Постинг
01.09.2009 16:14 -
Съвсем искрено и нетипично
Сега, както и да го броя, по която и формула да го изчислявам – всяко нещо –хубаво, лошо – без значение – си има край. Отпуската също. Било каквото било. Тва е положението! Ако щеш, дет` вика баба...
Но отпуската си е отпуска. И беше! Край! Ред е на работата. И аз си го знаех. Още от самото начало на отпускарстването знаех кога ще бъде първият ми работен ден. И не съм си губила времето. Бях си го бях планирала перфектно. Два дена преди това! Планът включваше ставане в 6 и 30, пиене на кафенце с цигарки плюс нещо сладичко за душата, баня, кипрене и бодро-бодро походче към работа, с усмивка до уши и, разбира се, най-вече работене на mах с целия мерак, на който съм способна. Та, като ми почне пъргавко и свежичко още от първия работен ден – и другите да са ми все така. Мдааам. Даже дрешките си бях приготвила от предната вечер. Как си я мислите вие – аз да не съм някоя несериозница я!
И всичко беше перфектно. До сутринта. Щото какви са ги вършили цяла нощ звездите, в кои ли зодиакални домове се е въргаляла Луната – не знам, ама нищо не стана по план. Ама нищо! Нито по резервен /не че имах такъв де - но не това е от значение/.
Преди обаче да почна да се хваля на всеослушание, да взема да ви питам аз вас – абе, обръщали ли сте внимание колко нагло започва да се държи цялото ви тяло още първия работен ден след отпуската? Забелязвали ли сте с какво усърдие само се съпротивлява /мечта недостижима на всяка противогрипна ваксина!/ на целия предстоящ работен процес, все едно на кланица отива?
Ето на, аз и досега не мога да си дам отговор на простичкия въпрос, как е възможно по време на цялата си отпуска да се събуждам преди седем, без значение колко късно съм си лягала и без да ме ръчка кресливата аларма на телефона?! Обаче! Обаче дойде ли следотпускният работен ден – клепачите ми не могат да се отлепят и до седем и трийсет. Кафето не сладни, цигарите имат отвратителен вкус /но ги пуша де/, а леглото примамва към себе си като магнит. На всичкото отгоре времето тръгнало да ми се прави на интересно и грам даже не е влязло в синхрон с приготвените ми от предния ден дрешки. А при новосъздалата се ситуация, сещате се, тепърва да се силиш да избираш, гладиш и премерваш други си е Сизифов труд, който при наличието на солидна доза сънливост не си заслужава да се прави, да не говорим пък, че крие твърде много рискове.
Нанасянето на грим съответно се превръща в мисия невъзможна, строяването на косите в прави редици - съвсем. Не мисля, че е нужно да разяснявам за прозявките. Заради тях не можах да си затворя устата не само сутринта, ми целия ден /пък за следващите работни дни, па и месеци не ми се и мечтае/. Да не говоря пък, че откак станах и се отдалечих от леглото, мозъкът ми се заинати като магаре на мост. Включи се на вълна „забравяне”, даваше накъсо през една минута и не желаеше, с колкото и кафета да го подкупвах, да възстанови системата отпреди един месец. Отказваше да проработи даже и за подобни дребни неща като кое копче на асансьора се натискаше! Представяте ли си!?!?...
Пък на мен ми се иска, разбирате ли, иска ми се да работя. И слушах, и още слушам много внимателно какво ми говорят колегите, ма нещо речта им не ми звучи на български. И докато си го превеждам, кимам разбиращо, за което може един ден да съжалявам; съгласявам се, без да задавам въпроси, за което със сигурност ще съжалявам, и то не само един ден; и понякога им отговарям надълго и нашироко, ма наум и със голямо закъснение. И то що? Щото в главата ми се върти едно и също – излежаване, спане, мотане наляво-надясно...
И ако щете вярвайте имам чувството сякаш за първи път ще я почвам тая работа. Все едно от Марс съм паднала. Не! – от Плутон, че е по-далече. И айде, остави това, че колегите ми владеят суахили, тия аномалии с прозявките и т.н. Друго не мога да си обясня – защо аджеба кафето не ми действа? М?
Честно, не знам при вас как е, ма при мен ако и утре се повторят същите симптоми, ще отида да се прегледам. Щот до следващата отпуска бая време има...
Но отпуската си е отпуска. И беше! Край! Ред е на работата. И аз си го знаех. Още от самото начало на отпускарстването знаех кога ще бъде първият ми работен ден. И не съм си губила времето. Бях си го бях планирала перфектно. Два дена преди това! Планът включваше ставане в 6 и 30, пиене на кафенце с цигарки плюс нещо сладичко за душата, баня, кипрене и бодро-бодро походче към работа, с усмивка до уши и, разбира се, най-вече работене на mах с целия мерак, на който съм способна. Та, като ми почне пъргавко и свежичко още от първия работен ден – и другите да са ми все така. Мдааам. Даже дрешките си бях приготвила от предната вечер. Как си я мислите вие – аз да не съм някоя несериозница я!
И всичко беше перфектно. До сутринта. Щото какви са ги вършили цяла нощ звездите, в кои ли зодиакални домове се е въргаляла Луната – не знам, ама нищо не стана по план. Ама нищо! Нито по резервен /не че имах такъв де - но не това е от значение/.
Преди обаче да почна да се хваля на всеослушание, да взема да ви питам аз вас – абе, обръщали ли сте внимание колко нагло започва да се държи цялото ви тяло още първия работен ден след отпуската? Забелязвали ли сте с какво усърдие само се съпротивлява /мечта недостижима на всяка противогрипна ваксина!/ на целия предстоящ работен процес, все едно на кланица отива?
Ето на, аз и досега не мога да си дам отговор на простичкия въпрос, как е възможно по време на цялата си отпуска да се събуждам преди седем, без значение колко късно съм си лягала и без да ме ръчка кресливата аларма на телефона?! Обаче! Обаче дойде ли следотпускният работен ден – клепачите ми не могат да се отлепят и до седем и трийсет. Кафето не сладни, цигарите имат отвратителен вкус /но ги пуша де/, а леглото примамва към себе си като магнит. На всичкото отгоре времето тръгнало да ми се прави на интересно и грам даже не е влязло в синхрон с приготвените ми от предния ден дрешки. А при новосъздалата се ситуация, сещате се, тепърва да се силиш да избираш, гладиш и премерваш други си е Сизифов труд, който при наличието на солидна доза сънливост не си заслужава да се прави, да не говорим пък, че крие твърде много рискове.
Нанасянето на грим съответно се превръща в мисия невъзможна, строяването на косите в прави редици - съвсем. Не мисля, че е нужно да разяснявам за прозявките. Заради тях не можах да си затворя устата не само сутринта, ми целия ден /пък за следващите работни дни, па и месеци не ми се и мечтае/. Да не говоря пък, че откак станах и се отдалечих от леглото, мозъкът ми се заинати като магаре на мост. Включи се на вълна „забравяне”, даваше накъсо през една минута и не желаеше, с колкото и кафета да го подкупвах, да възстанови системата отпреди един месец. Отказваше да проработи даже и за подобни дребни неща като кое копче на асансьора се натискаше! Представяте ли си!?!?...
Пък на мен ми се иска, разбирате ли, иска ми се да работя. И слушах, и още слушам много внимателно какво ми говорят колегите, ма нещо речта им не ми звучи на български. И докато си го превеждам, кимам разбиращо, за което може един ден да съжалявам; съгласявам се, без да задавам въпроси, за което със сигурност ще съжалявам, и то не само един ден; и понякога им отговарям надълго и нашироко, ма наум и със голямо закъснение. И то що? Щото в главата ми се върти едно и също – излежаване, спане, мотане наляво-надясно...
И ако щете вярвайте имам чувството сякаш за първи път ще я почвам тая работа. Все едно от Марс съм паднала. Не! – от Плутон, че е по-далече. И айде, остави това, че колегите ми владеят суахили, тия аномалии с прозявките и т.н. Друго не мога да си обясня – защо аджеба кафето не ми действа? М?
Честно, не знам при вас как е, ма при мен ако и утре се повторят същите симптоми, ще отида да се прегледам. Щот до следващата отпуска бая време има...
1.
анонимен -
милооо!
01.09.2009 16:23
01.09.2009 16:23
Ама, що не си признаеш- какви ги върши тази отпуска?
Успя ли ден да си починеш и да не мислиш за работа?
Ами ще се прозяваш- няма как. То и аз няма и пет дни почивах и все си мислех, какво не свърших преди да си остана, какво трябва да свъша като се върна- кошмар- все е едно си бях на работа, че и по-лошо.
Ама следващият път- отпуска и тръгваме заедно- без мобилни/колеги да не ни открият/ и далече, далече, където е красиво, красиво и не ти се прибира.
цитирайУспя ли ден да си починеш и да не мислиш за работа?
Ами ще се прозяваш- няма как. То и аз няма и пет дни почивах и все си мислех, какво не свърших преди да си остана, какво трябва да свъша като се върна- кошмар- все е едно си бях на работа, че и по-лошо.
Ама следващият път- отпуска и тръгваме заедно- без мобилни/колеги да не ни открият/ и далече, далече, където е красиво, красиво и не ти се прибира.
:))) Шси призная аз, като извади един ден Св. Петър тефтеря;)))))
Усмивкииииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииииии:)))
3.
floe -
"Аз на работа не ходя щот' ми се разкъсва времето..."
01.09.2009 16:41
01.09.2009 16:41
:-)))))))))) Е, не е съвсем вярно ;) Но гоня повече срокове, отколкото работно време. Готин постинг!
