Постинг
27.03.2011 15:21 -
Малка теменужена рокличка на пътя
Не, не беше нейният вятър… Не беше топъл и целуващ нежно като онзи, в чиито прегръдки танцуваше и потъваше в светове на нашепващи ухания. Не беше. Този минаваше така, сякаш се състезаваше с нещо или някого. У него нямаше топлина, нежността му беше чужда. Профучаваше и обръщаше всичко с главата надолу. После се връщаше на стартова позиция и повтаряше упражнението, докато не разчистеше и хаоса и на негово място не остане просто една куха празнота, в която той разстилаше вихрите си…
Продължаваше вече трети ден… Отморил през нощта, още в ранни зори той започваше своята мисия. Засилваше се, минаваше през нея и отминаваше. После се връщаше и всичко започваше отначало. Усещаше как студът препускаше в нея и караше тялото й да потръпва. Очите й се зачервиха, а сълзите й неуморно се стичаха и доставяха влага.
Тя се държеше здраво за земята, но силите й не бяха много, твърде дълго продължаваха набезите на вятъра. А беше самичка, край пътя, на открито, в близост до купчина неприветливи, студени камъни. Там след безкрайно нежно задъхващ танц с топлия вятър се беше отпуснала морно в прегръдките на уютната земя. Това място на пътя стана неин дом, пусна коренчета във влажната земя и с искрящи и любопитни очи поглъщаше целия свят около себе си.
Но този студен вятър мачкаше възторженото й щастие. Тя крещеше от болка, виеше мъчително, проклинаше с цялата си душа, умоляваше, просеше милост, но… Но вятърът дори не я чуваше. Свистеше свирепо през нея, блъскаше я бездушно в студените камъни, разкъсваше крехките й листенцата на части и ги пръскаше нейде по пътя си. Настървено се стоварваше отгоре й и я принуди да коленичи. Зари я в пръстта. Накара я да съжалява за усилията да излезе изпод топлата земя. Накара радостта й от първата среща със слънцето да помръкне.
Вятърът преобърна всичко с главата надолу и в нея. Чуруликащитото бъбрене на птичките избледня. Светлината вече не я интересуваше, нито я вълнуваха приказките на малките буболечки. От трепета и нетърпеливото й, жадно очакване на новия ден не остана и прашинка.
Мислеше, че е силна. Че след като се справи с коравата земя, ще може да се справи с всичко. А се оказа слаба. Беше нищожна, жалка. Беше нищо. И беше там, където й беше мястото – просната в пръстта. В същата онази земя, в която си проби път нагоре и над която искаше да цъфти и да разнася аромат…
Кому беше нужно нейното ухание? Кому беше нужна нейната радост от живота? Кому беше нужен нейният живот?...
Грозна гледка… И смешна…
Чакаща смъртта – така я завари разбуждащият се сред пухкави облачета нов ден. Слънцето бавничко се протягаше и надигаше главица от постелките пухени облачета. Розовеещите му още лъчи нежно докосваха отпуснатото й телце. Врабците подскачаха любопитно оглеждащи и обсъждащи на висок глас новия ден. Буболечките показаха главици от скривалищата си и се втурнаха да опознават затоплящата се земя. Имаше толкова много неща да се видят, да се помиришат, да се вкусят, да се почувстват, но на нея й беше безразлично…
Изведнъж нещо в нея трепна гъделичкащо. Нещо в нея упорито си проправяше път и нямаше намерения да умира. Не, не бяха сокчета й. Не беше мравчица някоя, нито повей на вятъра. Много бавно, през нестихналата все още болка, тя се насили, поизправи снага от пръстта и се огледа. От нея нагоре към слънцето се надигаше на пръстчета крехко прозрачно стъбълце с малка синееща топчица в края. Усмивка раздвижи устните й и пропука отчаянието. Мъчително напрегна мишци и се изправи, отпи жадно от капчиците роса и през целия ден не спря да пълни скута си със слънчева топлина. Щастливо оглеждаше нежното си цветче и с все сили се вкопчи в земята, грижливо подбирайки най-вкусните сокчета...
Не се мина много и една сутрин я разбуди тихо уханно шумолене. Малката цветна пъпчица бавно приглаждаше понамачканата си виолетова рокличка, срамливо свеждаше главица, но очетата й жадно попиваха новия пролетен ден.
Пролетният вятър галеше рошавата главица, целуваше сините й очета и разнасяше аромата й навред, а тя, малката горска теменужка, готова да посреща всеки вятър, с усмихнато сърце приветстваше живота…
Продължаваше вече трети ден… Отморил през нощта, още в ранни зори той започваше своята мисия. Засилваше се, минаваше през нея и отминаваше. После се връщаше и всичко започваше отначало. Усещаше как студът препускаше в нея и караше тялото й да потръпва. Очите й се зачервиха, а сълзите й неуморно се стичаха и доставяха влага.
Тя се държеше здраво за земята, но силите й не бяха много, твърде дълго продължаваха набезите на вятъра. А беше самичка, край пътя, на открито, в близост до купчина неприветливи, студени камъни. Там след безкрайно нежно задъхващ танц с топлия вятър се беше отпуснала морно в прегръдките на уютната земя. Това място на пътя стана неин дом, пусна коренчета във влажната земя и с искрящи и любопитни очи поглъщаше целия свят около себе си.
Но този студен вятър мачкаше възторженото й щастие. Тя крещеше от болка, виеше мъчително, проклинаше с цялата си душа, умоляваше, просеше милост, но… Но вятърът дори не я чуваше. Свистеше свирепо през нея, блъскаше я бездушно в студените камъни, разкъсваше крехките й листенцата на части и ги пръскаше нейде по пътя си. Настървено се стоварваше отгоре й и я принуди да коленичи. Зари я в пръстта. Накара я да съжалява за усилията да излезе изпод топлата земя. Накара радостта й от първата среща със слънцето да помръкне.
Вятърът преобърна всичко с главата надолу и в нея. Чуруликащитото бъбрене на птичките избледня. Светлината вече не я интересуваше, нито я вълнуваха приказките на малките буболечки. От трепета и нетърпеливото й, жадно очакване на новия ден не остана и прашинка.
Мислеше, че е силна. Че след като се справи с коравата земя, ще може да се справи с всичко. А се оказа слаба. Беше нищожна, жалка. Беше нищо. И беше там, където й беше мястото – просната в пръстта. В същата онази земя, в която си проби път нагоре и над която искаше да цъфти и да разнася аромат…
Кому беше нужно нейното ухание? Кому беше нужна нейната радост от живота? Кому беше нужен нейният живот?...
Грозна гледка… И смешна…
Чакаща смъртта – така я завари разбуждащият се сред пухкави облачета нов ден. Слънцето бавничко се протягаше и надигаше главица от постелките пухени облачета. Розовеещите му още лъчи нежно докосваха отпуснатото й телце. Врабците подскачаха любопитно оглеждащи и обсъждащи на висок глас новия ден. Буболечките показаха главици от скривалищата си и се втурнаха да опознават затоплящата се земя. Имаше толкова много неща да се видят, да се помиришат, да се вкусят, да се почувстват, но на нея й беше безразлично…
Изведнъж нещо в нея трепна гъделичкащо. Нещо в нея упорито си проправяше път и нямаше намерения да умира. Не, не бяха сокчета й. Не беше мравчица някоя, нито повей на вятъра. Много бавно, през нестихналата все още болка, тя се насили, поизправи снага от пръстта и се огледа. От нея нагоре към слънцето се надигаше на пръстчета крехко прозрачно стъбълце с малка синееща топчица в края. Усмивка раздвижи устните й и пропука отчаянието. Мъчително напрегна мишци и се изправи, отпи жадно от капчиците роса и през целия ден не спря да пълни скута си със слънчева топлина. Щастливо оглеждаше нежното си цветче и с все сили се вкопчи в земята, грижливо подбирайки най-вкусните сокчета...
Не се мина много и една сутрин я разбуди тихо уханно шумолене. Малката цветна пъпчица бавно приглаждаше понамачканата си виолетова рокличка, срамливо свеждаше главица, но очетата й жадно попиваха новия пролетен ден.
Пролетният вятър галеше рошавата главица, целуваше сините й очета и разнасяше аромата й навред, а тя, малката горска теменужка, готова да посреща всеки вятър, с усмихнато сърце приветстваше живота…
Радвай се на живота Наде, бъди Благословена!
цитирай
2.
ketcakuatl -
Е..ЕЕ БРАВО
27.03.2011 15:41
27.03.2011 15:41
Толкова образно, такъв усет към детайла, въздействащо и разбира се: с неочакван край! Не че и публицистиката е лоша, или няма значение, но разнообразявай блога си точно с такива работи, лошо няма. Поздрави!
цитирайТи си една истинска теменужка ;))))
цитирайБлагословен да си и ти, Алекс:)
Усмивки:)
цитирайУсмивки:)
Благодаря за коментара:))
Разнообразието винаги е за предпочитане пред монотонността:)
Поздравчета:)
цитирайРазнообразието винаги е за предпочитане пред монотонността:)
Поздравчета:)
:)))))))) Ако знаеш само колко ги чакам да ми помахат с виолетовите си рокличи и да си внеса от уханието им в деня си, и идея си нямаш:)))
цитирай:))))))))))))))))))) Вижда се колко ги чакаш :))
Ще дойдат , Марти ..скоро ;))))))))))
А ти си приготви една виолетова рокличка , за да си в тон с тях :)))))))
цитирайЩе дойдат , Марти ..скоро ;))))))))))
А ти си приготви една виолетова рокличка , за да си в тон с тях :)))))))
:))))))))))))) Имам я вече рокличката:)))))) И пакетче бонбончета виолетки мисля да отворя:)))) И да черпя с тях, стига да цъфнат по-скоро:))))
цитирайТолкова сила в малкото цветенце! Разнежи ме с този разказ, Мартичка, бъди красива и силна като теменужката!
цитирайДааа... толкова сила във всяко малко цветенце, толкова много желание за живот, толкова много сила за живот и толкова красота уханна:))
Нежна теменужена вечер, makont:)
цитирайНежна теменужена вечер, makont:)
Много, много е красиво!
цитирайНадявам се да е красиво:)
Поздравчета:)
цитирайПоздравчета:)
Чудесно е. Има много метофора в този разказ. Не бивада се подаваме на отчаянието, кокото и трудно да ни е. След мрака идва светлина и трябва да намерим сили да я дочакаме и да се изправим.
цитирайОбичам да чета всичко, което пишеш. Поздрави!
цитирайТочно така - след мрака идва светлина. Като светлината идва от на, тя е в нас:)
Светла и слънчева седмица:)
цитирайСветла и слънчева седмица:)
Благодаря ти:)
Радвам се, че ти харесва написаното:))
Слънчево настроение през седмицата:)
цитирайРадвам се, че ти харесва написаното:))
Слънчево настроение през седмицата:)
Честита пролет, Наденце :) И ти така да си силна и нежно красива едновременно :):):)
цитирайЧестита пролет и на теб, сладуранке:)) И благодаря за пожеланията:)
Нека всички сме едновременно нежни и силни:)) А в душите ни да е пролетно, топло и уханно:))
цитирайНека всички сме едновременно нежни и силни:)) А в душите ни да е пролетно, топло и уханно:))
В предишният си живот си била теменужка, Теменужке. :-))
И сега ни разказваш спомените си. :-))
цитирайИ сега ни разказваш спомените си. :-))
:)))))))))) Била съм, Илийка, няма начин да не съм била теменужка, ма сега се крия зад името Надя;)))))))))))))))
Радвам ти се, че си ми гостенин:)))
Пролетно-теменужено-уханни поздравчета най-сърдечни от мен:))
цитирайРадвам ти се, че си ми гостенин:)))
Пролетно-теменужено-уханни поздравчета най-сърдечни от мен:))
Преборва се със зимата и с прахоляка - браво, Марти!
цитирайПрочетох по няколко пъти определени пасажи!
Спомням си моето състояние от преди години, което "роди" "Приказка за цветето" и "Да се изправиш".
Този Суховей /макар да предизвиква студ, за мен е Суховей/ е унищожителен.
Поздрави на твоята нежна теменужка,която въпреки Суховея е дарила и още едно ароматно и нежно цветенце!
Надявам се това да е само един хубав разказ-алегория и нищо повече!
Бъди много щастлива!
Прегръдка!
цитирайСпомням си моето състояние от преди години, което "роди" "Приказка за цветето" и "Да се изправиш".
Този Суховей /макар да предизвиква студ, за мен е Суховей/ е унищожителен.
Поздрави на твоята нежна теменужка,която въпреки Суховея е дарила и още едно ароматно и нежно цветенце!
Надявам се това да е само един хубав разказ-алегория и нищо повече!
Бъди много щастлива!
Прегръдка!
Истинска красота!!!
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 37662
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете