Постинг
15.02.2009 14:19 -
Мъка, мъка, ти казвам...
- Седни сега тука. Що тъй си посърнал, я кажи какво те мъчи. Бармане, дай на човека едно от мойто.
- Абе какво да ти кажа... Тежко ми е... Таз пуста моя добрина само ядове ми създава... Нищо не е както преди. Измени се тоя свят. Лудна направо. Нещо всички взеха да стават със задниците нагоре, научиха се само да изискват, да предявяват претенции... И кой им крив? - все аз... Не мога бе, не мога да разбера какво им става на тия хора. Отде се взе тая чувствителност у тях, отде се взе тая рязка промяна на настроенията - докато ти се усмихват, и почват да те нападат. Все те онеправданите, все те за жалене и съчувствие... Сякаш аз не съм... Пък като им кажеш, че са в грешка или може нещо да не са им в ред главите, почват да се цупят, да врещят, да ти вадят води от девет кладенеца и да се прехласват да ти обясняват колко не си прав... А че ти им мислиш доброто - на кой му пука... Какво да ти кажа...
Особено пък тия, дето ги смяташ за приятели. Те най-обидчиви и най-зле... Поискаш ли някоя работа да ти свършат, да направят нещо за теб, съвсем ги хващат лудите. Айде пак - виновен - използвач даже те нарекат. И защо? Защо да съм използвач - нали за това са приятелите - да помагат. Пък ти си ме знаеш - няма да тръгна да притеснявам някой ей тъй, без нищо, не съм такъв човек... Няма ли най-после да се усетят, че им правиш добро, че им отделяш от времето си, че се сещаш за тях, че мислиш за тях, щото си приятел... Няма ли най-после да им уврат главите, че те трябва да ти благодарят, че си им дал там с нещо да се занимават, да не мислят за глупости, да се чувстват полезни... Абе дет се вика - да се усетят и те хора... Ама оценява ли го някой - не...
Абе, неразбран народ се навъди, неразбран. Иначе все те много знаят, все те много разбират, висшисти били, ама ей на, една простичка истина не могат да схванат и туйто...
- Така е, приятелю, така е... И при мен е така... Особено жените...
- Оооо, ма те пък съвсем! Аз и за тях говоря, даже най-вече за тях... Е, преди малко се разправях с онуй мойто. Мрънка ми, капризничи - не съм й обръщал внимание, не съм се интересувал от нея, не съм й се обаждал... Все ей едни такива ги наизмисли... Което изобщо не е вярно - ако ми трябва за нещо, аз й се обаждам. И айде - аз егоист. Пак! И що бре, що да съм егоист. Нали я оставям тя да ми глади ризите, да ме пере, да приготвя тя обяда, вечерята, отстъпих й даже тя да гледа децата, тя да оправя сметките, давам й даже възможност да ми помага в работата... Пък тя като ревна, та се не спря. Така я и оставих да си реве, какво да му обясняваш, то няма да те разбере. Да не мисли, че на мен ми е лесно по цял ден да му намирам какво да прави?... Жена!... Какво ти разбира тя от великодушие и щедрост...
Абе, неблагодарна работа, ти казвам, неблагодарна! Ти му правиш добро, пък то вместо да те оцени, вместо да ти благодари на лягане и на ставане, седнало да предявява претенции. Ми ако почна и аз? А? Кво правим тогава?... Ама на, не съм такъв човек, не съм... Да съм седнал да се оплаквам? - на съм...
Измени се тоя свят, приятелю, измени се... Изтървана работа са хората, изтървана... Още от малки... Никой не ги е научил да благодарят, ама пък и те сами не се сещат да се научат... И се изроди тоя народ, изроди се... Попиля я тая човещина, на нищо я направи. Къде отиде отдадеността в полза на другия, къде отиде разбирането... Затриха се думите за ближния...
А на мен ми тежи и ми е мъка... Мъка ми е....
