Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2009 08:54 - Ако се примири...
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 12571 Коментари: 21 Гласове:
0



    Знаеше къде отива. Знаеше какво ще стане. Знаеше всичко...
    А нощта нахлуваше в стаята и се давеше в гъстия цигарен дим. Мислите се понасяха безцелно, напълно лишени от всякакъв смисъл, натрупваха се бавно една върху друга, пръскаха се из стаята или просто умираха, затиснати от поредната изпушена цигара. Потъване?!... В поредният опит за спасение. Или самоубийство. Или агония. Или поредният вик за помощ, останал без глас...
   Знаеше къде отива. Знаеше какво ще стане. Знаеше всичко...
   По разбеснялата се буря, която я следваше по петите. По вятъра, който не я докосваше, но вдигаше вълни от прах и заличаваше следите й. По силата, с която небето се тресеше, настръхнало от ужас. По помътнелите от злоба облаци, изстрелващи ядно светкавици напосоки. По едрите зърна лед, които се стоварваха със сила и ярост, притискайки цветята в калта. По студа, който усещаше с гърба си и върха на пръстите. По свличащите се от лицето й маски. По равнодушието, което потичаше във вените. По ямата, която се отваряше в нея...
    Знаеше. Всичко знаеше...
    И не бързаше. Затваряше вратата след себе си и потъваше в тъмната вечност - нейният дом, нейното свърталище, в което се разминаваше със себе си. Потъваше сред стените с разлепени тапети, сред олющения таван и увисналите на своите панти стени и прозорци. Аристократичният полилей все така висеше сред мъгливия пейзаж, потънал в прах, заплетен в тежките паяжини на отдавна умрели паяци. Прокрадваше се тихомълком и сянката на препълнения с фасове и убити мисли пепелник. И нищо, нищо не нарушаваше мъртвешкия сън на тишината, освен онова нестихващо проточено хълцане на часовник, идващо кой знае откъде. А тя сядаше в скута на забравата, палеше цигара след цигара и вдишваше нощта. Мислите й се палеха една от друга и мъчително припукваха в пожара на цигарите. Очите й бавно изгубваха цвят, изтъркулваха се по лицето й и се заравяха в разхвърляния разпад. Тялото и изгаряше с всяка цигара и оголваше същността й - непрогледна, леко синееща сянка, обвита в мълчаливото безразличие на смъртта...
    Знаеше...
    И я усещаше. Присъствието й. По безшумното раздвижване на въздуха, по беззвучното й сядане на покрития с мъх под. Чуваше сълзите й, вкусваше миризмата на вледеняващия й страх, който се вливаше в локвите примиреност. Беше свикнала с посещенията й, с непотушимата й надежда, че може нещо да спре. Поне беше спряла да говори, да я моли, да я препраща в други животи. Знаеше, че я гледа. Че следи бавното й спускане по спиралата на ада, който твореше сама...

    Изглеждаше така, сякаш убиваше себе си - целенасочено, бавно и мъчително. Но не беше. Не беше толкова просто. Тя търсеше ада. Търсеше дъното му. За да го изживее отново, да почувства опустошителната му сила, да го слее със себе си. Знаеше... Но трябваше. За да си припомни какво ще последва, как ще последва, колко болка ще трябва да преглъща без глас, ако...
   Ако заглуши гласа на душата си, ако се примири и я остави да избледнее, да се разпадне на части и да се влее в нищото....




Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - Наденце
07.05.2009 18:14
ела да те гушна!
цитирай
2. lubara - Е, много мрачно наистина!
07.05.2009 18:36
Е, много мрачно наистина!
цитирай
3. martito - sulu,
07.05.2009 19:37
Добри навици си създала в манастира, Сулу:)))
Гушвай ме, и аз ще те гушна:)

цитирай
4. martito - lubara,
07.05.2009 19:38
Неее, не е мрачно:)
Никак даже:)
Поздрави!
цитирай
5. dennis - Надя,
07.05.2009 22:29
това е много яко...и всъщност е апотеоз на Живота!

:)
цитирай
6. martito - dennis,
07.05.2009 22:34
Много точно и добре казано, dennis:)
Радвам се, че си го усетил:)
Поздрави и живей пълнокръвен живот!
цитирай
7. malkiatprintz - Сюрреалистичен романтизъм :) Да, ...
08.05.2009 03:36
Сюрреалистичен романтизъм :) Да, адът понякога може да даде воля за живот...
цитирай
8. martito - drakulla,
08.05.2009 06:31
Мрачна е посокота, която виждаш:) Но все пак на повърхността нещата изглеждат по един начин, под повърхността - по друг... Въпрос на избор може би е кое ще се види...
Поздрави!
цитирай
9. martito - malkiatprintz,
08.05.2009 06:35
... и да придвижва човек напред...
Абе адът не е май чак такъв ад:)
Поздрави!
цитирай
10. palisandar - !!!
09.05.2009 12:54
Монополист е Едем. Адът, освен врата без портиер има си много лица и маски. Понякога венециански.
––––––––––––––––––
Поздрав, Марти и на То всячески !)))
цитирай
11. tini4 - ... Привет, martito :)
09.05.2009 14:26
Поразена съм! И мълчанието си наруших - толкова ме впечатли... Вероятно мисля си... всеки сам създава свой, собствен Ад! Иначе как би могло да се радва на Рая :)
Поздравления - великолепно творение!
цитирай
12. martito - palisandar,
09.05.2009 20:31
А не е ли странно как човек успява да побере в себе си и ада и рая...
Поздрави!
цитирай
13. martito - tini4,
09.05.2009 20:34
Благодаря ти за хубавите думи!
Права си - без помощта на ада човек трудно би оценил живота и ценното в живота си...
Поздрави!
цитирай
14. palisandar - Комай не е странно, Марти ! Не идва ли ...
10.05.2009 11:08
Комай не е странно, Марти ! Не идва ли диалектичнУ, приблизително, ама недотам, като кафе с мляко и сладко-кисел сос ( без джанки). Прочее, и като усмивката на съседа Топалов, докато смотано обяснявам как и почему нащърбих градинарската му ножица. )))

По- здрави !
цитирай
15. martito - palisandar,
10.05.2009 11:30
:)))
И не е, и е:) Особено като се има предвид колко нищожен е човек, а възможностите му да сътворява и едното, и другото са неограничени...
Подсещаш ме за един филм - "What dreams may come"... Май пак ще си го гледам...:)
Поздрави!
цитирай
16. palisandar - Нищожен, в нищетата си дори не е ч...
10.05.2009 11:41
Нищожен, в нищетата си дори не е човек. И да не изкачи, вижда или отгатва билото. И как беше ..
" По-високо билото, майстори" !

Прривет, с НЕделно лениво, без отхапано синьо !
цитирай
17. martito - palisandar,
10.05.2009 11:57
:)))
Така е - поглеждайки в себе си, в миналото си, човек може да отгатне сам бъдещето си... и да го промени:)
Стига да може да вижда, разбира се...:)
Привет и от мен, с леко отхапано синьо:)
цитирай
18. анонимен - ъъъъъъъъърррррр, ъъърррррррррррр
10.05.2009 13:53
не, не ми харесва така- искам да чета като предишните, който ме зареждат с положителна енергия, създават прекрасно настроение и карат да мисля. Обичам забавното, детското в теб.
мъъъъъъъъъъъъъъъъъррррррррр! Гушни ме! погали ме!Усмихни се!
цитирай
19. martito - анонимен 19,
10.05.2009 21:01
Усмихвам се:)))))
цитирай
20. dennis - Марти, вярно е -
10.05.2009 21:53
много ще ти падне рейтинга, ако продължиш да пишеш в този стил, тип "Достоевски" :P :)
цитирай
21. martito - dennis,
11.05.2009 07:31
:))))))))))))
Я да си налягам парцалките, a, dennis, и да се поправям веднага:))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ама-ха! :))))))))))))))))))))))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2841196
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662