Постинг
12.04.2010 15:01 -
Туй е то животът - изненада
Знаете ли вий как наш Страшо се ожени, м? Не?!?! Ей сега ще ви разкажа.
Та, значи наш Страшо като го погледнеш, ще кажеш – нищо не може му се опря на тоя човек, нищо! И така си беше. Мъж планина беше Страшо, як като бик, силен за петима, камък да стисне на пясък го правеше. От всичко отбираше, всичко отръки му вървеше. Всичко, дето го имаше, сам, с труд го беше добил. Не беше от тия, дето говорят много, ама кажеше ли нещо – все на място ще е. Па и хубавец беше. И момите го искаха. Ма на – Страшо – вари го, печи го – до мома само не го води.
Пуста му орисия човешка е такава – идеални хора да няма. Та и наш Страшо слабо място си имаше. Значи, само да мерне мома - нахлупяше калпака ниско, обръщаше глава на другата страна и ги заобикаляше издалеч, затворил очи за всеки случай. Срам ли го беше, страх ли го беше, какво му ставаше – един дявол знаеше, ама видеше ли Страшо мома, тъй се изменяше, гаче чужд дух се вселяваше в него.
Застиваше на място като да е видял таласъм, облещваше едни очи, като че въздух му не достигаше и само мигаше като плъх в трици. Ушите му пламваха в яркочервено, ченето му увисваше, дишаше тежко като заморено добиче и от време на време прехълцваше с пресъхнало гърло. Целият го втрисаше и а се опита да каже едно "добър ден", а е изръмжал мучащо. Като прокълнат беше горкият.
Па момите, с акъла си женски, се сбираха, сбутваха се една друга, кискаха се като свраки насреща му, шушукаха си разни неща и го сочеха с пръст. Ма не смееха да го доближат, че страшен изглеждаше Страшо. Само на Рада, внучката на стрина Дойна, това лукаво кискане отстрани не й стигаше.
Иначе като я гледаш Рада – една шепичка човек беше – дребничка, слабичка, ма жилаво човече и пъргава като сърне. И очите й бяха едни такива – големи, изписани като на сърна, ама такива пламъчета и дяволета подскачаха в тия нейни очи, че само дивотии раждаше хубавата й главица. И така си беше – гръмнеше ли нейде силен смях – значи Рада пак нещо беше забъркала. Уж на години порасна, ма на – акълът й на дете си остана. Лудория да стори й дай на нея, шега с някого да си направи, закачливо да подметне нещо другиму...
Та – Рада знаеше слабостта на Страшо и нали дяволът, все на ухо й шушнеше, умираше си да дебне кога Страшо тръгне нанякъде, тя пред него да изтича, най-небрежната да му излезе насреща и най без задна умисъл да му рече: "Здравей, бате Страшо, къде така?"
И на Страшо толкоз му трябва – добиче станал. А онова ми ти малко моме си умира от смях и започва чевръсто да подскача около него, да роши перчема му, да го кичи с цветя, престилки да му връзва, носа да му дърпа, в устата зяпнала китки да туря, а намереше ли въглен някъде - и мустаци и гайтан-вежди му изписваше.
Пък хората ще кажеш глашатай ги сбираше наоколо, от смях едва дишаха. А Рада от дяволия цъфтеше, ще кажеш на земята не стъпяше. И не спираше дорде баба й, стрина Дойна, не я подбереше с хокане към тях си.
- Търсиш си белята, момиче! – караше й се стрина Дойна.
А малката само се подсмихваше лукаво, откривайки белите си зъби, тръсваше уверено глава, засмиваше се лудешката и отвръщаше уверено:
- Кой? Бате Страшо да ме натупа? Не може ме хвана!...
Страшо знаеше кой шегички с него си прави и за смях на цяло село като магаре го кипри, ама ни веднъж думичка против Рада не изрече. Можеше в шепата се да стисне малкото дяволе, да го отучи от дяволии навеки, ама на – само мълчеше и нищо не правеше. Казваха, че е зарад стрина Дойна, щото навремето кога майка му и баща му си отидоха от тоя свят, тя му помогна на краката да си стъпи.
А Рада – мине не мине време и хоп! – пак бате си Страшо нагиздила пред цяло село. И един ден пак така. Издебна го тоя път дяволията малка насред мегдана, изскочи му насреща с блеснали очи, па се провикна хитро:
- Добър ден, бате Страшо!
И Страшо... Ясно ви е. И скоро-скоро цяло село се сбра. А Рада... Взела беше дребосъчката му с дребосъчка синджир голям и къде с подскоци, къде без подскоци, успяла беше синджира около врата на Страшо да метне и на мечкар с мечка се правеше. Дърпаше Страшо след себе си, навеждаше главата му на хората да се поклони, па току му рече:
- Я, мечко страшна, речи на хората "добър вечер"!
А Страшо мъчеше нещо да каже, ма само мучащо ръмжеше и тромаво следваше малката закачливка накъдето го дръпнеше. Жените пищяха от смях, мъжете за коремите се ловяха, а Рада смело подскачаше около „мечока”, вдигаше му едрите лапи за поздрав, кланяше се на вси страни и цъфтеше от радост.
И така както си беше с гръб към мечока поклон нов да прави, и мечокът взе, че се наклони, хвана с една ръка тънкото кръстче на Рада и я вдигна във въздуха. Смехория още по-голяма настана. Изписка Рада сепнато, замята с крачка и ръце, а „мечокът” леко я метна на рамо и тръгна леката и спокойната към дома си...
На следния ден цяло село пак на мегдана се сбра. Страшо и Рада да женят...
Туй е то животът – забавна изненада.
Та, значи наш Страшо като го погледнеш, ще кажеш – нищо не може му се опря на тоя човек, нищо! И така си беше. Мъж планина беше Страшо, як като бик, силен за петима, камък да стисне на пясък го правеше. От всичко отбираше, всичко отръки му вървеше. Всичко, дето го имаше, сам, с труд го беше добил. Не беше от тия, дето говорят много, ама кажеше ли нещо – все на място ще е. Па и хубавец беше. И момите го искаха. Ма на – Страшо – вари го, печи го – до мома само не го води.
Пуста му орисия човешка е такава – идеални хора да няма. Та и наш Страшо слабо място си имаше. Значи, само да мерне мома - нахлупяше калпака ниско, обръщаше глава на другата страна и ги заобикаляше издалеч, затворил очи за всеки случай. Срам ли го беше, страх ли го беше, какво му ставаше – един дявол знаеше, ама видеше ли Страшо мома, тъй се изменяше, гаче чужд дух се вселяваше в него.
Застиваше на място като да е видял таласъм, облещваше едни очи, като че въздух му не достигаше и само мигаше като плъх в трици. Ушите му пламваха в яркочервено, ченето му увисваше, дишаше тежко като заморено добиче и от време на време прехълцваше с пресъхнало гърло. Целият го втрисаше и а се опита да каже едно "добър ден", а е изръмжал мучащо. Като прокълнат беше горкият.
Па момите, с акъла си женски, се сбираха, сбутваха се една друга, кискаха се като свраки насреща му, шушукаха си разни неща и го сочеха с пръст. Ма не смееха да го доближат, че страшен изглеждаше Страшо. Само на Рада, внучката на стрина Дойна, това лукаво кискане отстрани не й стигаше.
Иначе като я гледаш Рада – една шепичка човек беше – дребничка, слабичка, ма жилаво човече и пъргава като сърне. И очите й бяха едни такива – големи, изписани като на сърна, ама такива пламъчета и дяволета подскачаха в тия нейни очи, че само дивотии раждаше хубавата й главица. И така си беше – гръмнеше ли нейде силен смях – значи Рада пак нещо беше забъркала. Уж на години порасна, ма на – акълът й на дете си остана. Лудория да стори й дай на нея, шега с някого да си направи, закачливо да подметне нещо другиму...
Та – Рада знаеше слабостта на Страшо и нали дяволът, все на ухо й шушнеше, умираше си да дебне кога Страшо тръгне нанякъде, тя пред него да изтича, най-небрежната да му излезе насреща и най без задна умисъл да му рече: "Здравей, бате Страшо, къде така?"
И на Страшо толкоз му трябва – добиче станал. А онова ми ти малко моме си умира от смях и започва чевръсто да подскача около него, да роши перчема му, да го кичи с цветя, престилки да му връзва, носа да му дърпа, в устата зяпнала китки да туря, а намереше ли въглен някъде - и мустаци и гайтан-вежди му изписваше.
Пък хората ще кажеш глашатай ги сбираше наоколо, от смях едва дишаха. А Рада от дяволия цъфтеше, ще кажеш на земята не стъпяше. И не спираше дорде баба й, стрина Дойна, не я подбереше с хокане към тях си.
- Търсиш си белята, момиче! – караше й се стрина Дойна.
А малката само се подсмихваше лукаво, откривайки белите си зъби, тръсваше уверено глава, засмиваше се лудешката и отвръщаше уверено:
- Кой? Бате Страшо да ме натупа? Не може ме хвана!...
Страшо знаеше кой шегички с него си прави и за смях на цяло село като магаре го кипри, ама ни веднъж думичка против Рада не изрече. Можеше в шепата се да стисне малкото дяволе, да го отучи от дяволии навеки, ама на – само мълчеше и нищо не правеше. Казваха, че е зарад стрина Дойна, щото навремето кога майка му и баща му си отидоха от тоя свят, тя му помогна на краката да си стъпи.
А Рада – мине не мине време и хоп! – пак бате си Страшо нагиздила пред цяло село. И един ден пак така. Издебна го тоя път дяволията малка насред мегдана, изскочи му насреща с блеснали очи, па се провикна хитро:
- Добър ден, бате Страшо!
И Страшо... Ясно ви е. И скоро-скоро цяло село се сбра. А Рада... Взела беше дребосъчката му с дребосъчка синджир голям и къде с подскоци, къде без подскоци, успяла беше синджира около врата на Страшо да метне и на мечкар с мечка се правеше. Дърпаше Страшо след себе си, навеждаше главата му на хората да се поклони, па току му рече:
- Я, мечко страшна, речи на хората "добър вечер"!
А Страшо мъчеше нещо да каже, ма само мучащо ръмжеше и тромаво следваше малката закачливка накъдето го дръпнеше. Жените пищяха от смях, мъжете за коремите се ловяха, а Рада смело подскачаше около „мечока”, вдигаше му едрите лапи за поздрав, кланяше се на вси страни и цъфтеше от радост.
И така както си беше с гръб към мечока поклон нов да прави, и мечокът взе, че се наклони, хвана с една ръка тънкото кръстче на Рада и я вдигна във въздуха. Смехория още по-голяма настана. Изписка Рада сепнато, замята с крачка и ръце, а „мечокът” леко я метна на рамо и тръгна леката и спокойната към дома си...
На следния ден цяло село пак на мегдана се сбра. Страшо и Рада да женят...
Туй е то животът – забавна изненада.
срам и възмущение
Природен парк «Странджа»- срам ме е от В...
Който желае чуждото, ще загуби своето ; ...
Природен парк «Странджа»- срам ме е от В...
Който желае чуждото, ще загуби своето ; ...
Великденските истории според четирите ев...
В Малко Чукундурово
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
В Малко Чукундурово
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
Ще ти изям муцунката :))))))
Разсмя ме много :))))))
Е на ,знаех си аз ,че това да те метна на рамо и да те водя у назека е най-добрата тактика :))))))))
Инак на мечка шма обърнеш ,еййййййй :)))))))))
цитирайРазсмя ме много :))))))
Е на ,знаех си аз ,че това да те метна на рамо и да те водя у назека е най-добрата тактика :))))))))
Инак на мечка шма обърнеш ,еййййййй :)))))))))
:)))))))))))))))))
Ма глей сега, нали прочете текста... значи за да ме метваш на рамо, първо трябва да ....таковата... мечка да станеш...:)))))))))))
цитирайМа глей сега, нали прочете текста... значи за да ме метваш на рамо, първо трябва да ....таковата... мечка да станеш...:)))))))))))
А знаеш ли как ръмжа :)))))))))))))))
цитирай:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Мчи ти знайш ли, как бързо мога да бягам аз, м:)))))))))))))))
цитирайМчи ти знайш ли, как бързо мога да бягам аз, м:)))))))))))))))
Пак Мартито крадат!
Ама ний страшовците сме тъй. Мълчим, мълчим и после с момата у гората:))))
цитирайАма ний страшовците сме тъй. Мълчим, мълчим и после с момата у гората:))))
:)))))))))))
Ами че така е - който копа и на съседката градинката...;)))))))))))))))))
И крадат Рада тоя път:))))))))))))
цитирайАми че така е - който копа и на съседката градинката...;)))))))))))))))))
И крадат Рада тоя път:))))))))))))
Къде дома ми ще тичаш ,м ? :))))))))))))))))
Щот аз нататък ща подгоня ;)))))))))))))) :Р Самичка да си дойдеш на моята :))))))
Вести , ма молам тЪ , аз Мартито вече я откраднах :))))))
цитирайЩот аз нататък ща подгоня ;)))))))))))))) :Р Самичка да си дойдеш на моята :))))))
Вести , ма молам тЪ , аз Мартито вече я откраднах :))))))
:)))))))))))))))))))))))))))
Яснооо... значи все към вас ще е посоката:)))))
А по път има ли някоя и друга сладкарничка за някоя пастичка или парче тортичка, м? Ей така - за силица по пътя:)))))))))))))
цитирайЯснооо... значи все към вас ще е посоката:)))))
А по път има ли някоя и друга сладкарничка за някоя пастичка или парче тортичка, м? Ей така - за силица по пътя:)))))))))))))
Има ,шса отбием :)))))))))))))))) Силици ни трябват....таковата....... :)))))))))
цитирайМда-дааа... особено пък ако реша, че няма да е зле все пак да потичкам и ти след мен;))))))))))))))))))))
цитирайнай-сетне имаме хепиенд. :))))))
Имаме хубава новина, лудорията Надето, пардон Радето си намерило майстора.:)))))
Даже не се налага да се намесвам...
:)))))))))))))))
цитирайИмаме хубава новина, лудорията Надето, пардон Радето си намерило майстора.:)))))
Даже не се налага да се намесвам...
:)))))))))))))))
:))))))))))))))))))))))))
Такаааа... та значи - доволен за хепиенда и за героите, без забележки, м?:))))))
цитирайТакаааа... та значи - доволен за хепиенда и за героите, без забележки, м?:))))))
взеха и са щастливи, нямам забележки. :))))))
Така ми се струва, или нещо дяволито се крие в тоз въпрос? :)))))))))))))))
цитирайТака ми се струва, или нещо дяволито се крие в тоз въпрос? :)))))))))))))))
:))))))) Дяволитост не, drakulla, а предпазливост:)))))))))))
Знам ли аз какви ли мисли минават през главата на един... дракула:))))
Ма щом забележки нямаш, ще ти се доверя...:))))
цитирайЗнам ли аз какви ли мисли минават през главата на един... дракула:))))
Ма щом забележки нямаш, ще ти се доверя...:))))
си мисли дракула - това е сложен и труден въпрос. Но определено голяма бъркотия се наблюдава там горе и някакви все се карат в главата му.:)))))))))))))))
цитирай:)))))))))))))))))) Вярвам ти:))))))) Като знам в моята какви диваци подскачат и само щуротии вършат....и нямат намерения да порасват...разбирам те...:))))))))))))))))
цитирайЗяпачка-разказвачка:))))
цитирайТакива са:))
Усмихнат ден и слънчево настроение:)
цитирайУсмихнат ден и слънчево настроение:)
Аз защо не разбрах?
Ами сега????
Кога ще купувам Поршето? Ами Страшният мечо- ще се хване ли в Поршето или ще трябва по поръчка кола да правим?
цитирайАми сега????
Кога ще купувам Поршето? Ами Страшният мечо- ще се хване ли в Поршето или ще трябва по поръчка кола да правим?
Спокойно:) Нали бяхме на сватбата на Гъньо и Щафана, тия двамата - Страшо и Рада ги изпуснахме, ма не ни пречи да им идем на гости:)))
цитирай:)С ум и упоритост планини се превземат :)))))))
цитирайИ това се случва:)))
Усмивкии:)
цитирайУсмивкии:)
за сватбата на Гъньо и Щафана не е вярно. Инсинуации някви. Ей, туй Мартито голяма шегобийка :)))))))))))))))
цитирайТц! Не се шегувам за Гъньо и Щафана! /или поне надявам да е имало сватба.../;)))))))))))))))))
цитирай(или ми се е искало), че Гъньо е объркал селото. Сега виждам, че сигурно така е станало...:)))))))))))))))
цитирай:))))))))))))))) Искало ти се е, значи..:))))))
Обаче все пак го имаш хепиенда, нали? За други герои, ма все пак..:)))))))
цитирайОбаче все пак го имаш хепиенда, нали? За други герои, ма все пак..:)))))))
че имаш напредък в сватосването...Обеща и го направи. Доволен съм. Ама като те знам, кой те знае кви ше ги натвориш другия път :)))))))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))))))) Туй е лошото, drakulla, и аз даже и идея си нямам какви ли ще ги забъркам следващия път, ма все си мисля, че ще има вид някакъв..:)))))))))))))
цитирайпусни миксера, и бъркай, ама много бъркай.После остави да се утай. И дано отгоре изплуват само хубави неща- мисли, чувства, и много, ама много хумор и добро настроение.
цитирайМного свежо, евала!!! :)))
цитирай:))))))))))) Миксерът работи с пълна пара:))) И обещавам настроението да е на ниво!:)
цитирайСигурно щото на смеха още данък не са сложили;))))))))))
цитирайmartito написа:
Сигурно щото на смеха още данък не са сложили;))))))))))
Ей, ама и ти ли си срещу държавата? Не искаш ли да й дадем и на нея шанс да се почувства щастлива?
:)))))) Погледни на нещата така - виж ги героите ми - създават семейство, от там пък и деца - следователно нови данъкоплатци, децата също ще създадат деца, т.е. нови данъкоплатци и т.н.... Е, как няма да се почувства щастлива държавата:)))))))))
цитирайmartito написа:
:)))))) Погледни на нещата така - виж ги героите ми - създават семейство, от там пък и деца - следователно нови данъкоплатци, децата също ще създадат деца, т.е. нови данъкоплатци и т.н.... Е, как няма да се почувства щастлива държавата:)))))))))
Това несъмнено е сериозна предпоставка за ощастливяване на държавата, стига да не емигрират или да не се възторгнат от вдъхновяващия пример на Андрешко. Обещаваш ли да не им се случват такива неща? :)))
:))))))))) Ми... лошото е, че героите ми са малко... как да кажа... несъобразителни, своенравни... та не знам какво-що ще направят... Ама аз ще им дърпам поводите де;)))))))))))))))
цитирайmartito написа:
:))))))))) Ми... лошото е, че героите ми са малко... как да кажа... несъобразителни, своенравни... та не знам какво-що ще направят... Ама аз ще им дърпам поводите де;)))))))))))))))
Ето от това се страхувам, но ще ти стискам палци да не изтървеш положението от контрол! :)))
То си е за страх, да ти кажа:)))) Обаче аз ще внимавам:))) Ще разчитам и на теб де:))))))))
цитирай
39.
xfire -
:)))))))))))))))) От нищо нещо. . . ...
14.04.2010 13:48
14.04.2010 13:48
:)))))))))))))))) От нищо нещо.... горкото момиче, що не внимава с тези непредсказуеми субекти....:)))
цитирайmartito написа:
То си е за страх, да ти кажа:)))) Обаче аз ще внимавам:))) Ще разчитам и на теб де:))))))))
Викай, когато имаш нужда, поне за усмирител ме бива. :)))
:))))))))) Аааа, да е мислила, а не само дяволии да върши;))))))))))
цитирай:))) При първа възможност!:)))
А преди да ги умирим, можем да им погледкаме малко сеира:)))))))))))
цитирайА преди да ги умирим, можем да им погледкаме малко сеира:)))))))))))
martito написа:
:))) При първа възможност!:)))
А преди да ги умирим, можем да им погледкаме малко сеира:)))))))))))
А преди да ги умирим, можем да им погледкаме малко сеира:)))))))))))
На твоите услуги, сладурано! :)))
Ще се възползвам:))) Особено за сеира:))))))))
цитирайУсмивки, приятелко, че не се знае кой,от къде, как и защо може да ни изненада:))))
цитирайХитро усмихване в отговор с намигане:))
цитирайсякаш старите майстори прочетох - браво ти, Марти!
цитирайЛесно му е на героя от твойто разказче. Не му трябва да говори и омайва девойката, да и купува цветя и подаръченца, за да и спечели сърцето. И на мен ми се иска така. Само че ако го направя по този начин, вместо на мегдана за сватба, ще ме вкарат в затвора за "изнасилване". :))))))) Трябва да внимаваме :))))
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете