Не ме гледай така… Знам колко съм зле. Недей! Не ме приближавай, не искам да ме виждаш такава. И не, не съм хубава, с тоя зачервен нос и сълзливи очи… Като парцал съм – използван без жалост и захвърлен до кофата за боклук… Даже не и в кофата за боклук, а до нея!...
    Ох, спри. Моля те, замълчи. Спри думите – и от тях боли!... Не ме гледай така загрижено. Добре съм. Малко температура само, топи и без това малкото ми мозък… Настинка някаква... Ще ми мине, не се тревожи…
    Кога ли ще приключи всичко? Колко време трябва да се чака? Защо толкова упорито повтаря, че ме обича?!
    Замяно ми е… Мисля, че температурата се повиши… Каква съм глупачка. Не трябваше да го допускам до себе си. Сега е като вирус, ширещ се на воля в мен, множащ се, създаващ безброй малки вирусчета, които на свой ред се размножават и ме правят на решето, докато той ми обяснява колко ме обича…
    Думи. Глупави и хвъркати. Безрасъдни като нощни пеперуди, умиращи в порива си да докосват светлината… И мислите ми са глупави! Защо не мога да мисля за нова дрешка, за някоя рецепа или как да изпера някое проклето петно и с какъв омекотител да го гарнирам?...
    Господи, дори и за това не ставам…
    Тресе ме, студено ми е, всичко ме боли…
    И го обичам…
    Топла ли е любовта? Или изгаря като треска? И как да направя разликата, когато ръцете ми винаги са били студени?
    По дяволите! За пореден път! Лекарство! Трябва ми лекарство! Спешно! Трябва да се лекувам! Да се излекувам! Трябва…
    Ще побегне… Няма начин… Като дявол от тамян ще побегне,… без и да се обърне назад… Чудя му се само защо още не го е направил… Какво чака? Да заболи повече ли? А дали ще боли?...
    Едва ли…
    Тия хапчета нищо не помагат! Защо ми ги изписаха? За да си измият ръцете и да лъснат бляскавата си съвест… Като него ли?
    Кое ще заболи по-силно – да си тръгне или да не го обичам повече?...
    О, не – сега и сърцето ми взе да прескача! Не ми ли стига хремавия нос, кашлящото гърло и тая ужасна болка в ушите…
    Не ми стига… Не…
   Защото все не мога да свикна… Да свикна с хубавото. Пък уж човек бързо свиквал с хубавото.
    Глупости!
    Тая дума понякога изчерпва всичко… освен това, че те обичам…
    И най-вероятно съм глупава, но не съм свикнала. Разбираш ли? Такава ми е природата - да не очаква. И опитът ми е такъв… да търся, да искам, но… но да не съм получавала… Не е страшно. Не боли. Но просто трудно се вярва… Понякога съзнанието трудно приема, че думите не са само думи… И от това вече боли…
    Не, не си виновен ти! Нито всичко онова, което разпердушини вярата ми в думите…
    Виновна съм аз, че искам да им повярвам… а ми е трудно…
    Не ме гледай така, любов моя… И без това се чувствам като захвърлен парцал…
    Махни ги тия лекарства, не ми прави чайчета – нямам нужда от тях…
    Имам нужда от теб! От твоята любов…
    Гушни ме… Притисни ме до себе си,… и излекувай мислите ми…
    Обичай ме…

От тях е и болката, но и радостта!
Когато сме в дискомфорт, най-силно искаме да усещаме любовта!
Най-чувствителни сме към нея!
Сърдечен поздрав за прекрасния разказ, който не е само думи!
Хубава вечер ти желая!:)

Минава с много любовна терапия!:))))

Гушни ме… Притисни ме до себе си,… и излекувай мислите ми…
Обичай ме…

Съгласна съм с теб!:)
И нека не спираме да усещаме любовта у себе си, да не спира усещането, че сме обичани:))

Хубава вечер, inel379:)

Мдааа... лоша болест е неверието, но пък се лекува!:)

Поздравчета:)

http://www.youtube.com/watch?v=1nV_p6cvr2A

:))) усмихни ми се:)

:)))) Така е - Аз съм твоят Ангел :)))))))))))))))))))))

:)))))))))) Де Шми идеш толкоз, м?... че няма да ми се усмихнеш;))))))

Много чувствено!

Благодаря, Стеф:)
Хубава и топла вечер:)

хапчетата не помагат... Най-доброто лекарство е Любовта!... :)

И мен ме е треснал грипа, ама сама си правя чайчетата и не се вълнувам от подобни мисли. Спазвам съветите на майка Тереза-Обичай, все едно не си нараняван. И знаеш ли, понякога се получава и любовта наистина те намира, защото подобното привлича подобно, а неверието отблъсква. За това трябва да отворим сърцата си, за чувствата които изпитваме и да не ни е страх да ги покажем.
За грипчето много помага коластра, спиртни извлеци от моите мамини капки, дето съм писала за тях в няколко постинга, витамини и инхалации с мента.

Ооо, да.. по-добро лекарство за душата от любовта няма:))
Поздравчета:)))

Правя чайче и аз:))
И има чайче не само за мен - за всички:))
А неверието... ще го лекуваме... с много топла любов под формата на гушкане и целувки:)))))))
Топла вечер:)))
И ще погледна постовете ти - задължително:)

"... Имам нужда от теб! От твоята любов…
Гушни ме… Притисни ме до себе си,… и излекувай мислите ми…
Обичай ме…"

Това е толкова хубаво. Разказите ти са невероятно добри! Поздрави.

Най-доброто! Да!:))
/да не кажа - единствено;))/
Топла вечер:)))

Dilema...

че е много упорита и само някоя мнооооого твърдоглава прегръдка може да я излекува.
Ама може! ;))
Гушната да си... здраво :)))))

Поздрави!

Наденце.... гуш... :) С доверие! :)

Мдааа... Дилема... понякога голЕма:)
Усмихнат ден, injir:)

Може! И се лекува! Без остатък, нищо, че е толкоз упорита болест:))
Гушкана да си и ти - здраво!:)
Весел ден, ronya:)

Добро утро, приятелче:))
Радвам ти се, че си ми на гости в блога:)
Ухилен ден:))

Огромно доверчиво гууушш за теб... в отговор:)
Ии... нося кафенце:))
Добро утро, Дори:)

да й се не види...

Усмихнат и обичен ден, Наде! :))

Ех!.... :)))

Усмихнат ден със слънчево настроение:)

най-сладката болест и най-блестящото здраве. Има и болка и радост и думи, но най-важното я да я има. Поздрав за хубавия разказ, лекувай с "прибиране" и усмивки!

:)))))) "Прибранка" съм на топло и уютно:))))))
Нослето на болестта е натрито:))))))))))))
"Прибиране" за теб и мопсченцата:)))

"Имам нужда от теб! От твоята любов…
Гушни ме… Притисни ме до себе си,… и излекувай мислите ми…
Обичай ме…"

Точно казано. Така се лекува болест. С любов!!

Хубав, есенен ден!!

Прекрасно споделено, вълнуващо и... замислящо!
Прегръщам те с много обич, любовта си я имаш вече - от ... когото трябва :)))
Усмихната вечер и опияняващи чувствени вълнения, Марти :):):)

Мдааа... хубаво би било... Както и това - да можем да споделяме:))
Хубава седмица, tota:)

Благодаря, Дивна:))
И да.. имам си я любовта... от когото трябва:)
Хубава седмица с мнооого настроение:)

от любовта и споделената обич! Когато те обичат забравяш, от какво те боли, а ако обичаш забравяш изобщо , че съшествуват болести и болежки свързани с тях! Виж това със захвърленият парцал до кофата е вече по-сериозна тема! Успешен нов ден и нека любовта те води!