Децата са... ужасни... Кошмарно ужасни, завладяващо ужасни също! Аз това не че не го знаех, но за два три дена затвърдих знанията си, че и опита. Но сърце не ми дава да не го споделя с вас, та ако ви се случи среща с дете, да знаете как да реагирате. И като начало искам да уточня, че текстът от първата буква до последния препинателен знак е предназначен за всички възрастни без изключение.
    Първото нещо, което не трябва да забравяте никога, е да не се връзвате на сърдечното посрещане с целувки и прегръдки на децата. Това им е коронният трик, с който успяват да приспят предпазливостта ви на мига, размекват ви като шоколад на слънце и... И ви хващат цаката веднага! Повярвайте ми, децата са схватливи, не си губят времето в размисли и страсти, ми действат и не си поплюват, ама никак.
    Не им позволявайте да разкрият малката ви тайна – примерно, че имате гъдел на краката, и по-точно на ходилата, де. Веднага ставате свидетел на актьорска игра, достойна за няколко оскара. Гледат ви едно невинно, непокварено с техните големи, красиви очета, усмихват ви се подкупващо и с най-меденото си гласче ви предлагат най-безкористно масаж на крачетата. И ако сте доверчиви като мен, а сърцето ви е меко и не ви позволява да им откажете, макар да знаете какво ще последва, подавате препазливо краче и... Това е! Край! Кракът ви вече е здраво стиснат от две малки ръчички и десет малки пръстчета чевръсто ви карат да подскачате и да не можете да си намерите място. И запомнете - всеки ваш опит да се отскубнете води само до по-здрава хватка, по-яростно гъделичкане и обилен смях. Не си мислете, че в подобна ситуация ще минат подличките ви предложения от типа на – я виж колко други крака има под масата, дай да проверим дали имат гъдел. Няма! Гаранция!
    А обявят ли ви за най-идеалния, най-страхотния, най-хубавия и най-най-най-добрия приятел, да му мислите. Титулован по този начин получавате специалния бонус бой с възглавници, при който вие имате право най-много на една-две възглавници, а противникът ви – на колкото се може повече. От цялата работа получавате безброй възглавнишки удари, като не преставате да отвръщате внимателно и задължително, ама задължително, и напълно неуцелващо. Не спирате, разбира се, и да благодарите на Бога, че възглавниците са малки пухени възглавнички, а не възглавищата на баба ви от едно време.
    И при всички положения, без значение в каква игра сте увлечени от вас се иска съвсем честно и откровено да се признаете за победен. А като резултат бивате награждавани с целувки и с осъществено докрай ‘искам да те гушна, да те гушна много, много, силно да те стисна’.
    Получавате и доживотното право да ги носите на ръце, да ги въртите с прикрити от техните ръчички очи, вследствие на което ви се завива свят още на третото завъртане, но това да ви е проблема. Вие сте и предпочитани и при игра на криеница и гоненица. Предпочитан е и вашият скут, за гушкане, сядане, подскачане, разказване на историйки...
    Нямате никакво право да отказвате черпене с бонбонките, който сте им подарили. Направите ли го, имате два варианта – да ви ги натикат в устата или да ви се обидят и пак да ви ги натикат в устата. Но в такива случаи – вие решавате.
    Няма да ви се разминат и спортните прояви като – колко високо можеш да скочиш и можеш ли да правиш шпагат...
    Това не е всичко разбира се, но мисля да спра за днес с уроците за възрастни, а и едва ли ще успея да изброя всичките страховити неща, на които можете да бъдете подложени от децата. Пазете се! Или направете като мен – пуснете да се вихри на воля детето у вас, да нарушава трупаната с годините дисциплина и... бъдете ужасни деца:)

Посвещавам поста на моята малка, ужасяващо сладка приятелка Поли с много гушки и целувки :)

И аз избирам второто :)

Ура! Не съм сама:)))
Поздрави и много усмивки:)

Няма по-прекрасен смях от детския!

И по-предпочитано бъбрене, гушкане, боричкане и хитруване :)))
Поздрави!

Нер, големите сме ... ужасни. Децата са искрени и обичливи. Просто, моментни чувства. Уроците Ви са добри, но децата са най добри!

и още много други неща...Светналите детски очички,
възнаграждават за всичко.

Личи си че е написано с любов към децата или конкретно дете.

Безспорно няма по-добри учители от децата! Особено в изразяване на любов:)
Поздрави!

Ти си родена за следовател;)))
Позна! И за двете! :))
Просто малката Поли е вдъхновителката за текста:))

Децата са невероято истинни. Децата са Космоса, те са естествената природна даденост. Те са в хармония с природата, с която ние възрастните сме изгубили. връзка. С децата трябва да се говори като с големи, да им се казва истината по начин подходящ за тях, децата не трябва да се лъжат, тяхната природа им подсказва кое е истина и кое е лъжа. Децата знаят какво искат и как да го постигат. Те умеят да манипулират, защото просто са в природата, те изпитват, за да проверят, те искат, ако им се даде, те знаят, но искат истината, те Обичат, и искат обич, те гушкат тогава когато са несигурни в себе си и търсят подкрепа.
Децата са Божии дар, те са неприкосновени, те са Истината, Вярата, Напредъка, Желанието, Любовта, Хармонията , Те са това което ние не сме осъзнавали какво сме били и онова което искаме да бъдем. Те са Истината, Честността, Обаянието и Желанието за Живот.
Обичам децата. Имам два внука (единият е на 7 г., а другия на 1г.3м.) и зная как да се държа с тях. Те също са много коректни към мен и до сега не съм имала проблеми. Давам от себе си всичко, но и искам в замяна. Щастлива съм с тези дечица. Те разнообразяват ежедневието ми и ми дават усещането за това, че живота е добър и ще става още по-хубав.
Благодаря ти за постинга, приятно ми беше. Добър и хубав ден. :)

Сигурна съм, че човек, който усеща по този начин децата е също страхотен човек. Да ги обичаш е лесно, то някак си идва от само себе си, но да ги разбираш, това не го умее всеки.
Поздрави за разказа.

някой май не разбира от ирония?!

Някои май наистина вземат на несериозно постинга, и смятат, че да общуваш с децата е "ирония"!
Кое в този постинг е "ирония"? И ако е "ирония", то защо изобщо е публикуван? Смятам, че контакта и общуването с децата е цяло изкуство, а не "ирония".
Не приемам подабни изказвания за сериозни, а по скоро за неграмотни.

ninaantonova , стига бе-:)). Не вярвам, че не разбра колко мил и прекрасен е постинга и с каква любов към децата е написан! Я, стига!
Поздрави, martito! Прекрасно е

Караш ме да мисля, че си прочела само заглавието и...до там:)))
Защото коментарът ти казва по друг начин онова, което и аз съм казала в постинга:)
И да общуваш с децата не е никакво изкуство:) Просто любов:)
Много усмивки!

Благодаря!
Смея да твърдя, че съм като магнит за децата и доста бързо и без прелюдии ставаме приятели:)))
Поздрави и много усмивки!

Благодаря за подкрепата!

Благодаря за куража:)
И си много прав - различни хора сме - няма как да виждаме едно и също нещо по един и същи начин:))
Поздрави и много усмивки!

Радвам се, че си почувствала това, което и аз чувствам към децата и което съм опитала да изразя в текста:)
Поздрави и много усмивки!

Хехехе... децата са голям купон, но си трябва човек да не е забравил и своето детство ;)

Така си е:)))
Па и да си позволи да си изживява детството:))
Между другото, харесаха ли Ви се палачинките? :)

децата усещат любовта у хората, както и животните
поздравления за поста
понякога наистина прекаляваме с отношението си към децата като към възрастни

Има доста да се поучаваме и да си припомняме от децата...:)
И да, прекаляваме... най-вече когато очакваме те да постъпват като нас - възрастните...
Поздрави!

Сърдечно благодаря:)
Усмихвай се!

За това по горе писах, че общуването с децата е изкуство, освен любов. Те ни провокират, и проверяват чрез въпросите си как ще реагираме, дали ще избегнем отговора, дали ще ги излъжем и т.н.
Надявам се, че не съм те обидила с моя коментар, той е в подкрепа на постинга ти. Просто развих собствените си разбирания. Ако това те е засегнало, то моля за извинение, нищо лично. Не мисля, че имаш нужда от подкрепата на който и да било. Ти си го написала много добре. Просто за мен заглавието е малко объркващо. Може би, би трябвало да сложиш думата ужасни в кавички. Но въпрос на гледна точка. Приятно ми беше. Желая ти приятна вечер. :)

Не, нито съм засегната, нито съм обидена:)
Истината е, че вторият ти коментар е донякъде объркващ спрямо първия... Както и да е - няма какво да извинявам - ти имаш собствено мнение:)
А що се отнася до подкрепата - аз отговарям на всеки коментирал ме според коментара. И в случая всеки мой коментар, който не е отговор към твой, не го приемай за насочен към теб.
Заглавието е провокация - умишлено не сложих в кавички думата ужасни - защото такова изказване за децата съм чувала не един път, и то заради 'ужасните' неща, които съм описала...което е повече от жалко....
Лека вечер и от мен и извини ме ти, ако има нещо:)

назад към детството!!!
:-) :-)

Имам предвид постинга и коментарите.

Разнежи ме... и си спомних за едни мръсни крачета отпечатани на тавана и стената в спалнята, който само до преди 2-3 години стояха там и наредих да ги боядисат със свито сърце. Вечно нахапаните ми от китката нагоре ръце, защото малкото същество изпитваше неистово удоволствие като ме хапе с острите си като на пираня зъбки, сините очи които за миг ставаха златисти щом ме видят и малките изнудвания на които бях подлаган всекидневно. :)

:))) Нещо такова :)))
Поздрави!

Ама ти всичко ли изчете?!?!?!?!?!
Та и коментира даже и стана част от цялата тази "тъпотия"?!?!?!?!
:)))))))))))))

Забавни спомени имаш:))
И, сигурна съм, изнудванията са били удоволствие:)
Поздрави и много разнежващи спомени!

Но е такъв, защото ти си прекрасна - забавна, любвеобилна, остроумна и весела! Да можех да бъда дете покрай теб...

Благодаря:)
Ако беше дете, определено нямаше да си покрай мен, а седнала в скута ми:))
Поздрави и много усмивки!

Благодаря ти!
Чудесни са децата... Чудесно е, да запазим детското в нас... А е добре и да има повечко добро настроение и чувство за хумор! Затова с удоволствие те чета :))) Винаги ме разсмиваш с начина по който, с човещина и усмивка описваш нещата от живота ни!
Поздрави!

не забравят, децата в себе си и умеят да намерят правилния път към децата.
поздрави марти, успяла си :)

Аз ти благодаря! Винаги си добре дошла!:)
И за мен е удоволствие да чета твои постове:)
Поздрави и много усмивки!

Засега само играя ролята на добрата кака, леля или приятелка:))
Интересно ще е, когато стана родител дали ще съм пак същата...:)))
Поздрави и много усмивки!

:)

ненадминати манипулатори ,на които не можеш да устоиш,тяхната заливаща усмивка те кара дасе чувстващ с вързани ръце!!!Просто те са представители на програмата за пълно обезоръжаване!!!

Хубав ден, в който ':)' се натрупват една след друга:)

Това за "представители на програмата за пълно обезоръжаване" много ми хареса :)))
Абсолютно вярно!:))
Много усмивки!

Ще направя като теб:"Или направете като мен – пуснете да се вихри на воля детето у вас, да нарушава трупаната с годините дисциплина и... бъдете ужасни деца:) ", защото аз май не съм преставала да бъда ...дете!:)))
Поздравявам те!:)

И май е по-добре, че не си пораснала:))
Много усмивки!

ставаш ли за игра или не. Децата не са имали време да забравят интуицията си.
Много сладко разказче, Марти, като детенце. Браво!
Марти, честно да ти кажа, Нинчето говореше същото, което и ти казваш, но с друг тон (от позицията на родител). И ти ще си промениш тона, когато си родиш дете, защото ще се чувстваш вече отговорна и майчинския страх ще те спохожда честичко. Дано да станеш майка и ще си спомниш може би този разказ, а и коментарите... Но от опит знам, че да играеш с децата е невероятно пречистващо изживяване. Имам и критика. Пропуснала си най-сладкото: да се люлеете на люлките с овиснали назад глави. Знаеш ли, че тогава дърветата седят с листата си в облаците? Не знаеш! Еми, питай некое дете и ще видиш, че съм права.

Имаше и люлеене, само че аз играх ролята и на люлката и на люлеещия:))) Имаше и ред други акробатични номера, които ми иаправяха косата... И не само това, де..:))
А с Нина, мисля, се уточнихме:))
И все си мисля, че стана ли майка един ден, няма да съм 'най-добрият приятел'...:)))
Поздрави и мнооого усмивки!

Бурни аплодисменти за страхотната лекция! Лелеееее, как се разпалува детето в мен, хей сега ще си намеря достойно приятелче да подновим ужасиите :)))

"Па и да си позволи да си изживява детството" - хехе... какъв ужас, да трябва да се държим незряло (;о) А за палачинките - аз съм им страстен почитател, не можеш да ме изхраниш с палачинки (:оD

Подкрепям :)) Изцяло!!! :)))
Много усмивки!

Кошмар направо ;))))
А за палачинките.... май не си само ти техен страстен почитател;)))
Пък и няма да те държим само на палачинки - ще те изхранваме и с друго;)))
Много усмивки!

Ох, започнах да се оглеждам за салфетки... ;) Хехехе... аз не съм претенциозен на храна, няма да е трудно ;) Само кажи кои са ти любимите игри, за да си доизживеем детството :):):) "Не се сърди човече", "Сляпа баба", "Жумичка"? :):):):)

Чудесно! Аз много се радвам на хора, които не са претенциозни към храната и са готови да екпериментират:))))
А за игрите.....много са....играл ли си на 'ръбче' - (много добра бях), на скачане на ластик, на охлюв...Абе много са...:)))

На ръбче - да, на дугите обаче - не.....хехехе.... въпреки това сме от една порода, ще се разберем :):):):) А що се отнася до хранителните експерименти, пробвала ли си череши с горчица? :):):):):):):):)

Бе ще се разберем за игрите:))) Ама тия череши.... с горчица.... не съм ги опитвала - не обичам горчица:)))
Но ти трябва да ги опиташ с баничка и сладолед:))))

мммм.... череши, баничка и сладолед....звучи интригуващо....:):):):) Но трябва и капка зехтин със счукан чесън зада бъде идилията пълна :):):)

Това с чесъна.... не може ли да е на прах... а? :))
И някое и друго шоколадче с карамел, без боклучета;)))))
Така не ти ли се струва някак по-идилично;))))

Определено :):):)

чудесен постинг. Пробвай някой ден да се повозиш на количките пред Практикер. Голяма забава е, особено и като видиш физиономиите на другите хора.

malkiqtprintz,
- ще се разберем :)))))

veselaj,
- направо ще ме затворят в някоя лудница;)))) За по-сигурно:)))
Много усмивки!

Децата са най-ужасното нещо на света,но тежко и горко на оня, които не е изпитал ужасиите им, не е бил гъделичкан до полуда, не е бил заразен от смехът им, не е бил тероризиран с едно за теб едно за мен и едно за мен, не е играл на криеница в стая, в която зад тюленото перде се виждат изкрящи очички , а от долу се подават крачета, и ти не можеш да "откриеш" и се чудиш, чудиш- къде се е скрило детето... има още ужасии, коя от коя по-приятни

Ама и ти за какви кошмарни неща се сети само..;)))))))
Гушкииии:)))

да те затворят. Пробвала съм. Хем е забавно, хем и другите се радват.

Ми..... Ще ти се доверя тогава:)))
Не че ми е нужно кой знае колко, за да го направя:)))
Усмивки!

Хахахахахах знам къде имаш гъдеееллллл.
Но си страхотна разказваща играчка , с която едно малко същество може да направи каквото си поиска :))))))

:)))) Замерям те с възглавнички, така че гледай да те уцеля;))

Успяваш да ме цапардосаш по главата и аз театрално се стоварвам върху теб :)))) Прекрасно си го написала иии не на последно място ГЪДЕЛААААА хахахаххаха