Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.07.2009 13:42 - Познато ви е, нали?
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 18619 Коментари: 40 Гласове:
3



    Това не е приказка. Нито поредното велико откритие на топлата вода. Това е просто една от многото банални, но незнайно защо наричани житейски истории, претендиращи за внимание, четене и евентуално /но не и задължително/ размисъл. Но да не прекаляваме с встъпителните думи, че те понякога са доста изнервящи, да преминем към същността.
    Та, става въпрос за Любов Негова - изключително лекомислена, вятърничава, неуравновесена, но за сметка на това пък непрекъснато претендираща за здравомислие, трезва логика, съзнателност и какво ли още не. Истината обаче за Любов Негова се криела в женския й пол. А както всяка уважаваща себе си жена, така и Любов Негова невинаги била наясно какво иска, защо го иска, как го иска и дали изобщо го иска. Което обаче ни най-малко й пречело да капризничи за щяло и нещяло, да тропа глезено с крачета, да издава всевъзможни заповеди /които абсолютно винаги си противоречали една на друга/, да се прави на три и половина, когато не й изнася, и да се цупи майсторски веднага, щом нещо противоречало на списъка с полезните за нея неща. А вие, моля, не се разочаровайте, пък и предупредих ви - историята кипи от прозаичност, точно както и самият живот.
    Още от малка, все още ненапълно осъзнала се, Любов Негова подскачала за внимание, добро отношение и разбиране, които според възгледите й трябвало да бъдат безусловни, безпрекословни, предани до гроб, честни, искрени и не на последно място - послушни. Всъщност послушността била главен приоритет на Любов Негова, който тя често бъркала със сляпото подчинение, но да не бъдем заядливи - все пак нищо съвършено на тоя свят, пък било то Любов, че и Негова.
    Израствайки с годините, растяло и самочувствието на Любов Негова, че е единствена по рода си, несравнима, уникална до безкрайност. Растяла, разбира се, и нейната префиненост, изящност и болезнена чувствителност. Непоносимостта й към чуждите своеволия била пословична, а санкциите, които налагала срещу тях били без съд, без изслушване на защитата и свидетелите, без право на обжалване, но за сметка на това пък категорични и безкомпромисни. Е, това малко напомня на онази толкова разпространена сред хората черта на характера - инат / или опърничавост, или вироглавие/, но Любов Негова предпочитала думата упоритост, сърцатост или неустрашимост. А и някак по пасвали на имиджа й.
    Сега, аз няма да ви отегчавам с нищене на детинските й приумици като що млякото е горещо, що сготвеното не е като на мама, що е шумно като може и да е тихо и други подобни, които са ви до болка познати и също толкова втръснали. Ще се спра обаче / за кратко/ на срещата между Любов Негова и Любов Нейна, не защото и това не е изтъркана тема, а защото винаги се е равнявала на сблъсък от типа метеорит-Земя и най-малкото си заслужава пироефектите.
    Любов Нейна, макар и Нейна, нямала невъобразими отлики от Любов Негова, като изключим патологичното й търсене на доказателства, че Любов Негова съществува. Защото, повярвайте ми, никак не е лесно да признаеш, а и да приемеш факта, че на тоя свят е възможно да имаш двойник, също толкова претенциозен и самовлюбен като теб. И какво мислите става? - Отново нищо особено, разбира се - просто се сбъдват думите на поета " борбата е безмилостно жестока", отнасяща се до това кой - Любов Негова или Любов Нейна - ще постигне по-висок резултат в удовлетворяването на всевъзможни глезотии, прищявки, приумици, които задължително се наричат с високопарните думи нужди на душата.
    Продължителността на войната е различна, печеленето на битките - също. Смятам, че е напълно безсмислено да ви разказвам за това - и сами си го знаете. Но понеже Любов Негова и Любов Нейна не са съгласни с принципа - важно е участието, а не резултатът, преминавам направо към резултата. Той /резултатът/ може да бъде всякакъв, щото е също толкова непостоянен, колкото и човешката представа за живота изобщо. Аз обаче ще го сведа съвсем рутинно да добър и лош край:

    Лошият край: На Любов Негова и на Любов Нейна започва да им пука единствено и само за собственото си отражение в огледалото.

    Добрият край: Любов Негова и Любов Нейна доброволно признават, че кръстоносните походи са отживелица, а любовта - негова или нейна - не е идеална, но си заслужава да се почувства.




Гласувай:
3



Следващ постинг
Предишен постинг

1. mirra - не знам защо ама добрият край ми се ...
11.07.2009 14:21
не знам защо ама добрият край ми се струва толкова възможен , колкото жена от пазр без торби примерно , но пък сенадявам да се окаже че греша :)) поздрави :))
цитирай
2. martito - mirra,
11.07.2009 14:29
Знам ли и аз:)
Обаче имало едни думи, че нямало невъзможни неща на този свят:) Ма пък и тях знае ли ги човек колко са верни:)
Усмивки:)
цитирай
3. mirra - то не е една беля, :)))))))))) Хайде ...
11.07.2009 14:45
то не е една беля, :)))))))))) Хайде дано все пак добрият край стане факт :)) усмивки :))
цитирай
4. martito - mirra,
11.07.2009 15:01
Квот дойде:))
Усмихнат ден:)
цитирай
5. анонимен - :))))))))))))))))))
11.07.2009 16:45
Послушанието си е и алфа и омега на Неговата.. И пътят и истината и животът - единствената алтернатива, която Неговата предоставя на Нейната. Дам, познато ми е.
Ей за това, да НЕ участваш в битка понякога вече е победа ;)
цитирай
6. анонимен - интересно....
11.07.2009 18:03
Двусмислна история.Защо Любов Негова е описана по-подробно? Това някаква жена ли е?
цитирай
7. kass - martito
11.07.2009 20:08
хммм, а Любов Негова и Любов Нейна за какво воюват, какво делят? Що просто не си гледат кефа?
цитирай
8. martito - анонимен 5,
11.07.2009 20:12
:)))))))
Или както е речено - ако те ударят по едната буза, обърни и другата:))
Усмивки:)
цитирай
9. martito - анонимен 6,
11.07.2009 20:14
Мен ако питаш - добре е, че е двусмислено, а не двоумяващо;)))
Иначе и Любов Негова и Любов Нейна са едно и също нещо - различават се само по фамилните имена;)))
Усмивки:)
цитирай
10. martito - kass,
11.07.2009 20:17
За място под слънцето може би:)) Кой знае:)
Па и докато гледаш само себе си, какво друго можеш да видиш?:)
Усмивки:)
цитирай
11. анонимен - анонимен 5
11.07.2009 20:44
нямах предвид лицемерно смирение, а full ignorance ;)
цитирай
12. martito - анонимен 5,
11.07.2009 21:03
:)
Нито аз имах предвид лицемерно смирение:))
Просто няма как да казваш Не на битките, ако не си участвал в такива:)
Иначе за каква победа и full ignorance може да става дума:)

Я да видим сега дали сме се разбрали:)))

цитирай
13. анонимен - анонимен 5
11.07.2009 21:27
Победата, която визирам аз е в отказа да участваш във властни драми, борби за доминация и т.н. За съжаление все още има мъже с турски манталитет, според които "жената трябва да е подчинена!!" За такива като тях, ако жената не е зависима или не са успели да й внушат, че трябва да се чувства зависима, връзката се обезсмисля. Те са тотално неспособни за връзка с жена, която не им се кланя. Изобщо не говоря за предполагаемата, евентуална икономическа зависимост на жената, говоря за емоционалната страна на въпроса - тривиалната и банална "война" кой на кого ще целува дупето с извинение за цинизма. И така според мен full ignorance си е вид победа, защото му показваш, че глупостите му хич не те..
Разбира се, зависи си от вида на жената. Ако на нея й харесва да я правят на тра-ла-ла, ако й харесва да я "забавляват" със селски бесове, макар й облечени в уж изискана опаковка - може да се бие и тя на глупави "зависимости" или да се примири.
Лично за мен подобни каузи са абсолютно безсмислени. Любов без уважение не е никаква любов..