- Абе какво да ти кажа... Тежко ми е... Таз пуста моя добрина само ядове ми създава... Нищо не е както преди. Измени се тоя свят. Лудна направо. Нещо всички взеха да стават със задниците нагоре, научиха се само да изискват, да предявяват претенции... И кой им крив? - все аз... Не мога бе, не мога да разбера какво им става на тия хора. Отде се взе тая чувствителност у тях, отде се взе тая рязка промяна на настроенията - докато ти се усмихват, и почват да те нападат. Все те онеправданите, все те за жалене и съчувствие... Сякаш аз не съм... Пък като им кажеш, че са в грешка или може нещо да не са им в ред главите, почват да се цупят, да врещят, да ти вадят води от девет кладенеца и да се прехласват да ти обясняват колко не си прав... А че ти им мислиш доброто - на кой му пука... Какво да ти кажа...
Особено пък тия, дето ги смяташ за приятели. Те най-обидчиви и най-зле... Поискаш ли някоя работа да ти свършат, да направят нещо за теб, съвсем ги хващат лудите. Айде пак - виновен - използвач даже те нарекат. И защо? Защо да съм използвач - нали за това са приятелите - да помагат. Пък ти си ме знаеш - няма да тръгна да притеснявам някой ей тъй, без нищо, не съм такъв човек... Няма ли най-после да се усетят, че им правиш добро, че им отделяш от времето си, че се сещаш за тях, че мислиш за тях, щото си приятел... Няма ли най-после да им уврат главите, че те трябва да ти благодарят, че си им дал там с нещо да се занимават, да не мислят за глупости, да се чувстват полезни... Абе дет се вика - да се усетят и те хора... Ама оценява ли го някой - не...
Абе, неразбран народ се навъди, неразбран. Иначе все те много знаят, все те много разбират, висшисти били, ама ей на, една простичка истина не могат да схванат и туйто...
- Така е, приятелю, така е... И при мен е така... Особено жените...
- Оооо, ма те пък съвсем! Аз и за тях говоря, даже най-вече за тях... Е, преди малко се разправях с онуй мойто. Мрънка ми, капризничи - не съм й обръщал внимание, не съм се интересувал от нея, не съм й се обаждал... Все ей едни такива ги наизмисли... Което изобщо не е вярно - ако ми трябва за нещо, аз й се обаждам. И айде - аз егоист. Пак! И що бре, що да съм егоист. Нали я оставям тя да ми глади ризите, да ме пере, да приготвя тя обяда, вечерята, отстъпих й даже тя да гледа децата, тя да оправя сметките, давам й даже възможност да ми помага в работата... Пък тя като ревна, та се не спря. Така я и оставих да си реве, какво да му обясняваш, то няма да те разбере. Да не мисли, че на мен ми е лесно по цял ден да му намирам какво да прави?... Жена!... Какво ти разбира тя от великодушие и щедрост...
Абе, неблагодарна работа, ти казвам, неблагодарна! Ти му правиш добро, пък то вместо да те оцени, вместо да ти благодари на лягане и на ставане, седнало да предявява претенции. Ми ако почна и аз? А? Кво правим тогава?... Ама на, не съм такъв човек, не съм... Да съм седнал да се оплаквам? - на съм...
Измени се тоя свят, приятелю, измени се... Изтървана работа са хората, изтървана... Още от малки... Никой не ги е научил да благодарят, ама пък и те сами не се сещат да се научат... И се изроди тоя народ, изроди се... Попиля я тая човещина, на нищо я направи. Къде отиде отдадеността в полза на другия, къде отиде разбирането... Затриха се думите за ближния...
А на мен ми тежи и ми е мъка... Мъка ми е....
1.
анонимен -
e pa maka si e :-)
15.02.2009 15:30
15.02.2009 15:30
e pa maka si e :-)
цитирай
2.
анонимен -
kofti vremena
15.02.2009 15:31
15.02.2009 15:31
kofti vremena
цитирайНе му е лесно на човека...:)))))
Ама то другите са виновни ;))))
цитирайАма то другите са виновни ;))))
4.
анонимен -
Не вярвам да е чак толкова заблуден,
15.02.2009 16:00
15.02.2009 16:00
лицемерието му си е напълно осъзнато ;)))
цитирайТи не разбираш - заблудени са другите - не той ;))))
Ама като казва човекът, че светът е тръгнал наопаки, никой не му вярва и това си е;)))))))
цитирайАма като казва човекът, че светът е тръгнал наопаки, никой не му вярва и това си е;)))))))
С подобни "образи" всеки се е сблъсквал.
Интересно, дали ще се познае първообразът?
цитирайИнтересно, дали ще се познае първообразът?
Този път не ме разсмя... и то си е мъка... затова!Винаги се чудя, как ли се живее с "мъката" на твоя герой?!! Че се почувствах чак виновна от състоянието му... Не за друго, ма съм от тез, дето му я причиняват :)))
Поздравления за разказа - много ми хареса! Ух как искам да го прочетат и няколко подобни на страдалеца субекта, ма надали ще разберат...
цитирайПоздравления за разказа - много ми хареса! Ух как искам да го прочетат и няколко подобни на страдалеца субекта, ма надали ще разберат...
:)))))
Няма:)) Гаранция!!!:))
Поздрави!
цитирайНяма:)) Гаранция!!!:))
Поздрави!
И мен ми е мъка за героя ми... :)))
Как пък никой не прояви съчувствие към него...:))))
А той е толкова добър, раздаващ се, жертващ се...:))
Поздрави и усмивки!
цитирайКак пък никой не прояви съчувствие към него...:))))
А той е толкова добър, раздаващ се, жертващ се...:))
Поздрави и усмивки!
10.
анонимен -
"Адът,
16.02.2009 09:24
16.02.2009 09:24
това са другите!" :-))))))))))))))
цитирайЕмиииии.... Случва се...
То кога ли едно нещо е точно там, където очакваш, че трябва да е ;))))
Поздрави!
цитирайТо кога ли едно нещо е точно там, където очакваш, че трябва да е ;))))
Поздрави!
то бива, бива капризи, ама то тяхното на нищо не прилича...:))))))))))
цитирайНяма бе, няма да се научат на скромност и послушание! Няма!:)))
Безсрамници!!!!:))))))))))
Поздрави и мноооооогоооо усмивки!
цитирайБезсрамници!!!!:))))))))))
Поздрави и мноооооогоооо усмивки!
6
цитирай+
:))))))
И мноооооооогооооо усмивки!:)
цитирай:))))))
И мноооооооогооооо усмивки!:)
амче ние по цял ден с него си се оплакваме. Плюли сме си в устата. Измени се тоя свят...и най-вече жените с тези претенции....уфф, то пък и аз жена...и с най-големите претенции... самокритика ли мислиш, Марти? Не бе, прах в очите на другите. Това е специалитета на тези дето им е мъчно.
цитирайИ на мен ми е мъчно:)))
Измени се тоя свят, Руми, измени се...;)))))
И само претенции, капризи и глезотии... ;))))
Няма угодия на тез жени, няма... ;))))
Поздрави и много усмивки!
цитирайИзмени се тоя свят, Руми, измени се...;)))))
И само претенции, капризи и глезотии... ;))))
Няма угодия на тез жени, няма... ;))))
Поздрави и много усмивки!
Доста истини!!!
Горчиви, че и хапливи.
Пияният умее да ги приеме.
Има куража. И да ги изрече.
цитирайГорчиви, че и хапливи.
Пияният умее да ги приеме.
Има куража. И да ги изрече.
история. Харесва ми стилът ти. Сложих линк в блога ми към твоя. Надявам се да не ми се сърдиш...
www.ognyanisaev.blogspot.com
цитирайwww.ognyanisaev.blogspot.com
Както го е рекъл дядо Йовков:
"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"
:)))
Много усмивки!
цитирай"Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!"
:)))
Много усмивки!
Не ти се сърдя:)
Не бих могла:))
Поздрави и много усмивки!:)
цитирайНе бих могла:))
Поздрави и много усмивки!:)
Търсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете