Постинг
17.11.2009 14:16 -
Децата са най-добрите учители
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 7784 Коментари: 58 Гласове:
Последна промяна: 17.11.2009 19:16
Прочетен: 7784 Коментари: 58 Гласове:
21
Последна промяна: 17.11.2009 19:16
Хммм... Ще ми разправя някой, че мъжете били безчувствени и без сърца! Пълни измишльотини! Две сълзички, няколко думички със сърцераздираща интонация и мъченическа физиономийка могат да накарат мъжете чудеса да натворят за една жена...
Изненадващ извод, нали? И за мен така. Ама нека ви разкажа как стигнах до него. Наскоро мои близки приятели ми повериха шестгодишната си дъщеря за цял ден с ясното съзнание, че ще я разглезя максимално. Успяхме да си извоюваме и преспиване, като на сутринта аз трябваше да я заведа на детска градина. Толкова. Не мислех, че ще ми е проблем, щото с малката приятелка сме си като сестри и тя от самото начало си ме титулова с „кака”.
Сутринта аз, дето не може да ме вдигне алармата на телефона от леглото половин час, станах още преди съседите. Безшумно се измъкнах от малката ръчичка, която ме беше притиснала плътно и горда от себе си, че не разбудих малката си „сестричка”, забегнах в кухнята закуска да майсторя. Мислех, че ще ми коства усилия да сътворя палачинки, преди да съм си изпила кафето, но не би. По-трудно ми бе да удържа на импулса да запаля цигара в кухнята. Справих се отлично – пуших на терасата, въпреки че повече не повторих.
Палачинките, млякото за „сестричката” и кафето за мен бяха готови. Стигнах до момента да го играя аларма за събуждане. И тук нещо в мен се пречупи. Поне десет минути стоях и гледах заспалата муцунка, гушната от най-сладки сънища, и не смеех да предприема нищо. Още повече, че разни там спомени от моето детство изплуваха и най-вече нежеланието ми да се разделям с топлото одеялце заради някаква си детска градина...
В крайна сметка отговорността надделя. Пък и алармата на телефона ми надали си разиграва подобни дилеми сутрин преди да закряка до главата ми. Но понеже съм човек, а не бездушна аларма, се заех нежно, ама много нежно с разбуждането. Обаче в отговор на неуморните ми петминутни „Айде, муцунке сладка, ставай, че детската градина ни чака” две сънливи очички едва се отвориха, розовите устица се размърдаха и произнесоха нещо от сорта на „ей сега”, а две топли ръчички веднага ме гушнаха. И аз какво си мислите – капитулирах от раз! Обещах още пет минути, които станаха десет, защото на мен не ми раждаше акълът как да събудя „сестричката” си така, че тя да не се намръщи. Добре, че беше майка й да ни провери дали сме станали и най-вече да чуе малкото, нацупено, разбира се, човече, та се спасих.
Сравнително лесно се справихме с шоковите моменти като измиване на лице, зъбки, както и с пиенето на гадното мляко. А палачинките бяха обявени за вълшебство. За тях бях щедро наградена с целувки, прегръдки и гъделичкане. Не се посвенихме да покривим физиономии пред огледалото, да се погоним по улиците, да подскачаме като зайчета и противно на очакванията ми, не успяхме да закъснеем за детската градина.
Там обаче на малката ми „сестричка” изведнъж й потънаха гемиите и с възможно най-съкрушения глас на света започна да ми задава въпросчета от типа на: обичаш ли ме, колко ме обичаш, аз съм малката ти сестричка, нали, защо искаш да ме зарежеш тук, не може ли да дойда с теб на работа... Не ме питайте как се чувствах от тая невинна на пръв поглед викторина. За всеки случай не и „най-добричката кака на света”... А трябваше да стисна сърцето си, да устоя на измъчения поглед на двете прерасни очета, че и да се усмихна ведро.
Сега аз как съм се усмихнала, не знам, но тъкмо обръщах гръб, след като я видях как тръгна с наведена глава към групата, когато усетих как две ръчички здраво хванаха крака ми, едно телце още по-здраво се притисна, а едно познато гласче започна да нарежда плачевно: „Моля те, не ме оставяй тук! Вземи ме с теб на работа. Много ще те слушам! Ти си най-страхотната кака на света! И ме обичаш! Само не ме оставяй тук днес! Аз тук ще пропадна! Ще умра! Сърцето ми ще плаче за теб, няма да издържа цял ден!...”
Бях запозната с актьорското майсторство на малката ми „сестричка”, но това не попречи на душата ми да се накъса на парчета, докато госпожата я отвеждаше в групата. Както и да е.
Ще си тръгвам аз вече, преглъщайки сълзите си, когато се натъкнах на укорителния поглед на един татко. Той водеше синчето си и явно беше станал свидетел на драмата с елементи на хорор. Честно ви казвам, имах чувството, че едва се въздържаше да не ме порицае в коравосърдечие и да ме нашамари подобаващо, задето карам малката госпожица да страда, нищо че беше готов всеки момент да присъедини сълзи към поточето на малката ми „сестричка”. Ха вярвай, че мъжете нямали сърца!...
Сега, че малката е хитруша – хитруша е, че вече ми е хванала цаката – хванала ми я е – няма да споря. Обаче гледай ти как само онзи голям мъж й се върза на приказките. Хммм... Бе ще излезе вярно и това, че децата са най-добрите учители...
Изненадващ извод, нали? И за мен така. Ама нека ви разкажа как стигнах до него. Наскоро мои близки приятели ми повериха шестгодишната си дъщеря за цял ден с ясното съзнание, че ще я разглезя максимално. Успяхме да си извоюваме и преспиване, като на сутринта аз трябваше да я заведа на детска градина. Толкова. Не мислех, че ще ми е проблем, щото с малката приятелка сме си като сестри и тя от самото начало си ме титулова с „кака”.
Сутринта аз, дето не може да ме вдигне алармата на телефона от леглото половин час, станах още преди съседите. Безшумно се измъкнах от малката ръчичка, която ме беше притиснала плътно и горда от себе си, че не разбудих малката си „сестричка”, забегнах в кухнята закуска да майсторя. Мислех, че ще ми коства усилия да сътворя палачинки, преди да съм си изпила кафето, но не би. По-трудно ми бе да удържа на импулса да запаля цигара в кухнята. Справих се отлично – пуших на терасата, въпреки че повече не повторих.
Палачинките, млякото за „сестричката” и кафето за мен бяха готови. Стигнах до момента да го играя аларма за събуждане. И тук нещо в мен се пречупи. Поне десет минути стоях и гледах заспалата муцунка, гушната от най-сладки сънища, и не смеех да предприема нищо. Още повече, че разни там спомени от моето детство изплуваха и най-вече нежеланието ми да се разделям с топлото одеялце заради някаква си детска градина...
В крайна сметка отговорността надделя. Пък и алармата на телефона ми надали си разиграва подобни дилеми сутрин преди да закряка до главата ми. Но понеже съм човек, а не бездушна аларма, се заех нежно, ама много нежно с разбуждането. Обаче в отговор на неуморните ми петминутни „Айде, муцунке сладка, ставай, че детската градина ни чака” две сънливи очички едва се отвориха, розовите устица се размърдаха и произнесоха нещо от сорта на „ей сега”, а две топли ръчички веднага ме гушнаха. И аз какво си мислите – капитулирах от раз! Обещах още пет минути, които станаха десет, защото на мен не ми раждаше акълът как да събудя „сестричката” си така, че тя да не се намръщи. Добре, че беше майка й да ни провери дали сме станали и най-вече да чуе малкото, нацупено, разбира се, човече, та се спасих.
Сравнително лесно се справихме с шоковите моменти като измиване на лице, зъбки, както и с пиенето на гадното мляко. А палачинките бяха обявени за вълшебство. За тях бях щедро наградена с целувки, прегръдки и гъделичкане. Не се посвенихме да покривим физиономии пред огледалото, да се погоним по улиците, да подскачаме като зайчета и противно на очакванията ми, не успяхме да закъснеем за детската градина.
Там обаче на малката ми „сестричка” изведнъж й потънаха гемиите и с възможно най-съкрушения глас на света започна да ми задава въпросчета от типа на: обичаш ли ме, колко ме обичаш, аз съм малката ти сестричка, нали, защо искаш да ме зарежеш тук, не може ли да дойда с теб на работа... Не ме питайте как се чувствах от тая невинна на пръв поглед викторина. За всеки случай не и „най-добричката кака на света”... А трябваше да стисна сърцето си, да устоя на измъчения поглед на двете прерасни очета, че и да се усмихна ведро.
Сега аз как съм се усмихнала, не знам, но тъкмо обръщах гръб, след като я видях как тръгна с наведена глава към групата, когато усетих как две ръчички здраво хванаха крака ми, едно телце още по-здраво се притисна, а едно познато гласче започна да нарежда плачевно: „Моля те, не ме оставяй тук! Вземи ме с теб на работа. Много ще те слушам! Ти си най-страхотната кака на света! И ме обичаш! Само не ме оставяй тук днес! Аз тук ще пропадна! Ще умра! Сърцето ми ще плаче за теб, няма да издържа цял ден!...”
Бях запозната с актьорското майсторство на малката ми „сестричка”, но това не попречи на душата ми да се накъса на парчета, докато госпожата я отвеждаше в групата. Както и да е.
Ще си тръгвам аз вече, преглъщайки сълзите си, когато се натъкнах на укорителния поглед на един татко. Той водеше синчето си и явно беше станал свидетел на драмата с елементи на хорор. Честно ви казвам, имах чувството, че едва се въздържаше да не ме порицае в коравосърдечие и да ме нашамари подобаващо, задето карам малката госпожица да страда, нищо че беше готов всеки момент да присъедини сълзи към поточето на малката ми „сестричка”. Ха вярвай, че мъжете нямали сърца!...
Сега, че малката е хитруша – хитруша е, че вече ми е хванала цаката – хванала ми я е – няма да споря. Обаче гледай ти как само онзи голям мъж й се върза на приказките. Хммм... Бе ще излезе вярно и това, че децата са най-добрите учители...
Верно е това откритие, ще го удостоим с нобелова награда за върховни постижения в областта на науката за обучение на възрастни от малки деца
цитирай
2.
анонимен -
Децата
17.11.2009 14:28
17.11.2009 14:28
сладки сладки манипулаторчета - душата ти с памук ще извадят но ще стане на тяхното.
Поздрави за чудесният постинг.
цитирайПоздрави за чудесният постинг.
:))))
Както кажеш:))
Усмивкиии:))
цитирайКакто кажеш:))
Усмивкиии:))
Малки ангелчета са те, макар и без видими крилца:)
Усмивкии, darling:)
цитирайУсмивкии, darling:)
Сладураната тя на леля. Той зорът е бил за работата на какичката. че там е мнооооого интересно... Повече, отколкото в детската градина.
Мисля си, че таткото по-скоро го е било страх да не започне неговото синче втори глас, да го видим тогава как ще го остави в градината.
:))))
цитирайМисля си, че таткото по-скоро го е било страх да не започне неговото синче втори глас, да го видим тогава как ще го остави в градината.
:))))
:)))))))) Имаш право - и за безинтересната детска градина, и за таткото:))) Обаче сълзите в очите му остават необясними;)))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
7.
анонимен -
Всеки..
17.11.2009 16:55
17.11.2009 16:55
..голям артист е започнал от малък!
..И всеки манипулатор!
А са такива "милички" и "сладички",когато започват.
Нали има "душички" и даже "душишта",които така мно-
го желаят да бъдат манипулирани.
Я вижте,коко от тях даже и "избори" са си спретнали.
ОХ,СЛАДИЧКИТЕ!
цитирай..И всеки манипулатор!
А са такива "милички" и "сладички",когато започват.
Нали има "душички" и даже "душишта",които така мно-
го желаят да бъдат манипулирани.
Я вижте,коко от тях даже и "избори" са си спретнали.
ОХ,СЛАДИЧКИТЕ!
само дето трудно го показват. Дечица, моля ти се ;-)))
цитирай:))) Мдаааа, малка е, но с бъдеще:))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
Мда-да, така се оказва:))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
и аз се изправям пред същата дилема. Как да събудя моите манипулатори, след като имат такива сладки физиономии по време на сън? За жалост грипната ваканция свърши и отново ще трябва да стават рано.
Поздрави за поста и усмивки :))))
цитирайПоздрави за поста и усмивки :))))
Напълно те разбирам, особено като се знам как сама себе си ми е жал да се разбудя сутрин;))
Усмивкиии:))
цитирайУсмивкиии:))
една малка сладурана се събрала с една по-голяма и се получило 2 малки сладурани
:)
живи и здрави
:)
А иначе оня ден на мен 4 минути ми звъня алармата , докато се усетя , че мене търсят за ставане
:))
цитирай:)
живи и здрави
:)
А иначе оня ден на мен 4 минути ми звъня алармата , докато се усетя , че мене търсят за ставане
:))
:))))
Алармите са изключително несъобразителни. Ако се научат да звънят малко по-късно и по-нежно, всички щяхме да ги обичаме и да ставаме от раз като ги чуем;)))
Усмивкии:))
цитирайАлармите са изключително несъобразителни. Ако се научат да звънят малко по-късно и по-нежно, всички щяхме да ги обичаме и да ставаме от раз като ги чуем;)))
Усмивкии:))
ами аз като никой друг път бях сложил някаква по-нежна песен , ама само се чудих в просъница , кой ли толкова рано си е пуснал силно радиото
:))
Абе от друга страна ако звъняха по-късно , голяма обърквация щеше да стане .
Аз така най -добре се събуждам --------->>>>>> като забравя да си я навия и като ми хвръкнат минутите , за една секунда съм на крак
:)
цитирай:))
Абе от друга страна ако звъняха по-късно , голяма обърквация щеше да стане .
Аз така най -добре се събуждам --------->>>>>> като забравя да си я навия и като ми хвръкнат минутите , за една секунда съм на крак
:)
:))))))))))
Моята аларма е дразнеща:) Не мога да си позволя да е нежна - съвсем ще се приспивам:)
И не - щеше да е добре малко по-късно да звъни, па ако можеше и кафенце топло да поднася, и сокче, и пепелниче с цигарка запалена... щях да ставам от раз..предполагам де:))))))
цитирайМоята аларма е дразнеща:) Не мога да си позволя да е нежна - съвсем ще се приспивам:)
И не - щеше да е добре малко по-късно да звъни, па ако можеше и кафенце топло да поднася, и сокче, и пепелниче с цигарка запалена... щях да ставам от раз..предполагам де:))))))
ама
като ти гледам изискванията към алармата --------->>>>>>>множко ще и дойде , а пък и те цигари не поднасят , вредят им и ги отказаха отдавна , заклети непушачи са , да знаеш де
:)
:)
:)
цитирайкато ти гледам изискванията към алармата --------->>>>>>>множко ще и дойде , а пък и те цигари не поднасят , вредят им и ги отказаха отдавна , заклети непушачи са , да знаеш де
:)
:)
:)
:)))) Не знаех...
Все си мислех, че мойта ме буди, щото е дошло време за първата цигара за новия ден;)))
цитирайВсе си мислех, че мойта ме буди, щото е дошло време за първата цигара за новия ден;)))
мнееееееееееееееееееееееееее
ако беше по-хитра , щеше досега да ти ги е изхвърлила
ама кой знае може и да си я заплашвала , да не и дадеш зарядното
и тя горката от нямай къде ---->>>> търпи ли търпи ,
Не ти ли е минавало през ума , че може би те буди , за да ходиш на работа или нещо такова ??????????????????????????????????????????
цитирайако беше по-хитра , щеше досега да ти ги е изхвърлила
ама кой знае може и да си я заплашвала , да не и дадеш зарядното
и тя горката от нямай къде ---->>>> търпи ли търпи ,
Не ти ли е минавало през ума , че може би те буди , за да ходиш на работа или нещо такова ??????????????????????????????????????????
:))))))))))))))))))))))
Станах по-ниска от тревата...
Забравих, че имаш специално отношение към цигарите...;))
А иначе - обещавам да я питам алармата защо ме буди още утре сутринта, стига да не ми се спи де;))
цитирайСтанах по-ниска от тревата...
Забравих, че имаш специално отношение към цигарите...;))
А иначе - обещавам да я питам алармата защо ме буди още утре сутринта, стига да не ми се спи де;))
Мииииииииииииииииииииииииииииии
какво да ми е по-специалното
Като се сетя за тях и започвам да кашлям
:)
По-добре я питай преди да заспиш , ама ти вече си и взела страха , не знам сигурно ще ти каже , това което искаш да чуеш
:)
цитирайкакво да ми е по-специалното
Като се сетя за тях и започвам да кашлям
:)
По-добре я питай преди да заспиш , ама ти вече си и взела страха , не знам сигурно ще ти каже , това което искаш да чуеш
:)
Ей сега че я попитах, Анди - изрева ми, че нямала батерия;)))
цитирайвидя ли
знаех си
едно от най-гадните мъчения и прилагаш
докато изнемощее горката
ииииииииииииииииииииииииииииииии
утре като няма сили да те събуди , кой знае какво ще я чака
:((
Не знае , че алармите можели и да реват
:))
цитирайзнаех си
едно от най-гадните мъчения и прилагаш
докато изнемощее горката
ииииииииииииииииииииииииииииииии
утре като няма сили да те събуди , кой знае какво ще я чака
:((
Не знае , че алармите можели и да реват
:))
:))))))))))))
Утре ще има сили да ми кряка часове наред без прекъсване;)))
цитирайУтре ще има сили да ми кряка часове наред без прекъсване;)))
щом казваш
ами и мен да ме държат гладен и под заплаха и аз ще крякам
:))
цитирайами и мен да ме държат гладен и под заплаха и аз ще крякам
:))
Хммм... нещо не ми харесва посоката на разговора...
;))))
цитирай;))))
мииииииииииииииииииииииииииииииииииииии
какво ще правим сега ?????????
можем ли да се сбием за една аларма ???????????
не ми се вярва
:)
:)
:)
Ти си добро
:)
цитирайкакво ще правим сега ?????????
можем ли да се сбием за една аларма ???????????
не ми се вярва
:)
:)
:)
Ти си добро
:)
Хахаха! Като начало можеш да ми пратиш адреса си, в случай, че закъсам и няма кой да гледа малката...;) Това, разбира се е шегичка...
Но личи ти, че нямаш опит в детското актьорско майсторство!!! Не, че на мен не ми се късала и душата, и сърцето в ситуации от рода на: бременна съм с малката, а водя голямата в градината. Излизам и пред блока ( а на 50 м. от нас автобусна спирка и хората чакат в 8 ч. за работа демек фул от народ), голямата се просва по очи, прегръща ми краката и почва да ги целува пищейки: "Моля те, майче, ако ме обичаш, не ме изоставяй! Ако си човек, вземи ме с теб на работа, аз ще слушкам и нищо няма да пипам!!!!" и тая мелодраматична сцена освен от писъци, придружена от огромно количество сълзи и сополи... Аз направо изтъпях!!!!! Съответно не мога да се наведа, защото ми пречи голямото коремче...... Как съм я мъкнала до градината - аз си знам - под укорителните погледи на хората от спирката....
Или след като се роди втория номер, и трябваше и тя да се асоциира в родната действителност на 3 години, след истерични писъци в продължение на 3 поредни седмици, накрая взе, че избяга от градината по пижама!!!!
:):):):)
цитирайНо личи ти, че нямаш опит в детското актьорско майсторство!!! Не, че на мен не ми се късала и душата, и сърцето в ситуации от рода на: бременна съм с малката, а водя голямата в градината. Излизам и пред блока ( а на 50 м. от нас автобусна спирка и хората чакат в 8 ч. за работа демек фул от народ), голямата се просва по очи, прегръща ми краката и почва да ги целува пищейки: "Моля те, майче, ако ме обичаш, не ме изоставяй! Ако си човек, вземи ме с теб на работа, аз ще слушкам и нищо няма да пипам!!!!" и тая мелодраматична сцена освен от писъци, придружена от огромно количество сълзи и сополи... Аз направо изтъпях!!!!! Съответно не мога да се наведа, защото ми пречи голямото коремче...... Как съм я мъкнала до градината - аз си знам - под укорителните погледи на хората от спирката....
