Постинг
08.08.2010 16:14 -
Дяволита, чорлава... любов
- Ти си луда, мари! - извика разярено Рангел Крачунов и се засили да хване чорлавата Лилка и да я напляска подобаващо.
Същата Лилка, на която беше подвикнал студена вода да му даде да пийне, а тя, без ни най-малко да е очаквал, плисна канчето със студена вода в лицето му. Ама че е диване с диване! Чорлаво диване! Което той така щеше да нашамари, че цял живот ще помни бате си Рангел.
- Имам си име! Ясно ли ти е! - викаше ядно на свой ред Лилка, бягайки боса из прясно прекопаното лозе.
Само двамата бяха останали насред лозята. Рангел и Лилка. Съседи бяха. Един плет ги делеше. И десетина години разлика. А в момента само няколко крачки разстояние, което Рангел бързо скъсяваше. И щеше да я нашамари! Яката да я нашамари. Та да й изкара все дяволи от главата!
Не, не беше кротка Лилка, ни па се глезеше като другите момиченца. Но от малка си беше палаво и буйно дете. Не можеше на едно място послушно да стои. Все ще се е затичала нанякъде, все на някое дърво ще се катери, все я с кучето котките из село ще гони, я яйцата по полозите ще чупи или пък петлите ще гони перата да им скубе; най-нахално ще топне пръстче да си опита от ароматната торта на сладкар Деньо или пък ще напляска някое дете...
Всички я знаеха що за пъргава пакостлива напаст беше Лилка. И Рангел го знаеше това много добре. Да не кажем най-добре от всички. Щото откак бе проходило това малко диваненце, не се е спряло шегички да си прави с него. То не бе да го имитира отдалеч, да му се плези или да го стряска, изскачайки му ненадейно от някой ъгъл. А що пъти беше смъквал от черешата малкото крадливо диваненце - цял живот нямаше да му стигне да ги преброи. А че шамареше малката Лилка, шамареше я - всеки път, когато я докопаше с дългите си ръце. Ама Лилка грам поука не си вземаше, даже напротив - намираше начин да му върне жеста, кога най-малко очакваше. Така веднъж Рангел пи солено кафе, щото Лилка сол сложила в захарницата. Друг един път пък след обеден сън се събуди без бретон, а една сутрин остана без закуска. Малката Лилка го беше издебнала докато миеше тигана и му беше отмъкнала топлите палачинки. Още помнеше как ги нагъваше една след друга от високия дувар, а той ядно я гледаше отдолу и й се заканваше на висок глас. Да - след два дена я хвана и я нашамари, но това не върна палачинките му, само се случи така, че още същия следобед трябваше да се гони с кокошките из двора, щото малкото диваненце услужливо им беше отворила портичката.
Вярно, че поотрасна Лилка, поразхубави се и нещата се попромениха. Бели не правеше, не дебнеше пакост да стори на бате си Рангел. Но пък си остана онова дребно, пъргаво човече, с рошлава косица и с пожар характер. Само преди две седмици Лилка нацели с презрели кайсии сина на даскала, само задето й беше одърпал чорлавките плитки. А дни след това удари плесник на Митко Пройков, задето я целуна по бузата...
А сега... Сега Лилка наистина щеше да поднесе вода на бате си Рангел, не само едно канче даже - виждаше, че е уморен, ама... Той я нарече "чорла". Два пъти! И това подпали пожара в нея. Плисна водата в лицето му и сега бягаше презглава, че дълги бяха ръцете на Рангел, па и крачките му големи.
А Рангел, смаян до немай къде, не можеше да повярва, че това малко чорлаво диваненце пак е тръгнало с бели на главата да му се качва. Ядоса се не на шега и я подгони урок да й даде. Нямаше къде толкоз да му избяга. И я докопа де. Обаче докато Лилка го удряше с ръце и го риташе, мъчейки се да се отскубне, тупна на земята, а Рангел отгоре й. Бая труд положи Рангел, дорде извие ръцете на Лилка, та да не го дере и скубе. С цялата си тежест притискаше дребното й телце към земята и не й даваше да шавне. Малка дивачка, отдавна не е яла бой от ръчичките му, ма сега вече няма къде да му бяга. А Лилка ръмжеше под него, вените по бялата й гушка пулсираха учестено, бузите й зачервени, а очите й тъмни-потъмнели от яд, го гледаха дръзко, без страх. "Виж я ти малката рошла колко е пораснала" си каза Рангел и за пръв път загледа Лилка с друг пламък в очите.
