Значи това да се запознаваш с бащата на любимата не си е работа, от мен да знаете. Така ви се объркват представите, че не само забравяте на кой свят сте, ми и ни любима ви се иска, ни нищо.
    Имах и аз едно Ленче – хубавица-сълзица. Е, беше от село, ма какво толкова – кротка, къщовница, душичка направо. И да – прииска ми се семество да създавам с нея. И няма начин – трябва с техните да се запознавам, ръката на Ленчето да искам. Предполагах, че лесно ще се разберем, щото техните – селски хора, на село живеят, па аз съм гражданче до не знам си кое коляно. Като на бял хляб в гладни години ще ми се радват, че нали щерка им за жена ще искам...
    И се нагласих аз, избръснат – два пъти, с костюма, вратовръзка стегнах, обувките лъснати, перчемът пригладен, напарфюмиран – с две думи – звезда филмова! Щото и идеята ми беше – отиваме за два-три часа, омайвам и замайвам родителите какъв прекрасен човек съм и как Ленчето ще си живее с мен като царица, хапваме, пийваме, запомняме си имената и физиономиите и се прибираме с Ленчето. И не беше лоша идеята ми, само че не стана баш както я мислех...
    На портата ни посрещна майка й на Ленчето – поразплака се малко женицата, ма иначе се усмихваше. Виж баща й на Ленчето ни гледаше изпитателно изпод вежди, остана си подпрян на вртата на къщата и придърпваше цигара.
Не беше на добро тоя негов поглед, ма пък мъж съм сега – няма да се дам лесно – това е просто един селяк. А и майка й на Ленчето вече беше спечелена на моя страна.
    Ще влизаме ний в къщата и аз кавалерската оствих жените да минат пред мен, аз след тях. И тук бащата на Ленчето ме запря с ръка, побутна ме назад, хвърли фаса и ме измери от горе до долу с поглед. Аз застанах нащрек за всеки случай, ма подавам ръка и:
    - Петър. Дошъл съм ръката на Ленчето от Вас да искам...
    - Ахаа... – измърмори бащата в отговор, и то не въодушевено.
    Взе да обикаля около мен и да ме разглежда все така обстойно и докато се усетя – тикна в ръката ми една лопата и рече:
    - Ей там има едно парцелче, дето трябва да се изкопае.
    - Ма аз не знам...
    А човекът без изобщо да чуе докрай доводите ми си продължи:
    - Няма какво да стоим като наказани на столчета и да се гледаме като котараци – има бая време до обед, па и жените хем да се наприказват, хем да сготвят...
    И тръгна да ме води към парцелчето. Аз се погледнах – с костюма, с обуките си нови – къде ти ще ходя да се цапам, па на всичкото отгоре не знам и как се копае.
    - Не съм подходящо облечен за...
    - Ми съблечи се – прекъсна ме пак таткото без дори да се обърне към мен, камо ли да се опита да ми влезе в положението.
    И кво да правя – събличам сакото, мятам го на пейката и тръгвам след тате, като осъден на смърт. Пътечката минаваше покрай кошери. Аз, честно, чувал съм, че ако не ги закачаш пчелите, нищо няма да ти сторят, ма тия какво да ви кажа! Така ми налетяха, ще кажеш, че някой команда им беше дал. И бучат, и се заплитат в косата ми гелосана, и жилят, жилят, та се не трае. Замятах аз ръце, запищях, ха дано се отърва от тях, ма не! Още по-зле стана и аз взех да бягам и да се удрям по главата, та така усмъртих бръмчащите нахалници.
    А бащата на Ленчето се посмя, посмя с мен, па рече:
    - Така е като си се нафунтял като миризливка...
    Само стиснах зъби, нищо не казах. И тъкмо се навеждам лопатата да взема, когато насреща ми оголи зъби някакъв помияр и заръмжа лошо. И таз добра! Само това ми липсваше – помияр на пазач да ми се прави. Вдигнах крак да го ритна, та да ми се махне от пътя. Ехе, че като ми се хвърли на крака това малко чудовище, скъса ми крачола на панталона, че чак чорапа ми надърпа. Мъча се аз да се отърва, то и на обувката се хвърли, че другия крак подбра със захапки. Бащата на Ленчето за корема се хванал и се тресе от смях, помиярът разярено дъвче крачолите ми, а на мен ми иде да се разрева...
    Абе аз да не съм попаднал в някакъв филм на ужасите?
    Разгеле по едно време таткото подсвирна на помияра, та ме пусна. Пак нищо не казах. Взех си лопатата, че нали парцелче трябваше да окопавам. Обаче какво ти парцелче, братко! На мен поле ми се видя направо! И това да го копая! Аз?!?!
    - Айде! – подвикна бодро баща й, плю си на ръцете, запали нова цигара и почна да обръща земята.
    Плюх си на ръцете и аз. И в пазвата си плюх. Ма едва набих лопатата в земята. Чак след цял час напъни схванах кое и как. Ма за това време обувките ми се напълниха с пръст, загубиха всякакъв вид и цвят, ризата ми се омърля, аз едва дишам – болят ме ръце, крака, гръб – всичко. И пот, пот капе от мен от ушите чак!..
    И кой знае колко щеше да продължи това мъчение, ако Ленчето не беше дошла да ни извика да обядваме. В този момент наистина я обичах повече от когато и да било. А баща й ме потупа като чувал с картофи по гърба, така че за малко нос да забия в земята и зареди бодро:
    - После тор ще извозваме, затуй дай набързо да хапнем, па утре сутринта по хладина ще доизкараме парцелчето.
    Взех да мигам на парцали – слисан от чутото, опитвайки се да не се разцивря от ужас. А баща й продължи подсмихнат под мустак:
    - Та за какво разправяше, че си дошъл, м?
    И тук аз вече не издържах. Погледнах след Ленчето кахърно и казах:
    - Абе аз дойдох за каквото дойдох, ма мисля да си тръгвам.
    И на бегом, в колата и газ, газ, далеч от село и брак!

