- Излез! Излез, гадино черна! Излез и се бий!
    Крещеше юнакът в блестящите тежки доспехи. Размахваше заплашително меча си, вдигаше високо щита си и обикаляше тежко и злобно около входа на пещерата. Мълнии излитаха от очите му и пронизваха тъмната паст на пещерата, а фактът, че чудовището не излизаше да мери сили с него, го вбесяваше още повече.
    Така беше първия ден.
    На втория ден гневът вече бе нахлул във всяка негова клетка и го бе превърнал в дива необуздана хала, вселила в себе си разрушителните стихии на Вселената. Лицето му бе разкривено до наузнаваемост, доспехите бяха захвърлени, заедно с острия меч и блестящия щик. Гологлав, с разгърдена риза, запретнал ръкави, юнакът яростно обикаляше входа на пещерата. Жилите по врата му бяха изпъкнали до бяло, вените на слепоочието му бясно пулсираха, ръцете му бяха посинели от напрегната ярост, а от стиснатите му със свирепа ярост юмруци капеше кръв. Погледът му убиваше, а устата му през зъби ругатни и закани без умора редеше:
    - Излез! Излез, изчадие адово! Излез и се бий! Като мъж!....
    - Страхливец! Долен поплювко! Женчо! Никаквец!….
    - Няма да си тръгна! Няма! Докато не излезеш и не отсека грозната ти глава! Чу ли? Няма! Няма!...
        ……………………………………………………………………..

    Имаше, разбира се, причина юнакът да изгуби иначе желязното си равновесие. И той имаше някакви граници. И неговото търпение се изчерпваше все някога и ядът просто изригваше и поглъщаше всяка част от него. Писнало му беше чудовището да влиза в градината му и да тъпче цветята му. Писнало му беше да гледа красивите си творения да гният, залепнали в калта, а ароматът им - премазван от вонята на смърт и блатна тиня. Писнало му беше да преглъща сълзите си, да разчиства, да съживява малките и крехки цветенца, да попива боязливите им в началото, а после и все по-смелите усмивки и тъкмо когато го накарат да почувства силата на живота, тъкмо когато почувства целувката на любовта, тъкмо тогава, в рамките на един неизмеримо кратък миг, това мръсно светлоядо чудовище се втурваше и с все сила стъпкваше сътворената от него цветна прелест. Премазваше любовта в сърцето и я оставяше бавно да умре. Пронизваше неговото сърце. Поразяваше неговата душа.
    И сега си заслужаваше! Заслужаваше си всяка обидна дума! Струваше си да поиска смъртта на мерзавеца!
    Струваше си да го убие! Да го заличи от лицето на земята!
    СТРУВАШЕ СИ!...
    Но чудовище не излизаше. И както изглеждаше – нямаше и най-малкото намерение да хаби сили в битки с юнака. Въпреки свирепата му ярост, въпреки обидите и дръзките му нападки.
    На третия ден стихиите у юнака се бяха уталожили. Той все още беше пред входа на пещерата, все така решен да се бие до смърт. Но вече не пристъпяше ядно, не крещеше гневно, не заплашваше, не ругаеше. Яростта бе утихнала, желанието за мъст се бе кротнало. Седнал на земята, сам усмирен, юнакът се взираше в тъмната паст на пещерата. Решил беше – щом чудовището не иска да излезе, той ще влезе при него, ще го погледне в очите и ще го застави да си плати за всичко. Ще го изкара на светло, за да му покаже красота на света, която с безумна лекота заличава.
    Стана и влезе в пещерата. Без колебание! Без страх! Без гняв!
        ………………………………………………………………….

    Тук легендата мълчи, не казва какво се е случило в пещерата.

    Но народът разказва, че юнакът е все още жив и все още отглежда своите пъстри цветя. Съвсем същият. С изключение на две неща - на огледалото, с което излязъл от пещерата и което носи навсякъде със себе си; и на странната привичка да се оглежда в това огледалото. Хора шушукат след него, дюдюкат подигравателно, присмиват му се и в очите дори. Но той не им обръща внимание, не се дразни, не ги наказва, само ги гледа усмихнато и толкова.
   Е, винаги ги има тия смелите присмехулници, които бързат да грабнат огледалото от ръцете му с цел да го имитират, за посмешище да го направят, урок да му дадат. Но… Но така и не успяват. Никога!...
   Разбягват се ужасени от видяното в огледалото.
   Защото малцина са тези, които имат смелостта да гледат в очите звяра в себе си…

Накара дъхът ми да спре ! Поздравления , Марти :)
КОгато чета подобни неща се чувствам докоснат от Бога :)
Много е трудно да застанеш лице в лице със себе си и да оцелееш :)))))) По -най добрия начин :)))))) И никога да не забравяш за огледалото ;)))))))))
Поздрави още веднъж ;)))
Разбирам за поредн път зашо си станала Главна героиня в редна приказка без край :))))))))))

Благодаря, Карамболче:))))
Радвам се, че ти е харесала легендата:) Себе си е най-трудно да гледаш в очите, без да се опитваш да избягаш:)) И да.. да оцелееш:))

А за това, че съм главна героиня.... абе явно и аз съм не по-малко диване от теб и други герои на тази същата приказка без край:)))))))))))))))))

Търся все търся свойто огледало, за това и пиша толкова. Все зверове виждам, а един между тях знам, че е моя, но преди да се фиксирам върху него, чезне, губи се в множеството. Пак го търся. И май съм обречен да бъда вечно видял го - недовидял. Градинката ми все ще е отъпкана.

Много, много размисли пробуди.

Хубава легенда ,но аз ще ти напиша една истина за мен ,на когото се наложи да търси звяра в себе си . Партията и Държавата ме изправиха пред следния избор : Или да се съглася да ме тъпчат ,унижават, ограбват и по всякакъв начин да погазват достойнството и честта ми или да ги унищожа! Аз не знаех за тази легенда ,но реших ,че ако господ е създал човека беззащитен в тази негостоприемна вселена, значи е идиот. Сега повече от четвърт век по - късно мога съвсем отговорно да ти кажа : Господ не е идиот. Така,че и от звяра има нужда и ше има нужда докато съществува насилие = живот на този свят.Живота не е пъстри цветя . Живота е гадост :Невежество ,Власт и Пари - това е живота и той ще бъде унищожен !

Ще го видиш, Стеф... когато си готов... няма начин да те избяга, нито пък ти ще му избягаш на него..:))
Така си мисля..:)

Поздрави сърдечни!

И аз мисля, че Господ не е идиот!:))
Но смятам, че животът не е само гадост, невежество, власт и пари, той е и пъстри цветя, но преди всичко не е безсмислен.
А за унищожението... нали се сещаш за думите - насилието ражда насилие...

Поздрави:)

Колко е трудно да ги видим и да ги разпознаем, да намерим себе си. Невероятна си, Мартичко. Усмивки от мен и много, много влюбена и слънчева нова седмица, и не се преуморявай с кандидатпрезидентската кампания!

Хубавото е, че невъзможни неща няма:))
Усмивки и от мен, слънчева и пълна с настроение нова седмица и за теб:))
Нагушкай сладурковците монпсчеви:)))
И обещавам да не се преуморявам грам по време на кампанията:)))

Прекрасна си:) С обич:)

Всеки ден откривам нови и нови неща.... и у себе си:)
Нежна вечер:)

аз и като го гледам в очите, пак се опитвам да го удуша ;)))
Цветя в огледалото ти, Марти :)))

че за да си в способен да побеждаваш, трябва първо да побеждаваш себе си.
Поздрави!

"Удуши" го с цветя, ronya:))
Усмихнат ден и слънчево настроение:)

Даа... и трябва да преминеш през опознаването на себе си... което ме подсеща за "Матрицата"..:))
Според мен.. има и юнаци, и "юнаци":)

Весел ден с много настроение, vmir:)

Дали да грабва огледалото.................:))
Хубава легенда!Не бях я чувала или чела!Благодаря ти!

Дали?.... Или?....
Въпрос на избор, казват, било:)
Усмихната седмица, Илиада:))

И боговете не могат да отнемат победата на човек победил... звяра в себе си :)

Prekrasno ..Pozdraleniq..

Искам юнакът да е бил българин! Искам, искам, искам :)))
И да е омаял ламята с мозък, а не с кьотек. А накрая може да я е удушил с китки :)

Хубава алегория!

Най-вероятно е така:))))

А забавното е как така успя да коментираш...:)))

Радвам се, че ти е харесал текста:)
Благодаря:)

Усмихнат ден:)

Оо, да - юнакът Е И българин:))
И може да омае ламята без кьотек, може да победи с китки:)

Усмихнат ден, чайче:)

е, който го може, го може! :D :D :D

Ссс - хванах те!:))))))))))))

Марти, направо ме остави без думи.

Поздрави и хубав ден.

Надявам се бездумието ти да е от добро:))

Слънчев ден с много настроение:)

Наденце... колко мъдрост! :)

Май се досещам кой е героят ти ;) :)))

Поздрави от Пирин, Наде!

Надявам се.. да е мъдро:))))
Гууушшш, рошличке:)))

Поздрав най-сърдечен от Дунава:))

Пиша ти повод коментара ти към Съюза на чашата и тютюна в моя блог.
Коментарът ти е : Думите са голяма сила...
Намерението ми е да те светна ,че въпреки тази истина за думите ,силата не е само думи и в случая не става само дума за силно написан текст.
Та по същество :
Този свят е лъжовен, защото всички вярват във всесилието на насилието ( както сама си написала по горе - насилието ражда насилие ) - Властта и си отиват излъгани от света.
Когато прозрях тази истина през 1984г се замислих : Кое е това нещо което е по силно от Властта и може да я унищожи и то по такъв начин, че в обществото да няма никога насилие ( Власт ) ? Изследвайки Френската революция в Акашовите записи установих, че това се постига със Сила. Реших да следвам този пример и да стана достатъчно компетентен за да напиша Енергийна структура ,която да унищожи властта и то не само в България.Кой да ме научи обаче ?
Реших да намеря духа на този написал програмата Атлантида с която е унищожил предишната цивилизация на Туле. Намерих го само за 40 дни и се договорих с него да ме научи срещу това аз да поема неговата карма. Толсианците са били 5.5 милиарда и са били малко по развити от нас - оцелели няма.Написах си на гъза 5.5 милиарда трупа ,но за 2.5 месеца по 3 часа на ден получих необходимото научно знание, как да светя маслото на властта за което имам лични причини.Почнах по неговия юрнек за обръщане полюсите на планетата, но реших да бъде полуобръщане със завъртане на положението на оста. Оста пак ще бъде вертикална но с посоки WE т.е съответствието е N=E,E=S,S=W и W = N и планетата ще се върти от ЮГ на Север съответстващи на сегашните Запад и Изток.
Нарекох тази програма ALGERIA. Ще оцелеят 5.6 милиарда, Ще загинат 1.4 милиарда за което си нося отговорността. Програмата ще осигури прераждането на всичките 5.5 + 1.4 = 6.9 милиарда трупа които ми станаха карма.Така излизам сух от водата и съм чист за пролятата кръв. Силовата структура на ALGERIA включи днес 30 - 9 2011г. около 16 : 50 часа.Това е