Блогът на nadeto :: "Обича ма, бе хора, обича ма, щом тъй ма бий!"

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

09.07.2010 16:34 - "Обича ма, бе хора, обича ма, щом тъй ма бий!"

Автор: martito Категория: Лични дневници

Прочетен: 6674 Коментари: 47 Гласове:

-6

     - Простак с простак! Не те е срам!
    Гръмовно се разнесе побеснелия женски глас из смълчания препълнен салон на селското читалище. Пиесата тъкмо беше започнала, децата току се бяха укротили и актьорите бяха наизлезли на сцента. Като под команда всичко живо обърна взор по посока на гласа, дори и актьорите - зарязаха и реплики, и роли и запроточваха напред шии, белким видят по-добре.
     А там някъде в средата на препълнения салон начена истинска драма, която заплашваше да завърши като трагедия. Разпищовилата се мома беше Зорка Пенкина, малката, хубавка и доста немирна дъщеря на Пенко сладкаря. А простакът с простак безсрамен беше Гюро Стругин, местният ковач. Люто-разлютена мома Зорка съскаше ядно през зъби нещо неразбираемо и се мъчеше да се измъкне от реда, колкото се може по-бързо. Тъповато нахилен до безобразие, с червени отпечатъци по бузите си от ръчичките Зоркини, Гюро я гледаше лакомо, облизваше се доволно и рече:
    - Простак, ма ща целуна пак.
    Тук за малко ще прекъсна театрото, че да ви разясня кой кой е в целия спектакъл.
    Та, Гюро, казах ви, че е ковач - силен, здрав и млад. Ала слабост имаше една - обичаше сладкиши. И все край и в сладкарницата на Пенко се въртеше, докато не стана ясно на всички за кой точно сладкиш зъбки точеше Гюро. А майстор на сладкишчетата беше Пенко. Цели три женски сладкишчета беше измайсторил. Ма на най-малкото, на Зорка – ще кажеш в повече всичко му е дошло – и захарта, и есенцията, и глазурата. И тъй сладко сиропирано, че наведнъж не можеш го лапна, на хапчици трябва. Да, ама Гюро Стругин лаком за сладко беше и хич не му се играеше на хапчици, ни па на трохички. Цяло го искаше сладкишчето. По цели дни и нощи все Зорка му в главата, все устните му за нейните готови да се лепнат.
    А от три месеца насам ден не минаваше, без да не е подвикнал след Зорка, да не я е подгонил на мегдана, да не й е намигнал или да не й се е усмихнал заканително. Зорка отпървом не му обръщаше внимание, после като го видя как хищнически се облизва, минаваше покрай него надуто с вирнати носле и брадичка. А когато Гюро почна на глас за целувки и прегръдки Зорка да задява, тя изведнъж в червено цялата се обагряше, чудейки се накъде да погледне от срам. Па Гюро, като я видеше така изчервена, мед ще кажеш на гърлото му капеше и още по-стръвно към нея ръце и устни протягаше. А Зорка, като й попреминеше срама, звънко се присмиваше на Гюро, той я подгонеше, тя бягаше в сладкарницата и скрита зад гърба на баща си му се плезеше заядливо през смях.
    Детска работа, си казваха хората. Ама днес тъй, утре тъй и на седянката у бай Ламби Гюро докопа Зорка и звучно я целуна по бузката. Зорка се изчерви на няколко пъти, с чувство нарече Гюро "Мръсник! Крадливец недни!" и с още по-голяма доза чувства и задъханост отвърна на Гюровата целувка с няколко звучни плесници.
    И от тогаз тъй някак я подкараха. Зорка стана някак докачлива, избухлива и щедра на шамари, а Гюро занесено-щастлив още по-лаком за целувки от Зорка, търсещ сгода, та да си открадне някоя.
    Та и сега така. В препълнения салон де толкоз ще му бяга на Гюро Зорка. Смениха си с бай Ставри местата, та да може Гюро до Зорка да е. Ма на - не можа дълго кротко до нея да седи и просто да я гледа. Опита я. С целувки – точно три. А Зорка подивя. А от хорския шушукащ кикот бесът й стана още по-голям. Затуй и ошамари с ярост Гюро и развика се, че е простак.
    На Гюро бузите в червено пламтяха, ушите му от шамарите Зоркини кънтахя, ма инак – честит! Ще кажеш сам Господ на тепсия рая му поднесъл. Толкоз тъповато се бе нахилил и толкоз доволно блеснал му бе погледа захаросан. И към Зорка пак ръце протяга. Зорка писна пак и запристъпя бързешката по хорските крака Гюровите мераци да избегне. Нечий крак обаче я препъна и тя залитна. Спусна се Гюро, Зорка да спасява. Ма от засилката или от спъване – не се разбра – политна и той и тъй както бе награбил за спасяването Зорка, на пода заедно с нея се сгромоляса. И сещате се – Гюро нацелува и нагушка хубавко момата. Тя с пищене и врякане се измъкна някакси от лапите му лакоми. Моравочервена до уши - от яд и срам за откраднатите гушки и целувки, успя да нашамари щедро крадеца и побягна от салона.
    Гюро за секунди стоя като пляснат с мокър парцал, загледан след побягналата изгора, па току се провикна щастлив до припадък:
    - Тя ма обича, бре! Обича ма, бе хора, обича ма, щом тъй ма бий! Обича ма от все сърце и с жар!
    И тъповато нахилен, цъфтящ от блаженство, на бегом Гюро след Зорка се засили. След Гюро и цяло село от салона се изнесе, колкото та види как Гюро на рамо бе понесъл Зорка къмто дома си, а тя... Тя налагаше го по гърба, ма някак вяло, без замах...

Нагоре

Тагове: цвете, МоМА, срам, бой, сладкарница, шамар, крадец, мегдан,

Гласувай:

Подобни постинги

Чалъм си има, за всичко!
Олеле, Божке, умирам!
Бели кахъри...?!

Следващ постинг

Предишен постинг

Аман от интригантски истории!

Човещинка

Коментари

1. cefulesteven - Много напорист този Гюро, само в ...
09.07.2010 16:38

Много напорист този Гюро, само в последствие да не се окаже и Михайлов:)
То често по-големия театър е в публикута, отколкото на сцената.