Беж бързо....

:)))))))))))
Презглава дори!:))))))))

Тоя пич сигурно е тръгнал със 150 от място, хахахахаха

:)))))))))))))))))
И то към баячка някоя куршум да му лее:))))))))))

хахахахххаааааааааааахаххахаххахахахахаххахаха
Мартичкоооооо, мен нимож уплаши татко ти :))))) :Р

:)))))))))))))))))))))))))))))))))
Абе знаеш ли колко лопати и мотики има, а?
:))))))))))))))))

Ха ха ха , колко му трябва на един мъж! При най- малката трудност се огъва и си "плюе на петите".

Мда-да - плюят - и в пазвата, и на петите, и на всичко:))))))))))))
Усмивки, miaa:)

Десетина такива зетя и всичко ще е прекопано:))

:)))))))))))))))))))))))))
Направо цялото село ще бъде прекопано:))))))))))

и даже фирма можеш да си откриеш - зетьове за един ден под наем:))))

:))))))))))))))))))
Не звучи зле:))) Само кандидати за Ленчето да има:)))))))
Усмивкии, разказвачке:)

Бащата е пич. "Кой от къщата ми иска най-голямото имане,
кой го лъже и с какво го мами..." :)))))))

Мхм, мхм:) Бащата равен няма:)))
Тъй лесно щерка се не дава:))))))

е отказъл "героя"
Много съм копал и какви ли не селски работи съм правил , но тогава не бих копал :)
А и ръка, която се е оцапала с мастило - мотика не хваща ( не е моя тази фраза , май навремето я чух имаше хумористично предаване по радиото )

:)))
И все пак "героят" е герой и пак не малко е издържал:))))))))))
Щото можеше да се откаже примерно още когато лопатата му бе тикната в ръка:)))

Аз бих отказал
Толкова селска работа съм работил
Но сега сме 21 век
С лопата - няма да учудиш света
Ако е за удоволствие - да
Но като работа - твърдо не :)
Мен така ме "хванаха" навремето
И какво има насреща - нищо
Може би все пак има - считам се за успял човек
И носенето на суроватка ми е помогнало
Бях непобедим на канадска борба :)

Значи непобедим си станал, а?..:))
Иначе, глей сега, никой няма да те кара с Ленчето да се занимаваш, че и на село да те води:)))

И друго, много ми е дала тази селска работа
Темата ми стана много интересна :)
Да ме беше видяла , 14 - годишен и минах из целия Котел с една свинска глава която държа за ушите :)
Баща ми каза - занеси я в къщи :)

Що? Сега не можеш ли?:))
А иначе - верно си е - селската работа дава не малко, но и не малко взима:))

А аз мога ли да му изляза в гръб с трактор ? :)))))
Мога ,разбира се - ше го изнанеадамммммм . :)))))))))))))/ сега има и малки култиваторчета ,така ,че не ми обяснявай как дворчето ви е малко и огромната техника не може да влезе :)))))) /
Кажи на тате да си строи мотиките и да си ги снима за спомен ;)))))
Освен това има и доста безработни роми ,които само чакат да им дадеш задача :)))))) Знаеш ли колко работа вършат за 20 лева ,м ? :))))
Виж ,заради теб мога да прекопая лехата с цветята :))))))

Абе аз кво се въртя още, та не те хващам за врата и към обредния, а?
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))

Е ! Е ! Е те тва се чудя и аз :))))))))) Що не ме влачиш в тази посока ? :)))))))))))))))))))))) Само се връткаш ти :)))) А ако знаеш какъв прът за брулене на орехи става от мен :))))))) Един път ! И за круши и ябълки :))) Това стълба не ти трябва :)))))))) ЗЪМВАЙ мЪ :)))))))))))))

То и на мен ми се случи нещо подобно, ама вече бях омъжена. Свекървата рече да й помогна в копането на вилата, че трябваше да садим лук. Първо я гледах 15 мин как копае, поскле взех мотиката и взе че се получи. Навремето в училище ни водеха на едно опитно поле да копаем и там бях получила основните познания, та направо й събрах очите на свеки. Освен това ръцете ми бяха яки, бях тренирала гребане три години и за мен това не беше проблем. Така че не се изложих, ако да бях гражданче, отраснало в доскторската градина и в парка на Заимов.

Искам история със щастлив край! Докога така. Оня герой, дето изтръшка русокоска в канавката що не го пробваш с бащата на Ленчето, а? Мислиш ли, че ще го изненадаш? Хайде поне една двойка да сформираме де! Много претенции станаха - единия бил селянин, каруцар; другия пчелите не го обичали; третия нам кво си...Ми то идеални хора няма. Туй българите много придирчиви станали - едно време, като ги женели все едно овца с овен ще събират...
:)))))))))))))

:))))))))))) Абе въртя се и аз, щот умувам - крушата ли да брусиш да те водя или в обредното;)))))))))
А иначе, кво да ти кажа, аз не съм насилник - ща оставя сам да ме придружиш до обредния:)))))))))))))))
/то пък и къде ли толкоз ще ходиш../;))))

Браво на теб! Бащата на героинята ако имаше син - за теб щеше да го пази;))))
Ма пък не на всеки му иде отръки земеделието:))))
Усмивкии:)

Виновна съм! Много съм виновна! Навела съм даже глава гузно и смятам в скоро време да се отправя в ъгъла до вратата и да се самонакажа - да стоя с вдигнати ръце, дорде измисля нещо с хепиенд;)))))))))))

не се наказвай :)))))))))))))) Сигурен съм, че има и друг начин...Опитай с добро :))))

Ти не си насилник , ти си сладък терорист :))))))))
За круши е още раничко ,та ще те подкарвам към обредния ....... упс вдигна на ръце и ще те нося.... Аааа не ! Това беше после обредния....значи за ръчичка ще те водя :)))))

С добро?!... Ще мога ли?... Кат се знам каква съм добричка, кой ме знае в кое блато ще набутам героите си...;)))))))))))))))))))

:))))))))))))))))))))))
За ръчичка! Държа да е за ръчичка:)) И все пак - що да не минем през пазара за круши на път за обредния, м? Кво толкова... сега... таковата... после... после... може и да ти се оставя да ме... ъъъъъ... поносиш на ръце...;))))))))))))))

селските жени са такива, вземеш ли ги вървят с ниви и стадо овце,градските са префърцунени г-жи, на които няма угодия, изобщо труден избор, но пък за мое очудване винаги изкача една нормална и красива девойка с която е удоволствие да се живее, но трябва голямо търсене :)

Е, голямо, голямо търсене, ама надежда има, нали?:))
Усмивки:)

Уплах ли? Я да се явна с мойте дружки - 6-7 четиридесетина и кусур годишни хали - не градина, до основната скала ще преореме. Има обаче две проблемации - сите сме задомени и на целата околия пиенето нема да ни стигне след работата :)

бре как лесно се давали тия мъже... една нивичка и бягат :)

нещо ми напомня твоят разказ :))))
Преди години, имаше доста кандидати, представи си - искат да обръщат двора /не мене/ . Съседът им казал, че баща ми е трезвеник, но всяка година вари ракия и я закопава в двора "да отлежава". Та кандидати да прекопават имаше доста :))))

Ако твоят герой реши пак да иска Ленчето, да ми се обади- ще му дам един телефон, да си поприказват и да му услужат с "електрическа лопата". :)))
Даааа! Хората са измислили вече мотокултиватор " за дома" на ток!
Представи си как улесняват вече кандидат-женихите!!!!
Поздрави от мен и ПАП.

Милото Ленче, представям си бъдещия и съпруг :
Носи дочени панталони вместо хубав костюм.
Мирише на тор, вместо на хубав парфюм.
Носи гумени цървули, вместо кожени обувки.
Груби ръце, с мазоли и пукнатини от много копане, вместо нежни и меки ръце.
Ще я води сутрин рано на нивата, вместо вечер на кино или ресторант.
Да и е честито и да благодари на баща и!

Ми така е, като не знае как да подходи:
– Мето, додох да искам п****та на Айше, че да се женим.
– Мой ли си толкуз прос бе, Асане! Ша кайш "искам ръката на Айше"!
– Да бе.... и за кво ми е ръката й?
:):):)

:)))))))) Абе вий отидете, па за първия проблем, шси затворят очите, а за втория - не берете грижа;)))))))

Мхм... Струва ми се, че ще излезе вярна приказката, че кучетата познавали:))

:))))))))))))))) Електрическа лопата, значи, па и това със заровената ракия... смяяях:)))))))))))))))))))
усмивки от мен:)

:)))) И рпи мен в текста има хипербола, но пък и ти в коментара си не си останал назад:)
Усмивкии:))

:)))))))))))))))))))
Туй ще да е - грешка в подхода;))))))))))))))))))))))))))))))

Годеж, моя приятелка ще искат. Идва кандидат-женихът - с букет, дарове както си е ред. Сядат на масата и преди първата наздравица, бащата на момата / голям зевзек / казва: - Първо кажи защо си дошъл, да знам дали е за добро или не... па сетне да река "Наздраве за добре дошъл"...
Напереният кандидат-годеник пада на коляно и казва: " Дошъл съм да искам ръката на дъщеря ти, обичам я!"...
Таткото гледа миг-два па казва: "Обичаш я значи... Хубаво..." ... И подвиква към жена си:"Булка, я донеси брадвата - да отсечем ръката и да я дадем, щом я обича..."
Зетят пребледнява, преплита език и казва: "Не, по-добре моята сечи, не давам нея..."...
Таткото на момичето се засмя и доволен отмени заръката към жена си / тя хич и не бе тръгнала да я изпълнява, де :) /
"Булка, остави, не ми трябва брадва - щом жертва себе си - обича я и не само ръката..."
Това е истински случай, годеж на който съм присъствала...
Та твоят разказ ми напомни за него, че беше предо 20-на години...
Има ги такива "селяни" - истински хора - дето лесно се справят с наперени зетьове...

Хъмммм става ;))))
Договорено ! Първо през пазара- за круши и после през обредния ::))))))) първо за ръчичка и после---- ще видиш как :))))))

Интересна история:) Мерси, че я сподели:)
А за такива "селяни" са всички бащи, които щерка трябва да дават:))

Договорено я!:)) Само да кажа, че може вместо за круши на пазара да те замъкна в някоя сладкарница и после пак обредния:))
Тва после, дето ще го гледам, малко ме притеснва де... таковата...:)))))))))

Е, така е! Любовта струва скъпо. :-))

Мдаааа, и усилия изисква;)))
Усмивкии:)

Мчи какво ще те притеснява ? :)))))))))
Виж човека е решил ръка да жертва / своята ,и това хич не е весело/ ,а ти за едно носене няма да се прежалиш :))))) Ама какво толкова лошо има в това едън мъж да носи жена си на ръце , ммм ? А кажете ми ! Ето я - запънала се е и не се дава :)) Сякаш ръка ще и сека ,а няма на ръце да я нося :))))))))))))
И през сладкарницата става :))) За по една " Стълба към небето " :))))))))) Сиреч палачинки с мнооого сладолед ,шоколад и някое и друго плодче / няма баня под ръка ,така ,че внимавай с яденето :))))))) /

Мииии... сега... не че има нещо лошо мъжа да носи жена си на ръце, ма....сега...що примерно да те боли гръб или ръчички? Не си заслужава нали:)))) Па и аз мога да ходя... таковата:)))
Иначе, вервай ми, вдигнеш ли ме на ръце да ме носиш, по-вкопчен човек в теб от мен няма да има никога:))))))))))))
А за сладкарницата... слушам!:)))))
Макар че... то баня може да няма, ма "горчивото" няма да е никак горчиво;))))))))))))))))))))))))))))))))

Значи решено -понасям те ,щомми гарантираш ,че ще се вкопчиш в мен и няма да ме пускаш :)))))))))))))))))))))))))
и ще си засладим "горчивото " подобаващо :)))))))))))))))))))))))))))))
Целувка ,Мартичко :))))))

Ма що поне малко не те е страх, че може да те одера, или да те задуша примерно, м?:)))))))))))))))))
Сладко "горчиво", карамболче:))

Мечка страх ,мен- повече ,ама пак те нося :))))))))))))))

:)))))))))
Ми хубаво:) Шса прежаля:))))) Обаче само после да си казал и думичка, или пък да ми се смейкаш, да му мислиш:))))

Много хубавко, тъкмо първоаприлско настроение... :-) Поздрав и благодаря :-)

Весели празници!:)

Добре написано! Хубаво се посмяхме особено превид факта 4е нашата е след 2 седмици! =) Бе позамислихме се да ти кажа! =) Поздрави!

Всичко най-хубаво
нямам време за четене
аМА ЗНАМ , ЧЕ СА ХУБАВИ НЕЩАТА
ПОЗДРАВИ
И ЖИВА И ЗДРАВА

ЧЕСТИТО ВЪЗКРЕСЕНИЕ НАДЯ