Да помогнем, приятели! На наш Апостолчо...
   Че като ми каза как живее, горкичкият, не знам дали в скоро време няма да му правим помен...
    Оня ден го видях - бяхме с мойта да купуваме микровълнова, че... ма айде да не разправям за себе си сега. И докато жената разглеждаше микровълновите, аз зяпах хората и по едно време гледам – насреща ми Апостолчо. Посепнах се аз – какво ли прави тук Апостолчо сам? Чудна работа... Огледах се аз за майка му, баща му – никого не видях бе. Сам си беше Апостолчо и нещо се взираше в миялните машини. Бре – ново чудо! Не, не съм добре! Няма начин това да е Апостолчо! Ощипах се даже – един, два пъти, на третия и цяло снопче косми отскубнах – ама не! Не сънувам бе! Той – Апостолчо! Питам го аз да не се е изгубил нещо, че де да знаеш - на всеки може да се случи. Не се е изгубил, миялна машина издирвал. Миялна машина?!?!?! Е, не! Окончателно се разтревожих! Никак не е добре Апостолчо, ама никак. А той, горкият, мига, мига на парцали, аха-аха да се разреве, ма почна:
    „Ох, човече, какво да ти кажа... Заживях сам, ма не случих на къща, не случих. Знаеш ме, не съм придирчив, ама такова нещо при мама не съм патил. Неразбрана работа е таз мойта къща и тва си е!... Не ме питай колко пъти съм й обяснявал - и устно, и писмено, че ако не се хване да си измие чиниите сама, няма кой да ги подхване и така ще си се трупат, дорде мухлясат. Пък тя, какво да ти кажа, за едни прости вилици и лъжици не си мръдна пръста - представяш ли си?!?!? - пък за чинии, чаши няма да говоря. И стана една никаква - всички чисти съдове и прибори свършиха. Новите също. А не може все нови да купувам...
    Е, между нас да си остане, пробвах се един-два пъти да ги измия аз, ама ме догнуся и ги оставих. Ми не е редно някакси аз да се грижа за всичко, па и мъж съм – сега, чинии да ти мия... Бе не върви! Ама никак!
    Споделих проблема си с една съседка. Тя половин час ми се пулеше насреща като добиче и накрая каза "ми пусни ги в миялната". Кво е пък туй чудо, викам си аз. Тва за пръв път го чувам. Ма не питам нищо, щот да не мога да се излагам сега, пред жена. Ха, викам си аз, след ред размишления, бе нали си имам пералня с шесто чувство някакво си. Няма начин да не се справи. Та нали тя геройски се пребори с трите чувала чорапи, дето ги бях събирал на едно място, на които къщата ми също толкова обърна внимание, колкото и на мръсните чинии. И то тогава пак че беше същата съседка, че след обстойно разследване от къде ли се носи зловонието из целия блок, открихме чорапите... Ма както и да е.
    Не ме питай с каква мъка и как едва дишах, дорде натъпча всички мръсни чинии и прибори в пералнята. Три-четири вилици не можаха да влязат, та се наложи да ги поогъна малко. Ама туй да му е – после ще ги изправя, си викам. И метнах им аз – щедро, па и кво да се стискам – половин пакет прах за цветно пране, щот чашите и чиниите не са баш бели. И омекотител сложих, че на някой чаши малко поначупени ръбовете, та да поомекнат. Завъртам програматора на пълна програма и натискам копчето. И то, знаеш – няма какво да стоя и да я гледам шесточувствената какви ще ги върши, па и се поуморих, и, викам си, да взема малко да подремна.
    Бре по едно време сепвам се аз от сън. Нещо в коридора бучи, трещи... Война междузвездна направо! Страшна работа, ти казвам! Скокнах аз. Огледах се - не, телевизорът не работи; навън – тъмно, ама буря – никаква. Бе има някой в къщата ми и жив няма да остави. И страх ме хвана, та чак не ми се говори. И хоп! - бумтенето спря. Пък аз съвсем се разтреперах, брат. Дебнат ме тия, жив няма да ме оставят... И докато се намъдрувам и айде - пак се заредиха картечниците... Леле, викам си, край! - ще се мре явно. Няма начин! Ма поне да е с достойнство.
   И страх, не страх тръгвам аз към коридора. Ама не светвам - ще ги изненадвам убийците. Даже се снишавам към пода, че да не съм толкоз лесна мишена. Притичах аз крадешком до вратата и залепвам за стената. И хоп! - пак затишие. Треперят ми ръцете на мене, ти казвам, сърцето ми в петите, ама натискам дръжката на вратата и лекинко я открехвам, колкото да си промуша ръката и да светна лампата в коридора. Светнах и... Какво да ти кажа, брат... Нямаше никой - ни картечници, ни хлебарки даже...
    Тя пералнята, брат, центрофугирала"...
    Разкова ми се сърцето, приятели, на части се разпадна... Пък като разбрах, че Апостолчо търси миялна, че имал да пере, съвсем!...
   И имам предложение, приятели. Да помогнем на Апостолчо! Да му намерим една жена! Че иначе...

Аз веднъж си прибрах маратонките във фризера, ама не беше умишлено. Пък този Апостолчо... леко ми напомня моя милост в първите стундентски месеци навремето, докато им хвана цаката на някои тънкости в домакинството.
Поздрави! :о))) Отново ме разсмя.

и жена и майка и сестра и някой да живее вместо него:)))горкото

Мдаааам... първите студентски месеци;)))))
Усмивкииииииииии:)))

Не тъгувай и ти, ще му помогнем!;))))
Усмивкииииииииии:)))

Ta, да си дойдем на истината, а?
:)))))))))))

Апостолчо, мамин! Не знам, една жена ще му е малко, да го вкара в пътя. Виж, две, три, повече има шанс, че ще се очовечи!
Дайте да гласуваме за трибрачие, тогава работата заспива! За Апостолчо, изключение да бъде.

Значи три...хммм... Ми добре - три да са:)))))))))
Трибрачие! За Апостолчо!:))))))))))
Усмивкииииииииии:))

съгласен бате...ама искам и аз.

Абе аз ли нещо бъркам, не знам, ма що си мисля, че ти и lubara не се казвате Апостолчо;)))))))))))))
Нещо, прекръстване, да не би да е имало, м?;))))))))))))))))
Усмивкиииииииииииииии:)))

Апостолчо в премеждия ;-):-)

Ти си младо момче, не си Апостолчо, той завалията да му мисли.
Пък аз с една не мога да се оправя тридесет години, не искам таралеж в гащите!

но трудно ще бъде, да му се помогне ...много тежък случай :-)))

Много добре казано!:)))
Усмивкииииииии:)))

Аз затва подемам призива на приятеля му - да му намерим една жена на Апостолчо!:))))
Усмивкииииииии:)))

Разбирате се и подред се командировате при Апостолчо за по седмица,отделяте по няколко минути да споделяте в поста как се развива Апостолчо и докато всяка вземе своята смяна,Апостолчо току виж е станал Серафимчо!

Или Херувимчо:))))))))))))))))))))
А сега сериозно, ka4ak - май само ти вземаш присърце нелеката съдба на Апостолчо, което те издига в очите ми, но... обърни внимание - ни една жена не се пожертва досега за него....
Що така - не ми е ясно...
;))))))))))))))))))))))))))))))))))
Усмивкииииииии:))))

Сахара

Колкото и да не ми се иска, не мога да не се съглася с теб...
Обаче болката ми е за Апостолчо... И се надявам, че все някой ще се притече на помощ;))))))
Усмивкииии:))

надееее, страшна си отново :)

:)))) Бе върви ми да плаша хората;))))
Усмивкиииииииии:))
И... да изпушим по една;)))

Ама това днешното къщи ли са като къщи?!? :):):)

И аз го видях Апостолчо онзи ден, Мартито, не знам дали беше купил миялна, но седеше на една пейка в градинката юнашки подпийнал и гледа в една точка.
– Кво правиш тука бре, Апостолчо? – питам го аз, а той ми отговаря:
– Амиии... таковата... нали казват, че Земята се въртела... Па си викам, че щом Земята се върти, значи всичко се върти с нея. Та чакам и моята къща да мине от тука...

:):):)

:)))))))))))))))))))))))))))
Знаеш ли - пък аз когато и да погледна през терасата към парка, все един и същ човек гледам седи на една пейка и се чудя какво ли толкова прави там... Пък то Апостолчо значи бил...;)))))))))))))))
Аз обаче, като съвестен автор, да взема да те питам, принце, абе, така, някоя принцеса не ти ли се намира подръка за Апостолча, м? :)))
Усмивкиииииии:)))

19.02 02:32 - да спасиш живот!

Знам ,че ще се чудите!Явно очаквате да Ви кажа колко наркомани съм спасил и как съм ги върнал към живота!И за това ще Ви разкажа,но тука искам да говоря,за хората които нямат проблемите на наркомана,а са едни от нас и просто са изпаднали в"дупка" и нищо не може да ги върне на пистата на живота!Не трябва да си наркоман,за да се отчаяш и да смяташ,че си в безизходна ситуация!Ние сме родени и сме живи,защото в нас е заложено,да се борим,за да сме живи!Мисълта и разума ни прави по различни от всички твари на земята!И точно мисълта е тази,която ни кара да правиме глупости!
Имаме нагласата,това е така!Но се стремиме,да не се съгласиме с канона,те са го измислили преди нас!Максиомата"Всичко ново е добре познато старо",просто е показател,че не искаме да мислим!Когато имаш свободата да си ти,престъпление е да не се възползваш,престъпление е да оставиш,човека до теб,да се самоущожи,престъпление е да знаеш,че може да помогнеш и да не го направиш!Ние сме силни,не защото сме сами,а защото сме заедно!Независимо,че "ще си запаля къщата ,за да му изгори плевника"аз Ви призовавам,не само да злословите за комшиите,а да ги погледнете с други очи и да бъдете,добронамерени,за да може взаимно да си помогнете и около Вас,да се получи една положителна атмосфера,която да помогне и на Вас и на комшията!Помогнете,ще се почуствате по добреМоже в един момент и те да Ви помогнат,да си повярвате,че можете!

Автор: ka4ak Категория: Политика
Прочетен: 5294 Коментари: 10

Голям жест от твоя страна!
Благодаря:))

нали говоря за колективния ум!Знаеш ли колко ми помогна за Книгата?И вече е отпечатана!Във вторник ще отпечатат и корицата и защото са готини няма да е готова на 28,а на 26.06!Но просто има съпричастност!

:)
Браво за книгата!....

Апостолчо май го познавам в оригинал,но нека не издавам самоличността му :):):)
Поздрави!

Но Марчела е българско момиче и благодарение на нас,сега гласуват за нея от цял свят!Просто който беше съпричастен,сподели и с приятел,а той с друг и така показахме,че ограничението от един комп,един глас е преодолимо,защото всеки от нас,отдели малко свободно време за да предаде по "телефона",че е съпричастен с Българчето!

все съм си мислела, че човек си върви с името, но Апостолчо уби всичко детско в мен! :)))
Голям смях!
Поздрави!

Не я издавай:))
А намерим ли жена на този Апостолчо, почваме да търсим и на твоя;)))))))))
Усмивкиииииииии:))

По повод думите ти призовавам открито всички, които четат, ще четат или препрочитат историята на Апостолчо - да му намерим жена, приятели!;))))
Усмихнат ден, ka4ak!:)

:)))
Приеми просто, че той е пратеник в блога, търсещ съдействие;))))
Усмивкииии:))

Извинете госпожице, оставам с впечатлението, че сте били физически близки с Апостолчо и огъня е изгаснъл и неможе да пламне отново, та затова го описвате така бедния,ама така ако сте му говорили и в спалнята има за какво да бяга момчето, с невестулка не се издържа дълго

:)))))))))))))))))))))
Мисля да те оставя да гадаеш:))
А истината ще продължаваме да я знаем само аз и Господ;)))))
Усмивкииииииииии:))))

По-евтино ще му излезе. Технически погледнато. :-)))

Ми не става баш... Апостолчо все пак е мъж - трябва да може да каже - 'мойта къща е тва ей' :)))))))))
Усмивкиииииииии:))

къртииииииииииииииииииииииш
И аз си имам коронен номер
да прибирам солницата в хладилника :)))
Няма ли я , значи е там
СМАЙЛС и поздрави
отдавна не съм те чувал , надявам се че си добре
:)

няма гаранция, пиле - аз през цялото време си мислех, че под къща имаш предвид жена....така че - Гаранция Франция! :)))

Поне знаеш къде можеш да си намериш солницата;))))
Повече от добре съм:)) Без оплаквания, само мрънкане;)))))))))
Усмивкииииииии:))

Недей да мислиш много за къщата - жена предлагай;))) Че жена му трябва на Апостолчо:))))
Усмивкиииииии:))

ти си Жената! :)

...къщата вече е измислена ;)

:))))))))))))))))))
Лошото е, че аз си имам къща и да ти кажа - доста е послушна;)))))))))))))))))

нима не трябва така и да бъде?! ;))

Защото съм напълно убедена, че на мойта къща няма, ама изобщо няма да й хареса идеята 'Апостолчо' ;)))))))))))))))))
Та тя мен понякога едва търпи..
:))))))))))

освен ако няма някакво противоречие между "послушна" и "търпи" ;) заинтригува ме тази твоя къща :)))

А така... Браво на мен - заплетох я интригата;)))))))))))
Но да се върним на Апостолчо, милият... Все се чудя дали да не му купя една каса каменица;)))))))))))))))))))))))))))

че току-виж следващият уред се оказала микровълновата печка :))))))))

...ще му завиждам малко само, че бирата е от теб ;))

Бе не съм чак толкова лоша - ще има бира и за теб:))))

дойдохме си на думата, а казват, че само "мъжете знаели защо" ;))))))))

:))))
Абе и жените не си поплюват:)))))))

Познавам едно момиче, то и нейния не знаеше откъде се включва пералнята, ама сега и готви, и пере, и чиниите мие (и то без съдомиялна) :))) Да поговоря с нея - за две седмици и чорапи ще го научи да плете :))))

Чудесно предложение:)))
Поговори - знаеш, спешно е!;))))))))))
Усмивкиииииии:))

Като се замисля, по-поучителна история отдавна не съм чел:-)

;))))))))
Направо шедьовър, нали;)))))))))))))))))))))))))
Усмивкиииииииии:)))

дали е поучителна историята, но направо си е сърцераздирателна. Така ме трогна.... замислих се дали да не му намерим една жена на Апостолчо от чужбина...те са някак по-толерантни. Ще го търпи да мие с каквато машина си иска. Кво шъ кажеш?

Какво мога да кажа, освен ДА!:))))
Усмивкиииииии:))