Или след като се роди втория номер, и трябваше и тя да се асоциира в родната действителност на 3 години, след истерични писъци в продължение на 3 поредни седмици, накрая взе, че избяга от градината по пижама!!!!
:):):):)
:)) От време на време..:))
цитирай:)))) Оставяш ме без думи, но с усмивки:))
И дай да се разберем едно - мойта сестричка и твоите дечица на едно място няма да събираме - ще ни побъркат;)))
цитирайИ дай да се разберем едно - мойта сестричка и твоите дечица на едно място няма да събираме - ще ни побъркат;)))
Душе, моите вече са големи.... Едната вече се ослушва за гаджета, а бегълката е 5 клас....:) И пак е така - по няколко часа я издирваме къде, цялата рода е на крак, появява се рошава, изцапана, но щастлива и пита "Защо звъните на пожар? Аз играх. Пък и ако стане нещо - те ще ви се обадят"....
цитирайСладуранки - живи и здрави да са ти:) И само да те радват:)
цитирайАко ти липсват емиоции в тая сфера - мога да ти ги преотстъпя за някой друг час ;)
цитирайОт време на време----------- какво??????????
а и не бях обърнал внимание ------------->>>>>>> как е да си по-ниска от тревата
Високи токчета помагат ли ???????????
:)
цитирайа и не бях обърнал внимание ------------->>>>>>> как е да си по-ниска от тревата
Високи токчета помагат ли ???????????
:)
Хехехе.... отучих големия да ми се глези в момента, когато - някъде около 2-3 годишна възраст преиграваше с плаченето за нещо, и не седнах срещу него и не ревнах, имитирайки го ;) Е няма по-сащисана физиономия. :):):):) Две или три повторения и се отказа да се качва на главата на тоя шемет баща си :):):)
цитирайНямаш грижи, ама се подготви после ти за емоции;)))
Усмихнат ден!:)
цитирайУсмихнат ден!:)
Ще видиш как е да си по-нисък от тревата - за всичко си има време;)))
Усмивкии:)
цитирайУсмивкии:)
:)))))))))))
Представям си го детето;))))))))
Усмихнат ден, принце:))
цитирайПредставям си го детето;))))))))
Усмихнат ден, принце:))
39.
анонимен -
Марtи4ko
18.11.2009 08:23
18.11.2009 08:23
аз моята аларма си я нагласям за следобед и изобщо не се дразня щоtо съм се разсънил ве4е:)
цитирай:))))))))))
Ще пробвам и аз, Сашенце, пък дано най-после се влюбим с тая аларма нетърпима;)))
Усмивкиии, душичке:)
цитирайЩе пробвам и аз, Сашенце, пък дано най-после се влюбим с тая аларма нетърпима;)))
Усмивкиии, душичке:)
Моето малко чудовище пък в момента е на фаза да повтаря всичко, което е чул. И днес преди да изляза (той мрази някой да излиза и всички излизат тайно) ми каза:
-Мамо не излизай МОЛЯ ТЕ(сто пъти) нека да те води съвестта.
Просто щях да падна...и после добави "така каза феята на пинокио"!
цитирай-Мамо не излизай МОЛЯ ТЕ(сто пъти) нека да те води съвестта.
Просто щях да падна...и после добави "така каза феята на пинокио"!
:)))
Умно дете:) И умее да се аргументира;)))
Усмивки и за малчугана:)
цитирайУмно дете:) И умее да се аргументира;)))
Усмивки и за малчугана:)
Да се влюбим в алармите --------->>>>>>>>никога
:)
Е може да спрем да ги измъчваме
Аз на моята сутрин и задавам поне 3 часа в , моито да ми "реве", ако не успея да се събудя от раз .
:)
цитирай:)
Е може да спрем да ги измъчваме
Аз на моята сутрин и задавам поне 3 часа в , моито да ми "реве", ако не успея да се събудя от раз .
:)
:))))))))
Не - и за измъчването - не!:))
цитирайНе - и за измъчването - не!:))
разплака ме!
Милите ми какини дечица.
цитирайМилите ми какини дечица.
миииииииииииииииииии
защо не спиш с един чук до възглавницата , и като звънне , прассссссссс
ще ти се реши проблема
:)
Обаче дали съм разбрал правилно
Ти за или против измъчването им си ????????????
цитирайзащо не спиш с един чук до възглавницата , и като звънне , прассссссссс
ще ти се реши проблема
:)
Обаче дали съм разбрал правилно
Ти за или против измъчването им си ????????????
:)))))))))
Много е крайно това с чука;)))
Иначе - за измъчването им съм! Нека им е гадно - те да звънят - ние да си спим;)))
цитирайМного е крайно това с чука;)))
Иначе - за измъчването им съм! Нека им е гадно - те да звънят - ние да си спим;)))
Душички са дечицата, много ми е трудно да съм възрастна с тях...:))
цитирайда бе -------->>>>>>>>...голямо измъчване ------------>>>>>>> да си звънят
мииииииии
те нали са за туй, да ни стряскат суътрин , това не е мъчение
В чука е истината .
Поне остави го до телефона ------ може да се сплаши малко
:)
понякога съм бил много гаден
:((
цитираймииииииии
те нали са за туй, да ни стряскат суътрин , това не е мъчение
В чука е истината .
Поне остави го до телефона ------ може да се сплаши малко
:)
понякога съм бил много гаден
:((
:)))
Понякога си бил много гаден - за какво?
цитирайПонякога си бил много гаден - за какво?
мииииииииииииииии
не виждаш ли какъв план за унищожение на алармите съм разработил
:)
цитирайне виждаш ли какъв план за унищожение на алармите съм разработил
:)
:)) Не, не си!:)
цитирайставайте дечица!
:)))
цитирай:)))
Не бъди аларма и ти;)))
Усмивкии:))
цитирайУсмивкии:))
Надя, ако някой ти разправя, че мъжете са безчувствени и без сърца изобщо не му вярвай! Дори и сълзички не са необходими! Ако има тайна тя не е в сълзите, а в човека, който стои срещу мъжа:-)
Мъжете сме точно толкова чувствителния и грижовни, колкото вас жените! Грижовността към децата няма нищо общо с пола, а само с това дали искаш да бъдеш истински родител или не!
Моят татко, беше най-грижовният родител на този свят, който човек изобщо може да си представи.:-)
Друг е въпроса, че да събудиш чедото сутрин може да бъде наистина много тежка задача. Аз се будех лесно, но събуждането на батко наистина беше много тежка задача. При мен проблема беше в събота и неделя когато упорито не исках да ставам преди 10:00 часа. Затова татко ми прилагаше номера „Хайде, ставай – палачинките са готови! Ела закуси, пък после ако искаш пак си лягай:-)” - Както ти вече си забелязала тзи стратегия действа безотказно:-) Още повече, че татко правеше най вкусните палачинки на света:-) Да не говорим каква атракция беше да го гледаш как ги подмята във въздуха и към моята чиния:-)
цитирайМъжете сме точно толкова чувствителния и грижовни, колкото вас жените! Грижовността към децата няма нищо общо с пола, а само с това дали искаш да бъдеш истински родител или не!
Моят татко, беше най-грижовният родител на този свят, който човек изобщо може да си представи.:-)
Друг е въпроса, че да събудиш чедото сутрин може да бъде наистина много тежка задача. Аз се будех лесно, но събуждането на батко наистина беше много тежка задача. При мен проблема беше в събота и неделя когато упорито не исках да ставам преди 10:00 часа. Затова татко ми прилагаше номера „Хайде, ставай – палачинките са готови! Ела закуси, пък после ако искаш пак си лягай:-)” - Както ти вече си забелязала тзи стратегия действа безотказно:-) Още повече, че татко правеше най вкусните палачинки на света:-) Да не говорим каква атракция беше да го гледаш как ги подмята във въздуха и към моята чиния:-)
Приемаш за чиста монета написаното от мен, а не бива...:)
цитирайИ защо правиш така?!
цитирайНали знаеш, че всяко нещо в живота има множество страни - аз си избирам една или няколко да опиша:)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете