Постинг
23.10.2012 16:14 -
Само си патя... От глупост!
Днес ще ви разкажа за мойта глупост и за наш Койчо Бакалина. Същият Койчо, дето важно-важно се разхожда из бакалията си, въоръжен с палка за муха и дебне хвърковатия враг да го трепе. Пък той, врагът – безочлив до безбожие – всяка сутрин го чака накачулен по вратата на бакалницата и кога Койчо отвори двери, цяла армия мухи се шмугва в бакалницата, превръщайки в далматинци де що стока из бакалията има. Та затова и Койчо все въоръжен и в едната, и в другата ръка с палка и само върти очи на четири, чака негодниците недни да му кацнат на сгода и ги трепе.
Що бой са изяли вафлите, пакетите с ориз и боб, саламите и киселите млека – само те си знаят, а хлябът... за него да не говорим. Добре, че вече е в опаковка и той. Такова изтребление, такова чудо понякога е, че цяла лопатка измита Койчо от бакалницата. И то само от жертвите, оставили кости по пода, тия, загинали нейде между хлябовете, между вафлите на рафта или пък във витрината при колбасите – там си и остават, дорде стрина Койчевица не подхване санитарен полуден в бакалницата.
Ама не за стрина Койчевица ми е приказката. А за моята глупост и за наш Койча. Че освен доказно велик мухоубиец, той е и особено начетен и образован. Наред с надписа: „Клеента е дължен да изка касова белешка!!!” се мъдри и дипломата му по Българска филология. И ако другите „клеенти” да не обръщат внимание на Койчевите писания, аз нали прост човек съм, едва пето отделение някога изкарал, все чета, че от висшата наука Койчева и аз да взема малко барем, акълец да натрупам, да не си отида от тоз свят тъп и прост. И докато за мен Койчо бе радост, то той никак не ме тачеше. И то не зарад никаквия оборот, дето му правя, ми зарад оная случка от преди два месеца.
Тогава на вратата на бакалницата ме бе посрещнало едно: „Търси ме продавачка!” Аз – на нокти! Какви ли не хора вече се навъдиха, особено пък жени! Горкият Койчо! Отварям бързо вратата на бакалницата и:
- Бегай, Койчо, бегай у дома в обора, при магарето да се скриеш, аз ще й видя сметката на тая нахална продавачка, дето толкоз те е затърсила!
Не ми баш разбра добрите намерения Койчо. Погледна ме лошо, напъди ме и цяла седмица не ми даде да стъпя в бакалията му. И прав си беше човекът – де па и на мен взе, че ми на акъл дойде в чужди тревоги да се меся. Па и може, сега, човекът да е искал да го намери тая продавачка – знам ли и аз вече.
Че не го намери продавачка Койчо, не го намери, ма и аз друга работа не си намерих, ми все в писанията на Койчо се зверя.
„Ще бъда отворен след 10 минути!” – това беше залепил на вратата Койчо, изписано с едри черни букви върху омазнено в единия край парче амбалажна хартия.
Брях, Боже – втресе ме! Защурах се, заразвайках се на глас, половин село събрах. Защо да го отварят човека?! Ми че жив и здрав си беше сутринта, бре! Как може такова нещо? Как?… И изведнъж – хе, отдоле, по пътя Койчо се задава – малко позапотен и мърляв, ма инак жив и здрав! Жив и здрав бе! И затворен!...
Като на свое дете му се зарадвах, на врата му се метнах, а той… Той две седмици подред кръвнишки ме гледаше и не ме допусна до бакалията, а друга в село няма. Две седмици без хляб ме остави! Две седмици!...
Взел си бях поука и със затворени очи в бакалията пазарувах, ма ей на сега как очите си затворени да държа, като то с големи букви на витрината написано „КРЕМВИЖ” еди-си колко пари килограма. Е, при това „ВИЖ” как да мижа, м? Па и „КРЕМ” има, па аз кремове обичам.
- Що толкоз скъп е кремът?
- Какъв крем? – пули ми се Койчо насреща.
- Как какъв крем? Ей тоя – „КРЕМВИЖ” . Пет лева килограма.
- Какъв крем, какви пет лева, бре? – настръхнал и на нокти вече Койчо.
- Ма тук пише, че има!
- Абе ти си луд, бе! – свъси вежди Койчо. – Това е крем-виж, месо, черво, колбас – сещаш ли се?
Не не се сетих. Дори и когато Койчо почука с показалец главата ми, белким акълът ми се събуди. И право рече Койчо – „кухава работа” съм, та затова и друго поисках:
- Тогаз ми дай от оня, вчесания, та да вървя и да се съдя с него.
- ?!?!?
- Какво ме гледаш, а? На прост ли ще ме правиш? „ЧЕСАН ЗА СЪДЕНЕ” си написал – наврях му аз табелката в лицето – и питам къде е тоя, дето мога да го съдя?
- Абе ей!... Ти, ти… ти…
Няма да цитирам какво ми каза Койчо, първо, щото беше дълго, второ – не беше много прилично, трето – не запомних всичко.
Та така с моята необразованост. Зарад нея сега в другото село ходя на пазар, че снимката ми по бакалницата си Койчо я е разлепил като по време на избори с надпис: „Влизането строго забранено!”
Що бой са изяли вафлите, пакетите с ориз и боб, саламите и киселите млека – само те си знаят, а хлябът... за него да не говорим. Добре, че вече е в опаковка и той. Такова изтребление, такова чудо понякога е, че цяла лопатка измита Койчо от бакалницата. И то само от жертвите, оставили кости по пода, тия, загинали нейде между хлябовете, между вафлите на рафта или пък във витрината при колбасите – там си и остават, дорде стрина Койчевица не подхване санитарен полуден в бакалницата.
Ама не за стрина Койчевица ми е приказката. А за моята глупост и за наш Койча. Че освен доказно велик мухоубиец, той е и особено начетен и образован. Наред с надписа: „Клеента е дължен да изка касова белешка!!!” се мъдри и дипломата му по Българска филология. И ако другите „клеенти” да не обръщат внимание на Койчевите писания, аз нали прост човек съм, едва пето отделение някога изкарал, все чета, че от висшата наука Койчева и аз да взема малко барем, акълец да натрупам, да не си отида от тоз свят тъп и прост. И докато за мен Койчо бе радост, то той никак не ме тачеше. И то не зарад никаквия оборот, дето му правя, ми зарад оная случка от преди два месеца.
Тогава на вратата на бакалницата ме бе посрещнало едно: „Търси ме продавачка!” Аз – на нокти! Какви ли не хора вече се навъдиха, особено пък жени! Горкият Койчо! Отварям бързо вратата на бакалницата и:
- Бегай, Койчо, бегай у дома в обора, при магарето да се скриеш, аз ще й видя сметката на тая нахална продавачка, дето толкоз те е затърсила!
Не ми баш разбра добрите намерения Койчо. Погледна ме лошо, напъди ме и цяла седмица не ми даде да стъпя в бакалията му. И прав си беше човекът – де па и на мен взе, че ми на акъл дойде в чужди тревоги да се меся. Па и може, сега, човекът да е искал да го намери тая продавачка – знам ли и аз вече.
Че не го намери продавачка Койчо, не го намери, ма и аз друга работа не си намерих, ми все в писанията на Койчо се зверя.
„Ще бъда отворен след 10 минути!” – това беше залепил на вратата Койчо, изписано с едри черни букви върху омазнено в единия край парче амбалажна хартия.
Брях, Боже – втресе ме! Защурах се, заразвайках се на глас, половин село събрах. Защо да го отварят човека?! Ми че жив и здрав си беше сутринта, бре! Как може такова нещо? Как?… И изведнъж – хе, отдоле, по пътя Койчо се задава – малко позапотен и мърляв, ма инак жив и здрав! Жив и здрав бе! И затворен!...
Като на свое дете му се зарадвах, на врата му се метнах, а той… Той две седмици подред кръвнишки ме гледаше и не ме допусна до бакалията, а друга в село няма. Две седмици без хляб ме остави! Две седмици!...
Взел си бях поука и със затворени очи в бакалията пазарувах, ма ей на сега как очите си затворени да държа, като то с големи букви на витрината написано „КРЕМВИЖ” еди-си колко пари килограма. Е, при това „ВИЖ” как да мижа, м? Па и „КРЕМ” има, па аз кремове обичам.
- Що толкоз скъп е кремът?
- Какъв крем? – пули ми се Койчо насреща.
- Как какъв крем? Ей тоя – „КРЕМВИЖ” . Пет лева килограма.
- Какъв крем, какви пет лева, бре? – настръхнал и на нокти вече Койчо.
- Ма тук пише, че има!
- Абе ти си луд, бе! – свъси вежди Койчо. – Това е крем-виж, месо, черво, колбас – сещаш ли се?
Не не се сетих. Дори и когато Койчо почука с показалец главата ми, белким акълът ми се събуди. И право рече Койчо – „кухава работа” съм, та затова и друго поисках:
- Тогаз ми дай от оня, вчесания, та да вървя и да се съдя с него.
- ?!?!?
- Какво ме гледаш, а? На прост ли ще ме правиш? „ЧЕСАН ЗА СЪДЕНЕ” си написал – наврях му аз табелката в лицето – и питам къде е тоя, дето мога да го съдя?
- Абе ей!... Ти, ти… ти…
Няма да цитирам какво ми каза Койчо, първо, щото беше дълго, второ – не беше много прилично, трето – не запомних всичко.
Та така с моята необразованост. Зарад нея сега в другото село ходя на пазар, че снимката ми по бакалницата си Койчо я е разлепил като по време на избори с надпис: „Влизането строго забранено!”
Хахахахахаххахаххахахахаххахахахахахаххаххаххахххахахахаххахаххахаха :))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))))
О , не ,,, това е класика ;))))))))
цитирайО , не ,,, това е класика ;))))))))
:)))))))))))))))))))))))) Смях я, смях... ма човечецът сега в другото село чак ходи на пазар:))))))))))))))
цитирай ами и некой друг като Койча си ядосала, та ти слага минуси доста често забелязах.
Поздрави
цитирайПоздрави
:)))))))))) Е, па случАват се явно и таквизи работици - свят широк, хора разни:))) Или както го беше написал четири пъти таман онзи свищовлия Щастливец - "Разни хора, разни идеали":)))))
На някой може от сърце да му иде минуси да слага - де па да знаеш:))))))))))
Поздравчета ухилени:))))
цитирайНа някой може от сърце да му иде минуси да слага - де па да знаеш:))))))))))
Поздравчета ухилени:))))
5.
goran -
Явно селото е малко, но богато та Клиента и Койчо имат много свободно време за закачки!!
23.10.2012 17:40
23.10.2012 17:40
Я да бяха по-гладни, да видиш как веднага щяха да започнат да се съобразяват един с друг.
цитирайвиж Койча си е направо литератор. Трябва да се спретне и да започне и да готви нещо за хората, тогава ще има и надпис: " Меньо за деня", така и хората ще са доволни, и булките на село ще имат свободно време та да търсят Койча в ролята на продавачки. Усмивки, Марточко, разсмя ме от сърце.
цитирай:)))))))))))))))))))))))))))))))) е сяяяя......:)))))))))))))
цитирай:)))))) Особено "клеента" има много свободно време за закачки:))))))))))))) Ма явно Койчо не е от хората с чувство за хумор;))))))))))) Той си е висшист човекът!:))))))))))))))
Поздрави, goran:))
цитирайПоздрави, goran:))
:)))))))))))))))))))))))))))))))))) Идейно е, Майче, да почне да готви и "Меньо на деня" да изписва:)))))))))))))))))) Много "кибапчита" и "кифтета" ще има да прави, само мухите малко ме притесняват - кой ще ги трепе тях...:)))))))))))))))))))))
Много настроение, Майче, и гуушшки за сладуранките Жизел и Йода:))))
цитирайМного настроение, Майче, и гуушшки за сладуранките Жизел и Йода:))))
:)))))))))))))) Е, добре де - бели кахъри са :)))))))))))))
цитирайТи си добре
ами аз , утре като изляза и като се сетя за разказа ти , ще има само да си се смея като си вървя .
то сега лесно , с gsm-и те не се забелязва
Питаш ли ме преди години , а
?
:)
цитирайами аз , утре като изляза и като се сетя за разказа ти , ще има само да си се смея като си вървя .
то сега лесно , с gsm-и те не се забелязва
Питаш ли ме преди години , а
?
:)
Макар че доста често се срещат такива надписи:)))
Поздрави за хубавия разказ-събитие!
цитирайПоздрави за хубавия разказ-събитие!
Анди - поемам отговорността за всеки учуден поглед, който ще получиш утре, както и за всеки завистлив поглед заради веселото ти настроение:)))))))))))))
А преди години... ми то си е било за преди години;)))))))))))
цитирайА преди години... ми то си е било за преди години;)))))))))))
:)))) Весело е и не до там - точно защото такива надписи се срещат често... все по-често...:))
Весело настроение, bven:)
цитирайВесело настроение, bven:)
Мартоооооо, смях се на глас през цялото време, та чак децата разтревожих :)))))
Но смях, смях, ама подобно неграмотно изписани надписи, колкото щеш :(
цитирайНо смях, смях, ама подобно неграмотно изписани надписи, колкото щеш :(
:)))))))) Не питай аз що време се смях на "кремвиж"-а, а на тоя "чесан за съдене" - съвсем:))))))))))))
И мдааа... смях, смях, ама...не е измислица..:))
Дано нещата се променят...
Поздравчета с увмивки:)
цитирайИ мдааа... смях, смях, ама...не е измислица..:))
Дано нещата се променят...
Поздравчета с увмивки:)
Не се чудя на твоят герой. Чудя се как да обясня на малката, "За наденицата те утепах" е само израз и така нe се да говори и още много изрази, които чува и вижда по телевизията.
цитирайБраво за остроумието!
цитирай:)) Е, и на мен ми е трудно да помогна... И то "за наденицата те утепах" е най-леко като израз, който може да чуе от телевизията..
Поздравчета, net:) И специални гушки за сладуранката:))
цитирайПоздравчета, net:) И специални гушки за сладуранката:))
Мерси, raiavid:)
А ти... дръж се, не падай;)))))
цитирайА ти... дръж се, не падай;)))))
Веселба!
цитирай:)))) Мхм! Голяма, при това;)))
цитирайОооох, не мога, не мога :)))))))))))))
Това трябва да се чете на почивки. Утре - втората порция :)))))))
martito, ще си умориш клеентите!
цитирайТова трябва да се чете на почивки. Утре - втората порция :)))))))
martito, ще си умориш клеентите!
24.
4aiotgluhar4e -
Правилно! Неграмотни и кухави не трябва да бъдат допускани във важни за нацията обекти, където се кове модерния български език :)))
27.10.2012 20:57
27.10.2012 20:57
Това включва и министерствата, агенциите, данъчните служби, НАП и сайта на образователното министерство. Особено сайта :)))
Днес прочетох и втората част. Ама наистина щях да пукна от смях!
цитирайДнес прочетох и втората част. Ама наистина щях да пукна от смях!
Отдавна не се бях смяла така....от сърце. Продължавай да веселиш така блог-обществото. Поздрав.
цитирайПаднах от смях, добре си ги нарисувала тези грамотници, дето слагат такива надписи на обществени места, та да се чудиш как са се отчували, де са расли, де са пасли:)))
цитирайТова е талант! Мисля, че новият Чудомир вече е сред нас!!!
:))
Поздрави и много благодарности за доброто настроение!
Мартин
цитирай:))
Поздрави и много благодарности за доброто настроение!
Мартин
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
