Знаеш колко е важно в днешно време да си информиран. За всичко. Като се почне от отглеждането на цветя, та се стигне до рождените дати и зодиакалните особености на хората. Па и нали само добре информираните хора могат да оцелеят в днешното така бурно променящо се време.
    Е, малко е трудно да бъда все на гребена на вълната, т.е. да знам всичко, все пак съм жена прехвърлила вече шейсетте, но пък не се давам на никого. И открия ли пропуск в знанията си, колкото и незначителни да са - веднага си ги попълвам. Как? Ми като питам. Нали знаете с питане и до Цариград се стига. Е, аз не държа да стигам накрай света, просто не искам да изглеждам изостанала в очите на хората. И най-вече на Параска, дето винаги всичко знае.
    А така ме изненада тя онази сутрин, че още ме е срам. Как тя, дето живее на другия край на града, знае, че дъщерята на Снежка - комшийката ми, я е изгонил мъжът й и се прибрала при майка си, а аз не. Представяш ли си! Аз! Дето живея със Снежка в един вход, апартамент под апартамент! Параска да знае, аз нищо да не знам!
Втресе ме направо! Да се изложа аз толкова много! Аз, дето не мърдам от седянката пред входа, от прозореца, от шпионката и не изпускам ни кой минава, ни кой не минава! Прилоша ми. Честно ти казвам! Едва съм се прибрала. Ма не мога да се дам аз на една Параска. Че да не е тя повече от мен, бе! Аз баба ти Роза ли съм, или лукова глава!...
    И какво мислиш правя - слагам двата чифта очила на врата - за близко и далечно гледане, и сядам пред входа. Ама точно пред входа, че да не изпусна Снежка. Па знам, че днес тя чисти и все ще излезе я до магазина, я боклука да изхвърли и ще, не ще - няма как да мине през мен, все ще се заговорим.
    Цял ден чакам, не съм мръднала даже и до тоалетната - неинформирана аз няма да се оставя. И разгеле надвечер Снежка я чувам да слиза. Па аз по стъпките я познавам нея, нали над мен живее - мога винаги с точност да кажа кога е боса, кога с домашни чехли, кога с терлички. Та, чух я аз и заемам централна позиция - пред вратата на входа баш. Щот тя Снежка малко не е човек. Все намусена ще е нещо, все внимание няма да ти обърне, все ще те подмине като пътен знак, та ако щеш и да викаш след нея. Ма сега няма къде да ми избяга. Приближи ме тя и чака да се отместя, ма аз не мърдам, ми кротко я питам:
    - А, бе Снеже, верно ли Венчето я изгонил мъж й и сега при вас дошла?
    Нищо не ми отговори. Не ме и погледна даже. Само ми мълчи като пукал. Нарочно! Ма и аз скала - не мърдам път да й направя, ми продължавам:
    - Щото Параска тъй ми рече днес на магазина. Аз не й вярвам, щото не съм усетила у вас трети човек, не сте имали и гости скоро. Ма па не ми беше удобно да идвам у вас да те питам, затуй седнах тук - рекох си ще изчакам, Снежка все ще излезе и ще ми каже верно ли е. Да й натрия носа аз на оная Параска, ако пак нещо си е измислила да сплетничи зад гърба на добрите хора...
    Ееее, че като зина оная ми ти Снежка насреща ми, като ме подхвана, на улицата ме изкара чак и пак не спря. Половин час поне не се спря! Тъй като я гледаш, и на сто години да стане, едно яйце няма да ти се научи и да свари, ама иначе да обижда може, че и отгоре. Как ли не ме нарече - клюкарка съм била, долна интригантка, сврака изкукуригала, вещица, клеветница; слухтяла съм била само, по цял ден хората съм седяла да следя, в чужди животи съм се месела, злословела съм била...
    И още какво ли не, ама не искам да ги повтарям, че пак ще ми се вдигне кръвното. И то за какво? - че съм я питала за Венчето. Ми ако не е права Параска? Ако не е вярна информацията й, барем да й обясня истината и на нея, па и аз да знам...
    Лошо ли е, сега, да искаш да си информиран, а? Особено в днешно време. А ти ми кажи...

Припознавам една съседка и скоро мжое и аз да го играя като Снежка, хахахаха :) Опасна си ей, Усмивки!! :)

:)))
Не бъди снежна кралица де... информирай жената;)))))
Усмивкиииииииииии:)))

Така е
човектрябва да проверява , всяка информация .
Ако се окаже невярна още по - големи проблеми
Искаш ли да знаеш нещо -ПИТАЙ
:)
Слънчев Бау от много горещ Ямбол
:)

Така е, така е, ма някои хора нещо не са баш склонни да отговарят...
:)))))))))
Усмивкииииииии:))

Хехехе.... демоде е бабата, повече технология трябва :):):) Камери, микрофони, разни такива.... а тя на единия слух и на едната шпионка разчита :):):)

бабo Pозe,знам я аз тaя Параска клюкаркатa,мнoго e информиранa:)

Имай милост, принце:)))
Не говори така - съвсем ще травмираш жената;)))))))))))
Усмивкииииииииииии:)))

На баба доброто то! Ма аз съм по-информирана от оная Параска, нали?
:))))))))))))))
Усмивкиииииииииииииииии:)))

Трудно е да намери, човек приятели ;))
Благодаря!!!

Трудното само изглежда трудно:))
А никак не е трудно да се усмихваш:)
Усмивкиииииииии:)))

Ама като си нямат интернет и блогове, така ще я карат по старомодно му! Ми да беше влезла я в някой форум, я в някой блог и да зададе въпроса, ми все щеше да се намери кой да и отговори...Изостанали са,две думи няма! Я ме виж мен, няма какво да дебна на пост пред блоkа! Влизам си в нета и питам, все ще се намери добра душа да ме светне по въпроса! Хак и е на тая твойта героиня, нека да я наричат клюкарка,като не използва съвременни технологии!!!

Поздрави! Добре се посмях!

Бе тя не е клюкарка жената, просто иска да знае...:)))))))
А що се отнася до фоумите - подозирам, че Параска не я е осведомила нарочно:))))))))))
Усмивкиииииии:)))

И в нашия вход си имаме една като баба Роза, всичко трябва да знае!
А на мен не ми и трябва да питам. Седянката на входа става точно под прозореца на кухнята ми. Ща не ща, научавам. Добре че не запомням, че каквато съм добричка ( а и кокоши крака съм яла), ако ме попита някой, може да кажа какво съм чула и после да ме погне някоя "Снежка"...

Май навсякъде я има тая баба Роза, че и Параска:)
Ма не са ли пък за завиждане с каква енергия обсъждат, де що им се изпречи пред погледа:))) И то без пропуск:)))
Иначе - ти - умната:))))
Усмивкиииииии:))

Едно време ги имаше пред всеки блок, ама нещо взеха да изчезват?! На новите технологии ли се научиха, при Свети Петър ли заминаха, ама станаха изчезващ вид, поне в големите градове. То и това не се отдава на всеки, иска се много усилия за да се осведомяваш за всички и всичко...Ако пък имаш и нелоялна конкуренция като Параска, съвсем трудно става осведомяването.

Пак ще се повторя - много си права!:)
И остави я ти Параска, ма жива напаст са си хора като Снежка:))))) Не ги е срам - да оставят бъдните и жадни за знания непросветени;)))))))))))
Ей такива като Снежка - не мога да ги разбера и тва си е;))))))))))))))))))))))))
Усмивкииииииииии:)))

Ма, как ще да е лошо да си информиран? Питане му е майката! С питане не само до Цариград се стига, ами и на мъжа ми жена му нае...а.:))))))))))))))))))))))
Айде на разходкаааа!
Малииии голямо ходене ме чака пак, без крака оставам вечер, ама поне информирана си лягам и спя като буба!
Поздравииии!
:))))))))))

:)) Ей, тва си е - в питането му е майката;)))))))))))
А за разходката - ей сега се мятам на метлата, само да отскоча до магазина за кутия-две цигари, и съм при теб:))
Метлата ще ни издържи и двете - няма да се умаряме от ходене;))))))
Усмивкиииии, приятелко мила:))
И не се застоявай пред компа;))

страшна си :)

"Не съм от тях, как Сийке !"

А аз искам ти да се усмихваш:))

:)))
Чувам, lubara, чувам!!!:))
И за двете:)
Усмивкиииииии:))

Мерси:)
И не са ме ударили още 60-те:)))
Усмивкииии:)))))))))))

Неволи!
И аз имам съседка- "баба ти Роза" -така я знаят всички.
НЕ можела да ходи, не чувала добре, недовиждала, ама всичко знае и нещо като си купиш- ти не го знаеш, как изглежда още- тя вече "информирана"
Аз я дебна/леле май съм заприличала на нея/ и като заспи, тогава си внасям покупките или с колата в гаража и вътре разстоварвам- да не вижда и да не пита.
Поздрави "драги ми смехурко"
твой приятел Патилан

Усмивчици от мен:))))

Тези са класика в жанра - винаги са или на пейката пред входа, или висят по прозорците... А не дай си Боже да усетят, че имаш гости вечер! Все ще изникне нещо много важно, за което да дойдат да ти звънят на вратата и "уж случайно" да питат: "А, ама вие май гости имате? А?" :о)

:)))))))))))
Така е, ама те не нарочно... ;))))))))
Усмивкииииииииииии:)))