Постинг
15.01.2016 17:09 -
Сексът и селото 3: Тъй вярно, пухче, Къши!
Автор: martito
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3396 Коментари: 8 Гласове:
Последна промяна: 15.01.2016 17:26
Прочетен: 3396 Коментари: 8 Гласове:
18
Последна промяна: 15.01.2016 17:26
Аз. В кръчмата „При Тошо Пръча”. След тренировка и няколко обиколки на селото. Пия поредната голяма. И ми горчи. Баси и тъпото! Баси и кмета ни! Да прати Ракетата в съседното село. Ей тъй, от нищото! Все едно няма кой друг да прати, ми точно него. Ма спешна била работата. Е и? Не може ли друг да иде? Не можело, само Ракетата ги разбирал ония ми ти неща там. Тъпа работа! Много тъпа!
И, сега, не че няма да се върне Ракетата, ще се. Късно вечерта ще с върне. И аз ще го чакам, не че няма. Ама… Абе не е там работата. Щото… ей на – тъпо ми е,.. и празно… и… И нямам обяснение защо! Не е кой знае къде, нито пък е за дълго, ама…
Ох, Салоно, защо те няма! Трябваш миии!...
Всъщност Салона е добре, не я мислете. Ако при някои важи правилото „двама се карат, трети печели”, при Салона – четвъртият печели. Докато Христайло, Щипалков и Радо се налагаха селяндурската по сцената, друг един екземпляр от селски произход беше награбил Салона. А коя е Салона, че да откаже?
Спечелилият се казваше Кокет Въртикаишев. Беше нов в село, но жена не подминаваше и със сигурност бе любимец на селянките, но не и на селяните. Не породи любов и у тримата ни герои от кастинга.
След като се умориха да се псуват и налагат дет им падне, кметът ги затири и тримата да чистят селската кошара. Охраняваха ги двайсетина полицаи, барабар с горския и пъдарите. И те чистят, де ще идат. Е, в началото се лупваха с вилите от време на време, ма като получиха и някоя палка зад врата, пред очите им само Въртикаишев беше. Не знам какво го чакаше, ама…
А това с чакането е гадна работа… Защо е толкова бавно?… Не може ли някак Ракетата по-рано да се прибере. Сега какво да правя в тази празна къща? Сама…Ох!....
Тръгнах си. Ама не бързах.
А той там. Ракетата се прибрал по-рано иии… ииии…БАСИ КЕФААА!!!!...
До следващата сутрин.
Докато се обличаше, Ракетата, същия, за когото мокра горях, тръгна разбор да ми прави. Почна се от там, че най-несъобразително съм държала вратата отворена, не съм и помисляла, че на него студено може да му е... На туй отгоре не съм можела да пея, да гладя, и с готвенето не съм била много на ти, едно копче не съм можела да му зашия, а кой, моля ти се, щял да му кърпи скъсаните чорапи?
- Мдаааа… - заключи той с въздишка – явно ще се налагат поправки…
Ако нужно било, разбира се. Че да видиш ти каква примерна селянка съм щяла да стана. И кротка. И съобразяваща се с него. Щот той с толкоз неща му се налагало да се съобразява, нали, и само аз му трябвам за капак
Мале! Малееее! МАЛЕЕЙЙЙ!!!!!!….
Поправки ще ми нанасял той на мене. Ми аз ако тръгна да поправям, м? Когат ми хрумне и реша, че се налага! Айдееее!...
Ма като съм го разглезила до безобразие, кой ми е виновен, а?
И седнах аз, та изписах цяла тетрадка с недостатъци мои, включих и това, че се сополивя, кога се разболея. Връчих му го и му викам:
- Ей, ма на! Ако щеш ме! Ако рачиш да ме поправяш – марш! – и си поръчвай друга!
Поправки?! Аман!
- Ама, Къши, ама аз,… ама то,… ти…
Ще ми пелтечи насреща!
- Марш от тука!
Ай щи съ ни знаят и глупостите!
Той стои. Не мърда. Мълчи.
Сега само ходи след мен като балеринка и каквото кажа, той:
- Тъй вярно, пухче, Къши.
Само дето пируети не е почнал да прави. Твойта кожа, аз на тебе, Ракета такъв!
;)
И, сега, не че няма да се върне Ракетата, ще се. Късно вечерта ще с върне. И аз ще го чакам, не че няма. Ама… Абе не е там работата. Щото… ей на – тъпо ми е,.. и празно… и… И нямам обяснение защо! Не е кой знае къде, нито пък е за дълго, ама…
Ох, Салоно, защо те няма! Трябваш миии!...
Всъщност Салона е добре, не я мислете. Ако при някои важи правилото „двама се карат, трети печели”, при Салона – четвъртият печели. Докато Христайло, Щипалков и Радо се налагаха селяндурската по сцената, друг един екземпляр от селски произход беше награбил Салона. А коя е Салона, че да откаже?
Спечелилият се казваше Кокет Въртикаишев. Беше нов в село, но жена не подминаваше и със сигурност бе любимец на селянките, но не и на селяните. Не породи любов и у тримата ни герои от кастинга.
След като се умориха да се псуват и налагат дет им падне, кметът ги затири и тримата да чистят селската кошара. Охраняваха ги двайсетина полицаи, барабар с горския и пъдарите. И те чистят, де ще идат. Е, в началото се лупваха с вилите от време на време, ма като получиха и някоя палка зад врата, пред очите им само Въртикаишев беше. Не знам какво го чакаше, ама…
А това с чакането е гадна работа… Защо е толкова бавно?… Не може ли някак Ракетата по-рано да се прибере. Сега какво да правя в тази празна къща? Сама…Ох!....
Тръгнах си. Ама не бързах.
А той там. Ракетата се прибрал по-рано иии… ииии…БАСИ КЕФААА!!!!...
До следващата сутрин.
Докато се обличаше, Ракетата, същия, за когото мокра горях, тръгна разбор да ми прави. Почна се от там, че най-несъобразително съм държала вратата отворена, не съм и помисляла, че на него студено може да му е... На туй отгоре не съм можела да пея, да гладя, и с готвенето не съм била много на ти, едно копче не съм можела да му зашия, а кой, моля ти се, щял да му кърпи скъсаните чорапи?
- Мдаааа… - заключи той с въздишка – явно ще се налагат поправки…
Ако нужно било, разбира се. Че да видиш ти каква примерна селянка съм щяла да стана. И кротка. И съобразяваща се с него. Щот той с толкоз неща му се налагало да се съобразява, нали, и само аз му трябвам за капак
Мале! Малееее! МАЛЕЕЙЙЙ!!!!!!….
Поправки ще ми нанасял той на мене. Ми аз ако тръгна да поправям, м? Когат ми хрумне и реша, че се налага! Айдееее!...
Ма като съм го разглезила до безобразие, кой ми е виновен, а?
И седнах аз, та изписах цяла тетрадка с недостатъци мои, включих и това, че се сополивя, кога се разболея. Връчих му го и му викам:
- Ей, ма на! Ако щеш ме! Ако рачиш да ме поправяш – марш! – и си поръчвай друга!
Поправки?! Аман!
- Ама, Къши, ама аз,… ама то,… ти…
Ще ми пелтечи насреща!
- Марш от тука!
Ай щи съ ни знаят и глупостите!
Той стои. Не мърда. Мълчи.
Сега само ходи след мен като балеринка и каквото кажа, той:
- Тъй вярно, пухче, Къши.
Само дето пируети не е почнал да прави. Твойта кожа, аз на тебе, Ракета такъв!
;)
Космонавтът пръв излязъл в космоса не мо...
Русия е готова да превърне САЩ в радиоак...
Как Россия будет превращать США в радиоа...
Русия е готова да превърне САЩ в радиоак...
Как Россия будет превращать США в радиоа...
Голямата игра започна: Русия и Китай „пр...
Тема с продължение - д-р Роял Райф
Археологическите открития установяват, ч...
Тема с продължение - д-р Роял Райф
Археологическите открития установяват, ч...
Изчетох всичко пропуснато на един дъх - много съжалявам, че съм се лишила от това удоволствие! Днешната част си е направо наръчник за правилни взаимоотношения между двама души, решили да заживеят заедно. Да променяш другия по свой образ и подобие не е любов, а компромис, който рано или късно свършва с раздяла. Права е твоята Къши!
Поздрави, Марти!
цитирайПоздрави, Марти!
Мартичко прекрасна,
как желая да те млясна!
цитирайкак желая да те млясна!
върна ми усмиффкатаа, бе сладуркее..
страахоотнаа забавна философия...в „твоя“ Декамерон ..
поздрави за таланта ,мила !
цитирайстраахоотнаа забавна философия...в „твоя“ Декамерон ..
поздрави за таланта ,мила !
много добре почуствах есенцията на обикновенните простите взаимоотношения макар че бе етюд браво
цитирайТя много послушна бе,тая ракета- ние мъжете обикновено не сме толкоз послушни,да не казвам "никак"! :))
цитирайshtaparov написа:
Тя много послушна бе,тая ракета- ние мъжете обикновено не сме толкоз послушни,да не казвам "никак"! :))
Много ми хареса идеята за тетрадка с недостатъци :) Както винаги е весело при теб.
цитирайБлагодаря ви за ухилените коментари:)
Гушче силно, силно от мен и героите ми :)
цитирайГушче силно, силно от мен и героите ми :)
Търсене
За този блог
Гласове: 37663
Блогрол
1. Неизменно, всеки ден...
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
2. Просто любов
3. Без любов
4. По течението...
5. Избор...
6. Очи в очи
7. Нека вървим заедно
8. Съзвучие
9. Любов, любов...
10. Ако се примири...
11. Можеше да избира
12. Достатъчно ли е?
13. Познато, нали?
14. Без граници
15. Плевелите убиват цветята
16. Обичам те!
17. Грешка ли е?
18. Да-да:))
19. Любов сладка
20. Пролет
21. Изненадаааа;)
22. Цвете