цитирайАз пък вървя след работата си, понякога я гоня, ама я хващам де, само да ми подейства кафето;))))))
Усмивкиииииииииии:))))
цитирайУсмивкиииииииииии:))))
Защо аджеба си решила, че трябва да ставаш в 6:30 сутринта?! (Имам смътните подозрения, че ако го беше навила за 9:00 или иначе казано да закъснеш с поне половин час, щеше да станеш от самосебе си в 8:15 и с малко късмет и потичване в 9:00 щеше да си свежарка на работа. В случей, че работното ти време започва в девет де.)
И защо си кимала - трябвало е да се радваш н колегите и сънено да им намигаш на парцали - най-малкото щехте да се посмеете заедно;-)
цитирайИ защо си кимала - трябвало е да се радваш н колегите и сънено да им намигаш на парцали - най-малкото щехте да се посмеете заедно;-)
Мисля, че твърде големи надежди възлагаш на мен;))))
Усмивкиииииииии:)))
цитирайУсмивкиииииииии:)))
В друг случей, бих се доверил на името ти, но ... щом сама си признаваш, че още си сънена ... ще се въздържам от възлагането;-)
цитирайПрепоръчвам ти го даже;)))))))))))
Усмивкииииииии:)))
цитирайУсмивкииииииии:)))
Вместото това те поздравявам с песен;-)
http://www.youtube.com/watch?v=ojh5rGlngTw
Приятно слушане;-)
цитирайhttp://www.youtube.com/watch?v=ojh5rGlngTw
Приятно слушане;-)
Мерсииии:)
цитирай:-)
цитирайНе си е работа да се ходи на работа и това си е :)
цитирай:))) Има ги и тия моменти:)))
Усмивкиии, принце!:)
цитирайУсмивкиии, принце!:)
бих ти предложила нещо относно отпуск, почивка, работа.
Знаеш, че съм по рационалните предложения.
цитирайЗнаеш, че съм по рационалните предложения.
Знам те:)
Ти с всеки пост ме разхождаш къде ли не:)
цитирайТи с всеки пост ме разхождаш къде ли не:)
мАни кафето, ама цигарите да ти станат отвратители?
:)))))))
цитирай:)))))))
17.
анонимен -
Пенсионирай се!По-леко ще да е. . .
02.09.2009 16:26
02.09.2009 16:26
Пенсионирай се!По-леко ще да е...
цитирайИ това ще стане:) Някой ден:)
Усмивкиииииииии:))
цитирайУсмивкиииииииии:))
а, не, няма да те разхождам.
Само ще ти обясня: отпуска не е равносилно на почивка.
Работа не е равносилно на отпуск.
цитирайСамо ще ти обясня: отпуска не е равносилно на почивка.
Работа не е равносилно на отпуск.
:)))))
Лошотия;))))))
Прегръдкииииии:)
цитирайЛошотия;))))))
Прегръдкииииии:)
:)
цитирайтези следотпускарски симптоми са ми добре познати... А като си представя, че иде есен - дъждове и т.н, още отсега ми се ще да си легна и да си поспя зимен сън. Поздрави :)))
цитирай:))
цитирай
24.
анонимен -
Well
11.09.2009 00:55
11.09.2009 00:55
Животът едно време се е състоял от следното: "Работиш само за да подсигуриш преживяване, останалото време инвестираш в своето щастие."
Сега мантрата е: "Работиш за да пазаруваш шит и да плащаш данъци." Щастието остава за задгробния, защото времето не стига да се покрият дори и първите две. Западния модел.
Но славянина - чех, словенец, словак, поляк му е намерил цаката. Работи само каквото му е приятно, колкото да преживее. Останалото инвестира в щастието си. Връща се от отпуска и казва, че тва е най-лошият ден от годината му. Шефът му кимва и казва, че животът е курва, добре че има начини да се преживее все пак добре (споменават се кръчми; богати крадливи импотенти собственици, наврели фирмите си отзад; и убеждението, че славянинът е преживял Рим, Хитлер, Сталин и винаги е бил свободен в духа си и всичко му е било през оная работа, докато други народи са мрели един след друг. След наводнението в Моравия бабите беха спасили само сливовицата, всичките до една!). А бехме ужким по-умни от тех (западните славяни).
цитирайСега мантрата е: "Работиш за да пазаруваш шит и да плащаш данъци." Щастието остава за задгробния, защото времето не стига да се покрият дори и първите две. Западния модел.
Но славянина - чех, словенец, словак, поляк му е намерил цаката. Работи само каквото му е приятно, колкото да преживее. Останалото инвестира в щастието си. Връща се от отпуска и казва, че тва е най-лошият ден от годината му. Шефът му кимва и казва, че животът е курва, добре че има начини да се преживее все пак добре (споменават се кръчми; богати крадливи импотенти собственици, наврели фирмите си отзад; и убеждението, че славянинът е преживял Рим, Хитлер, Сталин и винаги е бил свободен в духа си и всичко му е било през оная работа, докато други народи са мрели един след друг. След наводнението в Моравия бабите беха спасили само сливовицата, всичките до една!). А бехме ужким по-умни от тех (западните славяни).
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете