Постинг
24.07.2015 17:34 -
Сексът и селото: Концертът
Накиприхме се с Мара. С блестящи потници и клинове на дупки. Аз си обух и онези, файските джапанки, дето като стъпиш, и светят в няколко цвята като полицейска кола. Мара няколко пъти ме плю, уроки да не ми е.
Напълнихме по една торба с тоалетна хартия (предимно употребена), че да има какво да мятаме на концерта. На село салфетките бяха персона нонграта. Тя и тоалетната хартия не бе победила вестниците, но поне я имаше.
Уговорили се бяхме с Штафана и Салона за среща пред селската тоалетна. Едва стигнахме до там. Заради концерта на Радо Боровото ВръхчИ само за няколко часа селото ни се напълни с всякакви селски екземпляри от съседните села. Кой от кой по-голям селянин, седнал царската на капрата на каруцата си и пришпорва коня или конете, или магарето си като за Олимпиада. Такова фучене на каруци по улиците беше, такъв тропот, такива викове, подсвирквания и женски кикот и такава гъста мъгла от прах, че на няколко пъти се забърквахме по път. На всичкото отгоре кметът, който имаше зъб на Боровото ВръхчИ, щото последният му отказал навремето да му става почетен селянин на селото, не бе разпоредил да се включва уличното осветление. Поради този факт, а и всички споменати до тук аз и Мара получихме не една сочна плесница по задника от запотени ръце на разюздани селяци. Не, че се оплаквам, де.
Как да е стигнахме до селската тоалетна. Салона и Штафана ги нямаше все още. И идея нямате що комплименти отнесохме, докато ги чакаме. Беше прекрасно! Един даже спря да пита по колко вземаме на час! Представяте ли си само! Е, имаше и разни злобни селянки, ама на кой му пука за тях.
Хеле по едно време задали се Салона и Штафана. Мара ги видя, че с моите тъмни очила и светещите си джапанки не виждах. И тъкмо да пресекат, каза Мара, минала каруца с впряг четири коня и четири селянина на капрата, забили конете подкови в прахта, и вдигнали Штафана и Салона в каруцата. Щастливки!...
После в чалготеката ги видяхме на сцената да се кълчат до Радо Боровото ВръхчИ и разбрахме кои бяха тия 4х4.
За чалготеката. Името й е изключително тъпо. “Beyonce & Jay-Z” – кой, за Бога, би дал такова име на каквото и на когото и да било. Но… собствениците явно толкова си могат. Инак като махнеш името, чалготеката беше перфектна! Построена беше върху бивша кошара (което беше особено оригинално) и собствениците бяха запазили стоборите, навеса и овчата тор по пода. Супер селско! В разгара на вечерта пода стана хлъзгаво-джвакащ и бая хорица се пльосваха на пода, повличаха и други и се заиграваха там. На няколко пъти ми се случи и беше… Беше невероятно секси. Тук-там из кошарата имаше разхвърляна по някоя маса (закована – за всеки случай), без столове. То пък на кого ли са му притрябвали столове. Имаше два бара, и двата мокри от оливания с бира и какво ли още не. Тоалетна все още нямаше, но близките храсти вършеха чудесна работа.
Специално за концерта от навеса висяха около десетина крушки 40 вата. Под тях бяха наредени една до друга няколко маси. Те бяха сцената, на която Радо Боровото ВръхчИ и брат му лееха чар, кръшност, врещене, бира, ракия, вино и пот. От време на време и пяха. Пяха и Салона и Штафана. По едно време и аз с Мара се качихме на масите и пяхме с цяло гърло:„ Защото селяни сме, и нека всеки знае – селяни смееееееее”. А после и „Ласмаги, джасмаги”, и „Рунтавото коте, джазовото мече”, и какво ли още не. Пяха всички.
Тонколоните на вефа гърмяха. Пироефектите – т.е. гърменето на крушките – беше на ниво, маанетата безкрайни. Храченето, потенето, пиянския вой бяха на мах! Думи нямам да ви го опиша чувството, възбудата и.. и... и всичко! И постоянно, постоянно прииждаше още и още хора. Нямаше място къде да пръднеш, камо ли да метнеш одобрително някое парче тоалетна хартия. А що селяни се отъркаха в нас, що ни нацелуваха, що ни провериха как са задните ни части – не можете да си представите. Ама завиждате, нали?
И още завиждайте, защото чалга фиестата продължи цяла седмица. Радо Боровото ВръхчИ и брат му Штаскъсам взеха присърце Салона и Штафана и ги правеха диви и щастливи където им падне. Една вечер за малко това щеше да стане и на сцената пред очите на всички.
За тая една седмица Штафана отслабна с поне десет кила. А Салона израни коленете си. Мара беше цялат6а в смучки и синини от пощипвания. Аз – с леко главоболие и схванат крак. Довлякох се обаче до леглото си. Щях да спя поне една седмица. И тъкмо затворих очи, телефонът иззвъня?
- Къшо, ко прайш, ма парцал селски?
Скочих като попарена. Сърцето ми запрепуска като невидяло, гърлото ми пресъхна...
Беше Вацо!…
Ха, спи сега, де!...
Напълнихме по една торба с тоалетна хартия (предимно употребена), че да има какво да мятаме на концерта. На село салфетките бяха персона нонграта. Тя и тоалетната хартия не бе победила вестниците, но поне я имаше.
Уговорили се бяхме с Штафана и Салона за среща пред селската тоалетна. Едва стигнахме до там. Заради концерта на Радо Боровото ВръхчИ само за няколко часа селото ни се напълни с всякакви селски екземпляри от съседните села. Кой от кой по-голям селянин, седнал царската на капрата на каруцата си и пришпорва коня или конете, или магарето си като за Олимпиада. Такова фучене на каруци по улиците беше, такъв тропот, такива викове, подсвирквания и женски кикот и такава гъста мъгла от прах, че на няколко пъти се забърквахме по път. На всичкото отгоре кметът, който имаше зъб на Боровото ВръхчИ, щото последният му отказал навремето да му става почетен селянин на селото, не бе разпоредил да се включва уличното осветление. Поради този факт, а и всички споменати до тук аз и Мара получихме не една сочна плесница по задника от запотени ръце на разюздани селяци. Не, че се оплаквам, де.
Как да е стигнахме до селската тоалетна. Салона и Штафана ги нямаше все още. И идея нямате що комплименти отнесохме, докато ги чакаме. Беше прекрасно! Един даже спря да пита по колко вземаме на час! Представяте ли си само! Е, имаше и разни злобни селянки, ама на кой му пука за тях.
Хеле по едно време задали се Салона и Штафана. Мара ги видя, че с моите тъмни очила и светещите си джапанки не виждах. И тъкмо да пресекат, каза Мара, минала каруца с впряг четири коня и четири селянина на капрата, забили конете подкови в прахта, и вдигнали Штафана и Салона в каруцата. Щастливки!...
После в чалготеката ги видяхме на сцената да се кълчат до Радо Боровото ВръхчИ и разбрахме кои бяха тия 4х4.
За чалготеката. Името й е изключително тъпо. “Beyonce & Jay-Z” – кой, за Бога, би дал такова име на каквото и на когото и да било. Но… собствениците явно толкова си могат. Инак като махнеш името, чалготеката беше перфектна! Построена беше върху бивша кошара (което беше особено оригинално) и собствениците бяха запазили стоборите, навеса и овчата тор по пода. Супер селско! В разгара на вечерта пода стана хлъзгаво-джвакащ и бая хорица се пльосваха на пода, повличаха и други и се заиграваха там. На няколко пъти ми се случи и беше… Беше невероятно секси. Тук-там из кошарата имаше разхвърляна по някоя маса (закована – за всеки случай), без столове. То пък на кого ли са му притрябвали столове. Имаше два бара, и двата мокри от оливания с бира и какво ли още не. Тоалетна все още нямаше, но близките храсти вършеха чудесна работа.
Специално за концерта от навеса висяха около десетина крушки 40 вата. Под тях бяха наредени една до друга няколко маси. Те бяха сцената, на която Радо Боровото ВръхчИ и брат му лееха чар, кръшност, врещене, бира, ракия, вино и пот. От време на време и пяха. Пяха и Салона и Штафана. По едно време и аз с Мара се качихме на масите и пяхме с цяло гърло:„ Защото селяни сме, и нека всеки знае – селяни смееееееее”. А после и „Ласмаги, джасмаги”, и „Рунтавото коте, джазовото мече”, и какво ли още не. Пяха всички.
Тонколоните на вефа гърмяха. Пироефектите – т.е. гърменето на крушките – беше на ниво, маанетата безкрайни. Храченето, потенето, пиянския вой бяха на мах! Думи нямам да ви го опиша чувството, възбудата и.. и... и всичко! И постоянно, постоянно прииждаше още и още хора. Нямаше място къде да пръднеш, камо ли да метнеш одобрително някое парче тоалетна хартия. А що селяни се отъркаха в нас, що ни нацелуваха, що ни провериха как са задните ни части – не можете да си представите. Ама завиждате, нали?
И още завиждайте, защото чалга фиестата продължи цяла седмица. Радо Боровото ВръхчИ и брат му Штаскъсам взеха присърце Салона и Штафана и ги правеха диви и щастливи където им падне. Една вечер за малко това щеше да стане и на сцената пред очите на всички.
За тая една седмица Штафана отслабна с поне десет кила. А Салона израни коленете си. Мара беше цялат6а в смучки и синини от пощипвания. Аз – с леко главоболие и схванат крак. Довлякох се обаче до леглото си. Щях да спя поне една седмица. И тъкмо затворих очи, телефонът иззвъня?
- Къшо, ко прайш, ма парцал селски?
Скочих като попарена. Сърцето ми запрепуска като невидяло, гърлото ми пресъхна...
Беше Вацо!…
Ха, спи сега, де!...
Слави чупи крак, отменя концерта в Пловд...
Луд патрика срещу Чиконе - Мадона
Светият Синод не одобрява концерта на Ма...
Луд патрика срещу Чиконе - Мадона
Светият Синод не одобрява концерта на Ма...
© Фабианското общество, евгениката и ист...
Честит празник Жоре ! :)
Доколко може да вярваме на историческите...
Честит празник Жоре ! :)
Доколко може да вярваме на историческите...
Следващ постинг
Предишен постинг
1.
anin -
Да те питам,
24.07.2015 18:17
24.07.2015 18:17
Тези хумористични истории истински ли са, или измислени? :)
цитирай:)) Чудя се как да ти отговоря :) Защото ти си читател, аз - автор :) За мен е важно дали героят "оживява" пред теб, дали случката "се случва" пред теб :) Ако е така... значи... радвам се много :)
цитирайanin написа:
Тези хумористични истории истински ли са, или измислени? :)
Героите оживяват!Благодаря за веселбата:)Талант си мила!
цитирайСладуранке, моля те, бъди мила :)
цитирайБлагодаря ти, astrojozi19 :)
Хубав ден с много настроение :)
цитирайХубав ден с много настроение :)
martito написа:
Сладуранке, моля те, бъди мила :)
но, Природата винаги търси Баланс.
Благодаря ти за хубавото настроение ,мила !
8.
anin -
до Тролка (saankii)
25.07.2015 10:00
25.07.2015 10:00
Ей, папагал/ке, все ме дебнеш къде какво коментирам, не ме пропускаш!!
Толкова ли съм ти актуална?! :))
цитирайТолкова ли съм ти актуална?! :))
старата мома ,която пази гардероба и WC:))
цитирайПоздравявам те за романа, който си написала или продължаваш да пишеш!
Не всеки може да се изрази така завладяващо; да изгради такива колоритни и живи образи, както правиш ти.
Познавам творчеството ти от близо 7 години.
Първите ти разкази бяха с друг заряд. После постепенно тръгна в посока на хумористичните и смешни истории, които винаги ме караха да се усмихвам от сърце:))).
В този роман, /защото е роман по форма, нали:)/ си надминала себе си!
Талантът ти е безспорен!
Описанията, сравненията, образите, дори имената на героите ти са абсолютно точни. Внушенията, които правиш с тези герои не са само за развеселяване, а за много размисъл.
Народопсихология на едно общество, независимо къде живее - на село или в града.
Продължавай да дописваш романа! Талантът и любовта към работа ти са очевидни!
Поздравявам те от цялото си сърце и ти пожелавам нови успехи и върхове в творчеството!
Прегръщам те с много обич, Наде/Марти!
цитирайНе всеки може да се изрази така завладяващо; да изгради такива колоритни и живи образи, както правиш ти.
Познавам творчеството ти от близо 7 години.
Първите ти разкази бяха с друг заряд. После постепенно тръгна в посока на хумористичните и смешни истории, които винаги ме караха да се усмихвам от сърце:))).
В този роман, /защото е роман по форма, нали:)/ си надминала себе си!
Талантът ти е безспорен!
Описанията, сравненията, образите, дори имената на героите ти са абсолютно точни. Внушенията, които правиш с тези герои не са само за развеселяване, а за много размисъл.
Народопсихология на едно общество, независимо къде живее - на село или в града.
Продължавай да дописваш романа! Талантът и любовта към работа ти са очевидни!
Поздравявам те от цялото си сърце и ти пожелавам нови успехи и върхове в творчеството!
Прегръщам те с много обич, Наде/Марти!
Катенце,.... Трудно ми е да отговоря....
Благодаря ти, много благодаря за високата оценка! Благодаря за пожеланията!
Прегръщам те силно, с душа и сърце!
цитирайБлагодаря ти, много благодаря за високата оценка! Благодаря за пожеланията!
Прегръщам те силно, с душа и сърце!
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
