Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.05.2009 22:07 - Можеше да избира
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18708 Коментари: 51 Гласове:
0



    Пътуваше. Към морето. Или поне там щеше да я отведе автобусът...
Не го беше замисляла. От няколко дни вече всичко й беше черно пред очите и не можеше да спи, а омагьосаният кръг от познати стени и пейзажи само я потискаше повече, засилваше унинието и я караше да плаче... Затова тръгна през нощта за автогарата и си купи билет за първия заминаващ автобус - щеше да отпътува за някъде и да се върне на същия ден. Беше й все едно къде ще иде.
    Потеглиха по тъмно. По-голямата част от пътниците заспаха, останалите четяха, слушаха музика или тихо си шепнеха. А тя бе оставила мислите си спокойно да се реят из тъмнината.
   Свикнала беше да се справя сама. Затова и предприе това налудничаво пътуване за някъде. Поне така й подсказваше сърцето. Имаше нужда да бъде сама сред непознати гледки и лица. Не че самотата й липсваше или пък щеше да избледнее усещането, че човек напук на неспособността си да живее сам, през по-голямата част от живота си остава сам, далечен и чужд на самия себе си дори. И сега беше повече от сама, сред хора - чужди и близки едновременно, но оказващи й неимоверна помощ, която нито тя, нито те осъзнаваха в момента...
    Бягаше ли? Не. Не бягаше. Знаеше, че онова, вътре в нея, ще си го носи навсякъде. Където и да отиде - то ще бъде с нея - най-голямото й богатство и най-големият й враг...
    Погледна навън към тъмнината и засече отражението си. Каква ирония само. Винаги й беше чудно как бе възможно в моменти на най-безогледни лутания на душата си, на падения или кървяща болка да изглежда спокойна, дори щастлива. Дори очите й не издаваха нищо. В тях не личеше нито пепелището, нито пустинята, която чувстваше в себе си. Бяха неми, но чисти, отразяващи всичко като спокойна, гладка повърхност на езеро...
    Слънцето се събуди. Лъчите му се спуснаха към лицето й, подтичваха по раменете и ръцете й, но тя не ги виждаше, не усещаше топлината им. Беше загледана в потока от дървета, храсти, къщи и хора, които бързо препускаха край нея, бързащи да останат някъде назад. Също като мислите. И думите, които бързаха да бъдат изречени, а след това и забравяни. Като хората, които влизаха ненадейно в живота й и също толкова скоростно потъваха в миналото й. Както и тя - бързаше да превземе километрите живот, за да ги остави след себе си. Да остави сълзите, липсата на смисъл и желание за живот...
    На два пъти спираха за неколкоминутни почивки, през които почиваше от мислите си и изпушваше по някоя и друга цигара, загледана в подскачащите врабчета или важно пристъпващи гълъби...
    Пристигнаха в късния следобед. Морето я притегли веднага към себе си. Посрещна я шепнещо напевно, морският бриз я погали нежно, а пясъкът услужливо зарови краката й. Седна на една самотна скала и отпусна краката си, оставяйки вълните свободно да си играят с тях. Вече нито й се пушеше, нито й се мислеше. Само стоеше неподвижно, вперила поглед напред, където вода и небе се сливаха в едно, и попиваше песента на морето, игривия смях на вълните, нежния аромат на необятен простор и притихнала тайнственост...
    Не издържа. Покори се на неуморния повик на вълните и бавно пристъпи сред морската шир. Потопи се цялата, отпусна се и се остави в прегръдките на водата. Нищо нямаше значение, освен вълните, които се втурваха към нея, увиваха се около тялото й, обгръщаха го в кратка, топла прегръдка и замираха кротко след нея. Усещаше силата на водата, спокойствието, което разливаше в нея, вниманието, с която измиваше насъбралите се утайки в душата й. Почувства се безплътна, въздушно лека, частица от обгръщащата я водна вселена, която морето бавно насищаше с живителна струя хармония. Почувства се себе си. Без думи, без дела, без страх. Без минало и бъдеще...
    Слънцето вече залязваше, когато тя отново беше на скалата и събираше последните му лъчи. Косата й бе натежала от водата, а залутани капчици море тихо проблясваха по лицето и тялото й...
    Беше нощ, когато тя потегли по обратния път. Проспа го. Целия. Заедно с почивките, хората, и отразяващите се в прозорците светлини на крайпътните заведения...
    Когато слезе от автобуса, слънчевите лъчи отдавна играеха с непослушните птичи песни. Ослуша се. Чуваше ги ясно - вълните - преливащи една в друга, нашепвайки тайнствени си слова...
    Усмихна се. Вече знаеше. Нямаше значение колко и какви думи ще чуе. Тя можеше да избира. Да избира в чии думи да се заслуша...



Тагове:   можеше да избира,


Гласувай:
0



1. martito - drakulla,
16.05.2009 22:15
Казано от теб, трябва да значи много..
:))
цитирай
2. анонимен - Марти....
16.05.2009 22:16
нямам думи!!!СТРАХОТНО!!!:)
цитирай
3. martito - vihra13,
16.05.2009 22:19
Радвам се, че ти харесва:)
Прегръдки с дъх на море:)
цитирай
4. анонимен - Да много ми хареса!!!
16.05.2009 22:35
Имах чувството,че си пресъздала едно мое преживяване отпреди много години:)))
цитирай
5. andi2 - Маааааааааааааааарти,
16.05.2009 22:37
мнооооооооооооооооооооооооооооого хубаво написано
Ама какво ли се очудвам
Поздравчета:)
цитирай
6. martito - vihra13,
16.05.2009 22:43
Предполагам преживяването ти е оставило ярък и хубав спомен в душата..:)
А надявам се си спомняш, че двете 'подготвяме' едно пътуване към морето;)))
цитирай
7. martito - andi2,
16.05.2009 22:44
Благодаря!!!
Както винаги - много мило от твоя страна:)
Усмихнати морски поздравчета:)
цитирай
8. reffina - Покой и хармония - това ми даде ти ...
16.05.2009 22:54
Покой и хармония - това ми даде ти тази вечер!
Благодаря ти!
цитирай
9. martito - reffina,
16.05.2009 23:00
Ще се опитам да ги допълня с това:
http://www.youtube.com/watch?v=drRMIem5QK8&feature=related
Поздрави!
И... аз благодаря...
цитирай
10. malkiatprintz - Коментарът е излишен, мартито. . . ...
16.05.2009 23:20
Коментарът е излишен, мартито...

Ще ти напиша стихотворението "Итака" от Константинос Кавафис, нищо, че съм го качвал в блога си; точно за тук е. Няма какво друго да кажа...

Когато тръгнеш нявга за Итака
моли се пътят ти да е далечен,
изпълнен с перипетии и знания.
От лестригоните и от циклопите,
от Посейдон сърдития не бой се –
такива в пътя нивга не ще срещнеш,
ако възвишена остава мисълта ти,
ако отбрано чувство и душата,
и тялото ти винаги докосва.
Ни лестригоните, нито циклопите,
ни Посейдона разгневен ще срещнеш,
ако ги сам в душата си не носиш,
ако душата ти пред теб не ги възправя.

Моли се – пътят ти да е далечен.
И много да са пролетните утрини,
когато с толкоз радост и любов
ще влизаш във невиждани пристанища.
Да спреш край финикийски градове
и много пъстри стоки да закупиш –
седеф, корали, кехлибар и абанос,
и всевъзможни тънки аромати,
колкото можеш повече прекрасни аромати.
В египетските градове да спреш,
да учиш и да учиш от учените.

Недей забравя никога Итака.
Да стигнеш там – това е твойта цел,
ала по пътя никак да не бързаш,
че по-добре години да пътуваш
и остарял на острова да спреш,
богат с каквото в пътя си спечелил
без да очакваш нещо той да ти даде.

Итака те дари с прекрасното пътуване.
Без нея нямаше да можеш в път да тръгнеш.
Но нищо друго няма тя да ти даде.
И ако бедна я намериш, не те е тя излъгала:
тъй мъдър, както си сега, със толкоз опит,
навярно вече си разбрал Итаките що значат.

Поздрави :)
цитирай
11. martito - malkiatprintz,
16.05.2009 23:28
Прекрасно стихотворение!...
Благодаря ти, принце, за жеста:)
цитирай
12. malkiatprintz - :)
17.05.2009 00:08
:)
цитирай
13. анонимен - вълшебно....
17.05.2009 00:31
докосващо......силно...
цитирай
14. dennis - как да разбирам,
17.05.2009 09:15
че вече ще описва нещата избира-телно ли?! ;))

...написаното, освен че зарежда положително, буди и много интересни размисли - за смисъла на живота, за функцията на водата и за ролята на жената, в частност :)
цитирай
15. martito - malkiatprintz,
17.05.2009 09:36
Специално за теб:
http://www.youtube.com/watch?v=DPg_y661r78
:))
Поздрави!
цитирай
16. martito - анонимен 14,
17.05.2009 09:37
:)
Благодаря!
Поздрави!
цитирай
17. martito - dennis,
17.05.2009 09:42
Радвам се, че зарежда положително, дано и предизвиканите размисли са положителни:)

Иначе - не съм сигурна дали ще описва нещата избирателно, но определено ще избира в какво да се заслушва:))
Поздрави!
цитирай
18. totoni - страхотно е! Лечебната сила на м...
17.05.2009 12:22
страхотно е! Лечебната сила на морето...
Поздрави!
цитирай
19. martito - totoni,
17.05.2009 13:07
... и на водата изобщо...
Поздрави:)
цитирай
20. kass - martito
17.05.2009 13:25
Страхотно е martito, много интересно и много поучително, животът ни ще бъде много по-хубав ако се всушваме само в хубавите и стойностни неща...Чудесно е...
цитирай
21. анонимен - pozdrawleniq i ot men za napisanoto
17.05.2009 13:39
i az sum imal podobno sustoqnie...oswobojdavane,katarzis...sred velikata priroda...
цитирай
22. martito - kass,
17.05.2009 13:46
Много мил коментар - благодаря!
И... може би единствените думи, в които си заслужава да се вслушваме, са тези на вътрешния ни глас...
Поздрави! :)
цитирай
23. teachme - Ах, МОРЕТО!
17.05.2009 13:48
Адски зареждащо е...вече съм сигурна в това!
Поздрави!
цитирай
24. martito - анонимен 22,
17.05.2009 13:48
Благодаря за поздравленията!:)
Пожелавам ти повече сливания с природата..
Поздрави!
цитирай
25. martito - teachme,
17.05.2009 13:49
Повече от зареждащо:)
Бих казала прераждащо...
Поздрави!
цитирай
26. teachme - Аха...
17.05.2009 13:54
та в тоя ред на мисли...
отивам да се преродя:)
А теб те зарежда и творчески...виждам,
браво!
цитирай
27. martito - teachme,
17.05.2009 13:59
Завиждам ти благородно за предстоящото 'прераждане':)))
"Прероди се" няколко пъти и заради мен:))))
цитирай
28. teachme - Като гледам каква е жега,
17.05.2009 14:06
може и няколко пъти:)
Не завиждайте...ами прииждайте:)
свободни стаи - има:)
цитирай
29. martito - teachme,
17.05.2009 14:11
:)))))
Ще заповядаме:)) За дългоооооооо:)))
И стаи не са нужни - морето е достатъчно:))))
цитирай
30. teachme - На някои им беше достатъно...
17.05.2009 14:18
снощи...само не знам що си взеха стая,
като почти цялата нощ изкараха навън:)))
Eeeх...лИбоФ!
цитирай
31. martito - teachme,
17.05.2009 14:21
:))))))
Ми щот лИбоФта акъл не дава, ми взема:))))))
цитирай
32. teachme - Не одобрявам!
17.05.2009 14:23
Акълът си ми требва!
Хайде, любовно да ти е...
аз зачезвам!
цитирай
33. martito - teachme,
17.05.2009 14:25
:)))))
На теб и усмихнато да ти е:))
цитирай
34. sowhat - много ми е позната тая твоя
17.05.2009 15:17
героиня марти, като че ли съм виждала някъде очите й
цитирай
35. martito - sowhat,
17.05.2009 15:29
И аз съм ги виждала очите й... не веднъж... в тях има безвремие...
Поздрави!:)
цитирай
36. pooh - Наистина човешко
17.05.2009 17:17
Наистина човешко...
цитирай
37. palisandar - !!!
17.05.2009 17:54
Лавандулово синьо привечер, некоя светулка в ръкава, песен от друг изпята, мисли, подпряни от корици са или могат да бъдат море, подсказващо избор. И още поне дузина !
–––––––––––––––
Очарователно непреднамерено !)))
цитирай
38. анонимен - mnogo mi haresa!
17.05.2009 19:25
razme4ta me...ide lqto...когато осъзнаваме ,че имаме избор,означава,че вярваме в силата на Живота!)
цитирай
39. martito - pooh,
17.05.2009 20:42
Много слънце и усмивки да те обграждат:)
цитирай
40. martito - palisandar,
17.05.2009 20:49
Могат:))
Могат да са и две синьо-зелени очи, или надничащи срамежливо сред шумата уханни горски теменужки...
Изборът е свободен:)
Поздрави!
цитирай
41. martito - анонимен 39,
17.05.2009 20:51
Винаги имаме избор - да живеем живота, или да бягаме от него:)
А животът иска само едно - да бъде живян:)
Поздрави!
цитирай
42. net - Страхотни, сериозни размисли
17.05.2009 21:03
"Тя можеше да избира. Да избира в чии думи да се заслуша..."
Помисли, заслужава ли си - Два избора или едното или другото. Изеалният вариант ... и двете в едно, дали съществува?
цитирай
43. martito - net,
17.05.2009 21:26
Би било твърде хубаво да има вариант - две в едно:))
Но пък кой знае:))
Прегръдки:)
цитирай
44. bhsr - минах...
17.05.2009 21:55
минах от подобна ситуация...
цитирай
45. martito - bhsr,
17.05.2009 21:56
Само веднъж ли?:)
Поздрави!
цитирай
46. johnniewalker - Браво Мартито!
18.05.2009 16:39
Пак много точно си усетила ситуацията и това колко поленза може да бъде смяната на обстановката и излизането от коловоза, за човек зациклил в нещо. Хубава седмица!
цитирай
47. martito - johnniewalker,
18.05.2009 17:46
Добре си го казал:)) Нека си пожелаем повече променливо време и попътен вятър:))
Усмихната седмица! :)
цитирай
48. bhsr - martito
18.05.2009 20:42
де да беше само веднъж...
цитирай
49. martito - bhsr,
18.05.2009 20:51
Сигурна съм, че преходът през тръни не е най-приятното нещо... Но преминеш ли ги веднъж, усещането е насравнимо...
Поздрави!:)
цитирай
50. bhsr - martito
18.05.2009 20:57
благодаря...
цитирай
51. martito - bhsr,
18.05.2009 20:58
За нищо:)
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2841166
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662