Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.08.2011 13:16 - Черно и бяло
Автор: martito Категория: Лични дневници   
Прочетен: 2025 Коментари: 19 Гласове:
25


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
    Черно и бяло. Два цвята, с които боравеше внимателно и прецизно. Като хирург. Като виртуоз със струните на цигулката. Потапяше пръст в събитието, докосваше съществото срещу себе си, издигаше пръста си нагоре към слънцето, притваряше очи, затяваше дъх и бавно насочваше затопления си пръст към устните. Вдъхваше аромата със затворени очи и изричаше – черно. Или – бяло. Така отделяше двата цвята, държеше ги далеч един от друг и нямаше главоболия. Черното винаги беше черно, а бялото си беше бяло.
   Това беше неговата работа. Подреждаше света леко и без колебания. Без компромиси и без вълнения. Без протакане. Хирург. Виртуозен хирург. Без нито една грешка. Без нито един неразрешен случай.
   До днес.
   С дни вече се взираше в странното топло на допир кълбовидно създание, което пулсираше пред очите му, дишаше шумно, издаваше странни възторжени звуци и с ококорени очи поглъщаше света около себе си. Наблюдаваше го безмълвно, докосваше го с пръсти, опипваше го с очи, насочваше го към слънцето, към вятъра и водата, но пак не разбираше. И под лупа, и под микроскоп съществото не даде признак нито на бял, нито на черен цвят. Беше някаква странна смесица от преливащи едно в друго непонятни и непознати за него багрила, които ту изсветляваха до блясък пред очите му, ту се насищаха до нажежаване; вплитаха се едино в друго, потъмняваха до бурно море и изригваха в огнена лава; заплитаха бързо въжета папагалова пъстрота и потъваха в розовата срамежливост на изгрева; надничаха любопитно като горски ягоди, за да израснат в безкрайни, натежали от плод жита…
   Недоумяваше. Не разбираше. Черно-белите му фигури също не разбираха. Трупаха се около непознатото кълбовидно образувание, начупваха безупречната си подредба и натрупаваха смущаващ ужас от настъпващ хаос в него. Хаос, който пулсираше задъхано, разрастваше се мълниеносно и заплашваше да го остави да бъде погълнат от малката топка цветна пъстрота.
   Вече не беше същият. Изгуби съня си, изостави работата си и за пръв път от началото на своето съществуване той не знаеше какво да прави и къде да постави кълбото странност. Не беше черно, нито бяло. Опита се да го застопори на едно място, но само предизвика разпукване на дъхава, натежала от зрял плод и лепакви сокове есен. Опита се да го смачка, но срещна отпор от напъпила пролет, пробиваща с буйна разлистеност…
   Каква беше тази кълбовидна странност, която с еднаква сила го плашеше и едновременно привличаше към себе си? Можеше ли да напусне своя свят, заради това малко топло нещо? Струваше ли си да захвърли толкова години усърдие и прецизна дейност? А трябваше ли да избира?...
   Свъси вежди и обърна гръб на странното създание. Затвори си очите за него, покри ги с длани и отказа да ги отвори дълго време. Когато се престраши и прогледна през пръстите на ръцете си, пред него стояха черните и бели фигурки, разделени едни от други, подредени в правилни редички. Странното създание го нямаше, но…
   Но нищо не беше както преди. Ароматът на топлото пъстроцветие беше проникнал в кожата му, звуците му го докосваха и прогонваха мислите му, пулсиращата му топлина… Пулсиращата му топлина липсваше! Липсваше болезнено, остро… Завземаше мислите му, пречеше на работата му. Виждаше пътрото същество във всяка фигурка, тръгваше въодушевен към нея, тръпнещ, нетърпелив, но щом я доскоснеше, разноцветният образ изчезваше, а той оставаше сам със сълзите, изливащи се някъде дълбоко в него. Въздухът му горчеше, водата го давеше, а очите му изгубиха смисъл да гледат. Изостави работата си, изостави подредените си редички, изостави черно-белия си свят и тръгна. Тръгна нанякъде, след спомена за приказното видение, след надеждата, че отново ще го намери и ще му бъде позволено да се гмурне в него…

   - И намери ли го? – попита младежът с разтуптяно сърце и потреперващ глас.
   - Не – тъжно промълви старият слепец – все още не.
   Настъпи кратко мълчание.
   - Ти виждал ли си го? – запита оживено слепецът с прокрадваща се надежда в гласа – Виждал ли си го това прекрасно създание? Едно такова неземно създание,… дъхаво, омайващо нежно, с разкошни дълги руси коси, усмихнати синьо-зелени очи и топла закачлива усмивка,… по детски невиино и увличащо чувствено…
   - Виждал съм го… - отвърна задавено младият мъж – Виждал съм го… моето е с тъмни коси и черни като маслини очи…
   Едва изрекъл последните си думи, младият мъж скокна пъргаво и припряно забърза нагоре по улицата…





Гласувай:
25
0



1. karambol5 - Успя да спреш дъха, Мартичко :))...
15.08.2011 13:58
Успя да спреш дъха ,Мартичко :)))))
Чувството ,което събуди у мен е ......като да се докоснеш до Вечността , като да полетиш след стрелата и да се молиш поне за миг да я докоснеш и да станеш част от шеметният и летеж :)
Поздрави :)
цитирай
2. martito - karambol5,
15.08.2011 14:14
Мдаааа... нещо такова изпитва и героят... само че болезнено, защото е избрал да си затвори очите..:)
Благодаря, че прочете:)
цитирай
3. injir - Mdaaaa. . . A az si pomislih, che e ...
15.08.2011 14:28
Mdaaaa... A az si pomislih, che e vidyal izvynzemno.:)
цитирай
4. martito - injir,
15.08.2011 14:46
:))))))) И имаш право... донякъде...:))
Поздравчета и хубав ден:)
цитирай
5. milamam - Много често, за съжаление, си за...
15.08.2011 16:08
Много често, за съжаление, си затваряме очите заради цветовете, които ни заливат. Не искаме да сме цветни, черното и бялото са ни удобни.
Ослепяхме.
Размисли ме :)))
Поздрави, Наденце!
цитирай
6. martito - milamam,
15.08.2011 16:25
Дааа, удобни са черния и белия цвят... и за етикети са удобни... но... душата винаги иска и нещо друго, което може и да не може да назове, но усети ли го, докосне ли се поне за миг да него... цял живот се стреми към него:))
Радвам се, че прочете, milamam:)
Поздравче и шареност:)
цитирай
7. malkiatprintz - То, черното и бялото, освен сиво, ...
15.08.2011 17:19
То, черното и бялото, освен сиво, друго не могат да направят, Мартито :):):)
цитирай
8. cefulesteven - Като, че ли във всеки един живот го ...
15.08.2011 20:03
Като, че ли във всеки един живот го има този вътрешен конфликт и явяването на това същество. Най-вече, когато ставаме възрастни, когато достатъчно сме се наяли с плода на познавананието, че да разберем, че то не означава нищо, нямаме ли едно друго притежание, а то е любов. Поздрави Марти. Провокира ми много размисли.
цитирай
9. martito - malkiatprintz,
15.08.2011 20:46
Е, това е то, принце - черното и бялото само сивота могат да сътворят... но докато го провидиш...:))
цитирай
10. martito - cefulesteven,
15.08.2011 20:49
Абсолютно си прав, Стеф - нямаш ли любов, каквото и друго да имаш и можеш - без стойност и смисъл е:) Усетил си текста, размислил те е - радвам се:)
Както се радвам и на това, че си намерил своята пулсираща топла топчица и сте заедно:))
Хубава вечер, Стеф:)
цитирай
11. malkiatprintz - Е, това е то, принце - черното и бя...
15.08.2011 21:54
martito написа:
Е, това е то, принце - черното и бялото само сивота могат да сътворят... но докато го провидиш...:))


...що вапцане трябва да падне... :):):)
цитирай
12. inel379 - Такова съзнателно възприемане на света само в черно и бяло не е въпрос на възраст!
15.08.2011 23:42
Жалко е да се откажеш сам от многобагрието на живота, от любовта и красотата, които го осмислят!
Огънят на едно истинско докосване обаче, не може да се забрави!
Душата не спира да копнее, но вместо богата цветна гама...приливна вълна от сивота я залива.
Тъжно. Но още по-тъжно е изобщо да не се събудиш.
Поздравления за теб!
цитирай
13. martito - malkiatprintz,
16.08.2011 09:12
:)))))))))))))))))))))))))))))) Вапцане, вапцанееее... дорде не се проумее примерно, че те тва е шахматна дъска... примерно...;))))))))))))))))
Усмихнат ден, принце:))
цитирай
14. martito - inel379,
16.08.2011 09:15
много съм съгласна с коментара ти, inel379. Събуждането е важно, проглеждането, вслушването, разбирането... Душата иска цветност... не бива да й я отнемаме..

Хубав ден, inel379:)
цитирай
15. makont - Здравей Мартичка,
16.08.2011 15:00
много замислящ разказ. Черно-бялото гледане е опростеното виждане на света, но и най-удобното. За да видиш цветовете душа се иска, сърчице и широко отворени очи. А да разпознаеш нюансите между основните цветове и оттенъците си е направо божественост. Е, който го може е истински щастлив. А не е нужно много, нали. Поздрав за философския разказ и хубав вторник!
цитирай
16. martito - makont,
17.08.2011 08:03
Не, makont, не е нужно чак толкова много или чак толкова героичност и небивала смелост, за да се видят цветовете на дъгата:)) И както винаги... онова удобното... винаги излиза скъпо и прескъпо..:)
Много гушки на мопсчовците:))) Ще ги запозная с моя Прасчо - гълъбето на терасата ми:))))
цитирай
17. dolsineq - Добре, че идва и този момент, за да ...
19.08.2011 23:36
Добре, че идва и този момент, за да разбере човек, че светът не е само черно-бял. Между тях са всички цветове на дъгата, които създават красотата в живота и без които, този свят би изгубил смисълът на своето съществуване.
цитирай
18. martito - dolsineq,
21.08.2011 16:44
Нека е шарен светът ни:)) Душите ни да пъстреят:))
Поздрави:))
цитирай
19. emalibg - Ако няма цвят
07.10.2011 00:16
няма да има и свят! Светът е красив зашото е шарен и ни омайва с цветността си! В черно и бяло е смъртта и болката! Дори и сънищата са ни цветни - мечтите и те шаренеят! Нека е шарен денят ти и да не избираш само между черно и бяло!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1496697
Постинги: 322
Коментари: 10452
Гласове: 37223