цитирай
14. martito - анонимен 5,
11.07.2009 22:08
Знаеш ли кое е хубавото на коментарите - можеш да погледнеш на текста си през очите на четящия, да видиш какво открива той:)
И на мен ми харесва как ти разчиташ текста:)
И съм съгласна с това, което казваш:)
Но да откажеш участия "във властни драми, борби за доминация и т.н." не може да стане, без да си играл в тях, без да си осъзнал колко безсмислена е зависимостта от собствения ти егоизъм:)
Иначе става нещо от типа на - не обичам шоколад, без дори да си го опитал и да знаеш вкуса му:)
Или - докато не се опариш на печката, няма как да знаеш, че боли, нито, че не е желателно да го правиш друг път:)
цитирай
15. net - АХ, ти...
11.07.2009 23:00
:))))
Все пак, благодаря!
цитирай
16. martito - net,
11.07.2009 23:09
Не го приемай лично, то и не е :)
Прегръдки:)
цитирай
17. malkiatprintz - Хехехехе. . . . Поздравления, Ма...
12.07.2009 05:37
Хехехехе.... Поздравления, Мартито, много готина интерпретация! :):):):) Все ми се струва, че Любов Нейна е в по-неблагоприятно положение, особено когато Любов Негова нахлузи шалчето на съответния отбор и се пребоядиса в цветовете на Футбол Негов. Е, вярно, че после Любов Нейна дълго време се цупондри под маската на Вечерно Главоболие Нейно и на Любов Негова й се стъжва от натрапеното присъствие на Въздържание Негово и й се налага да се разтушава с Бира Негова и/или Порно Негово... Е, разбира се, Любов Негова не се оставя напразно и си връща с помощта на Безразличие Негово, което среща отпора на приятелката Мрън Нейна, докато накрая не ги подгони хормона и не се появи арбитър в лицето на Секс Техен, че да мирне махалата от тая многолюдна рода! :):):):)
цитирай
18. martito - malkiatprintz,
12.07.2009 13:36
Уаааау!!!:)))))))))))))))))
Каква интерпретация само сте спретнали, принце:)))))))))))
А краят... краят е обнадеждаващ :))))
Усмивкии:))
цитирай
19. furiika - Аз си избирам
14.07.2009 09:40
добрия край.:)))))Смятам, че наистина си заслужава да се изживее.
:)
цитирай
20. martito - furiika,
14.07.2009 10:24
Ето - още нещо общо между нас;)))
Да се изживява всичко, пък квот ще да става после:))
Кафе, цигара, шоколад:))
цитирай
21. monna - Любов, любов...
14.07.2009 13:20
..ореван е блога и изобщо...а всъщност, всичко в края на краищата опира до един навик, една поносимост и безкрайни битки, които не водят до нищо друго, освен до скъсяване на живота.
Федерик Бегбеде "Любовта трае три години".
цитирай
22. furiika - мдааамм...
14.07.2009 14:48
и някои други все така хубави неща...
:)))))))))))))0
цитирай
23. martito - monna,
14.07.2009 14:58
Ти вярваш ли, че трае само три години?
Аз лично не. Да са бисквити - бих се съгласила, ама не са:))
Усмивки:)
цитирай
24. martito - furiika,
14.07.2009 14:59
:)))
И все за душата;))))
цитирай
25. furiika - е, как...:))))))))
14.07.2009 15:01
за кво живеем, като не си подслаждаме душичките
:)))))
цитирай
26. martito - furiika,
14.07.2009 15:02
Па и ние сме си душички сладки:)))))
цитирай
27. furiika - мдааамм...:))))
14.07.2009 15:04
мамини гугутки:))))))
цитирай
28. martito - furiika,
14.07.2009 15:10
И ангелчета пърхащи;)))
Ма да спрем, че току-виж някой ни завиди;)))))))))))))))
цитирай
29. анонимен - Ако,въобще...
15.07.2009 16:39
Любовта (ако въобще я има),е усет в ежедневието,
без приказки,драми и "дълбоки изживявания".
цитирай
30. анонимен - anonimen,
15.07.2009 17:17
spored Vas sledva da ne razgovarqme i komunikirame, da ne izpitvame emocii ...?! Poveche mi prilicha na slujeben dogovor tova, koeto vizirate. Nqma vryzka s temata, no se ozadachih ot an.29
цитирай
31. martito - анонимен 29,
15.07.2009 20:03
:) Е, любовта - аз казвам, че я има:)
И тя не е усет в ежедневието, а усмивката на ежедневието, която те преследва непрекъснато, прелива от лудешки смях, до лукав или детски кикот...:))
Но пък всеки има мнение:)
Усмивки:)
цитирай
32. martito - анонимен 30,
15.07.2009 20:12
Ти изразяваш мнение - това е важно! И честно казано те подкрепям - защото обичам затишията, но не по-малко чар им и в бурите:))
Усмивки:)
цитирай
33. анонимен - анонимен 30,
16.07.2009 09:34
Може да разговаряте и комуникирате,да изразявате емоции колкото желаете-нали за това ни е "даден"
Животът.Въпреки това,така изразените "емоции" са
нетрайни.Вие можете и тях да приемете за "любов",но така,или иначе тя винаги излиза нетрайна.Точно поради тази причина вие "се вкоп-
чвате" за следващата "последна и единствена лю-
бов",за да я смените след известно време с нова
такава.И т.н и т.н.И при това не става дума само за междуполовата любов а и за всичко друго,даже
и към "най-скъпото на човека-децата".(Можете
да се огледате около вас и да видите,колко въз-
растни хора са стигнали до такъ извод.Още по-нетрайна е "любовта" на децата към възрастните.
Да не говорим пък за "голямата" любов към прия-
телите,към любовниците,към колата...
Ето затова ви казах че за мен "истинската" любов
(ако я има),може да бъде само вътрешен усет,без
външна проява.Той и само така може да се предаде и приеме от друг човек.Общо взето - невидим е.Но затова пък е трайна!А всичко друго са "празнични фойерверки",които ние кой знае защо приемаме за
както някои биха се изразили"истинска всеотдайна изпепеляваща...и единствена любов.
...Желая Ви приятни емоции.
цитирай
34. martito - анонимен 33,
16.07.2009 10:37
Айде да се намеся и аз:) Пак:)
Виж какво само е казал Ап. Павел:
"Ако някой мисли, че знае нещо, той още нищо не е тъй узнал, както трябва да знае."
:)
Усмивки и любов:)
цитирай
35. анонимен - martito 33,
16.07.2009 14:57
Права сте за това,за коетосе позовавате чрез Ап.Павел
Може би ще ви прозвучи като "Богохулство",но не мислите ли че същото се отнася и за самия него?
Аз не претендирам,че съм "всвезнаещ",асамо изказвам едно "свое" мнение,подкрепено от мои
жетейски наблюдения,във връзка с които,мисля,
обменяме някои свои виждания.Те могат да бъдат
подкрепени с "реални" житейски наблюдения",
или с цитати които са с толкова общ характер,
че за случая не говорят нищо.Казаното от Ап.Па-
вел е просто един факт,но благодарение на него
съществува и най-важното,се преживява цялото движение в човешката цивилизация.Ако имаше пълно познание,Животът щеше просто да бъде стати-
чен,а в статичния живот няма Преживяване.Има
Познание и Мъдрост и Толкова.Предполагам сте чела
нещо за живота на някой мъдрец и вероятно сте
забелязала,колко са "отсъстващи" от нашите вижда-
ния и преживявания,от нашия начин на живот.
Напълно непонятен е за нас техния начин на "живот",докато обратното не е така.Точно затова
мъдреците гледат на нас като на деца. Колко "насе-
риозно и драматично" се отнасяме към всичко в на-
шия живот,а всичко това не си струва тези "трагедии"
поради своята преходност на всяка такава.Също
така,както ние самите гледаме на "трагедиите"на нашите деца в техните игри.Обаче не се замисляме за това и продължаваме да "бълваме"сериозност
и трагизъм в Живота си.А като измине известно време
стоим и се чудим на акъла си за какво е било всичко
това...което не ни пречи да го повторим...потретим.
...Ако сте посветила Живота си на емоциите и не бързате към Мъдростта пожелавам Ви дълъг Живот и
един още по-дълъг път към нея...
...И не забравяйте,че в Живота всеки се оглежда
в другите,за да види Себе си!