- Пусни ме, бре! - изсъска Лилка, усетила разколебаване в него.
- Как тъй да те пусна, Лилке - разсмя се Рангел, без да отхлаби хватката, и я целуна по сочните червени като ягода устица.
Лилка замря, ококори учудено очета, червенина заля лицето й и съвсем безропотна остана, докато с развеселен поглед Рангел я изправяше на крака.
Почувствала земята под краката си, Лилка удари шамар на Рангел и понечи пак да избяга. Рангел обаче бързо я хвана, стисна я силно с големите си ръце и ухилен до уши пак нацелува устничките на Лилка.
- Диваче такова чоралаво - шеговито додаде Рангел и погали изчервената Лилка по рошавата косица. - Айде да се прибираме в село. И закачиш ли се с мен пак, пак ще те нацелувам, да знаеш!
Лилка нищо не каза. Но кротка като никога запристъпя пред Рангел към село.
Вече през плет, все тъй изчервена, с дяволит поглед, Лилка се провикна към Рангел:
- Магаре!
Изплези му се предизвикателно и бързо се скри вкъщи.
Рангел само се разсмя, погледа още малко с блеснали очи след Лилка и след има-няма две недели си я взе в къщата на воля да му дяволува...
Същата Лилка, на която беше подвикнал студена вода да му даде да пийне, а тя, без ни най-малко да е очаквал, плисна канчето със студена вода в лицето му. Ама че е диване с диване! Чорлаво диване! Което той така щеше да нашамари, че цял живот ще помни бате си Рангел.
- Имам си име! Ясно ли ти е! - викаше ядно на свой ред Лилка, бягайки боса из прясно прекопаното лозе.
Само двамата бяха останали насред лозята. Рангел и Лилка. Съседи бяха. Един плет ги делеше. И десетина години разлика. А в момента само няколко крачки разстояние, което Рангел бързо скъсяваше. И щеше да я нашамари! Яката да я нашамари. Та да й изкара все дяволи от главата!
Не, не беше кротка Лилка, ни па се глезеше като другите момиченца. Но от малка си беше палаво и буйно дете. Не можеше на едно място послушно да стои. Все ще се е затичала нанякъде, все на някое дърво ще се катери, все я с кучето котките из село ще гони, я яйцата по полозите ще чупи или пък петлите ще гони перата да им скубе; най-нахално ще топне пръстче да си опита от ароматната торта на сладкар Деньо или пък ще напляска някое дете...
Всички я знаеха що за пъргава пакостлива напаст беше Лилка. И Рангел го знаеше това много добре. Да не кажем най-добре от всички. Щото откак бе проходило това малко диваненце, не се е спряло шегички да си прави с него. То не бе да го имитира отдалеч, да му се плези или да го стряска, изскачайки му ненадейно от някой ъгъл. А що пъти беше смъквал от черешата малкото крадливо диваненце - цял живот нямаше да му стигне да ги преброи. А че шамареше малката Лилка, шамареше я - всеки път, когато я докопаше с дългите си ръце. Ама Лилка грам поука не си вземаше, даже напротив - намираше начин да му върне жеста, кога най-малко очакваше. Така веднъж Рангел пи солено кафе, щото Лилка сол сложила в захарницата. Друг един път пък след обеден сън се събуди без бретон, а една сутрин остана без закуска. Малката Лилка го беше издебнала докато миеше тигана и му беше отмъкнала топлите палачинки. Още помнеше как ги нагъваше една след друга от високия дувар, а той ядно я гледаше отдолу и й се заканваше на висок глас. Да - след два дена я хвана и я нашамари, но това не върна палачинките му, само се случи така, че още същия следобед трябваше да се гони с кокошките из двора, щото малкото диваненце услужливо им беше отворила портичката.
Вярно, че поотрасна Лилка, поразхубави се и нещата се попромениха. Бели не правеше, не дебнеше пакост да стори на бате си Рангел. Но пък си остана онова дребно, пъргаво човече, с рошлава косица и с пожар характер. Само преди две седмици Лилка нацели с презрели кайсии сина на даскала, само задето й беше одърпал чорлавките плитки. А дни след това удари плесник на Митко Пройков, задето я целуна по бузата...
А сега... Сега Лилка наистина щеше да поднесе вода на бате си Рангел, не само едно канче даже - виждаше, че е уморен, ама... Той я нарече "чорла". Два пъти! И това подпали пожара в нея. Плисна водата в лицето му и сега бягаше презглава, че дълги бяха ръцете на Рангел, па и крачките му големи.
А Рангел, смаян до немай къде, не можеше да повярва, че това малко чорлаво диваненце пак е тръгнало с бели на главата да му се качва. Ядоса се не на шега и я подгони урок да й даде. Нямаше къде толкоз да му избяга. И я докопа де. Обаче докато Лилка го удряше с ръце и го риташе, мъчейки се да се отскубне, тупна на земята, а Рангел отгоре й. Бая труд положи Рангел, дорде извие ръцете на Лилка, та да не го дере и скубе. С цялата си тежест притискаше дребното й телце към земята и не й даваше да шавне. Малка дивачка, отдавна не е яла бой от ръчичките му, ма сега вече няма къде да му бяга. А Лилка ръмжеше под него, вените по бялата й гушка пулсираха учестено, бузите й зачервени, а очите й тъмни-потъмнели от яд, го гледаха дръзко, без страх. "Виж я ти малката рошла колко е пораснала" си каза Рангел и за пръв път загледа Лилка с друг пламък в очите.
- Пусни ме, бре! - изсъска Лилка, усетила разколебаване в него.
- Как тъй да те пусна, Лилке - разсмя се Рангел, без да отхлаби хватката, и я целуна по сочните червени като ягода устица.
Лилка замря, ококори учудено очета, червенина заля лицето й и съвсем безропотна остана, докато с развеселен поглед Рангел я изправяше на крака.
Почувствала земята под краката си, Лилка удари шамар на Рангел и понечи пак да избяга. Рангел обаче бързо я хвана, стисна я силно с големите си ръце и ухилен до уши пак нацелува устничките на Лилка.
- Диваче такова чоралаво - шеговито додаде Рангел и погали изчервената Лилка по рошавата косица. - Айде да се прибираме в село. И закачиш ли се с мен пак, пак ще те нацелувам, да знаеш!
Лилка нищо не каза. Но кротка като никога запристъпя пред Рангел към село.
Вече през плет, все тъй изчервена, с дяволит поглед, Лилка се провикна към Рангел:
- Магаре!
Изплези му се предизвикателно и бързо се скри вкъщи.
Рангел само се разсмя, погледа още малко с блеснали очи след Лилка и след има-няма две недели си я взе в къщата на воля да му дяволува...
Пробив в хидродинамиката: Физици вързаха...
Р, като Равин-1, из ... (второ постване)...
Поемата „Сто кръпки” *-13
Р, като Равин-1, из ... (второ постване)...
Поемата „Сто кръпки” *-13
:))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Дай Боже всеки му такава дяволийка за съседче ;))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Мартичко , страхотно си го написала :)))))))))))))))
Мисля ,че Рангел скоро от дяволии няма да се оттърве :))))))))
цитирайДай Боже всеки му такава дяволийка за съседче ;))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Мартичко , страхотно си го написала :)))))))))))))))
Мисля ,че Рангел скоро от дяволии няма да се оттърве :))))))))
Заменям я за мойте съседи веднага!:)))))))))))
Инак бе ще дяволува тя Лилка, ма кат я накажат, ще види тя:)))))))))))))))))))))
цитирайИнак бе ще дяволува тя Лилка, ма кат я накажат, ще види тя:)))))))))))))))))))))
И аз я заменям :)))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирай:))))))))))))))))))))))))))))))))
Ами Рангел? Кой шса справя с него... таковата... все пак Лилка ще отмъкваме..;)))))))))))))
цитирайАми Рангел? Кой шса справя с него... таковата... все пак Лилка ще отмъкваме..;)))))))))))))
Благодаря ти, Наде! За настроението.
