Драги ми колега от „Моята специална порода жена”, дето така и не се разбра жалваш ли се, мрънкЯш ли и ли просто се хвалиш и чакаш сульо и пульо да се изпопукат от завист – ти си знаеш. Аз се реших да ти пиша, че да обЯсна на какво аджеба се вика специална порода жена. И си позволявам си да те нарека „колега”, щото има нещо общо в съдбата ни, макар ти да си повече от благословен. Жена ти, драги ми колега, е цвете, букет даже. И не че я познавам – нееее! Не си прави погрешни заключения! Никога не съм я и виждал даже, и не държа де /и тук не ме разбирай погрешно/ - просто познавам моята си жена и тя ми стига. А тя… хм… тя вече е специална порода жена.
    Това с гушкането и целувките е и неин коронен номер. Ама ако беше само това – животът би бил далеч по-по-най-. Ти слон направи от едно гушкане и целувки. Ама знаеш ли какво е жена ти да е фен на безглутеновото хранене, че на всичкото отгоре да е и експериментатор в кухнята? А? Знаеш ли какво е това да ядеш царевични палачинки примерно? А някога подозирал ли си, че съществува грахово брашно, което заедно с брашното от нахут били „блестяща комбинация, която придава екзотичен вкус на сладкишите”, както се изразява жена ми?
    А някога минавало ли ти е през ум, че е възможно да бъде направена баница от палачинки? И на мен не ми беше минавало. То и при нея не е минало, ами се е с-п-р-я-л-о. И аз я ядох тази баница, де ще ида толкоз. Вкусна беше, но не в това е работата. Питаш се сигурно защо не ползва кори за баница като нормалните хора, и изобщо защо не ползва нормално бяло пшенично брашно. Много просто – имало глутен. Пък той, глутенът, е къде суперсила – можел да ти разкатае чревната флора, та и целия организъм. Пак нейни думи. И тоя глутен го вижда къде ли не.
    Вярно не ме кара да ям разните там овес, трици, мюсли и вся друг фураж, ама ми спря бирата. Спря ми кроасаните, кифлите, баничките, балатонките, мазниците и вся друга тестена сладост. Както и колбасите. Сега като мина покрай закусвалня или дюнерджийница, само душа като изгладнял котарак, без надежда, че може да си опитам поне парче. И бисквитите ми отне, и тортите, и шоколадите, и бонбоните. Едни прости семки не ми дава да чопля – щети щели да ми нанесат - били печени с брашно, демек – глутен пак.
    Инак ям бонбони. Тя, нали Шеф изобретател, та „с фантазия и любов” сурови бонбони ми приготвя. Опитвал ли си? С какао и със кокосови стърготини. И с все полезни и „живи”, моля ти се, съставки – смлени орехи, фурми и стафиди. Да знаех, ей, да знаех никога нямаше да й подаря блендар. Никога, ама никога! Толкоз полезни храни и напитки ми е донесъл, че ми се иска да се метна в някоя витрина за колбаси и да ям, ям, ям,… дорде не ме изхвърли охраната на магазина. И пак до последно бих се борил.
    И хайде, колега, питай, знам даже какво ще питаш – защо аз не си ям, каквото ми се яде, а тя да си яде разните там експерименти. Защото първо – сърце не й давало да ме гледа да разсипвам здравето си, второ – били сме свързани в едно и ако аз ям вредна храна, това щяло да се отрази и на нея, трето – аз нали я обичам, нима бих забил нож в гърба й с ядене на кифли, докато не гледа? Не бих, разбира се – съвестта ми ще е ме разкъса на милиард парчета.
   И пак иди-дойди, свиква се. Ами всяка вечер? Всяка вечер какво ми се налага да търпя – можеш ли да си представиш, колега със специалната порода жена? Можеш ли? Не можеш. Всяка божа вечер аз си лягам по-рано от нея. Тя докато си довърши разните там почистване на маса, миене на чинии и други подобни женски работи, аз вече съм в леглото и се приспивам с телевизора. До тук добре, нали? Ама в един момент се появява и казва: „Отивам в банята, ти ми приготви пещеричката”.
    Знаеш ли какво е пещеричка, колега? Някога правил ли си такова нещо? „Пещеричка” значи да затоплиш леглото, а тя като се появи, надигаш юрганчо, като че отвор на пещеричка е, тя се шмугва на топло, залепяйки краката си от лед в твоите. Знаеш ли какъв е ефектът на пещеричката върху мен, м? Тракане на зъби поне половин час и разбит сън до поне три часа. А тя, гушнала ме като плюшена играчка, спи, та се носи, но не мърда, ни ме пуска, накъдето и да река да се обърна. Не знам дали си имал случай да ти се иска да идеш до тоалетна и да не можеш…
    Та айде, моля ти се, специална порода ти била жената, бонбони сурови не щеш ли?

Оууу.....
Не разбрах ....оплаква ли се ' колегата ' или се хвали :))))
Получило ти се е , Мартичко :) Поздравления !

Мерсииии:))
Остави го ти това, ми размишлявам на мойто мило баница палачинкова да му спретна. Това дали ще ми се получи - е по-интересно:))))))))))))))

Мартичко най-много да ти се получи нещо зад вратлето!

Сладурче, ако нещото зад вратлето е целувка - още сега почвам палачинковата баница:))))))))))))))))))

Това жена на диета - страшна работа :)

:)))) Вярно е:)) То затва мъжете обичат жени, които си похапват от всичко:))) Е, без да посягат на тяхното де.. понякога..;))))))))))))))

и в къщи така, от доста време не ядем качамак, а полента, не ядем имам баялдъъъ, обаче ручаме рататуй. Модерна работа ти казвам. Но, все пак все още позволявам и месце, иначе милото ще се стопи, а толкова години го градя това тяло. А за здраве, Мартичко, ами секс до дупка, играе ролята на фитнес и даже се отслабвало, гори разни токсини и аминокиселини и те така. Усмивки, Слънчево момиче!

Идейна си, Майче:))
"А за здраве, Мартичко, ами секс до дупка, играе ролята на фитнес и даже се отслабвало, гори разни токсини и аминокиселини и те така":))))
Че и щастлива усмивка на лицето ще докарва:))))) Постоянна:))))))))))) И влюбен, вакъл поглед:))))))))))))))))
Весела вечер с голеееми гушки за мопитата:)))

Винаги ми е приятно тук! Поздрави!

Радвам се да го чуя:)
Весело настроение ти пожелавам!

виждал колегата специална порода жена:)))) Да се запознае с мен, че съм от най-специалните породи, пък тогава да дава мнение:)))
Поздрави и усмивки, приятелко! ;)

:)))) Налиииии:))) Де теб да познава какво фурийче си:)))))))))))))))
Поздрави най-най-сърдечни:))))))))))))

Леле, пък ако му се падне някоя баба Яга като мен, дето ще му вари разни билки и ще го води да бере бабини зъби ще ореве орталъка:))) Страхотно се е получило, а като стигнах към края с ледените ктака сълзи ми излезнаха от смях, щото и аз съм от змийската порода. Поздрави!!

:)))))))))) Е, те тогава героят ми ще ревне къде магаре, на което са му забранили магарията да си показва:))))))))))))))
А змийската порода е доминантна:)))))))) Голяма рядкост за момите с топли крачета:)))))))))