Тоя ден определено няма да бъде забравен. По ред причини. На първо място с това - че се събудих рано, без да ме ръчка алармата на телефона половин час през пет минути. И не само се събудих, ми и станах рано! А нямаше още шест часа - представяте ли си? И бях бодра, наспала се като никога, даже ми се пееше. Но първата ми работа, разбира се, беше да пусна кафемашината да прави кафе. А докато тя си действа по задачата, аз се втурнах в гардероба да избирам дрехи. Друг път този избор ми е коствал поне половин час, включващ прозявания и почесвания, дето не ме сърби. А сега - има-няма десет минути. Супер! - направо съм за рекордите на Гинес! Само че трябваше да се включва ятия и да се прилагат умения по боравене с нея, но пък днес можех да си позволя това разточителство - все пак станах рано.
    Ама нали все гледам да не прекалявам с гладенето, докато намествах дъската за гладене - как и що - не разбрах, но майсторски си прищипах палеца. Болиииии! Много! Коварна дъска! Безсрамница! Да не оцени факта, че аз я вадя от тъмния ъгъл и й давам шанс да си припомни за какво е създадена. Това благодарност ли е?!? Дотук с добрите намерения - обратно в ъгъла!
   Ново заравяне в гардероба. Докато обаче ровичках из дрехите, а пръстът ми болезнено пулсираше, се замислих - абе, аз що не я чувам кафемашината? Па и не ми мирише на кафе. Ослушах се аз - не, не издава типичните за нея мърморещи звуци. Хм, странна работа. Приключих набързо с дрехите и отидох да я видя кви ги върши. Ми никакви не ги върши - грам кафе не е направила. Честито да ми е - предала е Богу дух. Много мило от нейна страна - трогна ме направо!
    Айде сега включвай котлона, и петнайсет минути търси онуй джезве, дето не се знае дали не е изхвърлено. Разгеле - намерих го, ама трябваше да стоя до него и да гледам кафето да не изкипи. И докато си потропвах нервно с крак, алармата на телефона се включи - станало вече седем часа. Тръгнах аз да я изключвам, обаче докато се върна при джезвето, кафето вече изкипяло и успяло да направи сумата му и поразии. Не знам ама у мен някак се зароди странното подозрение, че нещо цялата къща ми е сърдите и се е обърнала срещу мен...
    Влизам в банята с идеята да измия всички неудачи до момента, унесена в сладката мисъл как после блажено ще пия кафе с една-две-три цигарки и... ни в клин, ни в ръкав крушката в банята изгоря. Бравос! Ей за това винаги си бях мечтала!...
    Пия си кафето - което беше останало де - само с една цигара, щото нали съм много съвестен пушач и съм изпушила всичко де що е имало из къщата ми. Умница - да се оставиш без цигари! И сега ти се пуши нали? Нека ти! Нареждах си аз наум, ама не тръгвам до магазина - наказвам се! Не ми беше целта да се наранявам, ама от яд ли, от кво ли успях да си бръкна в окото с молива и да омажа и двете очи със спиралата, дорде ужким се гримирвах.
    Оцелях. Само че за какво ли? За да се препъна после на равните плочки пред входа и идващата ми насреща баба загрижено да подвикне "Гледай къде вървиш, баба! Май още ти се спинка, а?" Абе будна съм, бе, от преди шест още и тоя път не е като друг път да вървя и да спя, отговарям аз наум, ама наяве - само се узмихвам невинно. Пък и какво да я занимавам женицата с мойте подвизи.
    Някак по чудо невредима стигнах до работа, но за сметка на това пък асансьорът днес решил да си взема отпуск по болест. Това само преди две седмици изобщо нямаше да ми направи впечатление, но сега... Сега, след две седмици джиткане нагоре-надолу само с едно натискане на копченцето, десет етажа с по девет стъпала ми се видяха Еверест.
    Пуснах компютъра - не ще да работи. Какво ти е пък на теб бе, питам го аз - мълчи компютърът му с компютър. Седях, гледах го измъчено, молих му се - пак не тръгна. Пък и рано още - колегите ги няма, и най-вече оня, компютърния специалист.
    Отидох да пуша, щото вече щях да се разрева. И в тоя сюблимен за мен момент звъни телефона. Мама! "Какво прави мойто най-сладко чудовище на света?"
"Ми нищо, кво да прави - руши всичко около себе си. И нищо чудно твоето най-сладко чудовище до вечерта да предизвика някое и друго бедствие, щото едно едва ли ще му стигне..."
    И докато се оплаквах най-подробно на майка си, след двайсетминутен разговор и двете бяхме стигнали до един и същи извод - друг път да не ставам рано, колкото и да не ми се спи...

Важното е, че вече имаш план...
:))))))))

Мдаааам...
Това и мен ме успокоява:))))
Стига да проработи планът де:))))
Поздрави!

че няма да проработи, ама к'во ти пука...
:)

Ама така като чета коментарите ти, забелязвам че съчувствието ти е втора природа, а вдъхването на надежда - първа;)))))))))
Пък ако не проработи, днес ще използвам всяка свободна минута да градя планове Б, В... докато изредя цялата азбука:)))))))))

а, ако не ти стигнат буквите в азбуката, пробвай и с малките букви. Понеже си почнала с големите.
Така ще имаш още толкова потенциални възможности...

Изчетох те аз и вече се чудя:Дали пък да не ида да си доспя?Поне докато не се е започнало като в твойта подредба :)))))))))
А компютърният специалист дали не ще да се случи да е излезнал в болнични?:))))))))))

Значи предлагаш да си остана на родната кирилица...
Пък аз си мислех като свърша с българската, да се насоча към някоя чужда азбука - английска, испанска....
Прав си - трябва да сме патриоти... :))))
Добър човек си ти, ianchefff, а съветите ти са скъпоценни ;)))))))

Ама и от теб блика съчувствие.... :))))))))
Компютърният специалист не е в болнични, но до момента успя да ме обвини за всичко, каквото можеше да се сети - включително и за каквото се сетиш ти :)))))))
И сега, малко неудобно, но се чувствам като дъската за гладене - наказана в ъгъла :)))))
Щото той продължава да се сеща... :)))))
А за доспиването си - лягай обратно в леглото, че... знае ли се :)))))))
Поздрави!

Е така е - кой става рано. Аз днеска се измъкнах от леглото с един час закъснение. И се справих. Аколко по-рано стана, толкова повече се дезорганизирам. Та така...:))))

Абе и на мен ми дойде тоя акъл - че е по-добре да се успивам, ама ха де....
Кат` съм се възгордяла толкоз - че кой като мен да стане рано.... :))))))))
Поздрави!

е,след този ти отговор-коментар не мога:))))))Бликам от смях и...съчувствие:))))))))))))))))))И поемам към кафемашината:))))))Пу-пу да не си ми уроки:)))))

Не че и на мене не ми се случва да се направя на ранобудник. Ама за кво ми е, питам аз...Ордени вече не раздават ;) Поздрави :))))

Ха да не й е уроки :))))
И таковата... ако не е много нахално... подай една чашка кафе насам, че то мойто сутрешното... а и аз без захар го пия, само кафе :))))
А ако пушиш - аз ще пална една цигарка за теб:)))
Обещавам! :)))

Ама сте сладури всичките,направо супер.Голямо удоволствие е да ви чета.

Да, ама за мен ранното ставане беше събитие - щото такова нещо ако ми се случи два-три пъти в годината, си е чудо... :)))
А за ордените не е вярно - я чети пак колко пъти бях награждавана ;))))))
Усмихнат ден!

Ми то и за нас е удоволствие да те четем ;))))))
Дет` му се вика - чувствата са ни взаимни :)))
Поздрави!

Пак е много, да знаеш ;)

Много ли е? :)))))
Пък аз по едно време си мислех, че ще продължи вечно... връчването на награди де :)))))))

Дума да няма!:)Имаш я:)Пък и аз такива като тебе харесвам.Щот приятелката ми....докато и нагодя кафето..все едно наготвям:))то захар ли не е,то млеко ли...и като и прибавиш невероятното чувство за хумор и изразите,които на идея си няма откъде изравя...та и разливам от смях покрай нея,че и бърша докато не го е забърсала котката с изобилната си козина...абе,едно кафе с нея,цяла домакиня ме прави:)))))))))
Готово ееееееее:)Имаш гоооо!И приятелката е в наличност,та...след малко пак се връщам:)Знам си процедурата:))))))

Най-искрени, най-сърдечни, най-големи благодарности за кафето! :))
Обещавам да изпуша две цигари - за теб и за приятелката ти:))
Поздрави и на двете ви и много усмивки!
А котката да нагушкаш от мен! Много! :)

Доста време не бях джиткала из блога ти,но днес си казах:"Сега или никога!" и...го направих сега!
Попаднах отново в твоя свят,който много прилича на моя,но не съвсем,посмях се на неволите,които се случват на РАННОБУДНИЦИТЕ и се зарадвах,че си набравила най-разуминия и правилен извод и избор:"друг път да не ставам рано, колкото и да не ми се спи...":)
Поздрави,мило дете!И хубав ден без НЕУДАЧИ!:)

СъвСем Страшно ми Се хареСа тоСи раСкаС! БравуС на ВаС! ПоСдравления!

За мен е удоволствие да те видя пак тук:)))))
Надявам се моите "подвизи" да са те развеселили :))))
А за правилния избор.... абе тя неволята учи ;))))))))
Поздрави и на теб!

СъвСем Страшно пък мен ме Сарадва Вашата оценка:))))
И не ми оСтава нищо друго, оСвен да кажа:
Оооо да! :)))))

че иначе пак шъ ти се случи, щото цялата работа е в това: не какво а как го правим. Само ме бил погледнал....ама какъв поглед, а? Само ме бил докоснал....ама какво докосване, а?
Айде да оставим другите, че да не си помислиш, че отмествам темата или обекта.
Та ти значи стана, ама как стана, а? Поразкърши ли се, попротегна ли се в легълцето, помисли ли си с любов за дъската за гладене, за кафеварката и за разните там крушки, асансьори и техните техници...
Не отричай! Знам, че не си... а трябваааааа. Връщай се в легълцето и започни отначало....уфф, то пък как да го върнеш пусто му време, ама виновни са другите, дето са го измислили (Айнщайн ги предупреди, че времето не съществува и всичко е относително, но още не са му повярвали и ето заради тях времето продължава да си върви)... и как да го върнеш живота му с живот (изпотрепаха се всички източни и западни учители да се надвикват, че живота е вечен, ама кой се спира да ги чуе и за какво ли)....живот ли е сън ли е не знам, ама пак да ти кажа важно е КАК го живеем.
Айде със здраве и внимавай със събуждането за живот, че и то е важно КАК става: дали с ритник или с милувка, но е неизбежно....време е да се събудим.

Ми, Руми, то... таковата... аз попротегнах в легълцето - това със сигурност, щото никога не ставам веднага, щом отворя очи:))
Сега, за дъската за гладене.... сигурно любовта ми не е било точното чувство, което ме е накарала да изпитам... признавам си, ама... тя що така да ми прищипе пръста...:))))
За другите работи... ми не съм им мислила злото...
Знаеш ли аз все си мисля че причината за "успехите" днес е или моето пеене, или ранното ми събуждане, т.е. и на всички други предмети из къщата ми им се е наложило да стават рано...
Аз лично заложих на второто:))))
И да ти кажа аз - живот мечта е то това дето го живеем, само че нали знаеш - почваш да оценяваш едно нещо кога усетиш, че го изгубваш...:))
Поздрави и благодаря за веселия и размислящ коментар!

когато се наруши установения ред. Напълно потвърди теорията, че "Едно нещастие, никога не идва само". Добре, че има маминка, която да те успокои. Така де друго си е, като и изплачеш болката си.

и ти веднага шъ я мразиш дъската. Ама нали пръста си е твой - теб те боли...Ами тя си е дъска...какво ти разбира от любов, ама като приемаш всичко с любов, благодарнст и милост на теб ти става по-добре и си вървиш нататък щастлива, щото не знаеш кое "зло" ще ти донесе "добро" и обратно, пък то ти се случва. Според закона за любовта и привличането във вселената ние сами предизвикваме съдбата си с мислите си. Имаш фантазия....представи си само какво би станало, ако...... живота, мило, е хубав, когато имаш хубави мисли за себе си и за другите.

Мдаааа... Нещастието не идва само...
Тя затова и майка ми ме нарича "мойто най-сладко чудовище на света"... :))))))
Поздрави и усмивки!

Така е, Руми, напълно съм съгласна и с двата ти коментара. още повече, че знам, че точно с мисленето, със светогледа си човек определя и продължителността на живот на предметите, които го заобикалят. Обратното също е вярно - предметите се рушат тогава, когато "боледува" човешката душа...
Сещам се и за друго - в картите таро има една много интересна карта - изобразяваща смъртта, но тя не значи само смърт, а и промяна, възраждане, изоставяне на старато, за да се даде път на новото...

Случайно попаднах тук, но не съжалявам - смях се до сълзи! Ще се отбивам по-често!
Поздрави! :)))))

Добре сте дошъл! :)))
Поздрави и на Вас!

пък каквото - таквоз.
:)))))))

Имаш я:))))
Па и не само една:)))

па и не само с тях, купонът ни ще е мноо як.:))))))

Без съмнение :))))))))

Когато имаш какво да кажеш винаги ще се намери кой да те чуе. Романтичното очакване на блогърите е в това, че дори когато нямаш какво да кажеш пак се намира кой да те чуе...

Хубавото или лошото и на двата варианта е, че има кой да те чуе