Аз по принцип съм си късогледичка - и в буквален, и в преносен смисъл - и нямам навика да разпознавам хората веднага и някак отвътре ми иде да се припознавам, и то доста успешно. Понякога обаче, напук на цялото си късогледство, такъв орлов поглед вадя, че почвам много сериозно да се съмнявам в преценката на лекарите.
    Та така и оная сутрин, дорде влачех крака за работа и си давах вид, че гледам напред, а в главата ми се въртеше само колко хубаво ми беше допреди да ми се наложи да стана от леглото и хоп! - в полезрението ми попадна познато лице. От гледката сърцето ми не се помая особено - подскочи във въздуха, направи два-три бързи лупинга, приземи се спираловидно и препусна в бесен галоп нанякъде. Не може да бъде! - та това е приятелят на брат ми, по когото като малка се прехласвах до изнемога. Що чупки бях изпочупила, че да ме забележи - бедна ви е фантазията, а що прически насмених, що червена боя избиваше по лицето ми кога най-после се накосвах да го питам нещо, не е за приказване...
    Да бе да - глупости! - намеси се разумът - какви ще ги дири тук човекът - замина в Англия още ехе - отдавна... Това да не ти е Пикадили съркас, бе алооо? Я се осъзнай! И вземи се научи да си носиш очилата...
    Да ама сърцето през това време още по-яростно мята копита като изтърван кон и крещи - абе, погледни пак, бе! И вдигам аз очи, щот вече се ошашавих - кого да слушам по-напред. Ми той, бе, той! Мойта тинейджърска любов, бе! Същият като едно време! Е, косата му малко посребрена, ама иначе - малееей... И върви срещу мен!... Дали ще ме познае?...
    Ми ако ме познае? И докато си го помислих и цялото ми лице пламна, ведно с ушите. А в главата ми се завихри ураган от мисли, които съвсем ме оплетоха. На какво ли приличам сег? Как изглеждах за последно в огледалото? А ще се науча ли някога да не оставям огледалото за в последния момент? Ми косата ми? Кой я знае и нея накъде ли се е завъртяла? Вадя аз веднага ръцете от джобовете и почвам да разресвам грива с пръсти, щот с гребен малко не му е баш мястото, па и дорде го намеря в чантата, ако въобще го намеря... Ми червило? Сложих ли си червило? Оф, що нищо не мога да си спомня... Попрехапах леко устни - ура - сложила съм си. Дано да е от онова прасковеното. Допрях пръсти до устните - прасковеното е. Връщам веднага лентата назад да се сетя какво си навлякох между прозявките. Абе що никой не ми каза, че ще го срещна - щях да се облека малко по-така, не с тия дънки. Оффф, ма много горещо стана и де отиде кислородът, бе хора?...
    Валидол! Трябва да си купя валидол! Иначе това сърце ще ме умори... Абе това време що не вземе да спре, пък и той какво толкова се е разбързал....
    Вече сме на около три крачки - негово разстояние, а аз съм вторачила телешки поглед в него, само дето не съм оплезила език и наум редя - дано ме познае, дано не ме познае...
    Е, погледна ме и... И отмести поглед от мен и... И се разминахме... Не ме позна. Сърцето ми изведнъж спря и се тръшна на земята. Ама че съм калпазанка!... Що не го спрях - нали вече не съм на петнайсет...
    - Мари?
    Ма това е мойто име и неговият глас. Неговият! Значи все пак ме помни. Алилуя! Ми сега? - дали е забелязал как го гледах като... като просекиня? И сега кво - ще се излагам като кифладжийка или ще го изиграя зрял възрастен?...
    С неимоверни усилия, за да прикрия вълнението си, се изврънах към него, ама така, на забавен каданс, придавайки си възможно най-озадачен вид.
    - Да? - изломотих хълцащо.
    - Познаваме ли се? - още по-задавено продължавам аз, а наум редя молитва след молитва да не се чува как преглъщам.
    - Да. Помниш ли ме, аз съм...
    Знам те кой си, много добре те знам даже, ама как да ти обясня, че акъла ми се върна в първи курс на гимназията, че краката ми се оказаха от пластилин и всеки момент може да припадна...
    - Имаш ли време да пием по кафе, да поговорим? Променила си се, пораснала си...
    - Аха - съгласявам се с всичко аз.
    - Добре ли си? - пита загрижено той и съвсем се приближи и ме хвана за раменете.
    Абе тоя човек акъл има ли - като едното нищо ще ми докара инфаркт! А що ли за физиономия съм заформила? Отстъпих леко назад, ама не много де, само малко и почнах да съчинявам на глас:
    - Ами аз,... без да искам,... преди малко си понавехнах крака,... нещо май стъпах накриво сигурно,... щото на моменти ме наболява силно,... та затова така, иначе... нищо ми няма...
    Пък той, без да ми се обяснява много-много, ме накара да го хвана подръка, смело изтърпя омаломощения ми, залитащ ход до кафето. После от кафето ме съпроводи до работа. А вечерта - от работа ме придружи до вкъщи. На другия ден дойде да ме вземе от вкъщи - не можел да ме остави да се измъчвам сама, и пак по познатия маршрут. Абе добри навици е създал в Англията...
    Та вече няколко дена така, щото... аз бавно се възстановявам, пък и... добрите навици трябва да се поощряват...

леле, какъв възпитан мъж.Дръж го здраво, защото с навехнат крак трудно се ходи...знам аз.А и бавно минава
:-))))))))))))

Оооо, аз трудно ще се възстановя, познавам се ;)))
Па и дорде ми помине, със сигурност пак ще стъпя накриво... с другия крак :))))
Поздрави!

После нагласи нещо , та той да си изкълчи крака . И ти да го съпровождаш .
Нали на доброто трябва да се отвръща с добро .

ама хахахааахааааа... незнаех, че недовиждането и понакуцването могат да имат такъв прекрасен ефект върху хората и най-вече съдбите им ;)
хайде аферим, ашколсун и машала ;)

Ще помисля сериозно върху предложението ти, въпреки че.... не ми се ще той да страда...:))))
Пък и аз да му причинявам болка...:))))
Поздрави!

Всичко това стана съвсем, ама съвсем случайно :)))
Трудно ми и досега да си го обясня - в смисъл как стъпах накриво :)))))
Поздрави!

sega druj zdravo,kato dobermam....ne e za izpuskane mom4eto:))):P

стъпИх

Може и грозно да е, но предпочитам ако някой ме харесва да не си изкълчва крака, а да върви до мен.

Няма да го изпускаме, няма :))))
Поздрави!

Разбрах те :)
Мерсиии:)))
Но стъпването така и така си е накриво, не мисля да го изправям :))))
Поздрави!

Не мисля, че си обърнала внимание на думичките "почнах да съчинявам" :)))
Поздрави!

Не ще да са от Англия добрите привички...Младежът явно просто си е добре възпитан хаха:))) Браво, браво:) Приятно "боледуване" и да НЕ внимаваш къде стъпваш:)

уф, къде са тези мъже, това си е дифицитна стока. Трябва да се пази и цени. Пак се посмях от сърце, лека вечер.

Аз от такава "болест' не искам и да оздравявам :))))
И няма да внимавам къде стъпвам:)))
Обещавам!:))
Поздрави и усмивки!

Ще се пази - като зениците на очите:))
Продължавай да се смееш:))
Лека вечер и на теб!

Щото явно бая народ не иска да оздравява от болестите, по едни или други причини, както става ясно от горенаписаното от авторката!
И второ, щото очевидно бая народ се връща от Пикъдили съркъс по родните гнезда!
И трето...абе кво ще Ви отварям очите толкова, като гледам що кандидатки за разболяване,все някак ще се оправите!
Бенра, не го очаквах от теб, и ти ли, ити ли?!
:)))))

ама аз ти пожелавам да "поболедуваш" по дългичко...

Много усмивки и не внимавай къде стъпваш!

"да си изкълчвам крака"
да това имах предвид,обърнала съм, нека е в кавички, от мързел не ги сложих

знаеш всякакви женски хитринки , пък и на мъжа до себе си помагаш ,чувства се силен човека да помогне на дама изпаднала в беда . Умно момиче .

Ей на това му се казва антисамарянско изказване :)))
Не го очаквах от Вас! :))))
Къде отиде готовността Ви да се жертвате, да помагате на страдащите? Ммм? :)))
Поздрави!

От мен да знаеш тая мойта болест, дето ми дойде изневиделица, няма лечение:)))))))
Ама ще си я търпя, кво да правя...:))))
Поздрави и усмивки!

че старата любов ръжда не хваща! :)))

Не си ме разбрала - аз ти цитирах думи от текста:))

Абе къде съм умна, къде калпазанка... :)))
Иначе съчиненията свободен стил и в двата случая ми вървят:))))))
Поздрави!

Май-май не хваща:)))
Поздрави и много усмивки!

хехе:))))))И оттук нататък вече си знаеш,терцо:)))))))Излиза се "подготвена".5 минути само по-рано де, от кревата!:)))
Да ти имам приказката!:)))))Супер си!:))))))))

Аз, да ти кажа, не вярвам на тия пет минути по-рано. Той и телефонът ми почва да ме буди 5 минути по-рано, ама аз ставам 30 минути по-късно:))))
И после някак времето изведнъж се разбързва :))))))
Поздрави и многооооо усмивки!

Знаем, знаем, ама ей на, ако има и други като мен - кога късогледички, кога калпазанки.... кога да прогледнем, а? ;)))))))
Поздрави!

като мъ виде кви ги натворих само с една настинка и вече и кръкъ шъ си почупиш. Глей да не тъ усети, че те у Англията учат разни неща...а като гледам другите как ...не знам...опичай си ъкъла. И да носиш очилата. За едното чудо щеше да съ ръзминеш със съдбата.

Мнееее, съжалявам ама.... музата дойде от друго място:)
А за другото - ще се старая:)))
Поздрави!

Откъдето и да идва - все се ме изненадва приятно...
Поздравлния за разказа! Настроението ми ликува ;)
Лека...

Така е - важно са усмивките:))
Лека вечер и усмихнати сънища!:)

толкова си зареждаща,даже идея си нямаш
удоволствие е да те чета е най-малкото,което мога да кажа
изпращам ти милион усмивки

Ти си невероятна сладурана:)))
Изпращам ти милиард усмивки! :)))

Много сладички са тези малки, женски номера. Обичам си ги...

:))))

Много хубав разказ. Всеки ще намери нещо подобно в спомените си.

Те тия номерца не се правят нарочно:)))
Те са само един .... да го наречем очарователно хитричък начин за измъкване от неудобна ситуацийка, която разбира се жените сами си забъркваме:)))))
Поздрави и много усмивки!

Дали е нарочно или не, никога няма да мога да разбера, сполети ли ме, все ще се съмнявам.

Майсторки сте си:))))

А така си го написала, че все едно се случи пред очите ми.

Много естествено.

Убедена съм, че колкото и да се съмняваш, в момента, в който ти се случи нещо подобно, изобщо няма да мислиш дали е истина или не, а ще се проявиш като безупречена кавалер и... ще се радваш, че ти се случва:))

Казвам се Марияна и съм от Пазарджик. Живея в София от 2 години. Срещнах случайно turbo4 в flirt4e.com. Там се е представил за 35 годишен. Истината е, че той е на 48 години. Срещнахме се и след като разбра, че говоря италиански и английски, той ми обеща работа в агенцията му за преводи. Аз бях много щастлива и очаквах да уволни жена, която работи за него от 5 години. Разбира се не получих работата и след като започнах да страня от него физически, той започна да ме нарича селска проститутка. Знам, че възмездие няма да получа, но се чувствам длужна да предупредя всички момичета, които биха станали негови жертви. Ако не ми вярвате вижте профила му във flirt4e.com/turbo4

Но после...много болииииииииии...:(

То от какво ли не боли:)
Но ако не се проявиш като кавалер, сигурно ще боли повече...
Поздрави и не толкова сериозно с болката:)

Сериозно ми усмихна деня с този постинг. Споменавала ли съм, че съм ти huge fan? :)
Такава 24-каратова отлепих, че едва ли някой ще успее да я свали от личицето ми. :)

Радва ме, че съм разсмяла деня ти:)))
Не смъквай 24-каратовата:))
Поздрави!