много усмивки!

Никакви, Тина, никакви! :)))
Само свличания от смях:)))
Много усмивки!

На теб,незнам какво ти изхвръкна ама мойте дробове от смях-да:))))))))
На такъв злокачествен ден бих си повтаряла "не!това не е истина! на мен не може да ми се случи" и т.н.,но тук положението е по-трагично:)
Ден...иди дойди,ама за изобщо, колега....извини ме за несъчувствието,но ме залива смеха повече от състрадателната физиономия ,която мога да направя,ако не го беше разказала по този начин:)))
Поздравления за поредната порция смях!
Много ведрост внасяш!

Ей, момиче, внимателно с белите дробве:)))))
А за несъчувствието си повече от извинена:))))
Много усмивки!

__Аааа, сладки круши. Вие отде ги земате тия сладки круши бе?__ и бай Ганьо се пресегна пак и си взе още две....
Съвременния образ не е много по-далече....
Поздрав, Руми

:))))))))))))))))
Вярно - не се бях замисляла - наистина има прилика с Ганьо Балкански:)))))))
Поздрави и много усмивки!

Браво на Калинчето.:) А представи си, че днес - колега, утре - шеф. И тогава...мда, не ми се мисли. Поздрави.:))

Хмммм... Тогава....тогава....
Доста неприятно би било за него да съм му подчинена... Може пък да ме издигне до съдружник:)))))))))))
Абе.... тежко ми и горко ми...:))))))))
Поздрави!

"Гледа ме като добиче прясна трева...!!!!"
Да ти имам перото, дето го написа това.
Поздрави!

Ами извинявам се, ако съм Ви наранила...

А сега де, що пък да си ме наранила, аз да не съм добиче? Аз не съм по тревата. Иначе съм на твоя страна. Целувам Ви ръка!

Защо да съм те наранила?..
Ами.... така ми прозвуча коментара Ви... явно съм допуснала грешка...
Май косата ми пак внезапно е променила цвета си до русо:))