А как се смях всеки път на диваненце, много е готина тази дума. Както и останалите, които си наредила, рисувайки. И всичко видях, да знаеш. Че и чух даже :)))
Лека вечер от мен!
цитирайА как се смях всеки път на диваненце, много е готина тази дума. Както и останалите, които си наредила, рисувайки. И всичко видях, да знаеш. Че и чух даже :)))
Лека вечер от мен!
Радвам ти се и аз, blagovestie:)
Жива и здравичка да си и дяволита, чорлава любов да ти шепти:))
цитирайЖива и здравичка да си и дяволита, чорлава любов да ти шепти:))
Пълен релакс. Пък тия двамата са си лика-прилика. Виж как диването си е намерило майстора!:)))
цитирайСъс сигурност са си лика-прилика:))) И един за друг - все пак Рангел знае как да се справя с дяволуванията на Лилка;))))
цитирайmartito написа:
:))))))))))))))))))))))))))))))))
Ами Рангел? Кой шса справя с него... таковата... все пак Лилка ще отмъкваме..;)))))))))))))
Ами Рангел? Кой шса справя с него... таковата... все пак Лилка ще отмъкваме..;)))))))))))))
Как кой - аз :)) Повод да демонстрирам фанелката с мускулите :)))))) Все не успявам да се изфукам :)))))))))))
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
Съгласна!:))))))))))) Докат ти се справяш с Рангел, аз ще съм разгонила съседите шумни и съответно ще съм отмъкнала Лилка;)))))))))))))
цитирайСъгласна!:))))))))))) Докат ти се справяш с Рангел, аз ще съм разгонила съседите шумни и съответно ще съм отмъкнала Лилка;)))))))))))))
:)))))))))))))))))))))))))))))))))))))
цитирайукротяване на опърничавата, ама побългарено:))))
благодаря за дозата смях, martito.
цитирайблагодаря за дозата смях, martito.
Ами те малките като задяволуват...едва тогава ги забелязват по-големите. Че като започне едно наддяволуване...Докато си намери тенджерката похлупака...После много вкусни гозби стават!:)
Ах, тоя пламък в очите!
Ах, тоя дяволит поглед!
Ама и ти си една дяволица,Марти!
Направо за чудо и приказ!:)
цитирайАх, тоя пламък в очите!
Ах, тоя дяволит поглед!
Ама и ти си една дяволица,Марти!
Направо за чудо и приказ!:)
В стари времена точно така ще да е било. И така като ги гледам героите – хич не са за жалене:-) Нещо повече те – нашите баби и дядовци, ни жалят и с право казват, че ни е време за сватосване.
цитирайМного добро разказче, Мартито! Много ми хареса. Напомни ми малко и за ученическите години, когато и ние като бат Рангел наказвахме непослушните си съученички с целувки :))))))))))
цитирайМхм, и така ставало явно...;)))))))))))))
цитирай:))))))))))) Бе надали ще се кротне Лилка, ама... пак че е Рангел насреща, та... да я наказва подобаващо;))))))))))
цитирайЧуднички диваненца са ми героите:))) Да си призная - харесвам си ги, много:)) И то точно с това дяволуване, с този блясък в очите с палмъците любов, които запалват един в друг:)))
Нека вкусни гозби стават:)))
цитирайНека вкусни гозби стават:)))
Съгласна - хич не са за жалене героите ми, виж за радост - да!:)))
Както каза karambol5 - дай Боже всекиму такава съседка:)))
цитирайКакто каза karambol5 - дай Боже всекиму такава съседка:)))
:-)
цитирай:)))))))))))))))))))))) Верно! Така си беше:))))))))))) Много нахални бяха момчетата тогава:))) В знак на любов и коси се дърпаха, и се щипеха момичетата, и се гонеха из коридорите...:))))
Изобщо.... голямо наказване имаше тогава;))))))))))))))
цитирайИзобщо.... голямо наказване имаше тогава;))))))))))))))
Всяка далавера си има цаката, за която си има чалъм :) Само да видим кой-кого :)
цитирайах ,ето къде са се преродили Й.Йовков,М.Георгиев,Н.Хайтов....а вече си мислех че няма да се роди друг такъв талант.Успех ви желая.Поздрав.
цитирай Много приятно усещане дава разказа. Върна ме към Дъбака, Христина, надиграването ... добър вкус....:))))))
цитирайДобро утро, принце:))
Мчи ще гледаме, принце, как чалъмът хваща цаката на далаверата;))))
цитирайМчи ще гледаме, принце, как чалъмът хваща цаката на далаверата;))))
Добро утро, mominasylza:)
Желая ти спорна, развеселяваща те седмица:))
цитирайЖелая ти спорна, развеселяваща те седмица:))
Добро утро, dolsineq, с пожелание за слънчево настроение и разсмиваща те седмица:))
цитирай
28.
razkazvachka -
Да му се ненадяваш на момчето - на пръв поглед - мисли бавно, ама задейства ли се...
09.08.2010 10:11
09.08.2010 10:11
Весела седмица!
цитирайЖиви и красиви образи, изпълнени с оптимизъм!
Прекрасен разказ, Martito! Обичам да те чета!
цитирайПрекрасен разказ, Martito! Обичам да те чета!
:))))))))))))) Аха! Да му се ненадяваш:)))))))))))))
Слънчево настроение и много смях, разказвачке:)
цитирайСлънчево настроение и много смях, разказвачке:)
Благодаря ти, миличка:))
Слънчева седмица с цветни изживявания:)
цитирайСлънчева седмица с цветни изживявания:)
Луди - млади!
цитирайа твойте чорлави плитки кой ще ги дръпне, палавнице?! ;)
Все нахилена да си, както ни ухилваш и нас :))))))))))
цитирайВсе нахилена да си, както ни ухилваш и нас :))))))))))
усмихнато, слънчево!
цитирайИ заразителни;)))
цитирай:))))))))))))))) Мойте чорлави плитки ще ги галят, щот... бая героини имам и на бая акъл са ме научили;)))))))))
Веселко да ти е, ronya:))
цитирайВеселко да ти е, ronya:))
Привет с усмивки слънчеви:))
цитирайТака им било писано..., и то изглежда от много от отдавна...
Поздравления за разказа!
цитирайПоздравления за разказа!
Много си прав - писано им е било заедно да са:))
Усмихната седмица, voinov50:)
цитирайУсмихната седмица, voinov50:)
40.
анонимен -
с удовослтвие го изчетох и дежа вю ...
10.08.2010 09:49
10.08.2010 09:49
с удовослтвие го изчетох и дежа вю изпитах, ех времена славни :-)))
а бе, martito, що тез "твоите момичета" все шамари раздават за целувки? :-))))
цитирайа бе, martito, що тез "твоите момичета" все шамари раздават за целувки? :-))))
Що, що раздават шамари - ми, щот са свидливи и скръндзави:))))))))))))))
А ти от твойте славни времена колко шамарчета си си спечелил, м?;))))))))
цитирайА ти от твойте славни времена колко шамарчета си си спечелил, м?;))))))))
42.
анонимен -
one point :-)))
ама на ниво и с д...
10.08.2010 10:02
10.08.2010 10:02
one point :-)))
ама на ниво и с дългосрочно значение :-))
цитирайама на ниво и с дългосрочно значение :-))
:)))) Мчи честито!:)))
Па щом е и дългосрочно... ха нека все на ниво да е!;)))
цитирайПа щом е и дългосрочно... ха нека все на ниво да е!;)))
я тя каква стана! Такова влюбване обикновено е за цял живот! Иска ти се да напляскаш някого, а то.......... Усмихнат вторник!
цитирай:)))) Така е:)) И проблясъкът е направо заслепяващ;)))
Весела седмица с пъстро-пъстро настроение:))
цитирайВесела седмица с пъстро-пъстро настроение:))
хехе Лилка!...айде сега и Ренка да опишеш!
скица такава....:)))))))))))
цитирайскица такава....:)))))))))))
Колко ли сладка ще е била водата за Рангел, дето я е напил по толкова прекрасен начин!:)))
цитирай:))))) Ще й дойде реда и на Ренка;)))))
Усмивкииииии, Лилке:))
цитирайУсмивкииииии, Лилке:))
Ненасищащо сладка е била;)))
Усмивки, megg:)
цитирайУсмивки, megg:)
Голяма чаровница е била.Много хубаво разказваш, магьосница си.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
