Ха, че ме подсети, да ти разкажа какви изпълнения завихрям аз кога съм нервна. Не ти е работа направо!...
    Преди време се разбрахме да се срещнем, знаеш с кого. И не ни беше за първи път, ама пак ми беше едно такова гъделичкащо някакво. Та пристигам аз росна-прясна на автогарата, пък там народ, народ... И нали съм си късогледичка - чакам мен да ме познаят. Е, вярно – поогледах се насам-натам като лалугер в нива, но като не видях приятелчето, реших да уплътня времето с цигара, пък и да поуспокоя нервичките.
    Облегнах се на една колона, цигарата в устата и ровя ли ровя в чантата да си намеря запалката. А ръцете ми треперят, сякаш хлебарка се е затичала към мен. Пък и то, нали знаеш, кога търсиш нещо, не можеш го намери, ако ще второ пришествие да стане. А и де се беше навряла тая запалка, един Господ я знаеше. Ма пък аз - че няма да се дам на една запалка я - ровичкам така вглъбено, та чак забравих къде съм и за какво съм пристигнала.
    „Здравей” и аз се сепнах. Открил ме човекът в навалицата – браво на него! И от пуста радост взех, че се усмихнах и оная ми ти цигара само това и чакала. Веднага падна от устата ми и не успя да се задържи във въздуха, ми се насочи стремглаво надолу. И аз, сега, да не се излагам, па и нали съм културна - да не правя боклук, се засилих да я хвана. Добре ама нещо ръката ли ми трепна или не улучих момента - не знам, но не хванах цигарата, ами я ударих с пръсти, а тя политна нагоре и след няколко успешни превъртания във въздуха се приземи без никакъв проблем в чантата ми, след призов рикошет в носа на приятелчето.
    Изчервих се, ама яко. Съвсем се изнервих и се чудя накъде да погледна. Ма да мълча пък съвсем не става и казвам:
    - Аз да си призная, не знам що, ама ми е някак нервничко едно такова и... И не ми бележи, ако направя пак някое рязко и неориентирано движение или... Или почна да приказвам много и каквото ми дойде наум, или ти задавам тъпи въпроси и си отговарям сама или... То ще е такова... Без да искам ще е... Обещавам...
    "Обещавам"?! Това пък що го казах?! Ама че акъл извира от мен! И пак се изчервих... То какво ли и друго ми остана...
    - Ми да си призная и аз нещо тогава - започна той.
    Не може да бъде! И той ли е нервен? Нещо не почва добре тая среща...
    - Искам да те прегърна - казва той с усмивка.
    Пък аз мигам на парцали и стоя като пън - и грам не схващам какво трябва да направя. Разгеле по едно време ми проблесна и тръгвам към него с протегнати ръце.
    И, сега, ние на какво разстояние бяхме един от друг, не знам, ама нещо не уцелихме размера на крачките. Поне аз не успях, де. Застъпах го... И то не щото баба все ми казваше, че застъпиш ли веднъж мъжа здраво, животът щял да бъде песен... Вследсвие на това обаче той, за да не се сблъскаме, вдигна ръка да ме предпази. От своя страна и аз съм с бързи рефлекси - и аз правя същото. Само че мойта ръка се блъсна в неговата и като резултат аз го ударих по брадата и зъбите му изтракаха звучно, а той успешно ми бръкна в окото. При това положение, повярвай ми, набързо отскочихме един от друг - аз с насълзено око, той - понаместващ челюстна кост...
    Стоим ние един срещу друг и се гледаме някак изучаващо, но живи все още, решаваме да опитаме пак с прегръщането. Ама тоя път действаме бавно. И се получи...
    И после пак се получи... Без инциденти...

Разсмя ме!:))))) С истински смях, не само усмивка!
Още като започна с тази еквилибристика с цигарката - ама и тя хитряга, след всичко право в чантата, където й е мястото!
Абе, дано се е получило накрая, защото имам един познат, който ходеше непрекъснато на такива срещи с вестник в ръка/е, вестникът всеки път беше различен, както и субекта:)/, но сега нещо не бил добре...
А ти следващия път започни без инциденти от самото начало!:)))
УСПЕХ!:)))))

Ми ха дано се получи да е без инциденти:)))
Пък ще видим;))))))
Поздрави и усмивки!:)

МИ, ХА ДЕ!:)))

Ама си нетърпелива и ти:))))
Че то малко опасно с това напрежение - резки движения, това-онова.. ;))))))
Усмивкииии:)

Малей! :):):) Добър спаринг са си спретнали :):):) Добре, че нещата са потръгнали, иначееее... сериозни контузии щеше да има :):):) ама и съдбата си знае работата: съвсем не е случайно, че запалката не се е намерила веднага, защото ако цигарата беше запалена - горкия му нос и язък за чантата! :):):):):)

Лелеееее, как ме разсмя коментарът ти:)))))
Пък и тая съдба - добре, че е била насреща:))))
И все пак като се замисля доста интересно би било да се търси запалена цигара в дамска чанта;))))))
Поздрави и усмивки!:)

добре, че не реши да дава огънче, е тогава и пожар можеше да стане:))))

:))))
Пожарище направо, не просто пожар;)))))
Сега установявам колко опасно може да е пушенето:)))
Поздрави и усмивки!:)

Ми така се случва, когато се старае човек и иска да направи добро впечетление. Ама са си билилика прилика, от тия за които се казва - Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака.

Хареса ми описанието за летежа на цигарат! Виртуозно.

Много усмивки от мен!

Да, вярно е това за гърнето:)))
Мъдър е бил народът ни...:)
А това за цигарата - дано откаже някои хора от този толкова опасен навик:))
Поздрави и добро настроение!

Стар пушач съм си. Но това не ми пречи да оценя едно хубаво описание!

Дребно-дребно, ама я виж rosidi - за пожари говори:)))
И мерси за оценката:)

друг път да се взема успокоително предварително
хехехехеехе

Май в успокоителните е разковничето:)))))
Поздрави и усмивки!

Хепиенда ми хареса:)))))))))))
А, това със запалката си е коронният ми номер:)
Мръсни пушачки, както обича да казва майка ми.:)))

Значи твоята майка и моята имат нещо общо:)))
А най-интересното при тоя текст е, че без да искам някак насочва към размисли за вредата от тютюнопушенето;)))))
Поздрави и мноогоо усмивки:)

Откъде се тръгна и докъде се стигна :))))

Да бе:)))
Аз затова винаги съм казвала, че животът е голяма изненада - де да знаеш от кой ли ъгъл ще изкочи "зайчето" ;))))))
Поздрави и многоо усмивки!

Сладури големи, контузиите сближават, нали!

Абе сближават, ама и доста бързо раздалечават:)))
Но пък както дойде:))
Поздрави и много усмивки!

"Спрете пушенето" - вреди както на здравето и красотата ви, така и на интимните ви взаимоотношения.
Бре, бре, че и цигарата осъзната... и веднага салто мортале и туп, обратно в чантата....

Да й се ненадяваш направо на цигарата - такава съвестност да прояви... ;)))))
Поздрави и много усмивки!

ще спрем да пушим, ще спрем да се срещаме, ще спрем да пием, ще спрем да.......
и ко прайм м?

:)))
Ми знам ли и аз какво ще правим:)))
Ще гледаме като пукали;)))))))
Поздрави и усмивки!

си пусни на Sartorius, последния хит за влюбените. Лека вечер и успех следващия път.

Ще се възползвам от съвета ти:))
Лека вечер и на теб!

Заради такива весели случки все повтарям, че първото впечтление не е най-определящо и денят не се познава от сутринта!!!! :)))))
А това му се вика запомняща се първа среща!!!:)))
Много усмивки от мен!:))

Напълно споделям думите ти:)
Никога не се знае къде ще те изведе пътечката, по която си тръгнал:)
Поздрави и много усмивки!

Така не се бях смял скоро :))))))
Много ме зарадва :)))))

Винаги си welcome, когато решиш:)))
Много усмивки!

И аз съм изпадала в подобни ситуицаии пред хора, на които много държа. Например, загубвала съм говор и картина, искам да кажа едно, а излиза друго... Е, номерът с цигарата още не съм го играла, надявам се да не стигне до там.
Поздравявам те за оригиналните ти творения. Те са лек срещу стрес. Е, поне за мен...:))

За номера с цигарата се иска майсторлък:))))
Но не е и невъзможен:)))
Усмихвай се винаги:)
И се лекувай;)))

mda,човек не трябва да спира да опитва .Едно избито зъбче няма да го броим я:)