цитирай
36. martito - анонимен 35,
16.07.2009 15:22
Точано това правя и аз, и всеки, който коментира или пише постове в сайта - просто споделя някаква своя гледна точка, без да претендира за всезнайност:)
Мъдростта според мен се извлича от живота, а животът не е нищо друго освен кратък отрязък емоция от вечността. Не е необходимо да знаеш всичко или да си изживял всичко, за да бъдеш мъдър. А какъв по-голям мъдрец може да има от едно дете?...
Повтарянето, потретването и т.н. на житейските уроци не е глупост, а още по-малко пък грешка. Това е като четенето на един и същи текст - с всеки прочит намираш нещо ново, нещо, което не си забелязвал преди, нещо, което никак не е маловажно... Повтарянето и потретването може да става с наши близки, деца... - въпрос на разчитане.
Но не съм съгласна, че човек се оглежда в другите, за да види себе си. Човек първо трябва да се огледа в себе си, за да се види, а след това да вижда и другите в себе си...
цитирай
37. анонимен - martito 36,
16.07.2009 18:04
Понеже виждам,че имате освен емоционален и филофофски(в добрия смисъл) поглед към Живота,
в случай,че не сте чели книгата(нека не Ви стряска
заглавието,както беше с мен) "Разговори сБога" от
Нийл Доналд Уолш, горещо Ви я препоръчвам.За себе си мога да кажа,че от 2001г. насам,това е книгата (в същност те са 3 части),която непре-
къснато препрочитам.Искам да ви предупредя,че
от моите приятели само един я е чел задилбочено и то този,който ми я препоръча.Обаче за мен,тя се превърна в "Моя лична Библия".
Желая Ви приятно и ползотворно общуване с нея.
...И може би в недалечно бъдеще ще си кажете мнението...
цитирай
38. martito - анонимен 37,
16.07.2009 18:17
Попадали са ми откъси от книгата, за която говориш. Не съм я чела цялата, но съдържанието й е близко до друга книга - "Диагностика кармьi" на С. Лазарев.
Не бих я нарекла 'лична библия', но ти я препоръчвам /но трябва да се чете на руски/ - мисля, че ще ти хареса:)
А иначе мнение и сега мога да дам - "Разговори с Бога" не е прочитна книга, не може да се чете на един дъх; тя трябва да се чете, когато има необходимост от нея и изобщо да се препрочита:)
цитирай
39. анонимен - martito 38,
16.07.2009 20:25
Удивителното е,че аз я прочетох..поне първия път на
"един дъх"...но с непрекъснати бележки в/у нея.
Toва,обаче,което не стана на един дъх астана мъчително и бавно,беше пътят към нея(и изобщо този
вид литература)Това стана след като:почина майка ми,една година по-късно почина съпругата ми,една година по-късно се присъединих към безработните
и то на 55 години,след което се защурах като зашеметен в "сивата икономика",където всякаква "бизнесменска "паплач си изпробваше "уменията" върху такива като мен....и какво ли не още.И така стигнах до тази книга,след
като се бяха изчерпали всякакви "устои" в "реалния"
живот.Вероятно,ако не бях минал по този път нямаше
да посегна към такъв род литература,аз,който съм
бил по същество твърд скептик по отношение на всичко,което би могло да "съществува" извън петте ни сетива.
Така,че книгата е и трудна и лесна,но ,по моя скромен опит,пътят към нея е труден.
Ше се постарая да намеря препоръчаната от Вас
книга,макар че донякъде би ме затруднила,понеже е на руски език.
цитирай
40. martito - анонимен 39,
16.07.2009 20:34
Има две книги, които съм прочела наистина на един дъх, нетърпелива да ги изчета докрай - "Герой на нашето време" / Лермонтов/ и "Престъпление и наказание" /Достоевски/... И стигнах до един може би наивен извод - че дадени книги, не всички, се четат на екс, когато душата дълго време е била жадна и готова за информацията, която съдържат... Може и да не съм права:)
А книгите на Лазарев - защото те са няколко части - са напълно разбираеми и можете да ги намерите тук:
http://www.knigomania.bg/advanced_search_result.php?keywords=%D0%B4%D0%B8%D0%B0%D0%B3%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0+%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BC%D1%8B&osCsid=46829e8ca93a48c8687483467499978c&x=16&y=9
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2841334
Постинги: 327
Коментари: 10487
Гласове: 37662