- Куча, ма, кучаа!!! Кажи му да фъи куча!!!
    Това вече пет минути повтаряше на повишаващ с в заплашителната гама тон един очевидно изнервящ се до краен предел Ромео. Действието се развиваше точно под моя прозорец в 2:30 през нощта. Прелестната Жулиета от своя страна също демонстрираше гръмко гласови данни:
    - Ъ?
    - Ко?
    - Ни тъ разбрай. Ко?
    - Абе по-високо, бе, ни моа тъ чуя!
    Не, не беше глуха Жулиета. Просто ушите й бяха пълни с Тони Стораро и цял отбор фолк диви планетянки. Моите уши също. Но тази любовна серенада някак отекна в главата ми и ми дойде в повече, та рекох да стана и да преведа на момата какво се иска от нея, та белки поне една дивотия спре. Па и в крайна сметка и аз мъж, нали, таковата,… на Ромео да помогна, че и на мен ми е изнервено, па и точно под моя апартамент се провежда целият концерт с полудели от възторг фенове и фенки. Но докато подам глава през прозореца, Жулиета вече я нямаше. Чух само останалото след нея проточено, гарнирано с мърморене, досада и яд „Оффффффф!”.
    - Извикай Мима! Чу ли, ма? – викна след нея Ромео.
    Горкият, неразбран и изоставен на произвола на студената нощ Ромео. Дожаля ми. Въпреки че той доста смело подскачаше от крак на крак в студа, види се – тениската с къс ръкав влияе къде енергийна напитка.
    Тъкмо щях да се прибирам, да полагам глава под юрган и възглавница, та дано задуша Тони и вся диви, когато:
    - Аз те чух, душице. Е, не съм Мима, Мила съм, ама колко му е – една буквичка само, не е проблем, нали?
    - Шаврантия недна с шаврантия! Майка може да си му, ма! Уууу, змия ненаситна!
    - Ти пък къде се обаждаш! Майка ще съм му! Ти можеш да си му майка! Не – баба, прабаба даже! Кикимора сбръчкана! Завистница такава зла!
    - Завиждам аз, че вдовица зарад теб като нищо пак щях да стана!
    Нападателката бе Леля Генка, комшийката от петия етаж, дето тераса до тераса са прилепени с Мила. Зарад тая Мила мъжът й, бай Ставри, пак в болницата е – втори байпас му правят. То и как да не му правят на човека. Излезе на тераската кафето да си изпие – Мила там – слънчеви бани си прави без горнище на банския. Само преди два дена – пак на терасата излязъл кафето да си пие и хоп! – излязла наша Мила по червени чорапки и нощничка къде рибарска мрежа – прането да си простира. Ми едвам го спасили докторите.
    - Завистница!
    - Вещица!
    - Кой й вещица, ма Генке?
    Намеси се и тъничкият гласец на буля Роза, дружката на леля Генка, от втория етаж, точно под концертаджиите. Недовиждаше, но това не й пречеше денонощно да бди на прозореца си и да не изпуска ни човек, ни котка.
    - Кой й вещица, ма Генке, кой? – пак повтори буля Роза.
    - Кой, кой – все една и съща!
    Мила измърмори нещо, но Тони пак извиси глас, та не разбрах какво.
    - Ето виждаш ли как се каляват мъжете, м? – дочух съседа ми отляво, Цеко Бирата.
    И Цеко, и синът му бяха подали глави през прозореца и те зрители на трагикомедията в няколко действия. Цеко с неизменната си бира в ръка, а синът му, Петърчо, подсмърчаше умно, облизваше от време на време с език носа си и не изпущаше от поглед баткото Ромео.
    Ама че нощна смяна сме подкарали всички зарад тоз Коста. Кой ли остана да се покаже още? Дядо Герги недочува, оная злоба Маргаритата и мъжа й са на село, квартирантчетата си заминаха, Иванови са на почивка…
    - Взе ли си очилата, ма Розо? Розооо? Къде се изгуби, бре жена – отпусна глас леля Генка, та да надвика Галенчето.
    - Тук, тук – чу се пискливото гласче на буля Роза – За очилата ходих. Само да ги забърша малко.
    - Е, а виж ся, не го ли познаваш туй момче.
    Под „туй момче” се разбираше Ромео.
    - Тц! Ни моя го позна! Кой тоз, ма Генке?
    - Тю, че си и ти, ма Розоооо! И с очила пак не видиш! Тоз на вашия сват внукът, ма!
    - Кой? Росенчо ли, ма?
    - Той, ма!
    - Ти па!
    Все така невярващо се пулеше къмто Росенчо-ромео буля Роза, аз също. А Росенчо все така подскачаше от крак на крак и точеше врата нагоре към вихрените танци и песни, струещи от прозореца на третия етаж.
    - Росенчо, ти ли си, баба? - запита несигурно буля Роза.
    - Ахаааааааа… - отговори Росенчо с доза нарастващо раздразнение.
    - Ууууу , чи си ми пораснал, бабииии… - цвилеше щастливо буля Роза. – Пу, уроки да не ти е макар! – и плювна срещу Росенчо.
    А на Росенчо му идеше да зине като звяр срещу нас, ма види се, възпитание имаше все още у него, или чисто и просто устата му бе заета да опази зъбите от тракането от студ.
    - Ан ко праиш тука, ба?
    - Ко прая, кот си искам туй прая. Ай щи съ обясняам ся и на тебе. Кажи му, ма, кажи му на Коста да ми фъри куча! И ни мъ карай да поватрям, чи тъ зарязвам на секундата!
    Последните думи се отнасяха до момата, показала се на прозореца, ама буля Роза втория етаж – отде ти да я види и си редеше:
    - Зрязваш? Мче то Зарезан далеч, бре баби!...Ууу, ми ти нали н`си на Коста приятел. Никаквец е, баби, никаквец!...
    Ей не знаеше тая жена да спре да говори.
    - Никаквец! Чуй го и ся – надул музиката, песнИте, насъбрал сульо и пульо и викат, крищат, сякаш сал те у блока са, други няма. Ей на – с леля ти Генка не можем вече втора вечер да спим. То се търпим, търпим, ма то край няма! Се да си прос, ма то простотията на Коста край няма..Мъчим съ да му говорим с леля ти Генка, той минава и зам…
    - Ко е, мърша?
    Мдааа.. Коста беше. Ама тоя път удари на.. на буля Роза.
    - Ти на кого викаш мърша, бе? Келеш с келеш! Поплювко дрислив! Мърша ще ми вика!
    - Ма аз на тоя там… Ко искаш, ве? – мъчеше се да каже нещо Коста, а от гръмкия му глас и помен нямаше.
    - Тоя там не е мърша, Росенчо се казва!...
    Росенчо от своя страна явно също бе зает да мига на парцали, както повечето от нас, подали глави по прозорците, щото ни подскачаше от крак на крак, ни па се сещаше какво искаше на висок тон и той до преди малко.
    - Келеш с келеш! Ще ни прави той на хахо, кога си поиска. Се ино нас ни няма, се ино кеф ний да не спим и да им слушаме дивотии до ранни зори.. Ай ша ви.. Ало, ало, полицията… да, шумни съседи… да…
    Патрулката ще кажеш, че зад ъгъла била, толкова бързо дойде, прибраха на топло Росенчо горе, а после цялата компания барабар с Тони Стораро бяха изгонени койт` от където е. И ние най-после – по леглата.

Марти, много тонизиращо ми дойде това четиво, благодаря ти:))))
Да земиш да напишиш идин сценарий на тия ут "Итажна собственост", белким ми събудат интиреса:))))))

Весели празници, приятелко!

Здравей, момиче весело:)))
Само зарад теб, щот си ми приятелка, шса заема с тия, сценаристчИтатЪ ут "Итаж на собственос" и шим налея истории у епЕзодЕте:)))))))))))))

Весели празници и на теб, Фури:)

една буквичка хич биля не е от значение. Пък и бабетите, да не искат младите да слушат Сънчо,я! Усмивки, Марти!

Здравей, Майче:)) Бабетиите, както се оказва и от твоите истории, са доста интересна порода дами:)))))))))))))))))))
Усмивки безброй и от мен:)

Здравей Наденце!
Вчера прочетох увлекателното разказче-хареса ми,но думата ми е за друго.Знаеш че отдавна имам слабост към тебе и снощи те сънувах,ма ме е срам да разкажа.Както и да е,поздрави за поста!
твой приятел Лупу:

Мой ненагледнико, сънувал си ме!.. Ах, какво щастие!:))) Не разказвай ,хубавецо, че ни мой заспа... и без Тонито Стораро;))))))))))))

твоя приятелка : Надето:)

благословена към откъм такива съседи,ама знае ли човек?

благословена към откъм такива съседи,ама знае ли човек?

Ух, Неди, Неди, Неди... не знаеш какво изпускаш..;))))))))))))))))
Гушшшш голямо:))

любимият ми сериал.