Постинг
07.05.2009 08:54 -
Ако се примири...
Знаеше къде отива. Знаеше какво ще стане. Знаеше всичко...
А нощта нахлуваше в стаята и се давеше в гъстия цигарен дим. Мислите се понасяха безцелно, напълно лишени от всякакъв смисъл, натрупваха се бавно една върху друга, пръскаха се из стаята или просто умираха, затиснати от поредната изпушена цигара. Потъване?!... В поредният опит за спасение. Или самоубийство. Или агония. Или поредният вик за помощ, останал без глас...
Знаеше къде отива. Знаеше какво ще стане. Знаеше всичко...
По разбеснялата се буря, която я следваше по петите. По вятъра, който не я докосваше, но вдигаше вълни от прах и заличаваше следите й. По силата, с която небето се тресеше, настръхнало от ужас. По помътнелите от злоба облаци, изстрелващи ядно светкавици напосоки. По едрите зърна лед, които се стоварваха със сила и ярост, притискайки цветята в калта. По студа, който усещаше с гърба си и върха на пръстите. По свличащите се от лицето й маски. По равнодушието, което потичаше във вените. По ямата, която се отваряше в нея...
Знаеше. Всичко знаеше...
И не бързаше. Затваряше вратата след себе си и потъваше в тъмната вечност - нейният дом, нейното свърталище, в което се разминаваше със себе си. Потъваше сред стените с разлепени тапети, сред олющения таван и увисналите на своите панти стени и прозорци. Аристократичният полилей все така висеше сред мъгливия пейзаж, потънал в прах, заплетен в тежките паяжини на отдавна умрели паяци. Прокрадваше се тихомълком и сянката на препълнения с фасове и убити мисли пепелник. И нищо, нищо не нарушаваше мъртвешкия сън на тишината, освен онова нестихващо проточено хълцане на часовник, идващо кой знае откъде. А тя сядаше в скута на забравата, палеше цигара след цигара и вдишваше нощта. Мислите й се палеха една от друга и мъчително припукваха в пожара на цигарите. Очите й бавно изгубваха цвят, изтъркулваха се по лицето й и се заравяха в разхвърляния разпад. Тялото и изгаряше с всяка цигара и оголваше същността й - непрогледна, леко синееща сянка, обвита в мълчаливото безразличие на смъртта...
Знаеше...
И я усещаше. Присъствието й. По безшумното раздвижване на въздуха, по беззвучното й сядане на покрития с мъх под. Чуваше сълзите й, вкусваше миризмата на вледеняващия й страх, който се вливаше в локвите примиреност. Беше свикнала с посещенията й, с непотушимата й надежда, че може нещо да спре. Поне беше спряла да говори, да я моли, да я препраща в други животи. Знаеше, че я гледа. Че следи бавното й спускане по спиралата на ада, който твореше сама...
Изглеждаше така, сякаш убиваше себе си - целенасочено, бавно и мъчително. Но не беше. Не беше толкова просто. Тя търсеше ада. Търсеше дъното му. За да го изживее отново, да почувства опустошителната му сила, да го слее със себе си. Знаеше... Но трябваше. За да си припомни какво ще последва, как ще последва, колко болка ще трябва да преглъща без глас, ако...
Ако заглуши гласа на душата си, ако се примири и я остави да избледнее, да се разпадне на части и да се влее в нищото....
А нощта нахлуваше в стаята и се давеше в гъстия цигарен дим. Мислите се понасяха безцелно, напълно лишени от всякакъв смисъл, натрупваха се бавно една върху друга, пръскаха се из стаята или просто умираха, затиснати от поредната изпушена цигара. Потъване?!... В поредният опит за спасение. Или самоубийство. Или агония. Или поредният вик за помощ, останал без глас...
Знаеше къде отива. Знаеше какво ще стане. Знаеше всичко...
По разбеснялата се буря, която я следваше по петите. По вятъра, който не я докосваше, но вдигаше вълни от прах и заличаваше следите й. По силата, с която небето се тресеше, настръхнало от ужас. По помътнелите от злоба облаци, изстрелващи ядно светкавици напосоки. По едрите зърна лед, които се стоварваха със сила и ярост, притискайки цветята в калта. По студа, който усещаше с гърба си и върха на пръстите. По свличащите се от лицето й маски. По равнодушието, което потичаше във вените. По ямата, която се отваряше в нея...
Знаеше. Всичко знаеше...
И не бързаше. Затваряше вратата след себе си и потъваше в тъмната вечност - нейният дом, нейното свърталище, в което се разминаваше със себе си. Потъваше сред стените с разлепени тапети, сред олющения таван и увисналите на своите панти стени и прозорци. Аристократичният полилей все така висеше сред мъгливия пейзаж, потънал в прах, заплетен в тежките паяжини на отдавна умрели паяци. Прокрадваше се тихомълком и сянката на препълнения с фасове и убити мисли пепелник. И нищо, нищо не нарушаваше мъртвешкия сън на тишината, освен онова нестихващо проточено хълцане на часовник, идващо кой знае откъде. А тя сядаше в скута на забравата, палеше цигара след цигара и вдишваше нощта. Мислите й се палеха една от друга и мъчително припукваха в пожара на цигарите. Очите й бавно изгубваха цвят, изтъркулваха се по лицето й и се заравяха в разхвърляния разпад. Тялото и изгаряше с всяка цигара и оголваше същността й - непрогледна, леко синееща сянка, обвита в мълчаливото безразличие на смъртта...
Знаеше...
И я усещаше. Присъствието й. По безшумното раздвижване на въздуха, по беззвучното й сядане на покрития с мъх под. Чуваше сълзите й, вкусваше миризмата на вледеняващия й страх, който се вливаше в локвите примиреност. Беше свикнала с посещенията й, с непотушимата й надежда, че може нещо да спре. Поне беше спряла да говори, да я моли, да я препраща в други животи. Знаеше, че я гледа. Че следи бавното й спускане по спиралата на ада, който твореше сама...
Изглеждаше така, сякаш убиваше себе си - целенасочено, бавно и мъчително. Но не беше. Не беше толкова просто. Тя търсеше ада. Търсеше дъното му. За да го изживее отново, да почувства опустошителната му сила, да го слее със себе си. Знаеше... Но трябваше. За да си припомни какво ще последва, как ще последва, колко болка ще трябва да преглъща без глас, ако...
Ако заглуши гласа на душата си, ако се примири и я остави да избледнее, да се разпадне на части и да се влее в нищото....
1.
анонимен -
Наденце
07.05.2009 18:14
07.05.2009 18:14
ела да те гушна!
цитирайЕ, много мрачно наистина!
цитирайДобри навици си създала в манастира, Сулу:)))
Гушвай ме, и аз ще те гушна:)
цитирайГушвай ме, и аз ще те гушна:)
Неее, не е мрачно:)
Никак даже:)
Поздрави!
цитирайНикак даже:)
Поздрави!
това е много яко...и всъщност е апотеоз на Живота!
:)
цитирай:)
Много точно и добре казано, dennis:)
Радвам се, че си го усетил:)
Поздрави и живей пълнокръвен живот!
цитирайРадвам се, че си го усетил:)
Поздрави и живей пълнокръвен живот!
Сюрреалистичен романтизъм :) Да, адът понякога може да даде воля за живот...
цитирайМрачна е посокота, която виждаш:) Но все пак на повърхността нещата изглеждат по един начин, под повърхността - по друг... Въпрос на избор може би е кое ще се види...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
... и да придвижва човек напред...
Абе адът не е май чак такъв ад:)
Поздрави!
цитирайАбе адът не е май чак такъв ад:)
Поздрави!
Монополист е Едем. Адът, освен врата без портиер има си много лица и маски. Понякога венециански.
––––––––––––––––––
Поздрав, Марти и на То всячески !)))
цитирай––––––––––––––––––
Поздрав, Марти и на То всячески !)))
Поразена съм! И мълчанието си наруших - толкова ме впечатли... Вероятно мисля си... всеки сам създава свой, собствен Ад! Иначе как би могло да се радва на Рая :)
Поздравления - великолепно творение!
цитирайПоздравления - великолепно творение!
А не е ли странно как човек успява да побере в себе си и ада и рая...
Поздрави!
цитирайПоздрави!
Благодаря ти за хубавите думи!
Права си - без помощта на ада човек трудно би оценил живота и ценното в живота си...
Поздрави!
цитирайПрава си - без помощта на ада човек трудно би оценил живота и ценното в живота си...
Поздрави!
Комай не е странно, Марти ! Не идва ли диалектичнУ, приблизително, ама недотам, като кафе с мляко и сладко-кисел сос ( без джанки). Прочее, и като усмивката на съседа Топалов, докато смотано обяснявам как и почему нащърбих градинарската му ножица. )))
По- здрави !
цитирайПо- здрави !
:)))
И не е, и е:) Особено като се има предвид колко нищожен е човек, а възможностите му да сътворява и едното, и другото са неограничени...
Подсещаш ме за един филм - "What dreams may come"... Май пак ще си го гледам...:)
Поздрави!
цитирайИ не е, и е:) Особено като се има предвид колко нищожен е човек, а възможностите му да сътворява и едното, и другото са неограничени...
Подсещаш ме за един филм - "What dreams may come"... Май пак ще си го гледам...:)
Поздрави!
Нищожен, в нищетата си дори не е човек. И да не изкачи, вижда или отгатва билото. И как беше ..
" По-високо билото, майстори" !
Прривет, с НЕделно лениво, без отхапано синьо !
цитирай" По-високо билото, майстори" !
Прривет, с НЕделно лениво, без отхапано синьо !
:)))
Така е - поглеждайки в себе си, в миналото си, човек може да отгатне сам бъдещето си... и да го промени:)
Стига да може да вижда, разбира се...:)
Привет и от мен, с леко отхапано синьо:)
цитирайТака е - поглеждайки в себе си, в миналото си, човек може да отгатне сам бъдещето си... и да го промени:)
Стига да може да вижда, разбира се...:)
Привет и от мен, с леко отхапано синьо:)
18.
анонимен -
ъъъъъъъъърррррр, ъъърррррррррррр
10.05.2009 13:53
10.05.2009 13:53
не, не ми харесва така- искам да чета като предишните, който ме зареждат с положителна енергия, създават прекрасно настроение и карат да мисля. Обичам забавното, детското в теб.
мъъъъъъъъъъъъъъъъъррррррррр! Гушни ме! погали ме!Усмихни се!
цитираймъъъъъъъъъъъъъъъъъррррррррр! Гушни ме! погали ме!Усмихни се!
Усмихвам се:)))))
цитираймного ще ти падне рейтинга, ако продължиш да пишеш в този стил, тип "Достоевски" :P :)
цитирай:))))))))))))
Я да си налягам парцалките, a, dennis, и да се поправям веднага:))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ама-ха! :))))))))))))))))))))))))
цитирайЯ да си налягам парцалките, a, dennis, и да се поправям веднага:))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Ама-ха! :))))))))))))))))))))))))
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете