Постинг
05.04.2009 16:02 -
Селски истории
Аз че не съм роден за селски живот, не съм. Гражданче съм си. Ма жената нали е от село, от две седмици ми помля главата, че не можело все майка й и баща й да ни идват на гости, да вземем да сме отишли един път и ние. И най-вече аз, де, щото за две години един път не съм стъпил там. Па и сега било хубаво времето - вместо да сме обикаляли като гламави планини и камънаци, да сме отидели, вика, на село, да сме усетили истински природата. Хъката-мъката - съгласих се, па и де ще ида - тя иначе мира няма да ми даде цял живот...
Пристигнахме ний и щом тя слезе от колата, веднага я обградиха три кучета и не знам колко на брой котки. Слязох и аз - и мен ме обградиха, ама само кучетата и някак хич не бяха доброжелателни. Не си спомням какво казах на жената, ама преди още да бях завършил и първата дума, срещу мен зяпнаха в хор и трите помияра. Погледнах ги аз изпод вежди, ама това само ги настърви повече и се стигна до там жената да извърши спасителна акция. Обясни им тя кой съм, те въртяха опашки пред нея, все едно всичко й разбраха, но мен така и не спряха да ме следят изкъсо, нищо, че спряха да лаят...
Оставих аз жената при майка й, че те като почнат с техните женски приказки, главата щеше да ме заболи. И тръгвам аз при баща й - някъде из двора бил човекът. Намирам го аз при козите. Не че ми идеше отвътре любовта към козите, ама почнах да ги хваля - колко са хубави, какви хубави рога са направили... И като гледам как баща й се радва човекът, съвсем се засилих да сипя суперлатив след суперлатив. След поне десет минути жар и патос, млъкнах за малко да си поема въздух и бащата на жена ми рече:
- Туй са овце, зетко, иначе всичко, дето го каза за козите, е вярно...
Ама съм прост!
- Ма аз кози ли казах? - почвам да се измъквам аз от собствената си глупост. - Що така да объркам думите? Не ми се е случвало друг път...
- Е, нищо де, случва се - почва той и се подсмихва леко под мустак.
Случва се - сигурно! На него дали му се е случвало? Ама то тия в букварите нещо са ги сбъркали картинките. Що за хора пишат учебниците!?... Както и да е. Отмина това...
Рече по едно време баща й да ме води до градината, че да ме и поразходел малко. И градина ли имали? Че тоя двор малко ли им е? Абе... Селска работа - проста работа...
Предложих аз да отидем с колата, че да не се кландуркам в разни мръсни каруци. Той - не. Ама айде сега - един път съм отишъл - няма да споря - съгласих се. Че на всичкото отгоре и магарицата тръгнах да водя от обора. Пита ме баща й дали ще се справя. Ще справя, разбира се, че ще се справя. Та аз с компютри се разправям по цял ден, с една магарица ли няма да се оправя. Па и това с овцете беше моментно объркване, нищо повече...
И тръгвам аз с бодра крачка, като че света ще превземам. Отварям аз портичката и тук магарица, там магарица - няма я. Само някакви гъски, пуйки и кокошки насреща. Оглеждам се аз и се почесвам по главата, ама магарицата пак не се показва. Къде ли да я търся пък сега и нея? Дали ще я позная? И що съм тръгнал помагач да се правя? И къде ли се е свряла глупавата му магарица с магарица? Не знае ли сама да си тръгне, ми някой трябва да я води?...
Докато размишлявах така наум, гледам насреща ми една стаичка и си викам сигурно ще е там. Па и знае ли се какъв й е магарешкия акъл - може на криеница да е решила да си играе. И влизам аз предпазливо, а насреща ми като се разкудкодяка една ми ти кокошка, като се разпляска с криле, разхвърля перушина и прах наоколо и така изхвърча покрай лицето ми, че за малко да ми извади очите...
Напудрих аз кокошата й мамица и се обръщам назад - явно магаре тук няма. Да ама насреща ми една кокошка гигант обикаля бързо-бързо около мен и нещо хич не ме гледа радостно. Туй ще да е петелът, викам си аз и нещо ме хвана страх. Дали не трябваше наум това за майката на кокошката? Ако се извиня - ще свърши ли работа? И тъкмо почнах да му се обяснявам на петела му с петел, че беше без да искам, той, без изобщо да чуе моята версия, ми се нахвърли. Заби нокти в крака ми, разкъса панталона ми с човка и почна да къса парченца месо от мен. Ауууууу! Много болиииии! Много! Почвам аз с ръце, с крака да се отбранявам, блъскам го, той пак се хвърля. Кръв взе да капе от мен, а той съвсем издивя! Целият ме изподра, здраво място не остави...
Кога съм се разкрещял, не знам, ама гледам по едно време жена ми с една пръчка строи петела настрани и ме скастри да спра да викам, че съм се чувал из цялото село. И тук вече аз не издържах. Ще се занимавам аз със селски истории! Качих се в колата и отпраших с пълна газ! Mоментално!...
Пък тя, жената, после, като се прибере, да вика колкото си иска...
Пристигнахме ний и щом тя слезе от колата, веднага я обградиха три кучета и не знам колко на брой котки. Слязох и аз - и мен ме обградиха, ама само кучетата и някак хич не бяха доброжелателни. Не си спомням какво казах на жената, ама преди още да бях завършил и първата дума, срещу мен зяпнаха в хор и трите помияра. Погледнах ги аз изпод вежди, ама това само ги настърви повече и се стигна до там жената да извърши спасителна акция. Обясни им тя кой съм, те въртяха опашки пред нея, все едно всичко й разбраха, но мен така и не спряха да ме следят изкъсо, нищо, че спряха да лаят...
Оставих аз жената при майка й, че те като почнат с техните женски приказки, главата щеше да ме заболи. И тръгвам аз при баща й - някъде из двора бил човекът. Намирам го аз при козите. Не че ми идеше отвътре любовта към козите, ама почнах да ги хваля - колко са хубави, какви хубави рога са направили... И като гледам как баща й се радва човекът, съвсем се засилих да сипя суперлатив след суперлатив. След поне десет минути жар и патос, млъкнах за малко да си поема въздух и бащата на жена ми рече:
- Туй са овце, зетко, иначе всичко, дето го каза за козите, е вярно...
Ама съм прост!
- Ма аз кози ли казах? - почвам да се измъквам аз от собствената си глупост. - Що така да объркам думите? Не ми се е случвало друг път...
- Е, нищо де, случва се - почва той и се подсмихва леко под мустак.
Случва се - сигурно! На него дали му се е случвало? Ама то тия в букварите нещо са ги сбъркали картинките. Що за хора пишат учебниците!?... Както и да е. Отмина това...
Рече по едно време баща й да ме води до градината, че да ме и поразходел малко. И градина ли имали? Че тоя двор малко ли им е? Абе... Селска работа - проста работа...
Предложих аз да отидем с колата, че да не се кландуркам в разни мръсни каруци. Той - не. Ама айде сега - един път съм отишъл - няма да споря - съгласих се. Че на всичкото отгоре и магарицата тръгнах да водя от обора. Пита ме баща й дали ще се справя. Ще справя, разбира се, че ще се справя. Та аз с компютри се разправям по цял ден, с една магарица ли няма да се оправя. Па и това с овцете беше моментно объркване, нищо повече...
И тръгвам аз с бодра крачка, като че света ще превземам. Отварям аз портичката и тук магарица, там магарица - няма я. Само някакви гъски, пуйки и кокошки насреща. Оглеждам се аз и се почесвам по главата, ама магарицата пак не се показва. Къде ли да я търся пък сега и нея? Дали ще я позная? И що съм тръгнал помагач да се правя? И къде ли се е свряла глупавата му магарица с магарица? Не знае ли сама да си тръгне, ми някой трябва да я води?...
Докато размишлявах така наум, гледам насреща ми една стаичка и си викам сигурно ще е там. Па и знае ли се какъв й е магарешкия акъл - може на криеница да е решила да си играе. И влизам аз предпазливо, а насреща ми като се разкудкодяка една ми ти кокошка, като се разпляска с криле, разхвърля перушина и прах наоколо и така изхвърча покрай лицето ми, че за малко да ми извади очите...
Напудрих аз кокошата й мамица и се обръщам назад - явно магаре тук няма. Да ама насреща ми една кокошка гигант обикаля бързо-бързо около мен и нещо хич не ме гледа радостно. Туй ще да е петелът, викам си аз и нещо ме хвана страх. Дали не трябваше наум това за майката на кокошката? Ако се извиня - ще свърши ли работа? И тъкмо почнах да му се обяснявам на петела му с петел, че беше без да искам, той, без изобщо да чуе моята версия, ми се нахвърли. Заби нокти в крака ми, разкъса панталона ми с човка и почна да къса парченца месо от мен. Ауууууу! Много болиииии! Много! Почвам аз с ръце, с крака да се отбранявам, блъскам го, той пак се хвърля. Кръв взе да капе от мен, а той съвсем издивя! Целият ме изподра, здраво място не остави...
Кога съм се разкрещял, не знам, ама гледам по едно време жена ми с една пръчка строи петела настрани и ме скастри да спра да викам, че съм се чувал из цялото село. И тук вече аз не издържах. Ще се занимавам аз със селски истории! Качих се в колата и отпраших с пълна газ! Mоментално!...
Пък тя, жената, после, като се прибере, да вика колкото си иска...
типична селска история. автентична ми се чини да е.
цитирайпак се посмях на воля!
Да се благодари той, че не е влезал в кочината при прасето, тогава щеше да види зор да избяга. Какво ли щеше да стане, ако беше открил магарето?
Градско чедо,свикнало да вижда всичко пакетирано и във вид удобен за консумация!
цитирайДа се благодари той, че не е влезал в кочината при прасето, тогава щеше да види зор да избяга. Какво ли щеше да стане, ако беше открил магарето?
Градско чедо,свикнало да вижда всичко пакетирано и във вид удобен за консумация!
И да ти се чини, и да не ти се чини - мен ако питаш - удава ти се явно да надушваш автентичността:))))
Поздрави и усмивки!
цитирайПоздрави и усмивки!
Иамш страшна фантазия - да знаеш!:)))
Добре, че героят ми не е попаднал на твоя химикал и лист хартия;)))))
Поздрави и усмивки!
цитирайДобре, че героят ми не е попаднал на твоя химикал и лист хартия;)))))
Поздрави и усмивки!
имам развинтена фантазия, но ми липсва талант да описвам смешното. Това е най-трудно.
Благодаря за порцията смях!
цитирайБлагодаря за порцията смях!
А аз мисля, че трябва да опиташ:)))
Чак не ми се мисли какво ли ще излезе с тази твоя фантазия...:))))
Благодаря ти аз!
Усмивки!
цитирайЧак не ми се мисли какво ли ще излезе с тази твоя фантазия...:))))
Благодаря ти аз!
Усмивки!
да така е. просто съм много добър в сканирането на човеците. виж в блога ми какво пък на мен ми се случи. Айде, аз отивам да правя вечеря.
цитирайВидях те вече:)))
Доста ще се поизпотиш;))))
И браво за вечерята - уважавам мъже, които могат да готвят!:)
Усмивки!
цитирайДоста ще се поизпотиш;))))
И браво за вечерята - уважавам мъже, които могат да готвят!:)
Усмивки!
9.
djuliasno -
Ужас!
05.04.2009 16:38
05.04.2009 16:38
Прочетох първия абзац и тотално се отказах за нататък. От начина на изразяване и словореда, който упражняваш, си личи, че хич не си гражданин...
цитирайЛелееее, ма ти що чак толкова си се жертвал?!?!?
Цял абзац!?
Бягай сега да си вземеш душ, че направо те окалях със селяния:)))))))
Усмивкиииииии:)
цитирайЦял абзац!?
Бягай сега да си вземеш душ, че направо те окалях със селяния:)))))))
Усмивкиииииии:)
11.
анонимен -
Тц
05.04.2009 16:58
05.04.2009 16:58
Не ми хареса.И аз не съм от село, ама чак пък такива да са пораженията от една разходка в двора- айде няма нужда.
цитирайА що не се пробваш да пуснеш в действие малко въображение, фантазийка дори...:)
Ама айде - нема нужда;)))))
Поздрави и усмивки!
цитирайАма айде - нема нужда;)))))
Поздрави и усмивки!
Хехехе... :):):)
– Това е крава, дядовото. Дава мляко.
– Баси! Кво голямо животно за едно мляко. А при нас си го продват в магазина.
:):):)
цитирай– Това е крава, дядовото. Дава мляко.
– Баси! Кво голямо животно за едно мляко. А при нас си го продват в магазина.
:):):)
14.
анонимен -
:)))))))))
05.04.2009 17:55
05.04.2009 17:55
благодаря ти за смеха!!!аз това съм го виждала в женски вариант......мани,неам думи:)))
цитирай:))))))))))))
Ти ме разби:))))))))))))))))))
И пак добре, че не е казало,че кравата хич не прилича на продавачката:))))))))
Поздрави и усмивки:))))
цитирайТи ме разби:))))))))))))))))))
И пак добре, че не е казало,че кравата хич не прилича на продавачката:))))))))
Поздрави и усмивки:))))
И ти намираш начин да ме радваш:) И то много!:)
Благодаря ти аз!
Поздрави и усмивки!
цитирайБлагодаря ти аз!
Поздрави и усмивки!
17.
