Блогът на nadeto :: Сексът и селото 3: Баба Мери пристига

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

27.04.2016 09:59 - Сексът и селото 3: Баба Мери пристига

Автор: martito Категория: Лични дневници

Прочетен: 4059 Коментари: 9 Гласове:

Седя и слушам. Ракетата. Поредната му реч, нищеща теорията за надупените мечета и дупета в пеперудки, философски обагрена с купешка лексика и тук-там с по някоя козичка рогата, патенце, морзова азбука и розови листенца нежности. Мноооогооо го бива в това. Ма много. А когато е в емоция (или цикъл – според баба Мери), като днес, така се обяснява, че ти… „Иде да грабнеш някоя чиния и да я тръшнеш в земята”, дет вика бай Ставри Конопения. Ма не мръснишката. А любовната! И гордата! Ма на… не съм такъв човек… не ща да си чупя хубавите сервизи… И мен ме вдъхновява, ма... ся… нали.
Затуй му викам:
- Айде, тръгвай с мен.
Ма де? Де – при баба Меца, де! Ох!...
- При баба Мери.
На едно място да ги сберем, па да видим – кой по философ ще излезе.
Щот и тя и тя, баба Мери, ги реди едни ми ти емоционални теории за хипотенузи хипотетични, абсциси, аксиоми, теореми с доказателства и поне триста становища как се яде суши с боровинков сос. Да не говорим, че безброй рецепти знае за кифли със сланина и чесън, за мекици с карантия, майски бухти с пръжки и що ли още не плюс палачинки с бял шоколад и захарен памук. Почне ли познание да раздава, ум ти се губи, перчем ти се люшка.
Та – когато стигнахме с Ракетата на спирката, баба Мери вече беше там и товареше цяло ремарке багаж. Не тя, разбира се. А цяла сюрия селски котараци, кой от кой по-напъващ се юнак да се покаже. Как го правеше баба Мери – не знам, но където и да отидеше, винаги събираше около себе си тълпа селяни, следващи я като дърти лисугери прясно заешко.
Баба Мери ихна, ахна, стисна ме щастлива и въодушевена прегръдка и зарови в багажа. Имала нещо за мен. Червена нощничка на сърчица и едни боксерки на целувки.
- За оня… твоя…. какъв беше… космическия субект… - вика тя.
Аз - ?!?!?!
- Е, де! Самолета ли… Не,… Сателита ли беше?...
- О! – схванах аз. – Ракетата.
И тръгвам да ги запознавам. Баба Мери огледа Ракетата претеглящо, каза едно: „Хм!” и му връчи цяла щайга розово сладко.
Той понечи нещо да протестира, но тя вече го заливаше с препоръки, указания и подробни инструкции за сладкото…
През това време Мара дойде при мен, разтревожена, че от няколко дена хабер от Кольо чакала, снимки някакви, па той – все едно го няма. Аха да й кажа нещо успокоително, когато чувам баба Мери с моя глас:
-О, мойто момиче, това са си бели, та пребели кахъри. Аз една фотосесия от един хубавец, знайш ли от кога чакам, м? От септември още. И още я чакам…
Та така…
Баба Мери пристигна и се нанесе у нас. С все ремарке багаж.
А вие сигурно се чудите защо идва при мен?
Пояснявам.
Значи, баба Мери е широко скроена жена. Не си отказва цигара, ако й се пуши, никога не би се прибрала да си легне в десет, ако купонът е до сутринта, не я бърка по нощите да стане и мекици да замеси, ни па би се посвенила на плаж да се покаже без горнище на бански. На всичкото отгоре тя е ценител. Голям! На ракията. Ма на онази, отлежалата, меката и пивката. Като хрътка е – може да надуши ракия, където и да е и да определи от разстояние метър на колко години е. Не знаете какви упражнения прави зетят й, баща ми, за да спаси някоя и друга дамаджанка от нея, въпреки, че не я оставя на сухо. При все бащини акробатики, баба Мери надушила кайсиевата ракийка, която за мойта сватба пазена била. Не се похвалила на никого – а не е такъв човек. Но пък си изцоцала ракийката до капка.
Баща ми пък един ден тръгнал приятели да намамва с благата ракия за мойта сватба да ги черпи. Дамаджанката била на място, но не и ракията. Ушите чак му пламнали от срам и яд. Емнал баба Мери, тя не му останала длъжна и така. Баба Мери вече е при мен. А аз я приех. Щот се разсърдих на баща ми. Ми гадно е! Сега, аз може да не съм по сватбарските истории, ама как тъй ще решава, че времето ми за женене е минало? Па и Ракетата се гласи тежка сватба да ми вдига и свирачи триста да ми докара. Де ще ида толкоз, че няма да кажа „Да”… Е, няма да е утре. И не, че е най-важното нещо на света, ама… ще я бъде…
Сега важното е, че баба Мери пристигна. И настана карнавал. В розово. За неопределено време…