анонимен -
heheh
05.04.2009 18:48
05.04.2009 18:48
tva e za film na ujasite heheheee
цитирай:))))
Не е лошо като идея:))))))
Поздрави и усмивки!
цитирайНе е лошо като идея:))))))
Поздрави и усмивки!
Все чаках нашият герой да натовари колата накрая със "селски" продукти. Ама неговото надмина очакването ми. Ама и рейсовете возят, тя жена му нали е свикнала да хамалува...
цитирайАз село имам ...ама на един лагер от училище една съученичка като се разкрещя "Виж Офца ...Офца" Е офца си беше ...вярно! Момичето хубаво си е прочела букварчето!
До ден днешен я бъзикам!
Поздрави за стила ти напоследък! Много радваш!
цитирайДо ден днешен я бъзикам!
Поздрави за стила ти напоследък! Много радваш!
Хехехе... а за кравата, която изглеждала като продавачка си има друг виц:
– Татьовото, отиде ли да видиш дали месаринът има свински бут?
– Ми отидох, ама не видях, защото беше с панталон...
:):):):)
цитирай– Татьовото, отиде ли да видиш дали месаринът има свински бут?
– Ми отидох, ама не видях, защото беше с панталон...
:):):):)
Честно казано - героят ми и мен самата ме изненада:)))
Все очаквах, че у него все пак ще заработи революционния дух, ама... не в избраната от него посока:)))))
А пък жена му.... Бе тя да се оправя, както може;))))
Поздрави и усмивки!
цитирайВсе очаквах, че у него все пак ще заработи революционния дух, ама... не в избраната от него посока:)))))
А пък жена му.... Бе тя да се оправя, както може;))))
Поздрави и усмивки!
Значи в някои букварчета картинките са си били на мястото:))
Но в букварчето на моя герой - нещо са се разминали...;))))))
Много усмивки и много прегръдки!
цитирайНо в букварчето на моя герой - нещо са се разминали...;))))))
Много усмивки и много прегръдки!
Водя мъжът ми на село при мои роднини, разхождаме се из полето и аз му показвам нива с фъстъци, той гледа умно и пита - Къде са им пакетчетата! Пошегува се, но не знаеше, че фъстъците растат под земята. Градско чедо.
цитирай:))))))))))))
Приличаш ми на Дядо Коледа, който вместо подаръци, ми дава вицове;)))))
Какъв ли ще е следващият, се питам:)))
Благодаря за усмивките, принце!:)
цитирайПриличаш ми на Дядо Коледа, който вместо подаръци, ми дава вицове;)))))
Какъв ли ще е следващият, се питам:)))
Благодаря за усмивките, принце!:)
:))))))
Историйката, която сподели, е достойна да се увековечи като виц:)))
Благодаря за усмивките!:)))
цитирайИсторийката, която сподели, е достойна да се увековечи като виц:)))
Благодаря за усмивките!:)))
Добър разказвач си... в стила ва Чудомир!! Поздрави!!
цитирайСилни думи...
Благодаря!
Поздрави и много усмивки!
цитирайБлагодаря!
Поздрави и много усмивки!
hahahahaha
е нема такъв смех :)
изобщо целия ти блог е тооолкова свеж
гали окото :)
цитирайе нема такъв смех :)
изобщо целия ти блог е тооолкова свеж
гали окото :)
:))))))
цитирайМерси, мерси:))))
И нека не гали само едното око - да погали и другото;))))))
Поздрави и усмивки!
цитирайИ нека не гали само едното око - да погали и другото;))))))
Поздрави и усмивки!
Усмивките ти ми стигат:)))
Умножавай ги!
Поздрави!
цитирайУмножавай ги!
Поздрави!
Хехе... друго може да няма, но поне вицове има, Снежанке...:):):):):) Само че няма да е интересно ако изкарам целия репертоар наведнъж :):):)
цитирайХитър Дядо Коледа си ти принце:))) Но аз като най-послушното дете на света ще си пиша писмата до теб и ще си чакам подаръците;))))
Поздрави и усмивки! :)
цитирайПоздрави и усмивки! :)
Петел, петел, ама и той от псувни разбира, както нашичкия от компютри.:)))
Селска му работа!
:)
цитирайСелска му работа!
:)
Абее... Селяния до шия:)))))
Кому ли е притрябвала:))))))
Много усмивкиииии:)
цитирайКому ли е притрябвала:))))))
Много усмивкиииии:)
Много весело село!!! :)))
По този повод се сетих за една "селска" баба, която помагала на внуче първокласник да се учи да чете. Та на буквата "а" имало картинка на агънце и бабата казала веднага открила грешката: "Виж, баба, Ягне!"
Много усмивки за теб!:)))
цитирайПо този повод се сетих за една "селска" баба, която помагала на внуче първокласник да се учи да чете. Та на буквата "а" имало картинка на агънце и бабата казала веднага открила грешката: "Виж, баба, Ягне!"
Много усмивки за теб!:)))
:)))))))))))))))))))))
Не стига дето са сбъркали овцете с кози, ми сега и 'ягнетата':))))))
Та, да попитам и аз - абе, кой ги пише тия учебници, бе?:))))))))))))))))))))))))))))
Поздрави и мнооогоо усмивкиии:)
цитирайНе стига дето са сбъркали овцете с кози, ми сега и 'ягнетата':))))))
Та, да попитам и аз - абе, кой ги пише тия учебници, бе?:))))))))))))))))))))))))))))
Поздрави и мнооогоо усмивкиии:)
ти образованието го остави. Виж, човека се е изучил за компютри, а ти и от биология искаш да разбира. Еми знанието така се разрастна ... разбери ... Мина времето на енциклопедистите.
А тук пък обясняват на децата, че кравите произвеждат биологично мляко и биологичен тор... друго си е ученото, така е... И едно дете вика на майка си в магазина да купи биологично мляко, нищо че е по-скъпо... то е от крави, затова.
цитирайА тук пък обясняват на децата, че кравите произвеждат биологично мляко и биологичен тор... друго си е ученото, така е... И едно дете вика на майка си в магазина да купи биологично мляко, нищо че е по-скъпо... то е от крави, затова.
Добре парвиш ти, че ме критикуваш, че иначе кога и аз най-после ще вляза в релси;)))))
Поздрави и много усмивки!:)
И само биологично мляко да пиеш:)))
цитирайПоздрави и много усмивки!:)
И само биологично мляко да пиеш:)))
марти страхотна поредица е. не спирай да пишеш
цитирай
42.
анонимен -
ХВАНАЛО ТЕ Е ХУБАВОТО НАСТРОЕНИЕ
06.04.2009 11:40
06.04.2009 11:40
и свежарско го нагаждаш. Поздравления!
А този, ще ми изневерява с кокошка! Не знае ли колко са ревниви петлите!
А по повод образованието-
Една моя позната казва- леле,каква красива козичка/ а то беше козел/
А племенницата ми гледала как доят кози , и толкова въодушевена- взима една кофичка и подгонила яренцата
Поздрави, и както си "на село" вземи мляко- от мен бискивитите и шоколада- Изкушавам ли те?
цитирайА този, ще ми изневерява с кокошка! Не знае ли колко са ревниви петлите!
А по повод образованието-
Една моя позната казва- леле,каква красива козичка/ а то беше козел/
А племенницата ми гледала как доят кози , и толкова въодушевена- взима една кофичка и подгонила яренцата
Поздрави, и както си "на село" вземи мляко- от мен бискивитите и шоколада- Изкушавам ли те?
Ей, благодаря:)
Пък ще пишем, колкото можем:))
Поздрави и усмивки!
цитирайПък ще пишем, колкото можем:))
Поздрави и усмивки!
Отдавна ме изкушаваш ти:)))
А на село винаги е интересно:) Е, и опасно, но... Няма да мислим сега за страшни неща:))))
Много прегръдки ти пращам:)
цитирайА на село винаги е интересно:) Е, и опасно, но... Няма да мислим сега за страшни неща:))))
Много прегръдки ти пращам:)
Много весела история :), Дали найстина има такива граждани, които си мислят че селяните са прости хора?! Хах.
Блондинка отишла на село,видяла едно кученце и му казала:
-Ей куче я кажи мяу.
-Бау -Отвьрнало кучето.
-Пфффф, тоз кон чурулика като катерица!
цитирайБлондинка отишла на село,видяла едно кученце и му казала:
-Ей куче я кажи мяу.
-Бау -Отвьрнало кучето.
-Пфффф, тоз кон чурулика като катерица!
Има ги всякакви - свят широк, хора разни:))))
А вицът е жестооооккк!!!!!!!!!
:))))))))))))))))))))))
Мерси!!!:)
Много усмивки!:)
цитирайА вицът е жестооооккк!!!!!!!!!
:))))))))))))))))))))))
Мерси!!!:)
Много усмивки!:)
Поздрав!
цитирайМного усмивки за теб:))
цитирай
49.
анонимен -
Мдаааа, не съм роден за селски жи...
02.12.2009 19:31
02.12.2009 19:31
Мдаааа ,не съм роден за селски живот . Гражданче съм . Самата истина е :))))))))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете